Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.08.2009 09:45 - Премълчаното за лагерите в Белене, Ловеч и Скравена
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 19239 Коментари: 6 Гласове:
1



Политическото въдворяване - предизвестие за Ловешкия ад

Годината е 1959, месецът септември. 166 души от току що закритото трудово-възпитателно общежитие (ТВО) в Белене са преместени в няколко изоставени бараки до каменна кариера край Ловеч. За следващите три години това място се превръща в зловещото българско копие на Сталиновия ГУЛАГ. През него минават над 1500 души. Със садистична методичност са смачкани хиляди човешки живота, разбити са стотици семейства, а 147 изпратени в лагера никога не се връщат. Когато 30 години по-късно, на 22. III. 1990, прокурорът на въоръжните сили ген.-майор Боню Трендафилов (покойник) подписва постановление за образуване на следствие за изясняване на престъпленията в лагерите край Ловеч и Скравена нито жертвите, нито преките изпълнители, камо ли широката общественост знаят пълната истина. Само малцина от партийната върхушка и и няколко висши служители в МВР са наясно с цялата история. За да не се стовари удара върху партията в ръководството на БКП ловко го отбиват като с откъслечните разкрития в партийния орган "Работническо дело" го насочват към Мирчо Спасов, който трябва да изиграе последната си роля - тази на изкупителна жертва. Още на пленума на 16. ХI. 1989 седмица след като вече неговия покровител Живков вече не е на власт вътрешният министър Димитър Стоянов в изказването си призовава за разкриването на "зловещата роля на Мирчо Спасов". Първите двама висши функционери, които са изгонени от партията се оказват именно старите бойни другари Живков и Спасов. На ХIV извънреден конгрес на БКП Мирчо Спасов е вече отписан. След конгресната препоръка да бъде лишен от членство в БКП в решението си за бившия зам.-вътрешен министър, Централната комисия по партийна етика на БКП (КЦПЕ) записва: "С повишени критерии и партийна взискателност следва да се оцени вината на Мирчо Спасов за допуснатите беззакония и извращения в лагера край Ловеч през 1959-1962. Не е приел съществени мерки, а дори е указал и побоища...Той носи лична отговорност за извращенията", заключава комисията. Тя отбелязва, че след разкриване на злоупотребите на Спасов в служба "Културно наследство" при МВнР на пленума от 2. III. 1982 "Живков и Политбюро проявили снизхождение и само са го извадили от състава на ЦК без материалите да са предадени на съдебните органи". ЦКПЕ изключва от редовете на БКП Мирчо Спасов. В партията обаче както по-късно става ясно не казват цялата истина за лагерите, просто защото не е изгодно. Самата БКП и правоприемницата й БСП пропускат да се извинят за лагерите и до днес.

На 29. III. 1990 прокурорът на въоръжените сили полк. Лилко Йоцов, на когото е възложено дело 4/1990 за лагерите, издава постановление за арестуването на Мирчо Спасов. На следващия ден с указ № 344 на Държавния съвет, чийто председател тогава е Петър Младенов, на Спасов са отнети званието генерал-полковник и всички ордени и награди. На 29. III. 1990 една от най-силните фигури в МВР и партията през 60-те и 70-те недосегаемият до тогава Мирчо Спасов за първи път застава лице в лице с прокурор като обвиняем. Той прави разкайващо самопризнание: "От днешно време преценявам, че беше нереално да се изпращат в лагера лица без присъди, но по това време не мислех така. Ние - политбюро на ЦК на БКП и нашето министерство силно копирахме съветските другари, техния опит. През 1959 бях най-младия зам.-министър на МВР и ме натовариха да отговарям и създам лагера край Ловеч. Заповедта ми бе предадена от министъра Георги Цанков на заседание на колегиума на министерството. Предполагам, че има решение на ЦК. Сигурен съм, че лагерът се създаде с решение на ПБ на ЦК на БКП".

Твърдението на Мирчо Спасов обаче се оказва погрешно и по-скоро е опит да се пренесе отговорността и към политбюро. В действителност не е открито решение на политбюро за създаване на лагера край Ловеч. От намерените стенограми на политбюро обаче е ясно едно, че въпросът е обсъждан и никой от неговите членове не може да отрече, че не е знаел за създаването на лагера край Ловеч.

