Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.08.2009 16:12 - ЛЕНИН: Хората са страхливи животни, които се нуждаят от господари без скруполи
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 4338 Коментари: 3 Гласове:
1

Последна промяна: 14.08.2009 22:11


Мъчих се цял месец, но накрая успях.  Пристигнах в Русия само за да се запозная с този легендарен мъж, и не исках да се върна в Италия, преди да съм го видял и чул отблизо. Бях убеден, че той е сред малцината на този свят, които заслужават да бъдат видени и чути. Разбира се, за да стигна до него, трябваше да похарча цяло състояние - почти двадесет хиляди долара - подаръци за съпругите на комисарите, бакшиши за безброй чиновници и дарения за няколко сиропиталища за “деца на революцията”.  Не съжалявам сега за тези пари...

 

     Казаха ми, че Владимир Илич е доста болен и уморен - и че не е в състояние да приеме никого, освен своите приближени. Вече не живеел в Москва, а в някакво село, в околностите на столицата, в бивше господарско имение.

 

     В петък вечерта, когато всички формалности и пречки отпаднаха, телефонът извести, че ще мога да бъда приет в неделя. Бяха съобщили на Ленин, че съм помогнал финансово на НЕП-а, и той благоволи да ме види.

 

     Прие ме неговата съпруга - дребна, пълна, мълчалива и доста грозна жена, която ме погледна, както болничните сестри гледат всеки нежелан посетител на тяхна територия.

     Заварих Ленин на малък балкон, седнал до голяма маса, покрита с листове, изпъстрени с рисунки. Приличаше на осъден, на когото остава твърде малко живот, комуто са разрешили да си губи времето и дори да се занимава с глупости. Лицето му приличаше на бучка старо сирене - на пръво поглед твърдо, а всъщност полуразвалено и трошливо. Неприятните му устни стискаха два реда едри и жълти зъби. Продълговатият му череп беше съвсем оплешивял. Хищните му азиатски очи се криеха под набръчкани като стар пергамент клепачи. Въртеше някакъв сребърен молив между пръстите си: ръцете му бяха едри и груби - лапи на мужик, но веднага се виждаше, че са ръце на човек, близо до смъртта. Никога няма да забравя ушите му, напомнящи излъскана слонова кост, които потрепваха от напрежението му да улови всяка дума...

 

      Първите три минути от нашия разговор бяха доста тежки. Ленин се оптиваше да ме прецени, макар да си придаваше определено разсеян, незаинтересован вид. А аз, уморен и малко притеснен, нямах смелостта да му задам въпросите, заради които всъщност бях дошъл чак до тук, в Съветска Русия, тази полудива, полуазиатска страна.

 

      И все пак, избрах нещо - в смисъл, че е направил много за “нова Русия”. Тогава полумъртвото лице се оживи, по- точно се изкриви в саркастична усмивка:

 

      - Всичко беше направено - възкликна Ленин - да, всичко беше направено, преди да дойдем ние! Чужденците и глупаците вярват, че сме постигнали нещо ново. Велика заблуда! Болшевиките само се префасонираха, промениха външно стария царски режим, който е единствено възможен за страна като Русия. Защото как по друг начин могат да се управляват повече от сто и петдесет милиона прости хора - без бой, без шпиони, без тайна полиция, терор, затвори и бесилки? Ние сменихме само класата - базата на нашата власт. Старият режим се държеше на 60 000 помешчици и около 40 000 чиновници - общо около 100 000, докато сега са близо 2 000 000 пролетарии и комунисти. В този смисъл това е прогрес, да, голям прогрес, защото привилегированите се много повече. Но все пак, деветдесет на сто от населението, дори повече, не получи нищо съществено от тази промяна.

 

      - Тогава какво ще кажете за Маркс, за неговите идеи за прогреса?

