ЧЕТВЪРТА ЧАСТ - АВТОР - kordon

На 30 януари 1933 г. на власт в Германия след дълга политическа    борба идва национал-социалистическата германска работническа партия (НСГРП=NSDAP),чийто водач е роденият в Браунау ам Ин,Австрия,Адолф Хитлер.Когато този човек встъпва в редиците на малката DAP (Deutsche Arbeite Partei-германска работническа партия,както тогава се е наричала тази организация) той е нейният седми член и едва ли някой е предполагал,че един ден тя ще управлява страната.На много хора не е известно,че в следвоенна Германия цари анархия  и почти предреволюционна обстановка, умело подхранвани както от комунистите, така и от западните държави,целящи отслабването и. Изтерзаното от войната и перманентната икономическа криза население става лесна жертва на комунистическа и социалистическа пропаганда, предлагаща светло бъдеще,равенство,мир и благоденствие. Левите партии,включително и комунистическите, представляват по това време мощни организации със строга йерархична структура, паравоенни въоръжени формирования,солиден бюджет,щедро финансиран от Съветския съюз и многомилионни членски маси.Те се явяват аванпост на болшевишка Русия и чакат сгоден момент и сигнал за да вземат властта във Ваймарската република.Разбира се,чрез революционен терор.Притежават мощен пропаганден апарат,включващ печатни медии,издателства,радиостанции, бълващи огромно количество пропагандни материали,с които отравят съзнанито на работническата класа.На техния фон партиите,изповядващи националната идея изглеждат съвсем невзрачно и нямат никакъв авторитет сред германското общество. Събранията и митингите на тези партийки биват атакувани от тълпи щурмоваци,принадлежащи към някоя от многобройните леви организации.Техните форуми биват жестоко смазвани от червените  бригади,а членовете им - пребивани,унижавани и дори убивани.В тази обстановка на червен терор едва крета и микропартията ,член на която е и споменатия Адолф Хитлер. Умишлено се спрях за кратко върху политическата ситуация в следвоенна Германия,понеже много хора имат погрешното мнение,че НСДАП е била някаква огромна и мощна структура eдва ли не от самото си създаване.Тя наистина става такава,но след много години на труд,превратности,кръв и тежка борба с   гигантските, в сравнение с нея леви партии.   След идването на NSDAP на власт под нейно ръководство германците отхвърлят Версайските задължения,които на практика представляват ограничения,наложени от победителите за свободното и естествено развитие на германската държава.Основна цел на Версайския договор,изразяващ интересите на онези сили,които спечелиха Първата световна война,е да не позволи на Германия да развива своя икономически потенциал,който представлява заплаха за търговските интереси на Великите сили.Развитието на немската индустрия,с нейните огромни възможности,създава опасност от нарушаване на удобното за колониалните сили статукво.Освен това,в новата политическа доктрина на Третия Райх една от водещите цели е разрушаване на колониалната система,задушаваща икономическото развитие на света и подлагаща на безогледна експлоатация огромна част от населението на планетата.Това е една много слабо позната страна на германската външна политика.Друг основен елемент от външнополитическата програма на Берлин е завоюване на т. нар. lebensraum,т. е. жизнено пространтво за немския народ,което според вижданията на лидерите на страната трябва да стане за сметка на части от западните територии на Русия.Това,разбира се,може да се осъществи само с методите на войната.Не по-маловажен аспект от този план е и унищожаването на комунистическата система,а това предполага също война със Съветския съюз.Спокойно може да са заключи,че интересите на Германия са били насочени изцяло на изток.Колкото и необичайно,на фона на официалната пропаганда да звучи,немците са нямали абсолютно никакви амбиции да завладяват света.Зная,че много хора са закърмени с тази догма,но истината е,че тя не се основава на никакви реални факти,а само на твърденията на твърде предубедени,опортюнистично настроени историци. Всъщност, германската върхушка е изпитвала ужас от възможността да воюва със Запада,предвид неговия огромен човешки и суровинен ресурс,намиращ се преди всичко в колониите на Великобритания и Франция.Противно на твърденията в популярната литература,политическия и военен елит в Райха си е извадил съответните поуки от Първата световна война и е изключвал каквото и да е стълкновение със западните сили.Насоката на неговите стремежи е била твърдо на изток-срещу СССР,като се използват внимателно антикомунистическите нагласи в политическите среди на западноевропейските държави и на САЩ.                              Целите и мотивите на националсоциалистическото движение са широко и гръмогласно прокламирани,поради което придобиват известност не само в Германия,а и извън нейните предели.Разбира се,те са приемани навсякъде със смесени чувства,тъй като изразяват въжделенията на немския народ,въжделения чужди на другите нации,поради различните обстоятелства при които са поставени.И ако обикновените люде възприемат тези идеи от емоционална позиция,то има сили,които разбират,че могат да ги използват в своя изгода.Това са политическите лидери на Франция и Великобритания,които смятат,че могат да се възползват от настроенията в Третия райх и да предизвикат военен сблъсък между него и Съветския съюз.Очакванията са за продължителен и кървав конфликт,в който двете сили да се изтощят взаимно,а западните държави да се намесят в благоприятен за тях момент,налагайки своите условия. Политическите елити на Париж и Лондон се надяват,че изправени пред огромни социални,икономически и демографски проблеми,причинени от тази евентуална война,руският и немският народи ще свалят своите настоящи водачи, естествено,с малка помощ от услужливите французи и британци.Това ще бъде подходяща обстановка за поставяне на марионетни правителства,контролирани от запад.Така недолюбваните от "старите демокрации" болшевишки и национал-социалистически режими ще отидат в миналото,а Русия и Германия отново ще станат поле за свободна от всякакви ограничения изява на британския и френския капиитал.                                                           Митът за германските амбиции да бъде завладян света бе замислен и внушен в масовото съзнание с цел на Германия да бъде вменена вина за разпалване на Втората световна война и да се скрие истинската роля на западните държави в инспирирането на този конфликт.В действителност,това твърдение няма никакви реални основания,въпреки че днес е прието като непоклатима парадигма.Никъде и никога в официални или неофициални изявления или документи на германското правителство и национал-социалистическата партия не е поставян въпросът за завоюване на целия свят.Обратно на това,цялата външна политика на Райха е била насочена срещу болшевизма и за извоюване на територии от Русия.Погледът на германците е бил насочен изцяло на изток,с надеждата че това няма да предизвика намесата на Запада.Ако проследим еволюцията на национал-социалистическата идея от нейната основа,поставена от Адолф Хитлер в неговия историко-философски труд "Моята борба",до реалната политика на NSDAP,ще открием една забележителна последователност в реализацията на основните и външнополитически постулати.А те са: освобождаване на германския народ от оковите на Версайския договор,обслужващ единствено интересите на победителите;разрушаване на колониалната система,задушаваща свободното икономическо развитие на света;създаването на армия,способна да се противопостави на комунистическата заплаха от изток и да извоюва нови територии от западна Русия,необходими (според тезата,издигната в политическата платформа на национал-социалистическата партия) за усвояване на техните природни ресурси от германската икономика;възвръщане на земите и населението,откъснати от страната след Първата световна война по силата на версайските рестриктивни мерки.Много хора имат превратно понятие за тези аспекти от политиката на Третия райх,обусловено от непознаването на първоизточниците,което позволява на зинтересовани фактори да моделират у аудиторията определен, неотговарящ на реалните събития светоглед.Но е време да се освободим от тази инфантилна наивност, позволяваща на определени кръгове да извличат изгоди от непознаването на историческите събития.

