Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.05.2009 17:43 - ВТОРА СВЕТОВНА ВОЙНА - причини. 1 част - Автор kordon
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 5458 Коментари: 3 Гласове:
0

Последна промяна: 23.05.2009 17:50


 

Както обещах, на страниците на този блог ще направя ревизия на познатата ни история на Втората световна война.Сигурен съм,че много хора са поразени от крайните несъответствия в лансираната за общо ползване версия.На другите,които не забелязват такива нелогизми,ще препоръчам  да се захванат с някакво, по-лесно за храносмилане четиво. Тези,които желаят да се запознаят с един различен поглед върху разглежданата материя,нека да заповядат.Имам претенцията,че моята трактовка на събитията се основава на достоверни факти,точни цифри и обективна оценка. 
                                     

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                            

Причини за Втората световна война      

 

първа част

                                                                                                                              
При добросъвестното изследване на всяко историческо събитие ние трябва на първо място да разкрием неговите причини.Изхождайки от тях би следвало много по-лесно да осмислим останалите негови аспекти.Ето защо, изясняването на факторите, довели до този грандиозен катаклизъм от средата на XX в. е жизнено важно за правилното му разбиране.Разбира се,в издаваната популярна литература много обстойно се разглеждат тези моменти,но,смея да твърдя,че безпристрастността на тиражираните в нея оценки е твърде спорна.Затова е наложително да направим  нов,прецизен преглед на фактологията, като пресеем истината от легендите.                                                                

За да осветлим обстоятелствата, предизвикали Втората световна война, се налага да направим една кратка, но задължителна ретроспекция в недалечното минало на нашияконтинент.                                                                                                      

През XIX в. безспорен хегемон в политическо и икономическо отношение не само в европейски,а и в световен мащаб е Великобритания.Огромни части от планетата са под неин контрол,стотици милиони хора живеят и се раждат в нените необятни предели. Силите на  Френската република стигат само да се задоволява с жалките остатъци от британската трапеза. Още по трагично е положението за по-малките страни, между които са двадесет и петте германски държавици, представляващи пъстър конгломерат от различни по статут държавни образувания-кралства, графства, херцогства, епископски владения, градове със свободен статут и т. нат. Почти нищо не подсказва, че в този район, който днес наричаме Германия, ще се зароди една нова сила, претендираща за първенстваща роля. Но умело ръководената от пруския канцлер Ото фон Бисмарк, политика и дипломация, довежда до така желаното от германците и саботирано от техните съседи, обединение на немската нация в една държава, под егидата на Прусия. Това съединение води до невероятен прогрес във всички сфери на живота - политика, култура, промишленост, селско стопанство, наука, техника и прочие. Немският народ придобива самочуствие, а заедно с това нарастват и неговите амбиции. Немските стоки, познати със своето качество, се продават из целия свят, измествайки тези на конкурентите си. Освен това германските корабоплавателни компании ГАПАГ и Норддойчланд Лайн излизат на първо място в света по сумарен тонаж на съдове с водоизместване над  5,000 тона. Кораби на тези компании последователно завоюват най-престижния в търговското корабоплаване приз - Синята лента на Атлантика. Това удря по престижа на Великобритания, която с право се е смятала до тогава за суверен на моретата. Германия, заедно със Съединените щати, излиза на първо място в световен мащаб по икономически показатели. Не случайно японските държавници, впечатлени от невероятните резултати на немската икономика, копират германската конституция и я прилагат  на своя почва, в опит да измъкнат от многовековна дрямка своята страна (и наистина успяват). Развиващата се с много бързи темпове индустрия на Втория Райх започва да изпитва глад за пазари за своите стоки и за суровини, необходими за производството. Но се оказва, че светът е поделен между дванадесет имперски образувания - Великобритания, Франция, Русия, Япония, Китай, Испания, Португалия, Холандия, Австро-Унгария, Италия,Белгия и Османската империя. Достъпът до така необходимите суровинни ресурси и пазари е силно ограничен и империалистическите страни ревниво пазят своите колонии от проникването на немски стоки и търговски представители. Затова в Берлин се надигат гласове в подкрепа на завоюването на собствени колонии. Германия наистина успява да се сдобие с такива, които към 1914 г. са под 3 милиона квадратни километра, но в сравнение с британските - към същата дата над 32 милиона кв. км. - са направо нищожно постижение. Но немските амбиции се посрещат много остро от старите колониални сили,които се надигат в общ фронт срещу тях. Непримирими врагове до този момент, те изведнъж се сплотяват пред германската заплаха. Въпросът е какво кара тези отколешни противници да се съюзят и задружно да се противопоставят на германските стремежи? В какво точно те виждат заплаха за своите интереси от страна на Втория Райх? Отговорът е очевиден: Германия постига забележителни успехи преди всичко в икономическо отношение и то  за много кратък период, изпреварвайки страни с огромни територии и многомилионно население без самата да притежава колонии. Напълно ясно е,че ако тя овладее земи,богати на природни ресурси,това ще усили нейния икономически потенциал и ще я превърне в световен хегемон. Именно в това се крие дълбокия мотив на старите метрополии за обща опозиция с всички средства срещу потенциалната заплаха за статуквото. Тази конфронтация в крайна сметка довежда до Първата световна война. Така че тя трябва да се разглежда като опит да бъде запазено съществуващото положение, което дава право само на няколко държави да имат достъп до световните ресурси и да ограбват безпрепятствено населението в техните колонии. Но най-важният фактор за започването и беше страхът от една могъща Германия, разполагаща с достатъчен суровинен потенциал, което би дало огромно предимство на нейната икономика. Официалните нападки към Берлин са за проява на империалистически амбиции, застрашаващи мира. Лицемерието е забележително - държави,които са окупирали почти целия свят и са подложили на безмилостна експлоатация стотици милиони хора, при това столетия наред имат наглостта да обвиняват Германия в империализъм. Но още по-фрапиращо от тяхната демагогия е доверчивостта, с която обществото приема подобни безмислици.                                                                                      