 

     Ленин ме погледна доста учуден:

 

      - Вие сте учен мъж и европеец и аз мога да ви кажа сега всичко направо. Остана ми малко време, така че мога да си го позволя. Нали сам Маркс ни учеше, че теориите имат само фиктивна стойност, че са инструмент. Той беше един обикновен, дребен буржоа, при това евреин, възседнал английската сатистика, таен почитател на индустриалната революция. Липсваха му твърде много неща. Мозъкът му се бе промил от бирата и хегелианството, но понякога неговият приятел Енгелс го инжектираше с гениални идеи, освен, че го издържаше през целия му живот, защото Маркс всъщност живя като паразит. Руската революция е всъщност пълно опровержение на пророчествата на Маркс. Комунизмът възтържествува в страна, където почти нямаше буржоазия и истински развит капитализъм...

 

     Хората, господин Папини, са всъщност страхливи животни, които се нуждаят от управлението на силни господари без скрупули. Всичко друго са празни приказки, литература, философия. И след като повечето са престъпници, държавата лесно може да се превърне в затвор, каторга. Старата каторга от царско време е всъщност последната дума на истинската вътрешна политика. Ако се замислите, ще разберете, че животът в затвора е подходящ за повечето от хората на този свят. Само когато не са свободни, каквито всъщност са повечето хора, те могат да живеят спокойно, без да вършат престъпления. Тогава и за властта ще е по-добре. В затвора човек живее много по- добре и по-спокойно, няма никакви мисли и грижи, тялото си почива, духът също. Знае, че има осигурена храна, и подслон, дори ако не работи и е болен. Докато свободните хора трябва да мислят за насъщния всеки божи ден. Мисля, че за нащата Русия е много по- добре да не бъде свободна страна... Свободата и демокрацията са за висококултурните, развитите страни... Не мислите, че казвам всичко това от егоизъм. В система като нашата най-зле са пазителите на реда и управляващите!

 

     Ленин замълча и започна да попълва с цветен молив лисунка, която, доколкото разбрах, изобразяваше висока кула с много прозорци.

 

      - А селяните, господин Улянов ?

 

      - Ще бъда откровен и ще ви призная, че мразя селяните - отговори Владимир Илич с нескрито отвращение.- Мразя руския мужик, идеализиран от този глупав западняк Тургенев и от лицемерния сатир граф Толстой. Селяните са точно това, което презирам най-много: миналото, вярата, ересите, християнската църква, религиозните обреди, ръчния труд, газената лампа! Пронуден съм да ги толерирам сега, да ги култивирам, но признавам: мразя ги! Бих искал изобщо да ги няма, да изчезнат като класа! До последния! За мен един електротехник струва колкото хиляда мужици! А знаете, че електрификацията е основата на прогреса! Нашият лозунт е: «Съветска власт плюс електрификация!» Мисля, че ще дойде времето, в което ще започнем да се храним с продукти, произведени по химически път в нашите лаборатории, и тогава селяните като класа ще станат напълно излишни. Мужиците ще се превърнат в работници, а селото постепенно ще замре и изчезне...

 

     Помислете си, господине, болшевизмът е всъщност тройна война: на неграмотните варвари срещу корумпираните интелектуалци, на Изтока срещу Запада, на града срещу селото. В тази война отделният индивид ще бъде ликвидиран, защото отделната личност всъщност няма особена стойност...

 

      Не, не мислете, че съм толкова жесток. Екзекуциите ме отвращават. Но съм принуден от обстоятелствата да ги разрешавам. Странно е да разполагаш със съдбите на хората. Аз съм нещо като местен полубог в една държава между Изтока и Запада. Но все пак мога да си позволя някои капризи. Жертвоприношенията, които знаем от езическите времена, са имали своя висок смисъл. Били са и залог за успеха на празника... А сега, вместо химна на вярващите, аз чувам виковете на затворниците и на осъдените на смърт. И ви уверявам, господине, че те звучат като ода, възвестяваща бъдещото ни блаженство...

 

 

     Стори ми се, че Ленин изведнъж се затвори в себе си, за да чуе още веднъж тази «музика», достъпна само за неговия слух...

 

     След малко се появи другарката Крупская и ме предупреди, че съпругът й е уморен и много болен.

