Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.02.2009 15:02 - Американската революция в Русия. Продължение от книгата на Столешников
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 2902 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 24.03.2009 20:17


Прегледах всички броеве на Ню Йорк Таймс, от 1918 до 1931 г. и не можах да намеря нито една критична дума или осъждане на кървавия болшевишки режим!  Напротив, Ню Йорк Таймс е пълен с похвали! 
Четете на руски цялата книга, и множество други публикации, от: http://zarubezhom.com/antigulag.htm

Американският лектор Джон Кларк, известен от 50-те, до 80-те години в САЩ, в книгата си "Армънд Хамър и СССР", казва, в "Ню Йорк таймс", нещо забележително за революцията в Русия от 1917 г.:

"Прегледах всички броеве на "Ню Йорк Таймс" от 1918 до 1931 г. и не можах да намеря нито една критична дума или осъждане на кървавия и убийствен болшевишки режим!  Напротив, "Ню Йорк Таймс" е пълен с похвали! Те даже никога не наричат съветската власт, с клеймото - "режим", с което клеймо имат навика да дамгосват националните правителства по света".

И неколко думи за Армънд Хамър: Естествено, той не е никакъв Армънд Хамър, а е от семейството на преселили се в Америка, одески евреи. И понеже баща му е бил "фурия" в Ню Йоркския фармацевтичен бизнес, с техните връзки, Хамър станал личен представител на американските банкери в болшевишка Руския...

Хамър надживя всички. Доста впечатляващо е, че при всички Генрални секретари: при Ленин и Троцки, при Брежнев и при Горбачов, винаги посрещаха в Русия, Армънд Хамър, като президент на суверенна страна. Ето какво пише Кларк:

"Юни, 1985 г. Горбачов, цели 90 минути говорил с Хамър. Това е било безпрецедентен случай. И именно след тази среща, Хамър заяви, че се водят преговори за среща на Горбачов и Рейгън".

Сега вероятно ви става ясно, кой формално стои на върха, а кой в действителност ръководи света!? А когато Армънд Хамър, все пак умря, неговото място в плана за контрол над Русия от американските банккери, зае небезизвестният унгарски евреин Джордж Сорос (Шорош).


Американската революция в Русия


От списъка на Виктор Марсден (от предишните публикации) е очевидно, че болшевишката комунистическа революция в Русия, 1917 г. извършиха евреите. От втората глава ще ви стане ясно, че руските евреи извършиха това, не самостоятелно, а в рамките на координираните действия, на световното организирано еврейство, и именно, от най-могъщия му клон – американското еврейство. Макар и в революционната си практика, еврейските болшевики да се ръководеха от комунистическите идеи на германските евреи, практически, болшевишката революция бе извършена с американски пари, с помощта на американските колтове, бронираните влакове и руски реемигранти от Америка, които емигрираха след революцията им 1905 г. и в 1917 се върнаха заедно с Троцки, обратно в Русия, за да довършат недовършеното" (си пъклено дело).

Главният извод е, че и двете революции, и еврейската комунистическа революция в 1917 г., и еврейската капиталистическа революция, в 1991 г., в Русия, бяха резултат от усилията на еврейските реемигранти в Русия. Разликата е само в това, че в 1917 г. те, отначало изтребиха руското население, а след това "национализираха" за себе си, цялата страна. А в 1991 г. първо приватизираха страната, а след това започнаха да унищожават населението. Но за руското население, крайният резултат ще е един и същи!

В статията на Розенберг се споменава писмо, което Фюрстенберг-Ганецки, от Ню Йорк, пише на евреина Рафаел Шолан. Това писмо беше широко публикувано в пресата. Ето го:

"Драги другарю, Офисът на банковата къща на М. Варбург, в съответствие с телеграмата на президента на Рейнско-вестфалския Синдикат, откри сметка на името на другаря Троцки. Наш агент закупи оръжие и организира транспорта и доставката му на компанията Luleo&Varde. Получатели са "Essen & Son" в Люлео, и довереният човек за получаването на парите, поискан от другаря Троцки". 
Фюрстенберг (Ганецки).

