Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.03.2009 14:58 - Две публикации за Плащеницата на Христос
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 5719 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 31.03.2009 00:17


Торинската плащаница няма аналог в света. Смята се, че засега на науката не е познат механизъм, който да възпроизведе  точно такъв отпечатък на тяло върху платно.

Отново за Торинската плащеница
Д-р теол. Доний К. Донев
21 Април 2006

 

Великден е - и църквите се пълнят с хора. Някои са дошли с вяра, други по традиция, трети от любопитство. И ако този ден на Божествено възкресение има силата да привлече толкова много хора с различни възгледи за реалния свят и трансцендентното, то не е чудно, че той именно става причината и за многобройни въпроси пред всеки човек, рано или късно.

Какво всъщност празнуваме? Чие е възкресението в наричания и от секуларния свят Велик Ден? Какво е доказателството за истинността на този Християнски празник? Как да знам, че Христос наистина не само е съществувал, но е умрял за греховете на света и е възкръснал?

Божий Син? За някои доказателствата са малко, но силни, защото имат достатъчната духовна основа. Други са стигнали до избора си да вярват след множество логически заключения. Трети все още имат нужда от убеждение. Заставайки пред Възкресението на Великден, ние всички, вярващи и невярващи, имаме своите въпроси и отговори, лична вяра и лични съмнения пред Събитието в този ден.

Подобен е случаят с изследването на една плащеница, свързана с Възкресението Господне. Тя е не по-малък повод за въпроси и отговори, вяра и съмнения. Оглеждана и изследвана, отхвърляна и приемана, представяна за свещена реликва и богохулна фалшификация.

Но огромното внимание, което й се отделя, идва не толкова от нейната собствена автентичност, а от факта, че тя се явява спорно свидетелство за този Ден и възбужда непрекъснато въпроси. Дали Христос наистина е живял между нас? Дали наистина е умрял на Голгота за греховете на целия свят? И най-важното: дали е възкръснал и е жив днес, като Божий Син и сам Бог?

Плащеницата познаваме от дискусиите около нейната автентичност през последните десетилетия под името Торинска. Но тя става известна още през 1354 като притежание на известния рицар Джефри Дьо Чарни. Твърди се, че с нея Христос е погребан от Йосиф от Ариматея, както разказва Евангелието. През 1389 епископът на Трюа я обявява за фалшификат, но след него всички папи от Йоан II насетне приемат плащеницата за истинска. През 1453 внучката на Джефри Дьо Чарни, Маргарита, предава плащаницата на Савоя, където през 1532 е повредена при пожар. През 1578 плащеницата е предадена на кралския параклис в катедралата “Сан Джовани” в Торино, Италия.

Като реликва, плащеницата буди интерес през вековете. Още през 6-ти век се споменава в документ на местан църква в Мала Азия за наличието на плащеница, за която преданието свидетелствало, че била онази, в която е погребан Христос.

Тя е дълга 4,35 м, широка 1,10 м. На нея ясно личат контурите на човешко тяло с белези от прободни рани. Запазени са чертите на лицето на млад мъж с брада. Сериозни изследвания са направени през почти целия двадесети век. Различни хипотези са приети, отхвърлени и после приети отново.

Дали плащеницата не е просто рисунка? А ако е, защо пигментацията не е попила на втория ред влакна, от които е изтъкан платът? Сравнение с обикновена рисунка на лицето показва, че чертите на лицето от плащеницата ясно личат като триизмерни, което ги прави невъзможни за създаване от човешка ръка. Такъв вид образ може да бъде направен само с лазерен импринт, подобно на триизмерна фотография, образувана след кратко облъчване със силна енергия. Но такава технология и до днес няма открита.

Окончателното доказателство, че образът на плащеницата не е рисунка с боя, е кръвна проба, показваща, че образът е направен от съсирена кръв, група AB, наситена (концентрирана) в следствие на тормоз и насилие. Фигурата от плащеницата е на човек с височина около 180 см, тежащ около 77 кг. Ясно личат рани в областта на главата, прободни рани в китките, които са опънати като при продължително висене, и рани на гърба с формата на бразди, следствие от бичуване. Пред тялото има петно от кръв в областта на гръдния кош и рани по коленете като при падане. Виждат се и прободни рани в нозете. Причината за смъртта е задушаване, което причинява спиране на сърцето.

