Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.07.2009 16:20 - РАННАТА ИСТОРИЯ НА ПРОПАГАНДАТА Автор: НОАМ ЧОМСКИ
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 4746 Коментари: 5 Гласове:
1

Последна промяна: 09.07.2009 21:50


 ДЕМОКРАЦИЯ НА ЗРИТЕЛИТЕ  
29.05.2005г

Нека започнем с първата съвременна правителствена пропагандна операция. Била е по времето на Удроу Уилсьн. Той е избран за президент през 1916 г. с предизборната платформа „Мир без победа". Това става точно по средата на Първата световна война. Населението било изключително пацифистки настроено и не виждало никакви причини за въвличането на САЩ в Европейската война. Правителството на Уилсън обаче е било за включване във войната, затова трябвало да направи нещо. Създава се правителствена пропагандна комисия, наречена комисията Крийл, която само за шест месеца успява да превърне едно миролюбиво население в истерична, призоваваща към война тълпа, копнееща да разруши всичко германско, да разкъса немците на парчета, да се бие докрай и да спаси света. Това е изключително постижение и то има по-нататъшно развитие. Същата техника се използва за раздухване на истерията с така наречената Червена опасност. По подобен начин бяха разрушени профсъюзите и се елиминираха такива проблеми като свободата на пресата и свободата на политическата мисъл. Средствата за масова информация и бизнесът в действителност организираха и извършиха голяма част от работата. Успехът е голям.

Сред тези, които вземат активно и ентусиазирано участие, са прогресивните интелектуалци, хора от кръга на Джон Дюи. Както може да се съди от собствените им писания по онова време, те много се гордеят с факта, че са показали как наричаните от тях "по-интелигентни членове на обществото", т. е. те самите, са съумели да вкарат едно пасивно население във война, като са го наплашили и са предизвикали шовинистичен фанатизъм. Използваните средства са били изключителни. В много случаи са фабрикувани "хунски" жестокости като белгийски бебета с отскубнати ръчички и куп други ужасяващи неща, които все още можете да прочетете в историческите книги. Всичко това е изобретено от британското министерство на пропагандата, чиято цел по онова време е, както то самото заявява на секретни съвещания, "да контролира мислите на целия свят". Но още по-жизнено важно за тях е да контролират мисълта на по-интелигентните членове на американското общество, които да разпространят скалъпената пропаганда и да тласнат миролюбивата страна към истерията на войната. Този механизъм се оказва успешен. И то доста успешен. И дава един урок: държавната пропаганда, когато е подкрепена от образованите хора и когато не е разрешено никакво отклонение от нея, може да има огромен ефект...

(Автора пропуска да посочи, че всичките тези "техники" за манипулиране, вместо информиране, на зомбиране, вместо просвета, са дело на напълно конкретна сатанинска сила - т.н. организирано юдейство. И всичките изброени "социални теоритици" са евреи - активни представители на световната юдейска сатанинска мафия, която води народите, от едно разочарование, към друго, от война - към война, от измама - към измама, и от едно унищожение - към друго!)


Демокрация на зрителите

Друга група, която остава много впечатлена от тези успехи, са теоретиците на либералната демокрация и водещите фигури в медиите, като Уолтър Липман например, доайен на американските журналисти, главен критик по въпросите на външната и вътрешната политика. Ако погледнете в събраните му есета, ще видите, че подзаглавията им са от рода на "Прогресивна теория за либералнодемократичната мисъл". Липман е включен в тези комисии по пропагандата и отбелязва техните постижения. Той твърди, че наречената от него "революция в изкуството на демокрацията" може да бъде използвана за "фабрикуване на съгласие", т. е. чрез новите техники на пропагандата да се накара обществото да приеме неща, с които не е съгласно. Според него това е една добра идея, при това необходима. Необходима, защото, както казва той, "общите интереси напълно убягват от общественото внимание" и могат да бъдат разбрани и управлявани единствено от "специална класа" на отговорни хора, които са достатъчно умни, за да схванат нещата. Тази теория утвърждава, че само един малък елит, една "интелектуална общност" може да разбере какви са общите ни интереси, за какво сме загрижени всички ние и че тези неща "убягват от вниманието на широката публика". Това е възглед, чиито корени са далеч назад във вековете. Това е и типичен ленинистки възглед. В действителност той има много близка прилика с ленинистката концепция, според която един авангард от революционни интелектуалци взема държавната власт, като използва за целта народните революции и след това води "глупавите" маси напред към бъдещето, което те не могат да видят, защото са прекалено ограничени и некомпетентни. Теорията на либералната демокрация и марксизмът-ленинизмът се доближават в някои от своите общи идеологически положения. Аз мисля, че това е едно от обясненията защо с годините някои хора с такава лекота преминават от едната позиция на другата, без да усетят, че нещо се е променило. За тях въпросът е на преценка: у кого е силата. Може би се надяват, че ще има народна революция и тя ще им даде държавната власт в ръцете или пък, че няма да има революция и тогава те просто ще работят за хората, които притежават реалната власт - бизнесмените. Но ще вършат едно и също нещо: ще водят масите към един свят, който те са прекалено ограничени да видят сами.

