Троцки, за предреволюционна Русия: Едри сибирячки изнасяха на гарите тлъсти кокошки и прасета, млеко в бутилки, планини от хлеб. Всяка гара приличаше на изложба на сибирското изобилие.
...........................................

Още неколко извадки от книгата на проф. Столешников 
Реабилитация няма да има

http://zarubezhom.com/antigulag.htm

Забележително е, как в автобиографията си "Моят живот", Троцки картинно описва дореволюционна Русия, когато се е връщал от изселване в Сибир:

"Гаровите жандарми равнодушно ме пропускаха край себе си. Едри сибирячки изнасяха на гарите тлъсти кокошки и прасета, млеко в бутилки, планини от хлеб. Всяка гара приличаше на изложба на сибирското изобилие. По цялото протежение на пътя, целият вагон пиеше чай, похапвайки евтини сибирски (пышками?). А аз четях хексаметри и мечтаех за чужбина".

Ще минат немного години и Троцки ще направи от Русия гладно гробище.

... тогава, след революцията, Троцки контролираше положението в партията и в страната, напълно. Парите и властта бяха негови. Веднага след като взе властта в Петрогред, Троцки иззе всичко най-необходимо (от магазините и от домовете на хората): храната и парите. Сега той дава храна, със свои собствени талони. – Прост и ефективен начин да накараш да ти се подчинява който и да било, ако щеш и животните.

..............................................

А за да ви е ясно всичко и за Бухарин, когото обикновено причисляват към "руснаците", ви привеждам писмо, написано от Бухарин, в лондонския еврейски вестник “La Revue universelle” March 1, 1928.

– "Да, Русия определено умира. Въобще никъде не съществува и никога не е съществувала, в нито една страна, никаква класа от населението, животът на която да е бил по лош, отколкото в условията на съветския рай... Ние правим експерименти върху живото тяло на съветския народ, дявол да го вземе, точно така, както в кабинета по анатомия, студентът медик се рови в трупа на някой скитник. Прочетете внимателно и двете наши конституции. И в двете, искренно е записано, че на практика, нас не ни интересува ни Съветският съюз, ни която и да е негова част. Това, което ни интересува, е универсалната юдейска световна революция, за която ние винаги сме жертвали всички, включително и самите себе си. Тук, в Русия, в наща страна, където сме абсолютни господари, ние не се боим въобще от нищо. Страната, омаломощена от войни, епидемии, смърт и глад, които са все по опасни, но забележителни средства за нашето дело, повече не е способна и за най-малкия протест, нито за най-малкото възмущение, намирайки се постоянно под незаспиващото внимание на ОГПУ и нашата армия. Често ние сами се учудваме на това търпение на народа. Можете да бъдете уверени, че в целия СССР, нями ни едно семейство, където, по един или друг начин, не сме убили бащата, майката, брата, дъщерята, а също и изнасилили; също, сина или други роднини или приятели. И това е отлично! Още повече, че Феликс Джерджински спокойно се разхожда из Москва, без всякаква охрана, и даже нощем. Когато го упрекнахме за тази непредпазливост, той само се разсмя и каза: "Какво? - Те никога няма да се осмелят - кучешката им кръв, тяхна! (Дзерджински е полски евреин, говорещ и пишещ на идиш! б. пр.) И той е абсолютно прав. Те наистина никога няма да се осмелят. Що за странна страна!"

А за когото това не е достатъчно, може да прочете спомените на жената на Бухарин, Анна Ларина - Бухарина "Незабравимото". Тя подробно описва цялата тази топла компания, болшевишки вождове и еврейска творческа интелегенция.

А Борис Соколов така описва Петербург, от октомври 1917, когато на 7 октомври пристигнал от фронта в Петроград:

"Бюфетът на Невски, където отскочих да закуся, бе препълнен с мъже, пиещи водка и закусващи огромни бутерборди с лосовина. Октомври 1917 г. Петроград, оставяше впечатление за нормален живот: баровете и ресторантите, нощните клубове и театрите, както винаги, бяха препълнени с добре облечени и весели хора. Балетната премиера в Мариинския театър, както винаги, привличаше публика... Хората, очевидно, не ги засягаха политическите препирни в правителството. Минавайки край Зимния дворец, силно впечатление ми направи голямото количество автомобили. Бяха паркирани не по-малко от 70 автомобила, от различни модели и цветове".