Въглеродният тест, на който плащеницата е подложена, неколкократно дава различни резултати. Направеният 1970 C14 показва, че плащеницата датира около 1260-1390. Но въглеродният тест съвсем не е точен метод. За процедурата е използвано малко парче от плащеницата, което не я представлява в цялост. Пожарът, след който е оцеляла, също оказва влияние върху теста с C14. Както други древни предмети, над 60% от плащеницата е покрита от микроскопични организми, които формират биопластично покритие. Възрастта на това покритие влияе на въглеродния тест. Например, C14 приложен върху египетска мумия, я датира около 215 г. пр. Хр., давайки разликова грешка от над 650 години.

В началото на 21-ви век все още не съществува технология, която точно да определи възрастта на плащеницата или да дупликира качеството на образа върху нея. Чие е лицето върху плащеницата? Как е попаднало върху платното и как остава там толкова дълго време? Торинската плащеница остава една от необяснимите тайни на новия свят. Най-великата реликва или средновековна енигма?

Колко сила ще има в доказването на автентичността й, за да убеди атеиста?

За нас, които днес празнуваме Великден с вяра в живия Христос, плащеницата от Торино е свидетелство само за едно: че истинската вяра в Бога не се нуждае от физически доказателства, за да продължи да изповядва, че Христос възкресе. Во истина възкресе.

Взето от www.mediapool.bg

Автор: hristianstvo

......................

Торинската плащаница

Това необикновено платно, съхранявано понастоящем в катедралата в Торино, Италия, притежава своя собствена, забулена в мистерия и тайнственост история. А интереса и споровете, които предизвиква в научните среди, както и  усилията и средствата вложени за разгадаване на тайната му - на тях засега могат да съперничат единствено Пирамидите и Големия сфинкс.

За пръв път Плащаницата се появява в европейската история през 1350 година в Лирей, Франция. Донесена е там от френския кръстоносец Жофроа дьо Шарни, който не оставя никакви сведения при какви обстоятелства се е сдобил с нея. През 1453 година семейството му я предава на Савойската династия, която я притежава чак до 20-ти век. Като тяхна собственост плащаницата се пази първоначално в Шамбери, Франция. А през 1578 година бива окончателно пренесена в Торино, където се съхранява и до днес.

Първите й официални снимки са направени през 1898 година от италианеца Секондо Пиа, адвокат и любител фотограф. При обработването на направените от него фотографии за свое огромно изумление той открива нещо, което го хвърля в недоумение, и което и до днес поставя пред науката въпроси, на които тя все още няма окончателни и категорични отговори. Защото образът върху негативната плака се оказва позитив. Логичният извод от това заключение е: образът от плащаницата е негатив.

imageimage

Фронтален образ
ляво - негатив; дясно - позитив

Но какво всъщност представлява това загадъчно платно? Това е парче ленен плат с приблизителни размери: метър ширина и четири метра дължина. Върху платното се вижда бледо, жълто-кафеникаво изображение на голо мъжко тяло в цял ръст - в лице и гръб, по което ясно се различават капки кръв, по-тъмни и контрастиращи с образа. Тези двойни кървави следи - над сто на брой, са оставени от рани, нанесени по цялото тяло, явно от бичуване с бич, който е имал два ремъка. Според историците следите съответстват на направата на римски бич от първи век. Краищата на такъв бич, използван за наказания, са завършвали с костени или оловни окончания с формата на малки гирички, а ударите с него са оставяли в плътта дълбоки следи.

Има и голямо петно - отпечатък от рана, останала от пробождане встрани, на гърдите. Освен тях по платното ясно се виждат кървави следи, останали от рани по китките и лицето, както и по тила. Последните, по мнение на изследователите на платното, са причинени от положени върху главата тръни с дълги и остри шипове. Върху плата се виждат успоредни следи от прогаряне, които се намират около изображението на тялото върху платното. Те са последица от пожар, станал през 1532 г. в Светата църква в Шамбери, където плащаницата се пазела по онова време. Предизвикани са от разтопеното сребро на обкова на сандъка, в който е била съхранявана, както и от водата, използвана при гасенето на огъня.