Реализирането на тази идея не е някакво случайно изключение в действията на БКП, а точен израз на политиката й, водена още от момента на взимане на властта. За това свидетелства и богата предистория. Тя започва със създаването на лагери още ведната след 9. IХ. 1944. Чрез тях БКП извършва безпардонна разправа с опозицията до пълното й ликвидиране както и смачква в зародиш противниците си в обществото. Онези, които по една или друга причина са пропуснати от Народния съд са застигнати от въдворяване в ТВО или изселване в затънтени райони за дълги години.

Първият лагер е създаден до Сандански - гара Свети Врач през януари 1945 и е просъществувал до март същата година. След това е преместен в Станке Димитров (днешна Дупница), където е функционирал до септември 1945. Друг лагер от март до 1947-1948 е създаден край яз. "Росица" (днешен "Стамболийски"). От октомври 1945 до края на 1946 в пернишката мина "Куциян" са въдворявани белогвардейци. През 1948 "Куциян" се разделя на две, защото са докарани голям брой земеделци Николапетковисти и една част от лагеристите е преместена край с. Богданов дол, Пернишко до 1951, а друга в с. Николаево, Казанлъшко до юли 1949. Лагер се създава и в с. Ножарево, Силистренско, край Тутракан от началото на 1947 до средата на 1952. За жени е имало легер в един от манастирите край В. Търново, който през 1947 е преместен в с. Босна, Тутраканско. Край с. Бошуля, Пазарджишко от 1945 до 1949 е просъществувал лагер само за криминално проявени лица.

В протокол №5 от 27. IV. 1949 на Министерски съвет, чийто председател по това време е Васил Коларов, се обсъжда и взима решение № 1 на МС от същата дата на островите на Белене да се организира ТВО и то да стане основен лагер за политически лица. След създаването му всички политически противници на БКП (които не са вече в затвора) са събрани там.

На 8. VII. 1952 Вълко Червенков пише писмо до МВР, с което иска в политбюро да бъде представен "точен доклад от Георги Цанков (тогавашен вътрешен министър) за броя на въдворените, причини и пускания". В строго поверително писмо МВР отговаря, че в ТВО към този момент са се намират 2323 лица, от които 2248 мъже и 75 жени. В поверителната справката се изнасят и конкретни данни за настаняване в ТВО:1949 г. - 249 души, 1950 г. - 233, 1951 г. - 1459, 1952 г. - 355

По характера на причини за въдворяването те са разделени на:

1. Бивши белогвардейци, участвали в окупационния корпус в Югославия и други вражески прояви - 5 души
2. Бивши полицаи, извършвали убийства, изтезания преди 9. IХ. 1944, укрили се от Народния съд - 262
3. Бивши царски офицери за престъпления до 9. IХ. 1944, укрили се от Народния съд - 173
4. Провокатори и за предателства в партията - 47
5. Активни Ив. Михайловисти (ВМРО) - 41
6. Лидери, бивши министри и други водачи на буржоазни и фашистки партии - 65
7. Ръководещи и активни Никола Петковисти и Лулчевисти, членове на върховното и окръжни ръководства, народни представители - 529
8. Бивши водачи на легионери и ратници - 66
9. Изменници на родината, заловени на границата или в опит и подготовка за това - 26
10. Ятаци и помагачи на бандити или шпиони и дивесанти, прехвърлени в страната - 279
11. Участници в нелегални конспиративни групи и организации - 170
12. Разпространители на злостни слухове и вражески пропаганди, разпространяване на анонимки и други разни - 243
13. Чуждунци, влезли нелегално в страната по неустановени причини - 41
14. Анархисти с активни действия - 43
15. Сътрудници на полицията - 98
16. Сътрудници на чужди разузнавания - 91
17. Криминални престъпници: рецидивисти, сводници и проститутки - 144.

Журналистическо разследване, публикувано във в. "Демокрация" през 1999 г.

 

Българското копие на Сталиновия ГУЛАГ - дело на Политбюро

В дело №4/1990 за лагерите е приложена и строго поверителна справка за въдворени лица в ТВО към 25. VII. 1953 в ТВО-Белене. Тогава в него са се намирали общо 1913 души. Задържани за контрареволюционна дейност са 1732 лица, а за криминални прояви - 181. Със заповед №22 от 5. VIII. 1953 на МВР са освободени 858 лица, останали са 1055. От тях 874 за контрареволюционна дейност и 181 - криминални.