А ето как описва живота в Петербург, веднага след революцията, Зинаида Гиппиус, в своите дневници:

10 ноември 1917 г., петък. Кошмарът продължава. Ленин смени върховния главнокомандващ Духонин. Назначи прапоршчика Криленко (Абрам).

24 януари 1918 г. сряда. Погроми, убийства, грабежи, особено днес на Вознесенския, се продължава без прекъсване. Убитите складират в Мойку(?), в канала, или ги складират като цепеници дърва.

26 февруари 1918 г. понеделник. Новост: Официално е обявена Петроградската комуна и диктатурата на Троцки.

17 март 1918 г. събота. Вчера за минута се разчу известието за звероподобния разгром на именията на Пушкин - Михаиловското и Тригорското. Но научавам че са унищожили и усадбата (?) на Тургенев. Оскверниха гроба на Толстой. А в Киев убили 1200 офицери, и от труповете отсекли краката, за да вземат обувките. В Ростов убили деца - школници от кадетския корпус, мислейки, че това са обявените извън закона кадети. Русия вече няма история. А това, което сега се случва, не е история. Това ще се забрави, като неизвестни зверства на неоткрити племена, на необитаем остров. Ние живеем тук от самосебе си. Който още е оцелял, е случайно. По улиците воня. Навсякъде лежат умрели коне. Всеки ден някого разстрелват...

18 май 1918 г. петък. Ще кажа накратко: давят, душат, бият, разстрелват, грабят, (деревню взяли в колья, рабочих в железо?). Трудовата интелегенция лишиха от хляб - напълно: всеки ден курсистки, чиновници, стари и млади падат по десетки на улицата и умират там, сама видях....

14 октомври 1918 г. неделя. В Гороховата ВЧК "чрезвичайка" работят (орудуют) жени (Стасова, Яковлева), и затова царува особена, - отявлена и тъпа жестокост. Даже Луначарски се бори с нея, и напразно... Характерен е съвременният болшевишки лозунг: "По добре разстреляй сто невинни, отколкото да пуснеш един "виновен"! От тук е и системата със заложниците и всичко останало. Храната изчезва. Масло няма и за 40 рубли фунт... Ядат само червеноармейците. Вестници не чета, - там пишат само декрети.

22 октомври 1918 г. понеделник. Държа се с две ръце, за да не стана юдофобка. Толкова евреи, диктатори, разбира се... преименуваха. Ту улица "Нахамкинсона", ту улица "Слуцкова", и други неизвестни болшевишки евреи.

28 октомври, неделя. Да се знае, ние всички умираме от глад, мнозина се подуха - страшни до неузнавамост. Като гладът в Индия. Не само ние, интелегенцията, - в такова положение са и работниците: Нали неможе семейство да живее с 450 рубли на месец, когато парче месо (ако имаш късмет) струва 200. Пиша това и знам, че после няма да ми повярват. Но с честна дума уверявам (заверявам), че умираме от глад. Умират всички, освен комисарите и техните (присных и жуликов?).

2 декември, 1918 г. неделя. Миналата година имаше масло, млеко, - въобще все нещо имаше (магазини, лавки и т.н.). Сега черно брашно - 800 рубли, яйце 5-6 р., чай 100 р. (и всичко това, ако случайно откриеш)... Нашето днес, не е никаква революция. Това е най-обикновено гробище.

15 декември, събота. На (ул.) Садовой - надпис: "Кучешко месо, 2р.50к. фунт", под надписа дълга опашка, (?мышь) 2 р."

Линк към мемоарната ми книга:
"Срещу течението"
Спомени от затворите 1970 - 1985 г.
"Независимото дружество" 1986-1990г.
и кратки извадки от протоколите
на "Великите майстори" на злото -
"Сионските мъдреци"

http://dox.bg/files/dw?a=516ccb9e59

vseki rano ili kasno poluchava kakvoto zaslujava