Това, което озадачава всеки, видял фотографиите на плащаницата е, че на проявените негативи образът е позитив, а следите от кръв са негатив, докато на самите снимки е обратното. Още след откриването на плащаницата в Лирей са възникнали спорове, дали тя е дело на неизвестен художник от 14-ти век или не. Но защо някой художник от онова време би се заел да рисува подобен образ, и то в негатив, и как, чрез какви средства би постигнал подобно изображение? А и как би успял да създаде картина, която да съдържа едновременно елементи, които да дават противоположно фотографско изображение? В това отношение и до ден днешен Торинската плащаница няма аналог в света. Смята се, че засега на науката не е познат механизъм, който да възпроизведе  точно такъв отпечатък на тяло върху платно.

          image

Лицев образ - 
изображение в позитив

Тя се оказва голямо предизвикателство за любознателния и стремящ се към отговор на всяка загадка човешки дух. Затова е съвсем естествено, че озадачени и заинтригувани от тези факти, учени от цял свят се впускат в щателни изследвания на плащаницата чрез всички методи, с които науката досега разполага. С течение на времето в тези издирвания се включват  историци, лекари, журналисти, биолози, специалисти по криминология. Изходната точка за всички проучвания и изследвания е постулатът, че след като платното е факт, то някой го е създал. Въпросът е - как, с какви средства и методи е сътворено това изображение и какво е посланието, което то носи на човечеството. Всички получени досега резултати, плод на къртовски труд и на съвестни и непредубедени изследвания, все още не дават задоволителен отговор на тези въпроси. Изследователите единодушно признават, че изображението върху плащаницата е положено по необясним дори и чрез съвременните научни методи начин.

При изследване със сканиращ микроскоп между нишките на плата се виждат ясно следите от засъхналата кръв (а това, че петната са оставени именно от вече съсирена кръв, е доказано чрез химически анализи и не се оспорва), но не са открити никакви следи от бои или каквито и да било други материали, както по повърхността на влакната, така и в дълбочината им, които да създават видимото изображение. Кървавите петна са проникнали и в задната част на платното и почти не пропускат светлина, докато образът е прозрачен и прониква само до нивото на едно влакно от всяка нишка (всяко влакно е с диаметър от 10 до 15 микрона)  - резултат, който не би могъл да се получи, ако е нанесен с каквито и да било познати ни досега средства. Нещо повече. При наблюдение на осветения отзад позитив у наблюдателя остава впечатление за триизмерност на образа - като че ли не става въпрос за фотография, а по-скоро за нещо като холограма. Физиците, изследвали плащаницата с електронен уред VP8 наистина установяват, че фронталният образ върху нея е триизмерен.

Изследователите, които поддържат тезата, че загадъчното платно не е дело на неизвестен художник, а е послужило за погребален саван на мъж, умъртвен чрез разпъване на кръст, изказват мнението, че самото тяло, след свалянето от кръста явно е било положено в единия му край, а след това е било покрито с останалата част, която се съединява с другия му край при стъпалата. (Последното впрочем е очевидно и не е обект на спорове). В подкрепа на твърдението си, че става дума за погребално платно, а не за художествено изображение, те използват и резултатите от анализите и последвалите ги умозаключения именно на кървавите следи. Тези по главата образуват струйки, които са се стичали, следвайки земното притегляне, и които се получават, ако човек е в изправено положение. Петната виждащи се по китките, по външната част на ръката под лакътя и встрани от левия лакът обаче могат да се образуват единствено от стичаща се по  косо повдигнати ръце кръв. Положение, което би заел човек, ако ръцете му са прикрепени (или приковани) върху хоризонтална плоскост на нивото на раменете. Прецизните и извънредно сложни лабораторни анализи на тези петна доказват, че става дума за вече съсирена кръв и са отпечатани върху платното преди да се отпечата образа, недопускайки до нишките онези процеси, които са породили изображението.

