Един единствен от скептиците - д-р Джон Доминик Кросан - погрешно твърди, че римският закон автоматично е забранявал Исус да бъде погребан и че Той вероятно е бил хвърлен анонимно в общ гроб. Но това твърдение е несъстоятелно. Реймънд Браун е доказал, че римската политика относно погребенията варирала според обстоятелствата и е позволявала лични погребения на някои от разпънатите на кръст. Подобна версия противоречи също и на протестите на евреите, че тялото е било преместено от гробницата. Освен това Евангелията не биха могли така успешно да измислят и конкретно да назоват като собственик на гробницата Йосиф от Ариматея - член на еврейския Синедрион (Марк 15:43). Ако Евангелията лъжеха по този въпрос, те не биха могли да устоят на бързо опровержение и на насмешка от страна на евреите.

Какви са реакциите на съмняващите се в Христовото възкресение? Някои скептици твърдят, че някой сигурно е откраднал тялото на Исус от гробницата и това е довело до историите за чудотворното възкресение. Възможно ли е това твърдение?

Евреите и римляните

Нито еврейските, нито римските водачи, които са охранявали гробницата (Матей 27:62-сл.) биха взели тялото. Напротив, и едните, и другите са имали достатъчно причини да покажат публично тялото, за да унижат учениците и да убият в зародиш тяхното движение. И тъй като събитието, за което става въпрос, е станало точно в Йерусалим, то е било напълно във властта им да покажат тялото, ако то е съществувало. Но за техен ужас такова тяло не било представено. Ако евреите са имали тялото, те биха го докарали в деня на Петдесетница когато цял Йерусалим бил обърнат с главата надолу от проповедта на Петър за възкресението на Христос.

Последователите на Христос

Съвсем неприемливо е, че последователите на Исус са могли да преместят тялото при наличието на римска стража, която охранявала гробницата и при тежък камък, затварящ входа. И те едва ли биха измислили историята за спящата стража, в Матей 28:11-сл. Тази история би послужила само като оправдание при положение, че охраната е била будна.

Защо учениците, или който е да е друг, биха рискували своя живот, крадейки тялото на Исус? От библейските сведения знаем, че учениците били уплашени, обезкуражени и обезсърчени. Единственият им мотив би бил да измамят. Но всичко, което четем за тези мъже показва, че те са били добри и честни. Как биха могли да продължат останалата част от живота си и ежедневно да проповядват, че Исус е възкръснал от смъртта и да знаят, че всичко това е тяхна лъжа? Биха ли се жертвали и страдали за нещo, за което са знаели, че е измама?

Би било съвсем глупаво да се скрие тялото и да се измисли възкресението. Последствията от тяхната лоялност към Исус включвали жесток бой, затвор и дори смърт. Нито един разумен човек не би избрал тези последствия заради нещо, за което знае, че е лъжа. При такъв натиск лъжците признават своите лъжи и предават своите последователи.

Експлозивният растеж на Църквата е силно свидетелство за възкресението на Исус. От значение е, че не властните, а обикновените хора, заплашвани със всякакви удари срещу себе си (І Коринтяни 1:26-сл) са били тези, чието послание за възкресението миролюбиво е трансформирало римската империя. Кой би предсказал такъв "невъзможен" подвиг? И все пак точно това се е случило!

Това, че християнството е излязло от средите на юдеизма е още едно доказателство за Христовото възкресение. Известният археолог Уилиям Ф. Олбрайт забелязва: "По мое мнение всяка книга от Новия Завет е била написана от покръстен евреин между 40-те и 80-те години на първи век от н.е."

Еврейското предубеждение към Исус е било масово. Какво друго би накарало евреите да приемат един срамно увиснал на дърво (Галатяни 3:13) "престъпник" за техния обещан Месия, когато са копнеели за военен освободител? Какво друго би накарало евреите да нарушат своето монотеистично убеждение и да почитат Исус като Божий Син (Йоан 1:18) или да сменят своя ден на богослужение от събота на неделя (Деяния 20:7)? Един измислен мит би бил безсилен да отхвърли такива надежди и традиции.