Още преди революцията имаше широко известен скандал, когато стана ясно, че членът на Държавната Дума, Протопопов, също през Стокхолм, получил е подкуп от банкерската къща на Варбург. А "германският" банкер Варбург, е зет на "американския банкер Яков Шиф.

Когато 1927 г., неговият брат Феликс Варбург, пристигна на посещение в съветска Москва, а и по късно, в 1931 г., когато в Москва идва и госпожа Ото Кан, от семейството на банкерската къща "Кюн, Льоб и Къмпани", собственик на която е Юков Шиф, те я посрещнаха, както преди това посрещаха авганистанския Крал, с парад на почетния караул.

Алфред Розенберг споменава, че американците положили максимум усилия, да изобразят болшевизма, като чисто германско явление, и в никакъв случай, не свързано с Америка. Това бе така, понеже Германия също, както и Русия, е била осъдена на унищожение и пусната "под откос". Така че, на Германия, като на мъртвец, е можело да се приписва всичко...

От всичко това се вижда, че САЩ определено са искали да отвлекат вниманието на световната общественост, от вече известния на всички параход на Троцки.

Привеждаме още неколко класически улики, кой и с чия помощ, в действителност, извърши революцията в Русия: 
От английския "Сборник на отчети за болшевизма в Русия":

Телеграма от сър М. Финдли, до лорд Балфор (получена на 18 септември 1918 г.)

"Донесение на извънредния нидерландски посланник в Петербург, Аудендайк. Посветено е на положението в Русия, в частност, как се отразява на британските поданници и на британските интереси, намиращи се под защитата на Представителя... В Москва взех интервю от Чичерин и Карахан. Цялото съветско правителство се свлече до нивото на престъпна банда. Болшевиките разбраха, че часовете им са преброени и тръгнаха по пътя на престъпното безумие... Опасността е толкова голяма, че считам за свой дълг да привлека вниманието на Английското и другите правителства, че ако сега не сложим край на действията на болшевиките в Русия, цялата световна цивилизация е в опасност... Считам, че потушаването на болшевизма е дело от първостепенна важност, не изключвайки и война, която и без това сега свирепства. Ако сега не изкореним болшевизма в зародиш, то той, като зараза ще се разпространи по цяла Европа и по целия свят, понеже го създават и организират евреите, които нямат никаква родина и единствената им цел е, да разрушат държавите и съществуващя ред на нещата. Единственото нещо, с което все още може да бъдат спрени, са съвместните действия на всички държави".

Какво може да се каже на този Нидерландски Посланник? – Късно е. Това донесение е прадназначено за този, който вече служи на интересите на международното еврейство, чиито цели и изпълняват в Русия, еврейските болшевики.


А следното е откъс от съобщение (изказване) на американския майор Шулер (който до революцията, три пъти е бил генерален консул на САЩ в Русия), направено на 11 януари в катедралата на Йоан Евангелист, в Ню Йорк, след завръщането му от Сибир, където той, по идея, е трябвало да оказва помощ на армията на Колчак. Четете! Много е интересно, на кого всъщност са оказвали помощ американците:

"Руското правителство, практически, цялото е еврейско, и нашата американска армия в Сибир е пълна с болшевики, директно от Москва. Командващият генерал Грейвс има щаб, почти изцяло от евреи... Поради тези еврейски болшевики в нашата армия, цялата информация, предназначена за генерал Колчак, отиваше директно в Москва".

А това е телеграма, изпратена от Шулер, от Омск, на 1 март 1919 г.:

"Може би не трябва да се казва в САЩ, открито, но болшевишкото движение, от самото начало се контролира от евреи, от най-гнусен тип".

А това е телеграма на същия този Шулер, от Владивосток:

"... от 384 комисари, включително двама негри, 13 са руснаци, 15 китайци, 22 арменци, и повече от 300 евреи. 264 евреи пристигнаха от Америка след падането на царското правителство".

... Ето и документ на Държавния Департамент № 861.00.1757 изпратен на 2 май 1918 г., от Генералния консул на САЩ в Москва, Шумерс:

"Евреите преобладават в Съветското правителство, и антиеврейските настроения растат сред руското население..."

