Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.04.2009 12:06 - ЛИХВАТА Е КРАЖБА - Част 2 - автор: nwo
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 2802 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 22.04.2009 13:49


В САЩ имаме най-пагубната институция, която светът познава. Става дума за Federal Reserve Bank. Някои хора все още наивно вярват, че тя е институция на американското правителство, но тя е частнен кредитен монопол, който плячкосва американското население...

 

Продължение...

 

Какъв е методът на банкеритe-лихвари?

 

По време на мир държавите по света се оправят и без парични заеми, но когато правителствата биват изнудени от банкерите-лихвари да започнат война помежду си, то се налага с шапка в ръце да вземат кредити от тях. Тези “ финансисти “ на драго сърце им услужват, тъй като лихвените пари, които банкерите-лихвари им дават в заем, ако действително бяха суверенни правителства щяха всъщност да бъдат техни собствени пари. На практика тези несуверенни правителства срещу взетите от банкерите-лихвари парични заеми им предоставят облигации, лихвите по които се плащат от неведущият данъкоплатец. По този начин подстрекаването, а след това и “ финансирането “ на войни между несуверенни правителства се превръща в доходоносен занаят за “ печатарите “ на собствените им пари. Локалните войни между несуверенни правителства означават милиони, а световните – стотици милиарди чиста печалба за “ печатарите “. Чрез премахването на златното покритие банкерите-лихвари си разчистват път за пускане в обръщение на неограничено количество книжни пари. В американското сп.” Тайм “ от 26 февруари 1979 г. се казва, че САЩ ( т.е. Федералният резерв) са напечатали и пуснали в обръщение толкова много книжни пари, че по пазарите на Европа и Далечния Изток хвърчат като конфети 700 милиарда доларови банкноти. 18 години по-късно сп.”Йес” от февруари 1997 пише: “Днешният финансов ред никога не се е разминавал така драстично с реалното стопанство. Тук ще посочим един пример : в статистиката отчитаме, че през 1995 г. дневният оборот на обменяната по света валута възлиза на 1300 милиарда долара. Това е тридесет пъти повече от дневния брутен обществен продукт на всички държави, взети заедно. Годишният брутен обществен продукт на САЩ ще стигне на интернационалния финансов пазар само за три дена …” Докато за 1997 г. общата световна търговия имаше като цяло обем от 5,57 билиона щатски долара, то по световните финансови борси са трансферирани 475 билиона щатски долара! Като пример ще посочим, че вътрешния брутен продукт на ФРГ за същата година се равнява на 2,11 билиона долара. Според една официална справка към 01.08.1998. ФРГ – федерация, провинции и общини взети заедно, имат общо държавни дългове от 2 288 210 710 400 DM. Само за обслужване на лихвите по тези дългове правителството на ФРГ трябва да заделя 80 милиарда DM годишно. През 1968 г. ФРГ имаше държавни задължения към акционерни банки в размер на 117 милиарда DM, което се равнява на 22 % от тогавашния брутен вътрешен продукт на страната. През 1998 г., т.е. 30 години по-късно, държавните задължения на ФРГ са близо 2300 милиарда DM, което съставлява вече 61 % (! ) от БВП на страната. И всичко това се отнася за може би най-добре функциониращата икономика в света!

 

 Тези числа ясно показват какво представляват световните лихвари. С такива колосални суми без всякакво стоково покритие във всеки един избран от тях момент те могат да разорят цели държави за един единствен ден. Неминуемо някой ден мехурът ще се пукне …

 

Всичко това води до голяма беднотия и мизерия не само в България, но и по целия свят. Така банкерите-лихвари се надяват по-лесно да подчинят народите под една световна марксистка диктатура. Създаването на Европейския Съюз и предстоящото въвеждане на еврото е още една крачка в тая насока… .

 

Свобода ли?