 

       Изхарчих двадесет хиляди долара, за да видя жив този легендарен мъж, и мисля, че не сгреших...
 
                                                             
  автор:  Джовани Папини, 1936

  От сборника:  " Избрано от Гог"      

 ..............................................................................................................................................................

 Преведе от италиански:
ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

 

  Автор: kentoff


Тагове:   Ленин,


Гласувай:
1



1. lado - Но ето че през 1896 г. Илич е настанен ...
14.08.2009 16:24
Но ето че през 1896 г. Илич е настанен за всеки случай в сградата на предварителния затвор в Санкт Петербург. «На затворниците са разрешени литературните занимания. Специално попитах за това прокурора. Той ме увери, че няма ограничения за внасяните книги.»



Оттук той пише на сестра си: «Вчера получих твоите продукти (...), много храна, с чая например бих могъл да захвана търговия, но смятам, че няма да ми разрешат, защото тукашната лавка не ще издържи на моята конкуренция. Сега имам всичко необходимо и дори повече от необходимото. Получавам също и минерална вода, носят ми я от аптеката в деня, в който я поръчам.» Една единствена молба: «Няма да е лошо да ми пратите овалната кутийка с помпичката за клизма, която се намира в чекмеджето на гардероба». (1896)



А по-нататък, разбира се — Шушенское. «В Сибир и изобщо на село много, много трудно се намира прислуга, а през лятото е почти невъзможно.» (1897) «Още в Красноярск започнах да съчинявам стихове: На Шуш, в подножието на Саяните..., но освен първия стих, за съжаление, не съчиних нищо повече.»

Малкият му брат Дмитрий Улянов също е попаднал в затвора и ето какви съвети му дава по-големият брат от Шушенское: «А Митя? Първо: пази ли диета в затвора? Изглежда, че не. А там, според мен, това е необходимо. И второ: прави ли гимнастика? Също, изглежда, не. Също е необходимо. Поне от личен опит зная и ще кажа, че с голямо удоволствие съм се занимавал преди лягане с гимнастика. Така се разкършвам, че дори се затоплям. Мога да му препоръчам и доста удобен гимнастически номер (макар и смешен) — петдесет поклона до земята». (1898)



И на всичко отгоре — очакване на годеницата Надежда Константиновна и бъдещата тъща Елизавета Василиевна. Най-после пристигат. Ето как той съобщава на майка си за пристигането им: «Намерих, че Надежда Константиновна изглежда незадоволително. За мен пък Елизавета Василиевна рече: «Как сте се загладили!» Както виждаш, по-добър отзив от това, здраве му кажи». (1898) «Ние с Надя почнахме да се къпем.» А когато сезонът за къпане свършва, «пързалям се на кънки с изключително усърдие и пристрастих и Надя към това». (1899)



След Шушенское, то се знае, Европа е кучешко лайно. «Глупав народ са чехите и швабите». (Мюнхен, 1900) «Вече няколко дена киснем в тая проклета Женева. Отвратителна дупка, но какво да се прави.» (1903) «Париж е мръсна дупка.» (1910) «Аз не вярвам да има война.» (Краков, 1912)



Но започва войната. Бягство от Краков. И «стоейки» в неутрална Швейцария — до др. Шляпников: «Лозунгът за мир е еснафски, попски лознг.» (17 октомври 1914)



А на милата Инеса Арманд: «Дори мимолетната връзка и страст е по-поетична, отколкото целувките без любов на съпрузите грубияни и простаци. Така пишете Вие. И имате намерение да го изложите в брошура. Логично ли е това противопоставяне? Целувките без любов на съпрузите грубияни са мръсни. Съгласен съм. Трябва да им се противопостави... какво? Вероятно целувките по любов? А Вие им противопоставяте «мимолетната» (защо мимолетната) «страст» (защо не любов?). Логично излиза, че целувките без любов (мимолетните) се противопоставят па целувките без любов (съпружеските). Странно. Не е ли по-добре да се противопостави еснафско-интелигентско-селският брак без любов на пролетарския брак по любов.» (24 януари 1915)



И пак до нея: «Съветвам Ви изобщо да изхвърлите изискването за «свобода на любовта». То наистина не е пролетарско, а буржоазно изискване. Въпросът не е как Вие лично искате да го разбирате. Въпросът е в обективната логика на класовите отношения в сферата на любовта.»