А това е документ на държавния департамент на САЩ № 861.00.2205, изпратен от консула Колдуел: "50% от съветското правителство, във всеки град, са евреи от най-лошия тип".

Брус Локарт, английски шпионин, в своите мемоари "Британски агент", пише, че в 1918 г. той често е посещавал заседанията на ВЦИКА, провеждани в ресторант "Метрополитен", която бе преименувана в "Първи дом на Съветите". Ето какво казва той. за състава на болшевишкото правителство:

"Ленин, Чичерин, Криленко и историкът Покровски представляваха единствения чисто руски елемент в този компот (комплот?) от евреи, грузинци и поляци". (които, както сега със сигурност знаем, също са били грузински, литовски, германски и други евреи, включително и самите: Ленин, Чичерин, Криленко (Абрам) и историкът Покровски)

А ето и самият посланник на САЩ в Русия, Давид Францис, който, януари 1918 праща телеграма във Вашингтон:

"Болшевишките лидери, мнозинството от които са евреи, 90% от които са емигранти, завърнали се от САЩ. Тези емигранти по същество са интернационалисти, които малко ги е грижа за Русия, но се стремят да разпрострат влиянието си над целия свят, с помощта на световна комунистическа революция".

....................

Знаете, че сенатът на САЩ провежда изслушваня и разпитва свидетели по интересуващи ги проблеми. Такъв проблем в 1919 г. е била ситуацията в Русия. Изслушванята са се провеждали, от 11 февруари, до 10 март, 1919 г. под председателството на сенатора Оверман и затова се наричат "Комисия Оверман". Протоколите от изслушванята са 85 страници, сбит текст. Ето откъс от показанията на Джордж А. Симонс, пастор на методистката църква в Ню Йорк, който от 1907, до 6 октомври (?) 1918 г. се е намирал в Петроград, в качеството на настоятел на методистката църква:

"Декември (?) 1918 г. , в т.н. Северна комуна на Петроград, под управлението на мистър Зиновиев, от 338 души в неговото правителство, само 16 бяха руснаци, а останалите евреи, и един негър, наричащ себе си, професор Гордън..."

А ето какво пише американският вестник “Jewish Chronicle”, от 4 април 1919 г.:

"Това, че между болшевиките има толкова много евреи, просто отразява факта, че идеите на болшевизма, са и най-добрите идеи на юдаизма".

Друг вестник, "Американски евреин", от 20 септември 1920 г.:

"Болшевишката революцип в Русия беше дело на еврейските мозъци, еврейската неудоволетвореност, еврейското планиране, целта на който е създаването на световен еврейски ред. Това, което с такива превъзходни способи бе извършено в Русия, благодарение на еврейските мозъци, еврейското неудовлетворение и еврейското планиране, скоро посредством тези умствени и физически качества, ще стане реалност в целия свят".

Да чуем и французите. Откъс книгата «L Enfer Bolchevik a Petrograd” 1919, от Р. Вошер, “L Illustration”:

"Когато живеехме в тесен контакт с чиновниците на болшевишкото правителство, веднага се набиваше в очи, че практически, всичките са евреи. Далече съм от антисемитизма, но съм дължен да потвърдя, че навсякъде: в Петроград, в Москва, в провинцията, във всички комисариати, в районните учереждения, в Смолни, в бившите министерства, в съветите, срещах евреи и само евреи. Колкото повече изучаваш тази революция, толкова повече се убеждаваш, че болшевизмът е еврейско движение".

Руският еврейски болшевик, пише в Харковския вестник "Комунист", на 12 април 1919 г.:

"Без преувеличение може да се каже, че руската революция е извършена от ръцете на евреите. Можеха ли подтиснатите маси на руския пролетариат сами да извършат тази революция? - Не. Те, евреите поведох руския пролетариат към зарата на интернационала, и те са, които ръководят съветите и ги държат в свои ръце. Ние можем спокойно да спим, когато командващ на съветската армия е другаря Троцки. Истина е че евреи няма между редовите войници на червената армия, но комитетите и съветите са еврейски. Евреите храбро водят към победа масите на руския пролетариат. Затова съвсем не е чудно, че на изборите в съветските организации, евреите печелят такива внушителни победи. Символът на еврейството стана символ на руския пролетариат – червената петолъчка, в миналото тя беше символ на ционизма и еврейството, затова зад тази емблема и марширува победата..."