За контрареволюционна дейност:

1. Полицейски служители - 156
2. Бивши офицери - 92
3. Анархисти - 16
4. Никола Петковисти - 123
5. Разни (Михайловисти, демократи) - 290
6. Провокатори - 27
7. Бивши министри и ръководни лица на опозиционни партии - 21.

С протокол "А" №135 на ПБ на ЦК на БКП в състав - В. Червенков, А. Югов, Т. Живков, Г. Дамянов, Г. Цанков, Г. Чанков, М. Нейчев, Р. Дамянов от 5. IХ. 1953. се предлага да се закрие единственото в страната ТВО в Белене, в което са изпращани лица за контрареволюционни и криминални престъпления. Ръководството на партията потвърждава освобождаването на 853 лица в Белене, извършено на 5 август и от 1 септември същата година да бъдат освободени още 584 въдворени. В съобщение на председателството на Народното събрание и Министерския съвет се казва, че "са налице условията за закриване на ТВО-Белене и за вдигане на изселническия режим над разселените лица.". В друг доклад на членовете на политбюро Г. Цанков, Г. Дамянов и М. Нейчев от 26. VIII. 1953 е отсята информация само за "останалите към 1953 в ТВО бивши министри и ръководни дейци на буржоазни партии". Посочват, че могат да бъдат освободени Недялко Атанасов Мочуров, Христо Николов Стоянов, Любен Ангелов Диков, Димитър Досев Вълев, Петър Николов Сърбински, Минчо Петров Драндаревски и Райна Николова Папардова. За Иван Вълков, Александър Гиргинов, Стойчо Мушанов, Марко Рязков, Никола Недев, Петко Стоянов се уточнява, че могат да бъдат предадени на съд. От задържаните 118 бивши офицери се посочва, че може да бъдат пуснати 29, сред които генералите Крум Лекарски, Васил Любенов, Кирил Янчулев, Тодор Тошев и Боню Бонев. На съд можело да бъдат предадени 89 души сред които бившите генарали Ганчо Иванов, Никола Ганчев и Констадин Чешмеджиев. В същия доклад се посочва, че след 9. IХ. 1944 в страната са изселени общо 7025 семейства с 24624 членове.

Водещият дело 4/1990 полк. Лилко Йоцов успява да организира така разследването, че само за няколко месеца e събрано и прегледано останалото от архивите на лагера и отделение "Въдворяване и изселване" ДС при МВР. Открити са всички оцелели лагерници в цялата страна, събрани са показанията на 550 свидетели. От 1501 минали през концлагера край Ловеч 147 души стават жертва на терора в него. Свидетелски показания доказват, че смъртните актове са подправяни с фалшиви диагнози. В изготвения по-късно през 1991 обвинителен акт се посочва, че са събрани доказателства за умишлените убийства на 14 души. Сред тях са тези на Александър Николов - Сашо Сладура, Иван Карадочев, баща на Богдана Карадочева и бившия депутат от БЗНС "Никола Петков" Любен Боянов.

От тримата само за Иван Кародочев, баща на певицата Богдана Карадочева, има предложение за въдворяване в лагера. То представлява скалъпен донос с недоказани от правосъдието обвинения. Предложението до МВР е подготвено от столичното управление на МВР на 15. ХI. 1960. В него се казва, че Карадочев въпреки, че не членува в политически партии е бил "явен привърженик на фашистката власт и движел изключително сред вражеска среда". Той не бил морално запазен, обичал "да пие и флиртува с леки жени". Обвинен е в незаконна дейност като частник-кожухар. Възбуденото срещу него дознание предвижда поправителен труд до 6 м., но това според милицията било малко. На 19. ХI. 1960 със строго поверителна заповед № 60 за въдворяване в ТВО, Мирчо Спасов утвърждава изпращането му край Ловеч му за срок от 1 година. Иван Карадочев е въдворен на 8. ХII. 1960. 15 дни по-късно той вече не е жив.