 

(Лозунгът за) Свободата е старо средство за поробване на народите. В нейно име платени “революционери” събориха европейските монархии, за да създадат един обществен ред, значително по-удобен за машинациите на банкерите-лихвари, подсигурен с либерални конституции. Много е вероятно (и в същност е точно така) акционерите от американския “Федерален резерв” да са същите дялови собственици и на “Bank of England”, “Banque de France”,“Banca d`Italia”, германската “Bundesbank”, пък и самата Българска народна банка. Днес тези частни акционери направляват и контролират световния банков живот, без да търпят каквато и да е намеса от страна на правителствата. Това всъщност не е нищо друго освен едно световно банкеро-лихварско правителство, което нарежда на така наречените “национални” (т.е. несуверенни) правителства дали трябва да водят война или пък да останат неутрални, понеже ръката, която взема назаем винаги е по-слаба от ръката, която дава тоя заем. С предаването на привилегията за печатане на книжни пари, на банкерите-лихвари, либералните и марксистките правителства се принизяват сами до положението на техни прости слуги, а кралете, които все още стоят на европейските си тронове, са се превърнали в монарси - кукли. Това е жалкото състояние на света, в който живеем днес. Много хора през всичкото това време са прозирали световното мошеничество на банкерите-лихвари. Много хора са се опитвали да извадят истината на бял свят. Но тъй като несуверенните правителства (каквото за съжаление е и днешното българско) са прости слуги на тези световни мошеници, то те просто игнорират фактите. Със силата на световните медии (също слуги (а всъщност – собственоет) на банкерите-лихвари) те, според случая, очернят или осмиват всеки, който огласи истината за мошеничествата им, ако не се стигне и до физическа ликвидация… Такава за съжаление е историята на един достоен мъж – Луис Макфадън (Louis T. McFadden), бил в продължение на 12 години председател на финансово-валутната комисия в американския конгрес. След подробно разследване на американската парична система, Луиc Макфадън на 13 януари 1932 год. държи една знаменита реч пред Конгреса, в която между другото казва:

“Тук, в нашата страна, имаме една от най-пагубните институции, които светът някога е познавал. Става дума за Управителния съвет на Федералния резерв с неговите федерални банки (Federal Reserve Banks). Някои хора все още наивно вярват, че те са институции на американското правителство. Но те не са правителствени учреждения. Те са частни кредитни монополи, които плячкосват американското население, за да обогатят себе си и чуждестранните си клиенти, - чужди и наши спекуланти и мошеници, богати кредитори-обирджии… Заради операциите на федералните банки ние днес се намираме в най-голямата депресия, която някога сме виждали. От Атлантическия,та чак до Тихия океан, страната ни е занемарена и обезценена чрез сатанинските манипулации на федералните банки. През цялата ни история като държава не е имало такова ниско жизнено равнище на американския народ, нито пък народът ни е бил тъй отчаян, както сега. В един от нашите Щати наскоро само за един ден бяха продадени на търг 60 000 жилища и селски имоти... Управителният съвет на федералните банки не се посвени да вложи всички усилия, за да забули своята власт, но истината е, че този управителен съвет пое управлението на САЩ. Той контролира всичко, у нас и в чужбина. И само по своя воля въздига и сваля правителства”... (William Gayley Simpson, “Which Way Western Man”, Yeoman Press, Box 862, Cooperstown, N.Y.13326, 1978)

 

Макфадън ясно съзнава, че страшната депресия се създава изкуствено от Federal Reserve Bank и дванадесетте членуващи в нея банки, че това е един гигантски опит чрез дефлация да се ликвидира средното съсловие не само в САЩ, но и по целия свят, че американската депресия може да бъде спряна само чрез премахване на Федералния резерв, който я e предизвиквал, като е извадил от обръщение 8 000 000 000 доларови банкноти, че американското правителство вече не е нищо друго освен един добре заплатен техен слуга. Ако през 1932 г. американците бяха премахнали федералните банки, голямата депресия щеше да се изпари за една единствена нощ и Втората световна война никога нямаше да се състои... Два пъти въоръжени бандити предприемат атентати срещу Макфадън, но безуспешно. Но на един банкет, където прави още разкрития, той се строполясва на пода и умира отровен. Правилно ли е постъпи, обаче, Мистър Макфадън? Определено не! Защото единичните усилия на един човек, пък бил той и шеф в американския конгрес, не са достатъчни за да се събори тази несправедлива система на обществени отношения, каквато е лихвено-кредитната, налагана подмолно вече няколко столетия. Една несправедлива и подтисническа система може да бъде сразена единствено от друга, по-справедлива и по-ефикасно действуваща от нея. Цялата история на света не е толкова борба между народи, колкото борба между елити. Елити, които намират основание за своето собствено съществуване в самите себе си. Суверенитетът на един народ се състои преди всичко в способността му да организира, съхранява и обновява свой собствен елит и всичко друго е само средства и способи към тази цел.