Фьодор Бутенко,съветски дипломат, който избяга от Букурещ в Италия, пише в италианския вестник “Giornale d Italia”, от 17 февруари, че вместо старата буржоазия, в Русия е сформирана нова ръководна класа, 100% съставена от евреи".

Най доброто описание на случващото се още преди 150 години, е дал един от най-компетентните специалист в съвременната история: Английският Министър-председател от средата на 19-ти век, евреинът Дизраели (Лорд Биконсфилд), в своята книга “The life of George Bentick”, написана 1852 г., той отбелязва:

"Влиянието на евреите може да бъде проследено във всички избухваня на разрушения в Европа. Случващото се, е въстание на евреите против всякакви традиции, всякакви национални аристокрации, против всяка религия (но никога и никъде - против еврейската! б.пр.) и против всяка нееврейска собственост. Деструкцията е семитски принцип, произхождащ от еврейската религия... Равенство (робство) на всички гои и унищожаване на гоевската собственост, са провъзгласени всред всички тайни общества, които формират паралелни правителства, а хора от еврейската раса са на върха на всичките. Вярващите евреи сътрудничат с атеистите, еврейски банкери сътрудничат с еврейски комунистически водачи, избраният еврейски народ е в съюз със най-пропадналите лумпени на Европа, и никой не вижда в това никакво противоречие, понеже всичко е пуснато в ход, за да се разруши неблагодарното християнство, което е задължено на евреите даже от своите основатели, и чиято ръководна роля те вече не са в състояние да търпят (?)".

Същият Дизраели тогава отбелязал, че: "Загадъчната руска дипломация на царското правителство, която така безспокои западните страни, принципно е организирана и се осъществява от евреи".

Френският евреин Морис Мюрей, в книгата си "Еврейският дух", публикувана в края на 19-ти век, възражавайки на Дизраели, някога говорил, че "марксизмът е изоставил еврейския идеализъм", казал: "Кръвно и традиционно Карл Маркс принадкежи на тялото и душата на Юдаизма". "Карл Маркс" и Ротшилд представляват двата полюса на еврейския народ, но това всъщност са противоположности, които се допълват". "И Карл Маркс и Ротшилд въплъщават еврейския идеализъм, възвишен до своя апогей". "В процеса, с който масите все повече се отвръщат от християнството, те все повече и повече се проникват от еврейския дух. Възраждащият се еврейски идеализъм (сатанизъм) готви, може би, за 20-тия век, грандиозна революция". "Всяка интензивна проява на еврейския дух в Европа, се проявява във въстания, глад, геноцид и разруха..."

Алфред Розенберг е бил прав, като е писал, че всички главни следи на еврейската болшевишка революция в Русия, водят към Америка, а към Германия, само доколкото е замесено Германското еврейство. И от Русия, след това еврейската революция тръгна към Германия, а не обратно. Стокхолмската "Ниа Банк" бе главната банка, през която вървяха многомилионните парични преводи на Яков Шиф, към Троцки. Директор на "Ниа Банк" е бил шведският типичен интернационален евреин Олаф Ашберг, имащ дейност със Съветите, все до края на 40-тте додини. А "Ниа Банк" е била филиал на Яков Шиф...  Преди отпътуването си за Русия, Троцки е имал аудиенция с Шиф. При това, живеейки в Ню Йорк и водейки се журналист към рускоезичен вестник, е имал личен афтомобил и шофьор, и при това, прекарвайки в Америка само 4 месеца, от януари до април 1917, Троцки моментално получил паспорт на американски гражданин, което е било заобикаляне на всички закони.

Уикхем Стиид, редактор на лондонския Таймс, пише 1924 г. в своята книга, под заглавие "След 30 години": "Основен двигател бе Яков Шиф, братя Варбург и другите западни банкери, които искаха да установят еврейски болшевизъм, за да осигурят еврейската експлоатация на Русия".