В лагера след като Газдов се запознал с досието му започнал да крещи: "Частник, частник!". Цвятко Горанов твърди : "С Карадочев разговарях на кариерата, оплакваше се, че е болен и ме молеше за инсулин. Не знам кога и при какви обстоятелства е починал". Оцелелият лагерник Кръстьо Николов обаче заявява: "Димитър Цветков (един от бригадрите биячи, б. а.) уби бащата на Богдана Карадочева. Когато стана това бях извикан в щаба. На плаца видях как Цветков го бие. Карадочев беше седнал с опрян гръб на една развалена вагонетка. Димитър Цветков със силни ритници в областта на сърцето и с няколко дрянови тояги в областта на главата (Карадочев нямаше коса) го довърши." Лагерникът Тодор Минков допълва: "Карадочев го оставиха да умре в бараката. Той умря от нанесения му побой." В акт за смърт № 69 на името на Карадочев срещу дата на умиране е записанно 23. ХII.1960. Като причини за смъртта е поставена диагноза диабет.

Данните за Александър Николов - Сашо Сладура, роден през 1915 в Плевен, са оскъдни. Синът на известния паркостроител инж. Георги Николов, един от създателите на Борисовата градина, е изпратен със заповед № 234 от. 15. IХ. 1961 на Мирчо Спасов в Трудовата група-Ловеч. В дългият списък от лица в заповедта Сашо Сладура е първи. За него няма предложение както изисква законът, нито прокурорско съгласие. На завършилия италианското училище в Пловдив, френския колеж в столицата и Пражката консерватория музикант през 1954 му е отказано софийско жителство. Любимец на публиката в ресторант "България", където е принуден да свири, след като разформироват Царския симфоничен оркестър, в който работи, Сладура е с преброени дни в лагера - само 11 след заповедтта за въдворяването му той вече не е сред живите. Още с пристигането си като начало Газдов му дава да тегли по плаца един валяк от 250 кг. и нарежда на Шахо Циганина да го бие и контролира. Според свидетелски показания Газдов е малтретирал Сашо Сладура и пред стоя, псувайки го, че е измислил 100 вица за Вълко Червенков. При разпитите различни лагерници твърдят, че освен Шахо са го били и бригадирите Димитър Цветков и Благо Магарето.

Лагерникът Васил Стоилов твърди: "Шахо Циганина непрекъснато го налагаше. Вечерта по целия гръб и задни части имаше синини от ударите. На другия ден изпратиха Сашо на работа на голямата кариера. Бях бръснар и около 14. 30 ч. го взех от забоя, за да го обръсна. Тъкмо го обръснах и камбаната на лагера започна да бие. Това означаваше, че всички трябва да се строим на плаца. Тръгнахме натам, Сашо се влачеше. В същото време с една вагонетка пристигна Шахо, носеше тояга. Скочи от вагонетката и се насочи към нас. Когато мина покрай Сашо Шахо внезапно нанесе силен удар в тилната част на Сладура и последният падна на земята и не мръдна."

Георги Атанасов от Варна - Жоро Варната (използан като фелдшер) заявява: "Когато го докараха в лагера , дежурният надзирател го прати при мен да го запиша в дневника-журнал. Каза ми, че има язва. Видях го мъртъв след няколко дни. Дежурният надзирател ме извика около 17 ч., за да установя смъртта на лагерник. Отидох до тоалетната, където обикновено държаха труповете. Този път трупът не бе в сламеник, както се постъпваше обикновено, а просто беше поставен върху дървена тарга. Видях, че това е Сашо Сладура. По цялото му тяло имаше рани, включително и по главата. Имаше съсирена кръв, която ми даваше основание да мисля, че раните са причинени още същия ден по всяка вероятност в следствие на побой с тояга. След това дежурният ми донесе готов смъртен акт на името на Александър Николов и аз прибавих причината за смъртта: сърдечен удар или нещо подобно, тъй като диагнозата язва е несъвместима като причина за смъртта с оглед на краткия му престой в лагера." В смъртен акт №272 на Градския народен съвет Ловеч е отбелязано, че Александър Николов е починал на 26. IХ. 1961. Мястото - Трудовата група - кариерата, Ловешко. Срещу причина за смъртта е вписано - ангина.