 

Защо според банкерите-лихвари Хитлер е лош?

След напълно законното си възкачване на власт в Германия, Адолф Хитлер прокарва закони, с които си обезпечава еднолично ръководство на държавните и обществени дела в страната. Но преди всичко останало, първата му грижа е да ликвидира зависимостта на германското правителство от банкерите-лихвари. Хитлер има ясни планове, облагодетелствуващи обикновения човек, хармониращи с природата, космоса и Бога. Той учи своя народ, че истинското богатство не се основава на паричния кредит от банкерите-лихвари, а е резултат от нравствеността и продуктивността на земята и хората. Хитлер учи своите последователи, че политическата независимост е невъзможна без финансова такава. Само за четири години, от 1933 до 1937–ма, той на практика прави германците самостоятелни в производството на стомана, алуминий, петрол и основна индустриална продукция.  Предвиждайки грандиозните успехи на Хитлер на общественото поприще, банкерите-лихвари обявят война на Германия още на 24.Март.1933 год.!  ( http://g-wise.livejournal.com/2009/03/02/ Дейли Експрес)

 

Германската валутна политика се развива особено зле след 1919 година, но от 1933 год. нататък тя се променя из основи. Емил Паул – Подпредседател на Райхсбанк, пише през 1941 г.: “Валутата не можеше да се третира като нещо самостоятелно, като нещо отделно от вътрешното състояние на стопанството, а като неразделна част от общото стопанство, чието общо състояние тя отразява”.

 

Финансистите на националсоциалистическото правителство стигат до простия извод, че валутата като такава трябва да бъде поставена в услуга на стопанската общност, а не обратното – “Щом в едно стопанство са налице трудовите сили и суровите материали – разсъждава подпредседателят на Райхсбанк – въпросът за финансирането не трябва да бъде пречка за решаването на стопанските задачи”. (сп. “Нова Европа” от 18 август 1941) С тази си валутна политика Германия успява да се отскубне от задушаващата прегръдка на банкерите-лихвари, които с финансово-стопанския си бойкот през 1933 г. се надяват в Германия да се развие една нова инфлация. Вместо това, райхсмарката се превръща в най-твърдата и уважавана валута в света, защото нейна основа и стойност става извършената работа в германското стопанство - валутна политика, идентична с тази на американските колонисти от XVIII век.

 

Хитлеровото правителство успява да елиминира негативните последствия от свободното действие на закона за търсенето и предлагането чрез въвеждане на таван за цените на стоките и услугите, а освен това – таван за заплатите на германците. Ето и някои числа дадени от Хитлер в речта му от 20 февруарий 1938 г.:

През 1932 г. целият германски доход (БВП) е възлизал на 45,2 милиарда марки, а през 1937 е близо 68 милиарда райхсмарки. Промишленото производство през 1932 г. е 37,8 милиарда марки, а през 1937 г. е над 75. В отделните производствени отрасли увеличението е както следва: занаятчийството е дало стока през 1932 за 9,5 милиарда марки, а през 1937 – за 22 милиарда; дребните търговци са продавали продукти през 1932 за 8,7 милиарда, а през 1937 за 12 милиарда марки. До идването на Хитлер на власт безработните германци са били 6,5 милиона души. През октомврий 1937 безработните в Германия са вече 470 000 души. Държавните приходи през 1932 възлизат на 6,6 милиарда марки, през 1937 достигат 14 милиарда, за да надминат през 1938 – 17 милиарда марки. Всяко производство е неразривно свързано и с обработването на сурови материали. Докато в Германия през 1932 са добивани 104,7 милиона тона черни въглища, то през 1937 добивът им е вече 184,7 милиона тона. През 1932 добивът на желязна руда е бил 1,3 милиона тона, а през 1937 –ма е вече 9,6 милиона тона. За поддържане и строеж на пътища през 1932 г. в Германия са изразходвани 440 милиона марки, през 1937 – 1 450 милиона марки; германските корабостроителници през 1932 са имали поръчки за 22 000 бруторегистъртона, а през 1937 само за цивилното корабоплаване поръчките са за 1 120 000 бруторегистъртона. Подобреното материално положение на германския народ и полаганите грижи за неговото здравно закрепване се отразяват и в увеличения брой на ражданията: през 1932 г. в Германия са се родили 970 000 деца, а през 1937 г. – 1 270 000.