"Исус бил толкова различен от това, което всички евреи очаквали да бъде Давидовия син, че дори собствените Му ученици считали за почти невъзможно да свържат идеята за Месията с Него.",  казва Милър Бъроус.  Тази невъзможност била преодоляна, както сочи Новия Завет, от възкресението на Исус (Деяния 2:24).

Покръстването на Савел

В допълнение, покръстването на Савел от Тарс е едно чудо от изключително голямо значение. Започнал като яростен противник на Църквата (Деяния 8:3; 9:1; Галатяни 1:13), той коренно се променя и става служител на Исус. Като избира да страда заради Христос (2 Коринтяни 11:23-сл.), Павел се отказа от всичко, което имаше, изтърпя преследвания и проповядваше Евангелието от град на град през целия път до Рим, където умира като мъченик. С изключение на Христос, Павел е оказал най-голямо влияние върху живота в Римската империя през първи век. Нищо друго, освен възкресението на Христос, не би могло да обясни тези коренни промени в Павел.

Другите апостоли

Другите апостоли също преодолели страха и смело преминали през страдания, затвор и дори смърт, когато провъзгласявали в познатия тогава свят добрата вест за възкръсналия Христос. Мислимо ли е, че тези хора с желание биха дали живота си за някаква лъжа? "Всеки от учениците, с изключение на Йоан, е умрял от мъченическа смърт…защото те упорито се държали за това, което вярвали и което твърдели", отбелязва изследователят Джош МакДауъл.

За разлика от други, които са умрели в името на една недоказуема надежда отвъд смъртта (напр. мистиците, които търсят прераждане, или мюсюлманските бойци, очакващи награда от Алах), учениците на Исус са живели и умрели в името на исторически доказуемото твърдение за празния гроб и че Исус е бил видян жив отново.

Ученият-юрист д-р Саймън Грийнлииф, основател на Харвардския Юридически Университет, отбелязва:

"Пропагандирайки тази нова вяра, дори и по най-безобидния и най-миролюбив начин, ранните християни са срещали презрение, противопоставяне…и жестока смърт. И все пак, те настървено проповядвали тази вяра и всички трудности и неудобства посрещали смело и дори с радост. След като един след друг били мъченически убивани, останалите все още живи продължавали още по-енергично и решително…Военните хроники едва ли могат да покажат пример на такова героично постоянство, търпение и непресъхваща смелост…Ако са били измамени в това, което разпространявали, имало е достатъчно силни човешки мотиви, които да доведат до разкриването и признаването на грешката. В резултат на тези разсъждения е ясно, че това са били добри и честни мъже, които свидетелствували за това, което внимателно били наблюдавали и за което знаели, че било истина.

Д-р Грийнлииф е считан за един от най-големите умове в законодателството на САЩ. Той е бил един от откритите противници на християнството, който се е опитал да намери доказателства, отхвърлящи божествеността на Христос. В крайна сметка той стигнал до заключението, че възкресението на Христос е истина и "няма разумно основание за съмнение." Грийнлииф станал християнин след като самостоятелно и прецизно изследвал свидетелствата за християнството. Мнозина изтъкнати юристи днес са съгласни с Грийнлииф, че ако делото по смъртта и възкресението на Христос се отнесе за разглеждане в съда, то без съмнение би било спечелено. Твърденията на защитата Му са много добре представени и потвърдени от независими и сходни доказателства.
 

Оригинална публикация в "Християнството отговаря", Бостън, 2000.

Превод:

Николай Вълев

April 5, 2007

Автор: zabylgarite

Вижте и:

http://grigorsimov.blog.bg/politika/2009/05/07/iudeisko-tvorenie-li-e-hristiianstvoto.331453

http://grigorsimov.blog.bg/politika/2009/05/06/na-koi-gospod-vsyshtnost-se-moliat-evreite-kratko-iasno-i-ne.331267

Гари Дженсън, М. Теол.