Любен Боянов, роден в с. Црънча, Пазарджишко на 12. VII. 1912 е депутат, юрист по професия от БЗНС "Никола Петков през 1946 в VI Велико Народно събрание. В архива на парламента досието му е празно, както на всички земеделци Николапетковисти, с които БКП се саморазправя след 1944. Запазени са само две негови изказвания. В едно от тях от януари 1947 той влиза в остър спор с тогавашния премиер Георги Димитров за серия от убийства в Пазарджишка околия в навечерието на изборите. С присъда № 775 от 19. ХII. 1947 на Пазарджишкия областен съд Боянов вече е осъден на 1 година тъмничен затвор и лишаване от права за 2 години. Това обаче явно не е достатъчно. С протокол №30 от 25. VII. 1952 МВР го въдворява в ТВО-Белене за срок от 5 години. На 8. I. 1958 Мирчо Спасов предлага ексдепутатът да бъде превъдворен за още 1 година. Следва заповед за превъдворяване пак за 1 година , подписана от министър Георги Цанков на 10. I. 1959. След решението да се закрие Белене със заповед № 67 от 5. IХ. 1959 подписана от Мирчо Спасов Любен Боянов излиза на свобода. Той обаче не е забравен задълго. Със заповед № 85 от 29. IV 1961 Спасов го изпраща в Ловеч за 1 година. С гриф "Строго секретно" отделение "ВИ" ДС я изпраща за изпълнение. Върху съпроводителното писмо Мирчо Спасов е сложил резолюцията: "Да се постави на най-тежката работа в кариерата!"

В лагера Боянов заварва голяма група земляци от Пазарджик, които му обяснават режима и го предупреждават да внимава и да изпълнява заповедите. Лагерникът Петър Трендафилов си спомня: "Той започна да ни успокоява, че ще пише където трябва и положението ще се подобри. На проверка Газдов и Горанов го извикаха. Газдов му каза: Дойде ли ми? После го попита дали пак ще пише и ще се оплаква по София. Любен му отговори, че ще пише, където трябва. Тогава Газдов започна да го налага, като се измори започна Горанов. Когато и той се измори извика бригадирите да го бият."

Александър Златарски допълва картината: "Особено ревнив към Любен Боянов бе Газдов. На вечерна проверка двадесетина дни след пристигането му Газдов го изкара пред строя и зедно с Горанов започнаха да го бият. След това го биха Шахо, Димитър Цветков. Биеха го по тялото, докато в едини момент Газдов го заудря по главата. Боянов падна с викове: "Убийци!" Спас Тодоров продължава: "Вечерта Любен не можа да умре. На сутринта беше изпратен на голямата кариера. Виждах го, че едва върви, крепяха го няколко човека. Какво е станало пред деня не знам, но вечерта го върнаха на една дървена тарга. Личеше, че е бит още, но бе полужив. Главата му беше подута и само в кръв, даже беше и посинял. Личеше, че е още жив тъй като мърдаше главата си. Но ясно бе, че няма да го бъде. Още вечерта той бе сложен в един чувал и го хвърлиха зад помещението, при тоалетните."

Лагерникът Тома Узунов описва какво се е случило на кариерата: "На сутринта след боя Газдов попита къде е Любен и нареди, че трябва да отиде на обекта. Там го оставиха, лежеше на камъните. Неговият бригадир Димитър Цветков го ритна и той падна на чакъла."

Самият Газдов се оправдава: "За мен всички бяха криминални, даже и Любен Боянов, бивш депутат от БЗНС "Никола Петков". Запомнил съм го, защото е бивш лагерник от Белене и в Ловеч го докараха като изменник. Запомнил съм го, защото се наложи по данни от досието му да го разобличавам пред стоя, че не е политически, а изменник. Как почина не знам. Предполагам, че от преумора от тежка работа."

В акт за смърт № 128 е посочено, че Любен Боянов е починал на 15. V. 1961. В причини за смъртта са изброени мозъчен кръвоизлив, хипертонична болест, хирептонично сърце, грип. Срещу графата занятие преди да бъде въдворен е записано - безделник.