 

Гигантската борба, която се разгръща между Хитлер от една страна и банкерите-лихвари от друга, е всъщност борба между две политико-финансови доктрини – лихвено-кредитната на банкерите-лихвари и доктрината за организираната мощ на производителните сили, практикувана в Германия след 1933 г.

 

Банкерите-лихвари и Втората световна война

 

Думи на Невил Хендерсън – британски пълномощен министър в Берлин (1937 - 1939):

 

“Добре стана, че войната избухна само 6 години след установяване на Хитлеровия режим, а не след 36 години например”.

 

“Хитлер не желаеше война. Това беше в съгласие с публичните декларации на Хитлер, направени по повод предстоящия конгрес на партията през есента на 1939 г., провъзгласявайки го за “Конгрес на мира”.

 

Онова, което платените историци и световните медии наричат Втора световна война, не може да бъде схванато и разбрано, ако се разглежда откъснато от това, което става преди, по време и след края на Първата световна война. Защото самите банкери-лихвари са в състояние на една перманентна война с народите по целия свят.

 

Определено, следвоенна Германия е била голямо разочарование за световните финансисти и “зидари”. Тя не се превръща, както те са се надявали, в работилница на тяхната комунистическа революция. Напротив, получава се точно обратното! След 1933 г. Германия става най – голямото препятствие за всякакво по-нататъшно разпространение на комунизма в Европа.

 

И до днешен се налага в световен мащаб гледището, че Втората световна война започнала с умишлено провокирания от Англия въоръжен конфликт между Германия и Полша. Нещата стоят другояче! Със сигурност началото на Втората световна война може да се датира с разгръщането на “гражданската война “ в Испания през 1936 год. Една война щедро финанансирана от банкерите-лихвари, но безрезултатно.

 

Революциите като явление не идват от нищото. Те се организират и направляват от професионални агитатори, които дърпат конците на “ революцията “ посредством добре платени (медии) и терористи.

 

Съществен елемент в испанската комунистическа революция са така наречените международни бригади, съставени от комунисти, авантюристи, криминално проявени елементи и всякаква друга измет. Същите тия по команда обявяват през октомври 1936 год. град Барселона за столица на съветските западноевропейски републики. Плановете им търпят пълен провал благодарение решителната намеса на Германия и Италия, които подкрепят испанския патриот – генерал Франко. Тогава се намират достатъчно храбри и доблестни мъже, които осуетяват банкеро-лихварските замисли, надвиват “революционерите” и в продължителна борба ги унищожават напълно. След фиаското в Испания банкерите-лихвари започват сериозно да разсъждават върху едно ново световно кръвопролитие. Със сигурност решението за затриване на Германския Райх е взето през 1936 г. Пет години по-късно, през 1941-ва, председателят на “Американската лига за мир” – Теодор Кауфман, близък приятел и съветник на тогавашния американски президент Рузвелт, пише цяла една книга под надслов: “Германия трябва да бъде унищожена”. В тази книга присъствува една карта, на която цялата германска земя е разпределена между съседите на Германия. Според Кауфман самият германски народ трябва да изчезне от лицето на земята, като 20 000 лекари трябвало да стерилизират сто милиона германски жени, мъже и деца. Това мероприятие трябвало да бъде проведено под надзора на англосаксонците. След 1936 година вече не се говори само за унищожение на държавния строй, създаден в Германия от Хитлеровата администрация, а за унищожението на самия германски народ.