Липман подкрепя това чрез една прекрасно измислена теория за постепенната демокрация. Той твърди, че в една правилно функционираща демокрация има класи от граждани. Съществува класата на гражданите. които трябва да вземат активна роля в управлението на общите дела. Това е „специалната класа". Те са хората, които анализират, изпълняват, вземат решения и управляват в политическата, икономическата и идеологическата сфера. Тази класа съставлява малък процент от населението и въпросът, който я занимава, е как да се погрижи за онези другите. А "онези другите", които са извън групата, т. е. огромната част от населението, Липман нарича "объркано стадо". Ние трябва да се защитаваме от яростта му и да се пазим то да не ни стъпче. И така имаме две функции на демокрацията. На "специалната класа", на отговорните хора е предоставена изпълнителната функция, което ще рече, че тази класа извършва мисленето, планирането и разбирането на общите интереси. "Обърканото стадо" също има функция в демокрацията. И тя, според Липман, е да бъде зрител, а не действащ участник. Но освен тази функция, хората в стадото имат още една - защото все пак говорим за демокрация. От време на време на тях им се позволява да отдадат своите предпочитания на един или друг член на "специалната класа". С други думи позволява им се да кажат: "Искаме ти да си наш водач" или "Искаме ти да си наш водач". И това е така, защото живеем в демократична, а не в тоталитарна държава. Нарича се избори. Но след като са отдали предпочитанията си на един или друг член на "специалната класа", те трябва да се оттеглят и да станат зрители на действието, а не негови участници Така е при "правилно функциониращата" демокрация.

И в това има логика. Зад тази позиция стои даже и впечатляващ морален принцип. Неоспоримият морален принцип е в това, че огромната част от обществото е прекалено глупава, за да разбира нещата. Ако тя се опита да участва в управлението на собствените си дела, просто ще обърка всичко. Ето защо би било неморално и погрешно да й се разреши да стори това. Трябва да опитомим "обърканото стадо", трябва да не му позволим да се разгневи, да стъпче и да разруши нещата. Това е досущ същата логика, според която е неправилно да се позволи на тригодишно дете да притича през улицата. Вие не давате на тригодишното дете такава свобода, защото то не знае как да овладее тази свобода. Затова не бива и да позволявате на "обърканото стадо" да участва в действието. То просто ще обърка нещата.

Оттук следва, че се нуждаем от нещо, което да опитоми "обърканото стадо", и това нещо е революцията в изкуството на демокрацията: фабрикуването на съгласие. Медиите, училищата и масовата култура трябва да бъдат разделени. От една страна, чрез тях политическата класа и онези, които вземат решенията, трябва да създават някакво приемливо чувство за реалност, от друга страна, те самите трябва да насаждат и "правилните" вярвания и ценности. Сега си спомнете, че съществува една неизказана предпоставка. Дори отговорните хора чувстват нужда да крият от самите себе си, че тя е свързана с въпроса как са стигнали до позицията да имат власт да вземат решения. Начинът, по който са го сторили, разбира се, е чрез служене на истинската власт. Хората с "истинска" власт са онези, които притежават обществото и те са една доста тясна група. Ако "специалната класа" докаже, че може да служи на интересите им, то тогава тя става член на изпълнителната група. Това не трябва да се разчува. Хората в нея трябва да са си внушили убежденията и доктрините, които ще служат на интересите на властта. Докато не шлифоват в себе си това умение, те не могат да станат част от "специалната класа". И така, една част от образователната система е насочена към бъдещите отговорни мъже, към "специалната класа". Ценностите и интересите на властта трябва да врастнат дълбоко в тях. Само тогава те могат да станат част от "специалната класа". Останалата част от "обърканото стадо" просто трябва да бъде заблудена. Да се насочи вниманието й към нещо друго. Да се внимава да не навлече неприятности. Да е сигурно, че в най-добрия случай ще остане зрител на действието, отдавайки от време на време предпочитанията си на един или друг от истинските водачи, сред които й е разрешено да избира.