Автор: jivko1128

 

 

 



Тагове:   Ловеч,   Белене,   БКП,   мирчо спасов,


Гласувай:
1
0



1. jivko1128 - АРХИВИТЕ СА ЖИВИ-ТЕ СА ЖИВИ
03.08.2009 19:50
СПИСЪК
НА ПОЧИНАЛИТЕ ЛИЦА В ТРУДОВИЯ ЛАГЕР-ГР.ЛОВЕЧ


1. Асен Аврамов Стоичков Тошев-гр.София
2. Асен Георгиев Спасов Арсов „Тито”-с.Борика,Ихтиманско
3. Алил Агов Алилов Касъмов-с.Михайлово,Врачанско
4. Борис Христов Бушев-гр.Сливен
5. Божко (Бойко) Георгиев Илиев Босилков-гр.София
6. Васил Христов Стоев Янчев-гр.София
7. Васил Драков Василев-гр.Бургас
8. Васил Димитров Велинов Сватов-гр.Кюстендил
10 Боян Михайлов Кръстев Гигов-Лева река,Трънско
11 Борис Илиев Шуманов Петров-гр.Пловдив
12 Борис Ценов Тодоров Бабинсганев-Враца 13 Боян Евтимов Лазаров-с. Бохова –Пернишко
14 Владимир Николов Билчев Василев-Русе 15 Владей Илиянов Ахмедов Османав-с.Вакил-Силистренско 16 Васил Донев Василев Чолаков-с.Тъжа, Сгарозагорско 17 Васил Петров Илиев Станчев-с.Гарван,Силистренско 18 Владимир Пейчев Иванов Станчев-София 19 Вахан Мелнанов Каспаров Хазанов-Варна 20 Владимир Йонков Станков Кръстев-Бяла Слатина 21 Владемир Димитров Котев Коцаланов 22 Васил Маринов Тодоров Атанасов-с.Бързина Провадийско 23 Васил Панов Атанасов Янакиев-с.Орлов дол Тополовградсо 24 Владимир Йорданов Георгиев Митев-с.Иванче 25 Георги Петров Павлов Димитранов-София 26 Григор Симеонов Павлов Колев-с.Козловец Свищовско 27 Георги Стефанов Тодоров Крушанов-Пирдоп 28 Георги Николов Вутов Кадийски-Видраре Софийско 29 Димитър Русев Тенев Йорданов- Сливен 30 Георги Драганов Драганов Кърджиев-Бургас 31 Георги Илиев Чочков Илиев-Пазарджик 32 Георги Темелков Стоянов Аврамов-София 33 Георги Тодоров Стоянов-Батак 34 Георги Младенов Станков-с.Тутра,Видин 35 Данчо Найденов Дяков-с.Кътунец,Ловешко 36 Димитър Танев Иванов Щерев-Пловдив 37 Доко Минков Димитров Георгиев-Русе 38 Димитър Георгиев Петков Калев-с.Лозен Търновско 39 Димитър Владимиров Димитров Боляров-Полски Трънбеш 40 Димитър Христов Тодоров Чобуклийски-Враца 41 Димитър Стоянов Попов Воденичаров-Димитровград 42 Дауд Трайков Адмов Алиев /Дауд Триков Аджов/-Криводол Врачанско 43 Добри Василев Георгиев Добрев-Варна 44 Драгомир Аврамов Драганов Коджейков-София 45 Димитър Евтимов Пенков Неделков-с.Върбовска Търновско 46 Емилиян Парушев Стойчев (Стоев)-Варна 47 Енчо Иванов Григоров Костов-София
48 Анани Костадинов Янев Васив-гр.Перник
49 Цвятко Петров Лалов-Пловдив
50 Желю Иванов Желев Бъчваров- Сливен
51 Желязко Василев Стоев Бъчваров-с.Топалово
52 Златко Петров Георгиев Златков (Златко Петров Златков Георгиев)-с.Вършец
53 Захари Динев Зачев Минчев-с.Кортен,Сливенско
54 Иван Атанасов Веселинов Бързаков-с.Кара Були,Пазарджишко
55 Йордан Стоичков Велев Дренков-с.Червен,Асеновградско
56 Иван Минков Карадочев-гр.Троян
57 Иван Маринов Митроев-с.Подем,Плевенско
58 Иван Георгиев Стефанов Попев-Бургас
59 Ибо ДаудовАлиев Исмаилов-Кнежа
60 Иван Рюстенов Юсеинов (Иван Рюстенов Юсеинов)-София
61 Илия Цветков Иванов Цветков-с.Старопатица,Видинско
62 Ибрям Юсеинов Юсеинов-с.Сандрево-Русенско
63 Илия Курчев Тодоров Стоянов-с.Трънковица Провадийско
64 Иван Стоянов Пампоров-с.Драганово Пловдивско
