или да се убият с меч, защото само те живеят охолно, пият кръвта и потта на бедните поданици, дебелеят и пият ден и нощ. Затова всички трябва да се вдигнат - и колкото по-рано, толкова подобре, да се въоръжат и да нападнат поповете в уютните им местенца, да ги пребият и избият. Защото като се лиши от водач стадото, овцете ще се подкарат лесно. После трябва да бъдат нападнати изедниците, да се завземат домовете им, да се разграби имуществото им, а замъците им да се съборят до основи. "
Из "Утопия" на Томас Мор:
"Ако пък някой по своя воля напусне местожителството си, щом бъде заловен, връщат го обратно като беглец и го наказват жестоко. "
"Робите от двата вида не само постоянно са заети с работа, но и са поставени в окови. "
"Що се отнася до дрехите им, като изключим това, че са различни за двата пола, те са съвсем еднакви по целия остров - едни и същи за цялата година. "
Из “Градът на слънцето" от Кампанела:
"Жилищата им, спалните и леглата, както и всички необходими неща са общи. След всеки шест месеца длъжностните лица определят хората, които трябва да спят в един, друг или трети кръг, кой в първа, кой във втора, кой в трета спалня. "

Из “Реформацията на имератор Сигизмунд" - 1438 г."
Настана време на гнева. Реформацията няма да nреусnее в Империята, ако не се наложи със сила и страх от нааказанuе."
Просвещеннето правн от атензма наука
До революцията Франция е най-богатата държава в Евопа, а Луи XVI не допуска нито един изстрел срещу тьлата лумпени, която иска да го линчува. Болни мозъци и тайни общества организират първия комунистически преврат, представян все още от учебниците като тържество на прогреса. Поколения българи не само след 1944 Г., но още след 1878 г. израснаха с изкривени представи за европейската история. Вековете на средновековието бяха представянв от учебниците по история като тъмна епоха, в която властва религиозната схоластика. Християнството и църквата бяха, според масонските автори-атеисти преди 9 септември 1944 г. и според комунистичческите им приемници
след това, врагове на народа, а нихилистичните, разрушителни, безбожнически и терористични действия на социалкомунистиге бяха описвани като борба за справедливост и социални правдини. По този начин кривото огледало на предкомунистическата, на комунистическата и посткомустическага пропаганда внушаваше, че богомилите, катарите, албигойците през Х и XI в., хусистите, таборитите, либертините, пълчищата на анабаптистиге и всички протестанти през XV-XVI в., жакерията във Франция през XIVв., комуните в цяла Европа през XVI и ХVII в. до XIX . са проява на най-прогресивната част от човечеството. А всщност фактите говорят, че зад тези разрушителни движения стоят главно антихристиянски теоретици на различни ереси, нихилисти, секти и тайни общества от масонски тип. Всички те са предшественици на по-късните ,,научни мунисти" Мордохай-Маркс и Енгелс, на практиците на “гностицизма от ХХ век - Бронщайн-Троцки, Ленин, Сталин, Ким Ир Сен, Димитров, Пол Пот, чиито социални експерименти, съпроводени с милиони жертви, още дават рецидиви и се помнят от по-възрастните поколения.
От сектите на асасините в Ранното средновековие и катарите през Х В., през Ян Жижка, водач на селската революция през ХУ в. до Робеспиер, Дантон, Марат и Бабьоф, удавили в кръв Париж през годините 1789 - 1795, всички революционери-социалкомунисти си поставят една цел да подредят човечеството като на казармен плац по височина и да му раздадат униформи. Който не иска, остава с една глава по-нисък.
Много често зад широко известни явления от по-новата история като Френската революция стои едно задкуписие, което няма нищо общо със заявените красиви декларации. Така, както добре звучащите декрети на Бронщайн-Троцки и Ленин, за мира и земята, нямаха нищо общо със сатрапския ред, въвъден в Русия след 1917 г.
Теоретичната подготовка на революционерите обаче винаги започва и завършва с атеизъм или откровен сатаназъм. Богоборчеството е задължителен и отличителен елемент от битката на социалкомунистите през всички епохи. Независимо дали се крие под маската на някаква ерес или действа директно от позиции на "научния материализъм".
Просвещението е точно такъв период, който издига безбожието на "научни" висоти и подготвя почвата за появата на съвременния комунизъм. Карл Маркс щеше да си остане равинският син Кашел Мордохай Леви, ако не бяха яростните богоборци като Волтер, Дидро, Русо и Монтескьо. Ако не ги следваха Френската революция и революцията от 1848 г.
Чрез открит атеизъм или варианта му - деизъм, просветителите изграждат теорията на рационализма. Човек няма нужда от Бог, той може да си поеме съдбата в собствени ръце - това става лозунг на Просвещението.
Условно този период обхваща времето от Коперник (1473 - 1543 г.) до Имануел Кант (1724 - 1804 г.). Идейно той се развива от трудовете на англичанина Джон Лок и шотландеца Дейвид Юм, през съчиненията на французите Волтер, Дидро, Д’Аламбер, Русо и Монтескьо (до един масони), до томовете на германците Кант и Хегел. След социалните трусове Европа изглежда готова да приеме "научно", че християнството е отживелица, че Бог - това сме ние, в най-сложния случай - природата около нас, а мечтата на поколения социални инженери - равенството и тота лирното общество да са единственият модел за човечеството.