Този възглед е разработен и от много други хора. Всъщност той е доста конвенционален. Например един водещ съвременен теолог и външнополитически критик - Рейнълд Нийбър, наричан понякога "теологът на истеблишмънта", гуру на Джордж Кенън и на интелектуалците около Кенеди - казва, че "рационалността е много строго ограничено умение". Много малко хора го притежават. Повечето просто се водят от емоции и импулси. Тези, които притежават рационалност, трябва да създават необходимите илюзии и емоционално въздействащите свръхопростявания, за да държат наивните, простички хора повече или по-малко в курса на нещата. Това виждане се превръща в съществена част от съвременната политическа наука. През 20-те и началото на 30-те години Херълд Лосуел, основател на съвременната наука за комуникациите и един от водещите американски политически учени, обяснява, че ние не бива да се поддаваме на "демократичния догматизьм", че хората най-добре сами преценявали собствените си интереси. Обаче не е така. Не те, а ние най-добре можем да преценим обществените интереси. Ето защо, според него, именно заради обикновения морал, ние не трябва да им даваме възможност да действат на основата на собствените си погрешни преценки. Това е лесно в така наречената тоталитарна, а впоследствие и милитаристична държава. Просто държите сопата над главите на хората и ако някой мръдне извън строя, я стоварвате върху главата му. Но с това, че обществото става по-свободно и демократично, вие губите тази възможност. Ето защо е необходимо да се обръщате към средствата на пропагандата. Логиката е ясна. За демокрацията пропагандата е това, което е сопата за тоталитарната държава.
Мъдро и добро, нали, защото общите интереси отново се изплъзват на "обърканото стадо". То не може да ги схване.

"""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""

Взето от:

www.argumenti.org
=======================================
Моят коментар: Излишен е .Според мен казаното е достатъчно точно и ясно. ...

Автор: ferum

.......................


 

Григор Симов

Ако още не сте, прочетете "тайните протоколи"; фактологията и заключенията на Хенри Форд, описани в четири тома; признанията на биографа на Ротшилд - Ели Раваж; "предвиждането" на Дълес; речта на равина Рабинович; Речта на Кенеди, срещу подмолната власт;


 

Ето неколко извадки от протоколите:

...Въобще, ръководеният от нас съвременен печат ще изобличава държавните работи, религиите и бездарността на гоите по начин, който без да почива на някакви принципни положения, само ще ги унизява всячески, за да ни даде възможност да ги унизим така, както умее само нашето гениално племе.


 

Ще заличим от паметта на хората всички нежелателни за нас факти от миналите векове, като ще оставим само ония, които описват грешките на гоевските правителства“!


 

"Каква е целта на тази наша политика, която сме планирали и натъпкали в главите на гоите, без да им дадем каквато и да е възможност да разберат истинското й значение? За какво, ако не за да получим по заобиколен път, това, което е непостижимо по Правия път, за нашето разпръснато племе? Това е главното и основното, за което ни служи нашата организация на тайното масонство, което не е добре познато, и целите на което дори не са толкова много, колкото се предполага от тези животни гоите, вкарани от нас в "шоуто" на армиите от масонските ложи, с цел да се хвърли прах в очите на техните народи. Бог ни е определил за негов избран народ и ни е дарил с най-големия възможен подарък: да бъдем пръснати по целия свят, за което всички мислят, че е най-голямата ни слабост, докато всъщност от това произлиза цялата ни сила и мощ, която ни доведе пред прага на върховната световна власт."


 

Разпокъсаността на партиите хвърли народите в наши ръце, защото за водене на партийни борби са необходими пари, а всичките пари са в нашите каси. И за да не може ръката на слепия народ да се освободи от нашето ръководство, ние трябва винаги да се намираме в тясно общуване с него, ако не лично, то чрез най-верните ни слепи оръдия – братята масони.


 

От нас изхожда всесковаващият терор. Ние имаме в услуга хора, представляващи всички мнения и всички доктрини: монархисти, демократи социалисти, комунисти и всякакви утописти. Ние сме впрегнали в работа всички, и всеки един подкопава последните остатъци на властта, старае се да срине всички установени порядки. Всички държави, измъчени от неуредици, искат покой. За да имат мир, те са готови да пожертват всичко. Но ние няма да им дадем мир, докато те открито и с покорност не признаят нашето интернационално свръхправителство (Новият световен ред)...
 

