На всеки жител на Одеса беше станал известен изразът на Дейч и Вихман, че те нямат апетит за ядене, преди да разстрелят стотина „гои“. По сведеня от вестниците, те са разстреляли повече от 8000 човека, от които 400 офицери.
...............................................


Живодерите организираха лов на хора, а заловените не убиваха веднага, само за да могат преди това да ги измъчват.

(Предупреждение:  Публикацията съдържа отвратителни "сцени" и факти, и една грозна снимка - от неописуемите, повсеместни, сатанински зверства на "жидовете" чекисти!  А "жид", означава, - евреин сатанист.  Което съвсем не значи, че всички евреи са сатанисти!) 
...............................

В името на Отца и Сина и светаго Духа!  Амин.
Господи благослови!
................................


В Одеса свирепстваха занаменитите палачи Дейч и Вихман, и двамата жидове (свреи-сатанисти), с цял щат прислужници, сред които, освен евреи, имаше китайци и един негър, специалността на който бе, да изтръгва гъркляна на хората, гледайки ги в лицето и смеейки се с оголените си бели зъби. Там се прослави и Вера Гребенщикова, станала известна под името „Дора“. Тя лично застреляла 700 човека. На всеки жител на Одеса беше станал известен изразът на Дейч и Вихман, че те нямат апетит за ядене, преди да разстрелят стотина „гои“. По сведеня от вестниците, те са разстреляли повече от 8000 човека, от които 400 офицери, но в действителност, тази цифра трябва да се умножи по 10.

Веднага след напускането на Одеса от „съюзниците“, навлезлите в града болшевики, още не успели да организират участък на „чрезвичайка“, използвали за своите цели линейния кораб „Синоп“ и крайцера „Алмаз“, където отвеждали своите жертви. Започнаха направо лов на хора, като заловените не убиваха на място, само зада ги мъчат преди това. Ловеха денем и нощем, и млади и стари, и жени и деца, ловеха всички, без да избират, защото от количеството на заловените зависеше и количеството на ограбените вещи, и големината на заработката. Отвежданите на борда на „Синоп“ и „Алмаз“, привързвали с железни вериги към дебели талпи и бавно ги вкарвали, с краката напред, в корабната пещ (Така са правели комунистите и в пещта на Софийския централен затвор, а вярвам, че не само там, защото инструкциите и практиката са били еднакви навсякъде!), където нещастниците живи се пекли. След това ги изваждали, спускали ги с въже в морето, и пак ги вкарвали в пещта, вдишвайки дъхът от горящото месо... Кой би могъл да помисли, че човек е способен да стигне до такива жестокости, нямащи аналог в историята?! (Сатанистите, не само са пособни, но това е част от смисъла на живота им! бел. Прев.)

И с аткава ужасна смърт са загивали най-хубавите хора на Русия, офицерите – доблестните и защитници, и между тях, героят от Порт Артур, генерал Смирнов! А други разкъсвали, привързвайки ги към колелата на машинното отделение, разкъсвайки ги на парчета. Трети хвърляли в парния котел, откъдето ги изнасяли на палубата, не за да облекчат страданията им но притокът на свеж въздух да увеличи страданията им, след което отново ги хвърляли в котела, и накрая сварената маса изхвърляли в морето.

За това, на какви изтезания са подлагани нещастниците в „чрезвичайките“, може да се съди по оръдията за мъчения, сред които са били, не само гири и чукове, с които разбивали главите, но и пинсети (щипци), с които изтегляли жилите, и така наричаните „каменни чували“(?), с неголям отвор от горе, в които вкарвали нещастните, трошейки костите, им и където, в смачкан вид, ги обричали на специална безсъница. Нарочна стража следяла нещастника и не му позволявала да заспи. Хранели го с гнили отпадъци и го мъчили с жажда. Тук, главни помощници на Дейч и Вилхелм, били „Дора“, убила 700 човека, и 17 годишната проститутка „Саша“, разстреляла повече от 200 души. И двете подлагали жертвите си на нечувани мъченя и буквално се къпали в кръвта им. И двете били садистки и по цинизъм превъзхождали даже латишката Краузе, явявайки се като истински изчадия на ада.