 

Независимо, че дори една диктатура в Германия си е нейн вътрешен проблем, а не работа на други държави, Хитлер не взема властта с революция или насила, а става Райхсканцлер по съвсем законен и демократичен път. На изборите през юли 1932 в Германия партията на Хитлер взема 230 мандата в Райхстага с 38% от гласовете. За комунистите гласуват 14% от участвалите в изборите. Никоя друга партия, освен тази на Хитлер, не е в състояние да сформира кабинет. Поради това Хитлер изисква от райхспрезидента Хинденбург поста на Райхсканцлер, но той му отказва. В края на 1932 в Германия се провеждат отново избори, на които комунистите вземат 17% от всички гласове и вече трескаво се приготовляват за въоръжено завземане на властта в Германия. Rote Front разполага с близо милион въоръжени бойци за тази цел. Положението е повече от критично. Един след друг се редуват най-различни коалиционни кабинети. Стопанството е в пълен хаос. Седемте милиона безработни германци стават все по-радикални. Тогавашният канцлер - генерал фон Шлайхер умува върху следния вариант : разпускане на Райхстага и отсрочване на едни нови парламентарни избори за неопределено време. Тогавашната германска конституция, обаче, разпорежда в този случай парламентарни избори в тримесечен срок. Всички други партии се обявяват против нарушаването на конституцията. Профсъюзите заплашват с генерална национална стачка. В този момент шефовете на двете най-добре представили се партии след тази на Хитлер – социалдемократическата и партията на католическия център, отиват да убеждават Хинденбург, че е по-добре да направи Хитлер Райхсканцлер, отколкото Шлайхер да наруши конституцията. Райхспрезидентът няма друг изход и назначава Адолф Хитлер за Райхсканцлер на 30.01.1933. Такова развитие на събитията не могат да приемат единствено шефовете на комунистическата партия. Комунистическият терор по улиците на Германия се засилва. Хитлер иска от Райхстага специални правомощия за срок от четири години за да се разправи с тях и ги получава с голямо мнозинство. Новото правителство взема незабавни мерки срещу комунистическата конспирация. Всички комунистически функционери са арестувани. Иззети са огромно количество оръжие и боеприпаси, достатъчни за въоръжаването на няколко дивизии. През ноември 1933 г. Хитлер запитва германската нация дали одобрява политиката му и 92% от участвалите в референдума отговарят с “Да”. Всяка година Хитлер дава отчет за своите действия пред Райхстага. През март 1936 г., т.е. след три години хитлерово управление, германците одобряват политиката му с 98, 47% в един национален референдум. Най-голямото изопачаване на историческата истина е да се определя управлението на Хитлер като диктаторско. Цялата германска нация вярва на Фюрера. Само за няколко години на поста Райхсканцлер на Германия, той става най-популярния държавник в германската история.

 

Ето как Хитлер говори на своя народ: “Аз нямам нито селски имот, нито феодално владение. Аз се застъпвам за селянина, защото зная, че върху него лежи основата на германската сила. Без него Германия ще загине. Аз се застъпвам за въоръжаването на германския народ, не защото съм акционер. Аз вярвам, че съм може би, единственият държавник на света, който няма никаква банкова сметка. Аз нямам никакви акции, нямам никакво участие в каквото и да било предприятие, не получавам никакви дивиденти. Аз не служа на никакъв работодател, на никакъв работотърсещ и на никакво съсловие. Аз служа изключително на германския народ. Това, което искам е: моят народ да стане силен и да пребъде такъв на тоя свят. Това е моята воля!” (сп. Родина, кн. 4, год. I, София, юний 1939 г.)