Интерес представлява и изследването на цветния прашец и частиците почва, открити между влакната, съставът на които сякаш със свой език описва пътя, който тя е изминала, преди да достигне до Европа. Тези важни открития са направени от д-р Макс Фрей, биолог и професор по криминология от Цюрихския университет. Идентифицирани са 57 различни растения, като много от тях са типични за районите около Мъртво море, където почвата е с висока концентрация на сол, и за скалистите хълмове, характерни за Израел. По време на изследването на цветния прашец със сканиращ микроскоп д-р Фрей не е открил в него никакви следи от темперни бои. Тези изследвания доказват, че лененото платно е пребивавало в Азия и Свещената земя, преди донасянето му в Европа. По-късно и други учени, провели независими и самостоятелни изследвания в тази посока, го подкрепят чрез свои публикации, както и на световни симпозиуми по въпросите на плащаницата.

При внимателно наблюдение на изображението в гръб прави впечатление положението на косата, падаща свободно върху раменете, и на ходилата. Изправени почти вертикално, те навеждат на мисълта, че това не е образ на хоризонтално положен в гроба мъртвец, а на  изправен човек, но не стъпил на земята, а висящ във въздуха.  На същата мисъл навеждат и светлосенките върху лицето и ръцете.

Това зашеметяващо заключение, че вероятно плащаницата е  запечатала мига на Възнесението Му, събужда у всяко човешко същество, докоснало се пряко или косвено до това платно, чувство на неизмеримо вълнение. И ако този вълнуващ образ наистина е дело на ума и ръцете на неизвестен майстор, то аз бих му се поклонила до земята за съвършената прецизност, невероятната и необяснима техника на изпълнение и недостижимия до днес реализъм на творението му. Но ако не е? Библията твърди, че всяко творение, което не е дело на човешките ръце е дело на Бога. . .

И така, неспособни да намерят окончателен и задоволителен отговор на въпросите, които това удивително платно поражда, неговите изследователи се разделят на два противоположни  лагера. Едните поддържат тезата, че то е дело на неизвестен художник, но притиснати от научните факти, тези поддръжници стават все по-малко на брой. Някои от тях обаче правят лек завой в твърденията си и стигат по-далече, като сочат за негов автор Леонардо да Винчи, който по тяхно мнение не е използвал рисувателна, а някаква сложна и непозната нам техника на изпълнение.

Друга, по-голяма част от тях смята, че това е Неръкотворен образ, създаден по неизвестен начин и запечатал за поколенията лика на Спасителя. Без да имам намерение да се включвам в този спор, аз лично поддържам второто становище. Естествено е че, не разполагайки с никакви научни способи да докажа становището си, то си остава само мое лично виждане. В подкрепа на мнението си засега разполагам единствено с интуицията си и вътрешното си проникновение.

В дома си пазя като нещо безценно цветна репродукция на този образ, под която е написано - Неръкотворен образ на Спасителя по Торинската плащаница. Тези от вас, които притежават тази семпла и непретенциозна репродукция сигурно са забелязали, че за разлика от оригинала, на нея очите Му са отворени и с кротка любов и разбиране ги наблюдават, където и да се намират. Въпреки компютърната обработка на лика Му, за която се твърди, че е дело на специалисти от НАСА, върху лицето ясно се виждат кървавите следи, за които вече стана дума, както и  големия оток под лявото око - следа от нанесеният Му побой, описан от евангелистите в Новия завет.

image

     

Смятам, че щом Неговият образ, преминавайки през времето и пространството, в даден момент е достигнал до нас, значи Той е пожелал да бъде така. А посланието, което ни носи? Него може да разчете със сърцето си всеки, който почувства вътрешен импулс за това. 
...............................................


И Линк към мемоарната ми книга

http://dox.bg/files/dw?a=516ccb9e59

Григор Симов Божилов
* * *

"СРЕЩУ ТЕЧЕНИЕТО"


С П О М Е Н И 


от затворническите години
и "Независимото дружество 
за защите правата на човека
* * *
ИЗВОДИ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ
и кратки извадки от протоколите
на "великите майстори" на злото
– "Ционските мъдреци"




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 28312235
Постинги: 4287
Коментари: 7547
Гласове: 8239
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031