Във Вологда свирепствали палачите Кедров (Цедербаум) и Ейдук, за чиито жестокости се създали цели легенди. Те изпозастреляли несметно количество хора и изклали цялата маестна интелегенция.

Във воронеж, „чрезвичайката“ практикувала чисто ритуални начини на мъшеня. Хората затваряли в буре със забити отвсякъде пирони и търкаляли буретата по нанадолнището. Този способ за проливане на християнска кръв, чрез дупчене, жидовете ползвали, когато не са имали възможност на спокойствие да извършат процедурата по ритуално убийство на християнски деца, изискваща специални инструменти. Там, както и на другите градове, избождали очи, изрязвали на челото или гърдите, съвстски звезди, жвърляли живи хора в кипяща вода, чупели стави, одирали кожата, наливали в гърлото разтопено олово и др. и др.

В Николаево (жидът) Богбендер, с помощниците си, двама китайци и един каторжник-матрос, зазиждали живи хора в каменни стени.

В Псков, по сведеня от вестници, всичките пленени офивери, на брой около 200, били предадени за разкусване на китайци, които ги нарязали на парчета с триони.

В Полтава, зверствал чекистът Гришка, практикувал нечуван по зверство начин на измъчване. Той подложил на люто наказание 18 монаси, заповядвайки да ги нанижат на забит в земята кол. Този метод ползвали и чекистите в Ямбург, където на кол били набучени всички пленени на Нарвския фронт, офицери и войници. Никакво перо неможе да опише мъченята на страдалците, които не умирали веднага, а след часове, извивайки се от нетърпимаи болки. Некои са се мъчили и повече от денонощие. Труповете на тези великомъченци били потресаваща гледка: Почти на всички, очити били изскочили извън орбитите си...

Крайно ми е неприятно и много съжалявам, че трябва да поместя тази снимка, но иначе повечето нормални хора ще си кажат, че описваните зварства са някаква злобна измислица, на озлобени хора!

В Благовещенск, на всички жертви на „чрезвичайката“ били забити грамофонни иглички под ноктите на ръцете и краката.

В Омск, измъчвали даже бременни жени, изрязвали им коремите и изваждали червата.

В Казан, в Урал и в Екатеринбург, нещастниците били разпъвани на кръстове, горени на клади или хвъляни в пещи. По сведеня от вестници, само в Екатеринбург са загинали повече от 2000 човека.

В Симферопол, чекистът Ашикин, принуждавал жертвите си, мъже и жени, да минават край него съвършенно голи. Оглеждал ги от всички страни, след което със сабя отсичал уши, носове, ръце... Изтичайки им кръвта, жертвите го молели да ги застреля, но Ашикин хладнокръвно отивал до всеки по отделно, избождал им очите, а след това нареждал да им отрежат гливите.

В Сеастопол нещастниците ги навързвали на групи, и със саби и револвери им нанасяли тежки рани, и полуживи ги хвърляли в морето. В Севастополското пристанище има места, където водолазите отказват да се спускат: двама от тях откачили, след като видяли какво има на дъното. А когато трети се потопил, след излизането от водата казал, че видял цяла тълпа удавници, със завързани за краката големи камъни. От течението на водата ръцете им се движели а косите се стелели по водата. Сред тях, свещенни в расо със широки ръкави, вдигал ръце, сякаш произнасял ужасна реч...

В Алупке,
„чрезвичайката“ разстреляла 272 болни иранени, подлагайки ги на такива изтезания: зарастващите рани, получени на фронта, се отваряли и посипвали със сол, а така също ги заливали със спирт и керосин, след което ги откарвали в „чрезвичайката“. Татарското население, виждайки тази ужасна кланница, видяло в нея Божие наказание и си наложили доброволен тридневен пост.