В следващата публикация ще разгледаме вече по-подробно същинските причини за ВСВ.    





Автор: kordon

 

 

1. darktales -
  Дотук хубаво, давай нататък :))
Може би нямаше да е лошо да споменеш с две-три изречения 30-годишната война и Ханзата, в смисъл че първото почти закопава Германия, а второто й помага да се развива, но това е само мое мнение.
    2. kordon - от kordon до darktales 
  darktales , наистина би било добре да се разгледат тези,а и други моменти от историята,но това оставям на любознателните.Реших да не се разпростирам из полето на историята,за да не досаждам на читателите,търсещи конкретните причини за ВСВ.Все пак се наложи да направя кратко връщане в миналото,което според мен беше задължително с оглед правилното ориентиране в корените на противоречията на нашия континент.Моето мнение,обаче,е че за да разберем ВСВ,а и което и да е събитие,трябва да навлезем дълбоко в миналото на европейците, включително и нашето,и да се запознаем със същността на отношенията между народите,техните амбиции,национални въжделения,политически и военни доктрини и т. н. Тридесет годишната война е огромна катастрофа за германската нация (ако може да говорим за такава през XVII в.) и е чудо,че тя оцелява,възражда се и в края на XIX в. достига върховете на световния прогрес в икономиката,науката,техниката и пр.Един пример,от който бихме могли да се поучим.Но както беше казал някой : това,което сме научили от историята е,че никой не се учи от историята.И причината е в нейното непознаване и пристрастно интерпретиране. Всичко най-добро! kordon



Гласувай:
0



1. toross - Размисли след празника на Словото, ...
24.05.2009 19:07
Размисли след празника на Словото, но в Пловдив...


Мъдрецът Пенчо Славейков писа преди сто години, че смисълът на един национален празник е в размислите след него. И е много прав окуцелият поет по ледовете на Марица, поне според него.
Днес в Града „със седми хълм” имаше мъжко присъствие в Деня на словото, Денят на Буквите или ако искате Деня на Светите Братя, покровители на Европа. За лошо или добро оцеляваме между „За буквите” на Черноризец Храбър и „Априлски сърца” на плеядата Левчев – края на словото като истина. И ме налегнаха разни мисли.
Най-многолюдният народ по земното кълбо – китайския – по средата на 50-те години на миналия век е впрегнат да „реализира” мечтата на „вожда и учителя” Мао за световна културна революция. Над един милиард човешки същества са впрегнати да „изравнят умствения и физическия труд”, а милиони млади хора /студенти/ с песни и стихове са вкарани в безбрежни оризови полета. Повечето от тях намират там смъртта си, но някои оцеляват. Не със словото и йероглифите, разбира се.
И това е също политика за словото, за буквите.
Един от най-малките народи – българският – прави държава с меч и огън, но най-напред пише по дворцовите колони: „Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил.” Началото на поезията ни, на политическото слово. На смисъла в думите.
И що ми се струва, че края на съвършенството в българското слово е някъде при българските символисти, когато Николай Лилиев го обезплътява, за да остане само мълчанието след „Тихият пролетен дъжд...”
А смисълът на думите приключва около „поезията” на Любомир Левчев , когато комунистическата идея се превръща в създател и собственик на душите, в заличител дори на родовия белег, където „вождът” е баща и майка на всинца ни. Чуйте демонстрацията на смисъла в „Разговор с Димитров” от Левчев:
„Създателю на днешните създатели,
Учителю на днешните учители...
Татко...
Не мислиш ли, че е нужно да стана
Революционер.”