Волтер - масонът, облъчил Маркс
Франсоа Мари Аруе остава в историята с името Волтер. Той е плодовит писач и завещава 118 тома съчинения. Едно от най-известните му е новелата "Кандид", в която има любопитен за нас, българите, момент. Героят на новелата воюва с варвари, наречени "българи". Истината е, че варварите в описаната епоха не са българи, а западноевропейци. Те вилнеят точно в Западна Европа, която днес е обявена за Обетована земя. Наричат се асасини, либертини, протестанти, анабаптисти, табористи или хусисти. Доста автори намират връзка между тези конспиративни обществa и еврейсгвото, което търси по това време в Европа реванш... Точно тези сектанти, а не българите, избиват стотици хиляди европейци и разрушават стотици църкви, замъци и манастири в името на "равенството". Само че първата работа на водачите на таборитите - революционери в Чехия през XV в. - например, била да вземат ограбеното за себе си. Значи равенство на думи и насилсгвено преразпределение в полза на върхуша, е веруюто на протосоциалистите и комунистите от средновековиего. Така е и при приемниците им през хх в. - болшевиките на Ленин и комунистите в Източна Европа, след 1945 г.
В какво е вярвал Волтер? Той се възхищавал на съчинението на нихилиста Мелие "Завещанието", което проповвядало безбожие, анархизъм и самоунищожение. Самият Мелие се самоубил на 55 години, а Волтер изпратил книгата му на колеги от братството - масони, с думите: "Това произведение е крайно необходимо на демоните, то е преъзходен катехизис на Велзевул. Знайте, че това е много рядка книга, това е съвършенство." Тук е мястото да се каже, че Волтер е бил активен масон. Според немския изследвач от XIX в. Келер, гилдиите и ложите през Средновевието запазвали и пренасяли през вековете езотеричните учения на гностицизма и антихристиянските теории, за да оцелеят те през различните периоди на възход и спад наримокатолицизма, който в различни периоди ги е преследвал. Пазител на тайните антихристиянски учения, според Келер, било именно масонството.
Векът на просвещението вече давал възможност за открито заявяване на намеренията на "братята - свободни зидари". През 1766 г. Волтер пише на граф Ажантай колко добре се разпространяват малките "философски" книжки, които атакуват църквата и християнството: "По тези книжки германската младеж се учи да чете, те се превръщат в световен катехизис от Баден до Москва." Виждаме глобалния стремеж за обхващане на континента и интернационалния напън у предходника на Маркс.
През ХVПI век болшевиките се казват илюминати
През 1776 г. в Бавария бил основан орденът на ипюминатите от Адам Вайсхаупт. Орденът се борел ни повече, ни по-малко за установяване на тотална власт над Европа, на базата на така примамливия за нихилистите, комунизъм, военен ред и безпрекословно подчинение.
Дейността на ордена се разширила благодарение на видни интелектуалци и благородници като Адолф Книге, Ксавие Цвак, Маркиз де Констанца, граф Савиоли, които приели като прякори знакови имена от историята: Спартак (езически бунтар срещу омразния на евреите Рим), Филон (еврейски философ, поставил началото на много антихристиянски ереси), Целзий (известен с анти християнската си политика), Диомед (езически цар, прочул се с жестокостта си).
Братството работело конспиративно с шифри и пароли, но било разкрито от правителството на Бавария. То бива забранено през 1785 Г. заради своята програма, която имала следните точки:
1. Премахване на монархиите,
2. Премахване на частната собственост и унаследяването,
3. Премахването на нациите,
4. Премахването на семейния живот и брака и установяване на комунално образование на децата,
5. Унищожаване на всички религии.

Тази програма ще видим записана едно към едно в "Комунистическия манифест" на Маркс и Енгелс, през 1848 г

4i4o gri6a kak sme

Blagodaria!

Ако мога да попитам откъде е този цитат?

Разбрах.Но все пак искам да ви попитам какво ви е отношението към Волен Сидеров и каква е стойността на книгите написани от него?По точно за целта на издаването им и дали намирате пропуски или по някакъв начин изкривяване на истината?Предварително блогодаря за отговора ви!

За книгите му, имам мнение само за една, която съм чел и съм публикувал в блога си по важните части от нея. Написаното в книгата е вярно и е важно, но естествено, не е всичко. лошото е, че политиката която провежда и пропагандира Сидеров, няма нищо общо с публикуваното в книгата му.
За сега съм сигурен, че той е "артист", представящ се за нациопналист, така, както мнозина други се представят за всякакъв род демократи. А всичко това е чааст от стратегията за управление, чрез лъжи и измами, където, на практика, нищо не е това, за което се представя. И даже, още по лошо - всичко е напълно противоположно на онова, за което се представя.
Имам и напълно сериозни подозрения относно "националността" на Сидеров, но за сега не съм попаднал на никаква негова биография!? Но името му и действията му, за мен говорят достатъчно.