В Пятигорск „чрезвичайката“ избила всичките си заложници, и изклала почти целия град. Нещастните заложници били отведени на гробището, с вързани на гърба ръце. Накарали ги да застанат на колене, на два метра от изкопани ями и започнали да им отсичат ръце, крака гърбове; избождали им със щикове очите; избивали им зъбите, разпаряли коремите и др. Тогава, 1919 г. там бил заклан изменникът ипредател на царя, генерал Рузский, генерал Радко Димитриев, кн. Урусов, кн. Шаховский и много други, в това число, ако не греша, и бившия министър на правосъдието Н. Доброволский...

В Тифлис всявал ужас чекистът Панкратов, прославил се със зверствата си и зад граница. Той ежедневно убивал около 1000 човека, не само в подземята на чрезвичайката, но и на площада, където стените на всяка сграда били опръскани с кръв.

В Крим чекистите не се ограничавали само със разстрел на пленените мед. сестри на милосърдието, а предварително ги изнасилвали, и за да се спасят от безчестието, сестрите се запасявали с отрова. По официални сведеня, а знаем колко верни са официалните съветски сведеня, в 1920 – 21 г. след евакуирането на генерал Врангел, във Феодосия били разстреляни 7500 човека, в Симферопол 12 000, в Севастопол 9000 и в Ялта 5000, или общо 33 500 души. Тези цифри следва да се удвоят, понеже само от останалите в Крим офицери, били разстреляни 12 000, и тази задача изпълнил жид (евреинът) Бела Кун. Понеже Крим е бил изостанал с три години от революционното движение, е трябвало с един удар да се постави в равновесие с цяла Русия.

След завземането на балтийските градове, рнуари 1919 г. от естонските войски, били открити гробове на убити и било установено, по вида на изтерзаните трупове, с каква жестокост болшевиките са се отнасяли към жертвите си. На 33-ма убити, главите били смачкани. Болшинството от жертвите преди разстрела са имали рани от щикове, изкормени вътрешности пречупени кости. Един от избягалите разсказал, че го покарали с 56 арестувани и ги наредили пред ямата. Първо започнали да разстрелват жените. Една от тях се опитала да избяга и паднала ранена, тогава убийците я завлекли за краката в ямата и петима от тях скочили върху нея и я смачкали с крака, до смърт.

Колкото и ужасни да са способите за измъчване в чрезвичайките, в европейска Русия, всичките те бледнеят пред това, което се е вършело от озверелите чекисти в Сибир. Там, освен описаните изтезаня, се прилагали и следващите: В ссия за цветя слагали кръйсу (не зная името на зверчето?) и я привързвали към корема или зддника на жертвите, а през дупката на саксията с шиш горели зверчето, за да го принудят да прояде дупка в корема, където разкъсвало и изяждало вътрешностите, прояждало дупка от другата страна и излизало Наистина са били щастливи онези, които само са били разстрелвани с картечници и пистолете, и са умирали, без да изпитат тези страшни мъченя.

От каквато и гледна точка да се разглеждат тези жестокости, те винаги ще изглеждат нелепи. Обяснява ги само идеята за жертвоприношения на жидовския бог и изпълнание исканята на сатана – човекоубиец от самото начало! (Йоан. 8,44)

............................................................................................

Кратко заключение:

Всичките тези факти, известя и слухове, доказавт едно: че навсякъде където юдейският, масонски комунизъм се е докопвал до властта, жидовете, сатанисти са действали по един и същ сатанински, човекомразнически начин, и никакви човешки норми и скруполи не са ограничавали извратените им до крайност нрави. И всичките им черни дела, не са някакви извращения и изключения, а са тяхната истинска цел, тяхната норма, тяхната същност и тяхното сатанинско "верую", засписано в "протоколите" им, доста време преди да извършат сатанинската си "революция"!

Копирайте и, по възможност, публикувайте!
Утре ще е късно, защото, това което е написал княз Жевахов, не е само минало, а всъщност това са и "спомени от бъдещето"!  Сатанинско бъдеще, което отдавна се готви за целия свят!
А дали наистина ще се случи, зависи най-вече от нас, и от милостта Божия!