До др. Зиновиев: «Не си ли спомняте фамилното име на Коба? Поздрави. Улянов.» (23 август 1915)



До др. Карпински: «Голяма молба: научете фамилното име на Коба». (9 ноември 1915)



Край. Февруарският преврат в Русия. Ленин: «Нервите са крайно напрегнати. Трябва да скачаме, да скачаме.» «Страхувам се, че няма да можем скоро да заминем от проклетата Швейцария.» «Необходим е отделен вагон за революционерите.» «Добре би било да се опитаме да издействаме разрешение от германците за отделен вагон до Копенхаген.» «Защо пък не? Аз не мога да го направя. Но Трояновски, Рубакин и сие могат. О, ако можех да им натрия носа на тези мръсници!» (март 1917)



До Инеса Арманд: «Вие може би ще кажете, че германците няма да ни дадат вагон. Хайде на бас, че ще дадат.» «Няма ли в Женева глупаци за тази цел?» (19 март 1917)
«Германското правителство лоялно защищаваше екстерититориалноста на нашия вагон. Поздрави, Улянов.» (14 април 1917)



В следзалповите, следаврорски писма няма нищо тържествуващо. Напротив: «Републиката» е в опасност. Нужни са спешни мерки. Например следните:



«Трябва да се забрани на Антонов да се нарича Антонов-Овсеенко. Той трябва да се нарича просто др. Овсеенко.» (14 март 1918)



До др. Зиновиев в Петроград: «Др. Зиновиев! Едва днес ние в ЦК разбрахме, че работниците в Питер са искали да отвърнат на убийството на Володарски с масов терор и че вие сте ги спрели. Решително протестирам! Ние се компроментираме: заплашваме дори в резолюциите на Съвета на работничесите, селски и червеноармейски депутати с масов терор, а на практика спъваме напълно правилната революционна инициатива на масите. Това е не-до-пус-ти-мо! Трябва да се поощрява енергията и масовостта на терора.» (26 ноември 1918)



До др. Фьодоров, председател на Нижгородския губизпълком: «В Нижни очевидно се готви белогвардейско въстание. Трябва да се напрегнат всички сили, да се започне веднага масов терор, да се разстрелят и разкарат стотиците проститутки, свързващи войниците, бившите офицери и др. под. Не се бавете нито миг.» (9 август 1918)



Не е съвсем ясно кои да бъдат убивани. Проститутките, свързващи войниците и бившите офицери. Или проститутките, свързващи войниците и отделно бившите офицери? И кой да бъде разстрелван, а кой разкаран, или разкаран след разстрела? И какво означава и др. под.?



«. . .бъдете образцово-жестоки.»



Телеграма до Саратов за др. Пайкес: «Да се разстрелва, без да се пита никого и да не се допуска идиотско протакане.» (22 август 1918)



До др. Зиновиев: «Вие ме убихте!» (7 август 1919)



До отдел Топливо на Московския совдеп: «Скъпи другари! Населението на Москва може и трябва да бъде поголовно мобилизирано да пренесе на ръце достатъчно количество дърва от гората (примерно по кубически метър на възрастен мъж). Ако не бъдат предприети героични мерки, лично аз ще ръководя в Съвета по отбраната и в ЦК не само арестите на всички отговорни лица, но и разстрелите. Бездействието и нехайството са нетърпими. С комунистически поздрав. Ленин» (18 юни 1920)



До Глеб М. Кржижановски: «Да се мобилизират без изключение всички инженери, електротехници, всички завършили физико-математически факултети и пр. Задача: не по-малко от две лекции седмично; да се обучат не по-малко от десет (петдесет) души на електричество. При изпълнение — награда. При неизпълнение — затвор», (декември 1920)