Да, уважаеми читатели , това също е писано от български поет, според който мумията замества бащата, създателя и учителя, който от мавзолей ръси съвети за бъдещата революция. Абе, направо мумията е оплодила майката на всички от „поколението през април”. Това също е политика на Словото.
Нашето Възраждане /българският Ренесанс/ тръгва от „Поради что се срамиш” на Паисий и „Житие и страдание...” на попа Софроний , та достига до „виси на него със страшна сила” , а според мен, до румънската воденица, където Левски пред Христо Ботев за първи път е сложил четири удивителни след думичката „Народе...” Тези четири „????” и досега ни тежат като воденичен камък от същата мелница... И това е политика на словото.
Някои казват, че българското слово приключило със замяната на Ч с 4 и „човекъ” се пишел като „4оveka”; а за други края на словото е някъде в „цепнатите дънки на Радка-пиратка”. И защо? Трябва да има обяснение.
Преди да стане столица на чалга-културата, гр. Димитровград е бил столица на младежкия комунистически труд, но в българското слово. Чуйте и прочетете:
„Заводът – диша, боботи – работи всеки ден,
Всеки час младият завод на живота,
В служба на нас”.
Твърдя, че в историята на словото само в българското може да намерите словосъчетание като „завод за живота” или незабравимото „върти, сучи, оха-ха”. Това също е политика на езика, но родена в Димитровград или Троянско – левчевското битие. То си е направо „пайнер – естетика”.
В прозата за щастие имаме географски маркери, а според Иван Хаджийски този е смисълът на словото. И защо ли Пловдив го няма в литературно-пространствения справочник. Защо ли... Нали „чете”?
Добруджа задължително ще свържем с разказите на Йовков, за „шоплука” се погрижи да не забравим великия Елин/Един според Игов/ Пелин, Македония винаги в читателя е с романите на Талев... Централна Северна България по неповторим начин описа Георги Мишев в романа „Патриархат”, а Западна Северна България не минава през нас без верблюдите на Радичков. Хайтовите типажи са само и в Родопите, Рила не е така красива без поетичната проза на Асен Христофоров, а нима Вазовата проза не очертава Стара планина, дори само със Силистра-йолу?! А защо Пловдив, защо Тракия липсва ... Това също е политика на словото. Дали защото само тук има „мероприятие” „Пловдив чете” – сякаш досега не е чел града. То, като гледаш „спонсорите”, май наистина не чете Пловдив... Представяте ли си отговора на въпроса: „Г-н Гергов, коя е последната книга, която сте прочели?...” Или същия към Чомаков?
Днес пред храма „Св. Св. Кирил и Методий” се появиха „подручка” пловдивския митрополит Николай Севастиянов и премиера Сергей Дмитриевич, после по главната ги придружиха Мария Капон и Петър Мутафчиев. Я се опитайте да ми намерите етимологията българска в четирите имена – по фамилия, разбира се. И това е политика на словото. Спомена, дядовците или родовите ортаци...
Сергей бе пристигнал от въздушни демонстрации на „натовските сили”, а преди това „на чаша вино” се срещнал с Райко Кирилов, Веселин Маринов, Недялко Йорданов и Антон Дончев, разбира се, в кафенето на култовия адрес „Позитано” 20. Дръпна и реч премиера пред пловдивската община. От нея разбрахме, че се борил като лъв „еуро” да бъде произнасяно като „евро”. Треморилали социалсти ръкопляскаха без да запитат защо украинката от Херсон Дина Мухина е от авторите на така наречения „македонски език”?! Това също е слово, нали?
А иначе през 1851 год. Найден Геров е извел децата да празнуват деня на светите братя. И тогава е бил ден на словото.
В интерес на истината, докато Сергей, Капон и Мутафчиев дефилираха по Главната, се чуха сериозни освирквания. Като компенсация пловдивска.
Иначе края на смисъла в думите приключи, когато министърът на културата Стефан Данаилов написа „ЗБОГОМ”, вместо „СБОГОМ”, а паметливи си припомниха, че играл ролята на Цар Борис Покръстител. И това също е политка за Словото. Или края на смисъла Му. Очакваме „Пловдив – „да” - чете”...
Автор: toross Категория: Политика
Прочетен: 5 Коментари: 0
Тагове: бкп, словото, края на буквите
цитирай
2. grigorsimov - Благодаря за навременните размисли, но...
25.05.2009 00:32
Но, "едни гледат сватба, а други - брадва"!
– справка: http://grigorsimov.blog.bg/politika/2009/05/06/na-koi-gospod-vsyshtnost-se-moliat-evreite-kratko-iasno-i-ne.331267
цитирай
3. анонимен - Този ГАПАГ пък откъде го измисли ...
29.01.2010 20:51
Този ГАПАГ пък откъде го измисли ?Даже и на руски с тяхната склонност да заменят Х и Гси е ХАПАГ(Hamburg Amerikanische Packetfahrt Actien Gesellschaft).
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 28314392
Постинги: 4287
Коментари: 7547
Гласове: 8239
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031