65 Йордан (Данайл) Георгиев Джалков Карлапанов-Плевен
66 Йордан Недев Христов Узунов-Варна
67 Йордан Димитров Русев Карачоров-Айтос
68 Йордан Генов Михайлов Драганов-с.Стрелец Г.Оряховско
69 Иван Енчев Григоров Костов-София
70 Иван Георгиев Тотев Камбуров-с.Деветак Бургаско
71 Кирил Маринов Маринов Петков-София
72 Костадин Ценов Луканов Туджаров-София
73 Кръстан Младенов Донков Китов-София
74 Кирил Илиев Гочев Цветков-с.Кричим,Пловдивско
75 Костадин Стоянов Иванов Алабаджанов-с.Флорентин,Видинско
76 Коста Тошков Пипиков Бебев-с.Новачене
77 Костадин Михайлов Чангъров-с.Горни Пасарел,Софийско
78 Любен Ненов Лавтеров-с.Чарняавци,Габровско
79 Любен Боянов Боянов-с.Црънча,Пазарджишко
80 Любен Илиев Дончев Конакчиев-с.Златарица,Търновско
81 Лукан Иванов Братанчев (Братайчев)-Кнежа
82 Любен Димитров Паунов Христов-София
83 Мехмед Исмаилов Агов Яшаров (Арифов)-София
84 Михаил Петров Стоянов Димитров-Пловдив
85 Милка Манолова Малиновска-София
86 Михаил Стойнов Михов Стойнов-Хасково
87 Марко Раиков Марков Райков-с.Съдиево,Старозагорско
88 Милко Стефанов Карамфилов Захариев-Коларовград
89 Методи Тодоров Пасков Николов-с.Харлец,Врачанско
90 Михаил Атанасов Стефанов Гюров-Петрич
91 Милко Димитров Михов Димов-Плевен
92 Никола Георгиев Фотев Атанасов-Ямбол
93 Никола Маринов Николов Чинтов-с.Голямо Вратаново,Русенско
94 Нури Асанов Алиев-Силистра
95 Никола Радов (Радев) Мачев-Панагюрище
96 Найден Ценов Борисов Каменов-Лом
97 Петър Русчев Иванов Русчев-Сливен
98 Паско Ангелов Спартов-с.Покрайна,Видинско
99 Радко Христов Чобанов Рачев-София
100 Рахамин Авран Моше Ароете-София
101 Рамадан Юсеинов Кадиров-Кърджали
102 Руси Георгиев Гарбатов-с.Пиргово,Русенско
103 Ради Петров Христов Дечев-Сливен
104 Райф Алиев Кьормахмедов-Русе
105 Стефан Тодоров Русев Тодоров-Варна
106 Стоян Киров Керяков Каразов-Бургас
107 Славчо Михайлов Славчев Тодоров-Бургас
108 Светослав Петков Петров Гаврилов-Габрово
109 Сали Салиев Караалиев-с.Ветренци,Търновско
110 Стефан Атанасов Стефанов (Салиман Ахмедов Салиев)-София
111 Спас Йорданов Величков Йовчев-Шумен
112 Стойчо Кръстев Вълков Бочев-с.Слатина,Ловешко
113 САбри Юсеинов Юсеинов Мустафов-Пловдив
114 Тинко Панайотов Костов Панайотов-Шумен
115 Тодор Николов Гинов Георгиев-Берковица
116 Тодор Александров Петров Сулчев-с.Сребрново,Пазарджишко
117 Тодор Петров Начев-с.Жиглица,Видинско
118 Тодор Цветков Тодоров Алексиев-София
119 Христо Ангелов Димитров Ангелов-Варна
120 Христо Паунов Вълчев-Елин Пелин
121 Хачик Агоб Пиринян-Хасково
122 Халит Махлудов Мехмедов-с.Овен,Русенско
123 Шефкет Юсеиннов Делиев Асанов-Шумен
124 Юсеин Ахмедов Асков-с.Добромирка,Габровско
125 Генчо Недков Генчев-София
126 Дина Георгиева Тицина-Велинград
127 Гюлза Рашидова Амидова-София
128 Иван Тодоров Дачев Хинков-Плевен
129 Димитър Димитров Младенов-с.Лозен,Търновско
130 Грую Николов Ненов-Казънлък
131 Лалю Димитров Генов Сираков-с.Глаженя,Ловешко
132 Илия Иванов Станев Иванов-Русе
133 Анжело Костов Антонов-София
134 Юсеин Илизов (Османов)-Хаскова
135 Иван Йорданов Цанев-с.Миная,Търновско
136 Владимир Атанасов Лютов-София
137 Бойко Георгиев Илиев Босилков-София
