"Политическата свобода е идея, но не и факт. Трябва да умеем, когато стане нужда, да използваме тази неопределена идея за примамка, с цел да привличаме народните сили и да сломяваме, когато пожелаем, една властвуваща партия"..................  


Цитати от тайните протоколи, подредени по категории

категория -

  "СВОБОДА И ЛИБЕРАЛИЗЪМ"

 от ПРОТОКОЛ №1 

Политическата свобода е идея, но не и факт. Трябва да умеем, когато стане нужда, да използваме тази неопределена идея за примамка, с цел да привличаме народните сили и да сломяваме, когато пожелаем, една властвуваща партия. Тази задача се облекчава, ако противникът сам се е заразил от идеята за свобода, която нарича либерализъм и заради тази идея жертва силата. Тук именно ще се прояви и тържеството на нашата теория: разпуснатите от свободата юзди на управлението веднага, “по закона на живота”, ще се поемат и дръпнат от нова ръка. Сляпата народна сила не може нито ден да мине без ръководител. Новата власт ще заеме мястото на отслабналата от либерализма стара власт.

Идеята за свобода е неосъществима, понеже никой не умее да се ползува с мярка от нея. Ако само за известно време се предостави на един народ сам да се управлява, той се разлага: още от първия момент възникват междуособици, след това социални войни, в които държавите изгарят и губят силата и значението си.

Всяка държава, изтощена от собствените си конвулсии или от вътрешни разпри, попада под властта на външни врагове и може да се счита за безвъзвратно загинала: тя е в наша власт.

В държава с неправилна организация, с отслабнала сила на законите и намалена власт на владетеля, поради размножилите се от либерализма “права”, аз черпя новото право – правото на силния: да се намеся и премахна всички съществуващи уредби и постановления, да сложа ръка върху законите, да преустроя учрежденията и най-после да стана господар на ония, които са ни отстъпили, като са се отказали от тях доброволно, в името на либерализма

От временните злини, които по необходимост сега вършим, ще произлязат добрините (ползите) от непоколебимото наше управление, което ще възстанови правилното устройство и нормалния ход на народния живот, който е нарушен от либерализма. Резултатите ще оправдаят средствата. Нека в нашите планове да обърнем внимание не толкова на доброто и на нравственото, отколкото на нужното и полезното. Това е стратегическият план, който определя основната линия, от която ние не бива да отстъпваме, защото иначе рискуваме да видим разрушени многовековните си усилия.

Щом тълпата вземе в свои ръце свободата, веднага я превръща в анархия, която вече сама по себе си е варварство в най-висша степен.

Още в старите времена ние първи възвестихме сред народите лозунга: “Свобода, равенство и братство” – примамливи думи, които оттогава насам толкова много пъти се повтарят от несъзнателните папагали – гои, които отвред налитат върху тях. Тези думи отнеха благосъстоянието от света и историческата свобода на личността, която свобода по-рано тъй много се пазеше от натиска на тълпата. Уж умните, интелигентни гои, не можаха да вникнат в отвлечеността на тези думи, не схванаха противоречието в тяхното значение и несъвместимостта помежду им. Те не виждат, че в природата няма равенство и не може да има свобода; че самата природа е установила неравенството в умовете, в характерите и в способностите, както е наложила и императивността на своите закони; че избраните от тълпата, управници, са също такива слепци, каквато е и тълпата; че посветеният в нашите тайни планове, макар и да е най-посредствен, ще може да управлява, а непосветеният – ако ще и гений да е, нищо не ще разбере от политиката. Всичко това гоите изпуснаха изпредвид,

По всички краища на света думите: “Свобода, равенство и братство” наелектризираха, чрез нашите слепи агенти, тълпите, които с възторг понесоха нашите знамена. В същност тези думи бяха червеи, които подкопаваха благосъстоянието на гоите, унищожаваха навред мира, спокойствието, единството и разрушаваха всички основи на държавите им. Вие ще видите, че това послужи за нашето тържество. То ни даде възможност да отнемем от ръцете на гоите най-важния им коз – да премахнем привилегиите на аристокрацията им, която беше единствената защитница на народите и държавите, срещу нас.

Абстракцията на свободата даде възможност на тълпите да мислят, че те са народа, че те са собственици на страната, а правителството не е нищо друго освен управник, когото те могат да сменяват, като износени ръкавици.

Сменяемостта постави народните представители на наше разположение и, де факто, по наше назначение.

Цитати от ПРОТОКОЛ №2

Съвременните държави разполагат с една велика сила, която движи мисълта на народите – това е печатът. Ролята на пресата трябва да бъде: да долавя нуждите, да предава оплакванията и да разкрива недоволствата на народа. Печатът е въплътено тържество на свободното слово. Но държавите не съумяха да използват тази сила и тя попадна в нашите ръце. Чрез нея ние спечелихме влияние, оставайки в сянка; благодарение на нея ние прибрахме златото, без оглед на потоци човешки кърви и сълзи... Но ние откупихме този успех, като жертвахме и мнозина от нашия народ.

Всяка една жертва, дадена от наша страна, струва пред Бога хиляди гои.