В началото на ХV в., след изгарянето на Ян Хус, негови­те последователи в Бохемия - таборитите (по името на град Табор) искали унищожение на властниците, на църк­вата и на "стария свят".

Таборитите унищожавали планомерно църкви и манас­шри, грабели имуществото им и избивали монасите-хрис­тияни.

Всъщност протестантската Реформация ражда псевдохристиянски, социалистически в същността си учения, като баптизма и анабаптизма, днес владеещи милиони хора в САЩ. Анабаптистиге не признавали Библията като цяло, а само избрани части от нея. Те отричали църквата като институция, вярвали, че всеки може да е свещеник, и живеели на принципа на комуната с обща собственост. В “хрониката" си от ХV в. Себастиан Франк ги определя като "секта, която искала и жените, и цялото имущество да бьдат общи".  Анабаптистите създали и правила как да се облича всеки и от какво да е материята на дрехите му - нещо като униформи. Германският "апостол" на анабап­стите Щорх учи своите последователи да не спазват брачния съюз, да избият поповете и "изедниците”, да разг­рабят имуществото и да разрушат жилищата им. Една перспективна програма, която ще бъде приложена едно към едно от болшевиките в Русия през 1917 г.

Въстания на анабаптистите избухват в Мюнстер, цяла Германия и Холандия. Резултатите са като след ураган ­- опустошения, грабежи и убийства. В някаква разновидност, наречена "рентери", те минават и в Англия и участват в ре­пюцията от 1643 г. Тяхното верую било: "Дяволът е бог, адът е небе, грехът е - святост, проклятието - спасение." В социално отношение рентерите отричали собствеността и брака. През 1650 г. много рентери се присъединили към квакерите и границата между тях се размила. По-късно, чак в началото на XIX В. последователи на рентерите ще съставят ядрото на английските трейдюниони, на първите борци срещу капиталистическия ред.

Томас Мюнцер е типична рожба на Реформацията. Ппърво богослов, след това бунтар-нихилист. Във възгледи­те си бил толкова краен, че дори самият Лутер го нападал. Той го обвинил, че иска да завземе властта. Наистина Мюнцер пише:" Властта на князете има край, тя съвсем скоро ще бъде предадена на простия народ." Както вижда­ме, отново уж религиозно течение се изражда в чисто ко­мунистически порив за избиване и ограбване на имащия, уж в полза на народа. Мюнцер взема участие в т.нар. селска война през ХVI в., в която бил победен и екзекутиран. "Който е видял Мюнцер, може да каже, че е видял дявола в цялата му свирепост" казал вместо епитафия Лутер, кой­то минавал за върл бунтар срещу църквата.

Всъщност ХVI век е за Европа поредица от кланета, в които фанатизирани протестанти-анабаптисти избивали на­ред и въвеждали своя "нов ред", както го разбирали - по комунистически. С обща собственост и жени, с разрушава­не на църквите и съсипване на художествени и религиозни ценности, със събаряне на камбанарии и кули. В Мюнстер анабаптистите царували половин година и опустошили всичко. В Холандия те превзели Амстердам за кратко през 1535 Г., унищожавайки всичко църковно и "буржоазно". След тази буря Амстердам станал център на еврейството, изгонено преди това от Испания.

В Англия по това време действа и групата на “лтевеле­ри"-те - уравнители. Те стигали в егалитаризма си дотам, че призовавали да няма огради и стени. От този период са социалистическите произведения на Уинстенли "Законът на свободата" и "Кралство Макария" на Самуел Хартлиб, описващи общество, в което всичко е подчинено на държа­вата. Тези автори са част от вълната утопични социалисти­чески произведения, заляла Европа през ХVII и ХVШ В., подготвили почвата за така наречения "научен комунизъм". Америка е превзета и от сектанти, които основават там ко­муни. Социализмът придобива все по-радикален характер.

Т. нар. Просвещение е едно истинско възраждане на античното езичество и теоретична подготовка за последвалите революции. Платон е най-издаваният автор във Франция през ХVII век. На мода идва .хуманизмът", който поставя човека над Бога. Монтен - основна фигура на Просвеще­ето, въздига в своите "Опити" човешкия разум като най-ви­сш критерий.

Но крайъгълен камък в предмарксовия социалкомунизъм  е утопичният социализъм на Томас Мор и Томазо Камланела. През 1516 г е публикувана книгата на Мор “Уто­пия".  Пълното и заглавие е: "Златна книга, не по-малко по­лезна, отколкото забавна, за най-добрата уредба на държа­вата и за новия остров Утопия." Томас Мор тогава е влия­телен държавник с кариера. През 1529 г. дори е лорд-канцлеp на Англия - вторият човек след краля. След 1535 г обаче става противник на Хенри VIII. "Утопия", както при Платон, e написана във форма на диалог между Мор, прияте­ля мy Егидий и пътешественика Хитлодей. Утопия е република, управлявана от изборни длъжностни лица, наричани бащите". (След 250-300 години ще нарекат масоните, осно­вали САЩ, точно така – “Бащнге-основагели”). Няма частна ­собственост и пари. Има всеобща трудова повинност.  Постигналите определена възраст граждани отиват на работа ­в селата (Мао приложи това 4 века по-късно). Чрез масови преселения държавата регулира разпределението на насе­лението (Това пък го реализира руският еврейски болшевизъ­м след 1917 г.). Всички са с еднакви дрехи. Тежката ра­бота се върши от роби (в СССР - затворниците на ГYJIAГ), храната се раздава от специални складове. В романа на Мор има неприкрита омраза към християнството - описано е как бива съден един проповедник-християнин заради проповедта си. Еврейската болшевишка върхушка през 1917 г. също ще обяви за свой основен враг “попщината", тоест православното духовенство, и ще го избие.

Сто години след Мор, Тома&

Сто години след Мор, Томазо Кампанела - поет и мислигел, материалист, пише "Градът на слънцето" - отново роман за идеалния строй.
Отново всички са с униформи, всичко е общо, а властта е силно централизирана. Има "главен началник по раждането на деца", няма семейства, а наказанията се изпълняват не от палач, а като в древна Юдея - народът убива осъдения с камъни. На върха на централния храм стои не кръст, а нещо като подвижно знаме - ветропоказател.
Томас Мор пише на Еразъм, който наглеждал как върви отпечатването на "Утопия": "Ти не можеш да си представиш как ликувам, как съм горд, как съм възвисен, когато си представям как моите утопийци са ме назначили за безсменен управител, че се виждам как шествам с почетна диадема от пшеница, държащ в ръка скиптър от житни класове ... "
Друг интересен автор социалкомунист от ХVIII В. е Жан Мелие, написал яростното антихристиянско съчинение "Завещанието", в което ругае Христос и насъсква богатите срещу бедните. Мелие е предвестник на екзистенциализма, на апологията на нищото. Завършва със самоубийство. Волтер нарича книгата му "съвършена" и я препоръчва на свои колеги-масони.
По това време пише и друг автор-комунист: Дешан. Той се смята за предвестник на Хегел и Фойербах и говори за предстояща революция, "която ще предизвика повече разрушения от всяка досегашна ерес".
Така самите социалкомунисти издават връзката между еретичните богоборчески учения и нихилистичния социализъм, мечтаещ за разруха и смърт. Само след стотина година ще се появи и теоретик N1 на разрушението - Карл Маркс, човекът, посвещавал стихове на Сатаната, като студент.