138 Стойчо Димитров Петков-с.Скобелево,Хасковско
139 Александър Георгиев Николов-София
140 Тодор Божинов Колев Стоянов-Тявна
141 Найден Венков Атанасов Вълчев-с.Негован,Софийско
142 Митю Василев Савов Стойков-Видин
143 Крум Тодоров Иванов Бъчваров-Пловдив
144 Милю Димитров Василев-с.Червен бряг,Търновско
145 Иван Тодоров Калчев-Провадия
146 Димитър Драганов Илиев-с.Ракево,Врачанско
147 Димитър Миланов Цветков-София
цитирай
2. jivko1128 - ИСТОРИЯТА ПОМНИ КОМУНИЗМА
03.08.2009 19:52
ЗАБРАВЕНИ СПОМЕНИ ОТ КОМУНИЗМА
През ранните години на демокрацията се възроди едно следствено дело№4/90г.с обвинителен акт за убийствата на 147 убити.Делото беше за лагерите на смъртта край Ловеч и Скравена. Картата с черепите се роди в зората на „първите демократични” промени. Процесът за лагерите, от който остана само дело за „Трудовата група” край Ловеч е в архива с гриф „Строго секретно!”(И-44/17.03.1994г.) Това дело за политиците остана в архива, за историците между редовете на историята, но за мене е спомен от комунизма и мъка от демокрацията. Комунистите ще си отидат чак след третото поколение, затова всички политици гледат да ни ограбят, а поговорката ще ви я кажа „Вълка агне няма да стане, а да оцелее агнето ВЪЛКЪТ трябва да се унищожи”-затова не давайте да ви мачкат. Ако днешните български правителства и днешния български съд не се интересуват от това, българската история рано или късно ще ни зададе този въпрос. За да не останат забравени жертвите от комунизма, отправям апел към прокурора Борис Велчев да даде шанс делото да бъде завършено. В -ПРОТОКОЛ „А” №101 на ЦК на БКП от 05.04.1962г. е записано името Борис Велчев също Тодор Живков, Антон Югов и др. Дайте шанс за да не остане в историята.
Ако прокурора Борис Велчев при върши дело №4/90г. то той ще влезе в историята като човека който е заклеймил комунистическия режим. И тогава ще имаме поне някакъв отговор на въпросите: Колко са БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛИТЕ през септември и октомври 1944-в тъмното време на сляпата мъст? Колко са осъдените и разстреляните през 1950-1952г.- времето на отчаянията! – въоръжената съпротива срещу настъпващия комунизъм? Къде са списъците на преминалите през тези зловещи лагери? Къде е регистърът на убитите в Ловеч и Скравена? А и Белене?
цитирай
3. grigorsimov - Бог да прости известните ни и неизвестните жертви на комунизма!
03.08.2009 22:55
Независимо дали зверски убитите са били криминални или политически, жестокото и садистично отношение, даже и към зверовете, е тежко престъпление и непростим грях!
цитирай
4. анонимен - Нека...
10.09.2009 03:30
Нека почиват в мир жертвите на комунизма!
цитирай
5. анонимен - Няма що !!!
30.03.2010 21:34
що не добавя някакув стих наДобри Чинтов,еее това е хубаво което си написал обаче.....
цитирай
6. анонимен - поправка
30.03.2010 21:38
що не добавиш някакъв стих на Добри Чинтов,еее това е хубаво което си написал обаче.....
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 13805828
Постинги: 3707
Коментари: 6666
Гласове: 7604
Архив
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031