Маркус Ели Раваж - Century magazine - February, 1928 

..."Вие все още не сте започнали да преценявате дълбочината на нашия грях. Ние сме натрапници. Ние сме разрушители. Ние ви отнехме вашия естествен свят, вашите идеали, вашата съдба, и си играем с вас. Ние сме в дъното не само на последната голяма война, но и на всяка друга по-голяма революция във вашата история. Ние сме носители на раздори и смут във вашия личен и обществен живот. Ние все още продължаваме да правим това. Никой не може да каже кога ще спрем. Кой знае каква велика и славна щеше да бъде вашата (на гоите) съдба, ако ви бяхме оставили на спокойствие"...

 

 

 




Гласувай:
1
0



1. vmitkov - Както казва моят мъдър баща:
09.07.2009 16:50
"На всяко идиотско начинание се намира философско оправдание!"
цитирай
2. grigorsimov - В случая, по-скоро е обратното
09.07.2009 23:18
Всяко сатанинско начинание се предшества от "идеологическо" обоснование!
цитирай
3. анонимен - g-n grigorsimov,
28.07.2009 15:22
В контекста на гореизложената теза за всесилие и всевластие на "еврейството" наз останалото население на планетата и особено,над "гоите',имам
един въпрос към Вас и той е: Как при това тотално
господство над световния информационен поток,
са допуснати такъв род публикации,като Вашите и на други личности,подобно на Вас?
...Аз имам някакво "предположение",но ще ми бъде много интересно да чуя Вашето обяснение.
...Желая Ви здраве и успехи!

цитирай
4. vmitkov - Анонимния,
29.07.2009 12:01
Това се прави с цел създаване на илюзията, че действително има демокрация и че няма такова нещо като ционизъм, гои, ционистки протоколи и други такива.

Но когато иде реч за демокрация, трябва да знаеш, че делегирането на права и отговорности за вземане на решения под формата на парламент и правителство на практика означава отказ от демокрация, отказ от отговорности и задължения и като следствие на това - и отказ от права. Което улеснява в значителна степен постигането на крайната цел на ционизма - световно господство над гоите.

Да се разберат тези неща не е кой знае колко сложно. Лошото е, че болшинството хора мислят само и единствено за ежедневните си грижи и за подобни неща изобщо не желаят и да се замислят. Като се добавят към грижите за прехрана, обучение, работа и т.н. и здравословните проблеми на болшинството хора, създавани умишлено от здравната система, на хората изобщо не им се мисли за световно господство и ционизъм, което пък оставя вратите широко отворени за ционистите и техните идиотски начинания.

Виж за пример Русия от началото на 20-ти век. Глупавият цар провежда реформи, които вместо да подобрят, влошават икономическото състояние на по-голямата част от населението, което въпреки ежедневния изнурителен труд гладува. И така се подготвя почвата за избухването на революции. И те се организират и ръководят именно от ционисти, за да се подчини на волята им тази велика страна и този велик народ.

А сега какво става с България? Колко време се ръководи от комунисти, разбирай слуги на ционизма? А какъв беше последният ни премиер - човек без трудов стаж, но син на украинска еврейка?

А от къде, мислиш, дойде тази световна икономическа криза? За да си отговориш на последния въпрос, вземи та прочети ционистките протоколи и може пък да ти се отворят очите!!!

Знаеш ли кой е Алън Грийнспам? Когато един бизнесмен (или конгресмен, все тая) го попитал "Къде изчезнаха парите ми?", Алън Грийнспам му отговорил "Парите ти не са изчезнали никъде - те просто са преминали от твоя джоб в нечий друг!"
цитирай
5. grigorsimov - на анонимен 3
29.07.2009 23:54
Не е трудно да се досетя какво предполагате, но истината е, че освен интернет, друго поле за свободно публикуване няма! Но сравнете сам-а, каква е разликата между една телевизия или вестник, които се гледат или четат от десетки хиляди души, и един блог, който прочитат 10 или 100 души. Но и това положение с интернет е много по-добро от писане на "позиви" или стенни лозунги.
А тази относителна слободия в интернат едва ли ще продължи още дълго! Затова, кой каквото има да казва, нека побърза, както и правя аз.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 14951390
Постинги: 3859
Коментари: 6840
Гласове: 7747
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930