 

Петнадесет години Германия живее под наредбите на Версайския “мирен” договор. Резултатите, както е известно, са съсипателни за германския народ. Въпреки осъзнатата от всички невъзможност да бъдат продължени репарационните плащания, въпреки голямата стопанска криза, която владее света и особено тежи над Германия, през лятото на 1932 г., с Лозанската спогодба, е наложено на Германия да заплати като “заключително” плащане – три милиарда златни марки.! С встъпването си на власт, Хитлер отказва да плаща. След това едно след друго са премахнати всички задължения и ограничения, които са наложени на Германия във Версай.

 

На 16 март 1935 г. е издадена прокламацията за всеобща военна служба. С този си акт германското правителство отхвърля задължението да държи до сто хиляди бойци армия. На 07 март 1936 г. последва възвръщането на Рейнската област към пределите на Германия. На 30 януарий 1937 г. Хитлер заявява: “Оттеглям най-тържествено подписа на Германия в наложеното на едно слабо правителство, въпреки неговото съзнание, изявление, че Германия е виновна за европейската война”. В пълно зачитане на правото за самоопределение на народите, Австрия се присъединява към Германия на 13 март 1938 г. На 01 октомври 1938 г., в резултат на Мюнхенската спогодба от 30. 09. 1938 г. между правителствата на Англия, Германия, Франция и Италия, отпадат ограниченията на Версайския и Сен-Жерменски договори, които поставят граници между немците от Судетите, Германия и Австрия. Втората световна война няма нищо общо с границите на Полша и нейната независимост, както се опитват да обясняват платените историци и медиите на банкерите-лихвари. Това е война между две парични системи! Още на 24 октомври 1938 г. Хитлер прави чрез райхминистъра на външните работи – фон Рибентроп, мирно предложение на Полша, в което той признава полските граници такива, каквито са били тогава, като в замяна иска транзитни права за сухопътно и железопътно преминаване от Германия до Източна Прусия и обратно. На 05 януарий 1939 г. Хитлер провежда среща с външния министър на Полша - Бек. Полша все още не е дала отговор на германското мирно предложение. Затова Хитлер заявява, че германското правителство изоставя искането за железопътна връзка и ще се задоволи със сухопътна връзка между Германия и град Данциг. Той дава разяснения на Бек, че тази сухопътна връзка няма да представлява никаква пречка за евентуални – настоящи или бъдещи, пътища и железници. Те просто ще пресичат сухоземния път чрез виадукти и подземни тунели. Мирните германски предложения към Полша от 24 октомври 1939 г. и 05 януари 1939 г. несъмнено доказват, че Хитлер цени по-високо мира от удовлетворяването на германските териториални претенции. Тези две мирни предложения предизвикват огромно объркване сред финансовите среди в Лондон, Ню-Йорк и Париж. Банкерите-лихвари виждат съвсем ясно как завинаги ще изгубят и последната възможност да пуснат в действие една нова световна война. В името на мира Хитлер е бил готов да се откаже от безспорна немска земя, обитавана от немци, макар да е имал напълно законното право да настоява за тази земя, тъй като тя е присъединена към Полша след 1918 г., в пълно незачитане на правото за самопределение на народите, за което уж Англия и Франция се били борили.

 

През месец март 1939 започва една подла дипломатическа комбинация между Лондон и Варшава. На 17 март английският министър – председател Чембърлейн се обявява открито за една противогерманска политика; на 24 март германският посланик във Варшава съобщава за непрекъснати посещения на английския посланик в полското външно министерство от няколко дни насам. В резултат на това Варшава изведнъж започва да тълкува германските мирни предложения от 24.10.1938 и 05.01.1939 г. като “заплашвания” и да държи предизвикателен език; на 31 март 1939 Чембърлейн прави пред Камарата на общините в английския парламент официална декларация, с която дава на Полша carte blanche срещу Германия.

 По този повод, английският секретар на държавното съкровище – Джон Саймън, казва нещо много знаменателно в речта си пред Камарата на общините на 03 април 1939: “…Декларацията възвестява окончателно установения курс на нашите действия, ако такива станат нужни: след това решение връщане назад не може да има”.




Гласувай:
0



1. antikomunist - Браво!
22.04.2009 22:35
Браво, поздравления!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 28316832
Постинги: 4287
Коментари: 7547
Гласове: 8239
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031