До Максим Горки: «Интелектуалните сили на работниците и селяните растат и крепнат в борбата за свалянето на буржоазията и нейните помагачи интелигентчетата, лакеи на капитала, които си въобразяват, че са мозъкът на нацията. Всъщност, това не е мозък, а лайно». (15 септември 1919)



Смолни, до Зиновиев: «Прочутият физиолог Павлов е подал молба за заминаване в чужбина. Едва ли е рационално да бъде пуснат, след като и по-рано е правел изказвания, че бидейки честен човек, в случай че възникнат съответни разговори, не може да не се изкаже против Съветската власт и комунизма в Русия. Предвид на това желателно е като изключение да му се осигури свръхдажба.» (25 юни 1920)



До др. Преображенски: «Трябва да си изработим подходи за залавянето и наказването на специалистите.» (19 април 1921)



Много мило. Горкият професор Тихвински, завеждащ петроградските лаборатории на Главния нефтен комитет. Едно изречение на Илич е било достатъчно да реши съдбата му: «Тихвински не е арестуван случайно: химията и контрареволюцията не се изключват взаимно.» (септември 1921) Разстрелян е през 1921 г.



До Главното управление на каменовъглената промишленост: «Съществуват известни съмнения в целесъобразността от прилагането на забойните машини. Производственият ефект, който др. Пятаков очаква от прилагането им, е явно преувеличен. С кирка е по-добре и по-евтино.» (август 1921)



До комисията на Кисельов: «Аз съм категорично против всякакво прахосване на картофи за спирт. Спиртът може и трябва да се прави от торф. Това производство трябва да се развие.» (11 септември 1921)



Това ни подсеща за деловата записка от 26 август 1919 г. «Съобщете в Научния институт по храненето, че след три месеца са длъжни да представят точни и пълни данни за практически успехи при получаването на захар от стърготини.»



Това добре. Представям си обаче, как се е удължавала физиономията на народния комисар на просветата Анатолий Луначарски, когато е получавал от вожда следните телеграми: «Съветвам да бъдат погребани всички театри» (ноември 1921)
Или телеграмите: «Кои въпроси смятате за най-важни, а кои за ударни. Моля за кратък отговор.» (8 април 1921)



За Политбюро на ЦК на РКП(б): «Разбрах от Каменев, че Съветът на народните комисари е приел абсолютно неприличното предложение на Луначарски за запазването на Болшой театър.» (12 януари 1922)



Започва се гоненето на професорите. До Каменев и Сталин: «Да се уволнят от МВТУ 20 — 40 професори. Те ни мамят». (21 февруари 1922)

И в заключение — два тихи акорда. Първият от тях предизвиква сълзи, вторият също.



До др. Уншлихт: «Гласността на революционните трибунали (вече) е задължителна. Съставът им да бъде подсилен с Ваши хора, да се засили всестранната връзка с ВЧК, да се засили бързината и силата на техните репресии. Поговорете със Сталин, покажете му това писмо.» (31 януари 1922)
До др. Каменев: «Не бихте ли наредили да се насадят цветя на гроба на Инеса Арманд?» (24 април 1921 г.)


цитирай
2. spasymyr - Всяко семе попаднало на неподхо...
28.08.2009 07:05
Всяко семе попаднало на неподходящата почва, не дава плод.Една идея за живот попаднала в хора с животинска психика, няма как да се развие и даде резултат.но пък е достатъчен повод за днешните радетели на "демокрацията"да ни предлагат същото меню,което по нищо не се различава от старото.Бих казал бояджйй въртят света.
цитирай
3. vmir - Няма да оспорвам изводите, които се налагат от постинга за Ленин, защото те се потвържват от много други източници.
19.10.2012 14:53
Искам обаче да кажа, че горното интервю е художествена измислица и влиза в категорията на онези писания, необходими за опровергаването на реалните и заслужаващи внимание документи и отблъскването на хората от желанието да настояват за истина и справедливост и да оправдава фабрикации и манипулации за постигане на скрити цели.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 28318440
Постинги: 4287
Коментари: 7547
Гласове: 8239
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031