---

Допълнителни дани от Григор Симов:

Тайното посещение на Чембърлейн при Хитлер и договорът между СССР и Германия:

Преди посещението на министъра на външните работи на Германия, Рибентроп в СССР, при Хитлер в Германия (1939 г.) е идвал министър-председателят на Англия, Чембърлейн. Той е бил съзнателен пратеник на англо-американските банкери. Влязъл при Хитлер, като господар, и без всякакъв етикет, попитал:
– „На вас какво ви беше казано? Вие трябваше да нападнете СССР! А вие какво правите? Увеличавате военно-индустриалната мощ на страната си!“
Хитлер дълго мълчал..., след което казал:
– „Имам нужда да се подготвя...“ и излязъл, давайки да се разбере, че разговорът е изчерпан.

Присъстващият при разговора, Рибентроп, разумно записал разговора на Чембърлейн и Хитлер, на магнетофон.

За господарите на Чембърлейн е било все едно, кой кого ще нападне: Германия, СССР, или СССР, Германия, затова на 11 август, 1939 г. английска военна мисия долетяла при Сталин, за да го уговаря да нападне Германия. Преговорите с англичаните в Москва, продължили неколко дни. Работата стигнала до там, че Ворошилов вече уреждал въпроса за преминаването на съветските войски през Полша и Румъния, за нападение срещу Германия.

Като узнал това, Рибентроп взел магнетофонната лента с разговора на Чембърлейн с Хитлер, и спешно отлетял лично при Сталин. Рибентроп искал да предотврати войната между Германия и СССР, отдавна планирана от ръководните къргове на Англия и САЩ. Сталин изслушал лентата... и договорът за ненападение между Германия и СССР, веднага станал свършен факт.
САЩ и Англия били в пълен шок!
.....................
Нови важни данни за Хитлер

Разговор на Хитлер и Екарт - 1923 г. - в четри поредни публикации, започващ в:
http://grigorsimov.blog.bg/politika/2009/04/05/dialog-mejdu-hitler-i-ekart-cionizmyt-ot-moisei-do-lenin.318134
И още по-важни факти, признания и заключения за "избрания народ", на адрес:
http://grigorsimov.blog.bg/politika/2009/05/06/na-koi-gospod-vsyshtnost-se-moliat-evreite-kratko-iasno-i-ne.331267  

Карат те да се замислиш за реалните причини не само за тази война - ВСВ, а за всичко случващо се в този побъркан свят.

И нещо не по темата на матариала. Оранжеви букви на бял фон е тегаво за четене. Сливат се с фона.

При копиране на чужди публикации, често пъти самопроизволно се променяцветът на шрифта и по никакъв начин неможе да бъде променен. Начинът е, първо да се отвори във Уърд или друг формат, и тогава да се публикува. Но пък тогава се явяват други проблеми.
В този случай, ако материала е интересен, спасението е да се увеличи размерът на шрифта за да стане по-четлив.
Извинявайте за неудобството!