След революцията, личен посредник между Троцки и американските банкери, бе "наркомът" за външна търговия, бившият терорист, застрелял руския промишленик Сава Морозов, евреинът Лев Борисович Красин, името на когото, както и името на още един еврейски дипломат, е възпято от еврейския поет Владимир Маяковски, който по късно бе наречен ледоразбивач, от Теодор Нет (?).

....................

Яков Шиф, според Бюлетина на еврейската община, е бил най-едрият еврейски банкер, начело на банковата "къща" "Кюн, Льоб и Компания". Този Шиф е предоставил на Япония неограничени заеми, и в същото време не е допуснал да се дадат заеми на Русия. Шиф е контролирал всички железопътни линии, отстранявайки всяка конкуренция (естествено, с мафиотски приьоми), т.е. бил е монополист, въпреки наличието на антимонополния закон, Шерман, в Америка. Шиф организирал обществото "Приятели на руската свобода", чиято цел е била агитация за свалянето на руския цар. Тези хора са се завърнали в Русия, с готовност да участват в еврейската революция. Именно това "общество", с помощта на японците, е провеждало обучението на около 50 хиляди руски военнопленници, на терористическите методи за водене на нелегална подривна борба и за идеологическата им обработка. Така, именно Яков Шиф е осигурил необходимите за руската революция, кадри и финанси. Петроградският съвет е бил образуван на 24 март 1917 г., месец след Февруарската революция. В същия ден, еврейският вестник, "Ню Йорк Таймс" съобщил, че Яков Шиф е изпратил поздравителна телеграма на всички членове на (масонското - ) "Общество на приятелите на руската свобода", в което той, в чстност, казал:

"Трябва ли да казвам на тези, които днес присъстват на този митинг, какво аз чувствам, понеже не мога да празнувам заедно със всички "Приятели на руската свобода", на която така се надявахме и за която толкова се борихме всичките тези дълги години"!

А ето какво съобщава за Яков Шиф, интернет енциклопедията "Википедия":

"По време на Руско-Японската война, предоставил заеми на Япония, 200 милиона долара". – Стоп. Замислете се. Частно лице дало на Троцки, за руската революция, не по-малко от 20 милиона долара. А има сведеня, че такава суме е заделяна за Троцки, два пъти. А на Япония, за победата над Русия, Яков Шиф е заделил 10 пъти повече, отколкото на Троцки, – 200 милиона, – предпопределяйки до голяма степен, всички последващи революции в Русия, и поражението на Русия в тази руско-японска война. Във "Википедя" се отбелязва, че до Руско-Японската война, нито една европейска нация не е губила война с не-европейска нация. Парите на Яков Шиф и подкрепата на американското еврейство, а следователно, и на американската промишленост, са осигурили победата на Япония. Това, само по себе си е изключително важен факт. Той показва, че в света съществува някаква икономическа система, при която частни лица могат да дават заеми на цели държави, и по този начин, да ги контролират и политически. От онези времена, доларът се е обезценил около 1000 пъти. Тогавашните милионаери станаха сегашните милиардери. 20 милиона долара, сега са равни на 20 милиарда. И съответно, 200 милиона, днес са равни на 200 милиарда. Както и сами разбирате, частни лица могат да притежават такива пари, само в случай, че контролират самия процес на печатане на книжните пари и на ценните книжа на самия държавен дълг. Всяка съвременна държава, а следователно, и целия и народ, са постоянни длъжници, а следователно, и заложници, само на няколко души, контролиращи образуването на държавния дълг и процеса на печатане, на книжните пари и на ценните книжа. Точно така всъщност и става с днешното човчество. Но разглеждането на този въпрос излиза извън рамките на тази книга.


Превод от:

http://zarubezhom.com/antigulag.htm

Григор Симов Божилов

Линк към мемоарната ми книга:
"СРЕЩУ ТЕЧЕНИЕТО"
Спомени от затворите 1970-1985 г.
и "Независимото дружество" 1986-1990г.
и кратки извадки от протоколите
на "великите майстори" на злото
– "Ционските мъдреци"


http://dox.bg/files/dw?a=516ccb9e59



Тагове:   ню йорк таймс,


Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 28312160
Постинги: 4287
Коментари: 7547
Гласове: 8239
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031