Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.11.2009 19:23 - Ехо от еврейския Талмуд или за същността на световната политика
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 2314 Коментари: 1 Гласове:
2



...Хората трябва да бъдат спечелвани или смазвани, защото ако за леките оскърбления си отмъщават, то за тежките да нямат възможност да го сторят. Оскърблението, нанесено на човека, трябва да е такова, че той да няма възможност за отмъщение.Николо Макиавели, Владетелят
Мегаполиси: Времето, в което живеем, налага странни, дори противоестествени норми на поведение във всяка сфера на живота. Тази дисхармония между неизменно суровата природа на нещата и самоцелното й псевдодемократично смекчаване, така характерно за нашата епоха, е особено остра в политиката, която и до ден днешен, по-скоро по инерция, отколкото заради някакви нейни реални достойнства, продължава да се смята за най-важния аспект на обществения живот. Ако съдим по преобладаващото днес - ала вероятно твърде нетрайно в историческа перспектива - разбиране за политиката, рискуваме да приемем желаното за действително и напълно сериозно да допуснем, че
толерантността,
взаимното уважение,
рационалният избор,
свободомислието и т.н. все в този дух
биха могли да бъдат нещо повече от (почти) нищо незначещо псевдополитическо дърдорене! Мнозина -
либертарианци и социалисти,
републиканци и монархисти,
националисти и глобалисти... -
даже вярват, че споменатите благопожелания могат да бъдат - или че дори вече са станали - фундамент на т.нар. реална политика! Страхуваме се, че историята решително опровергава тези упоителни надежди на твърде самонадеяното ни настояще, налагайки - независимо от намеренията и предпочитанията на политическите актьори и управляваните от тях населения - устойчиви критерии за политическо поведение, към които всяко общество във всеки етап от своето развитие повече или по-малко се придържа, колкото и
глупави,
неефективни
и/или излишно жестоки да изглеждат те! В последна сметка в това почерпано от историята, пък макар и доста непопулярно днес разбиране за политическото, в политиката има две вечно валидни, пък макар и широко вариращи по своето съдържание категории:
приятели и врагове,
съмишленици и инакомислещи,
свои и чужди. Именно това хиперпросто - и затова изключително устойчиво - биполярно категоризиране задава и неизменните начала на политическото, някои от които в своя изчистен - и затова екстремален - вариант биха могли да изглеждат примерно така:
  • култивиране на презрение към враговете;
  • насаждане на страх от тях;
  • прилагане на двойни стандарти за поведение - един за вътрешна употреба и съвсем друг - за пред другите;
  • проявяване на особено жестоко отношение към предателите;
  • блокиране на възможностите за установяване на социални контакти с другите - и особено - с враговете...
Тези - и други подобни - стереотипи съставляват фундамента на всяко политическо поведение и като такива дълбоко и изначално бележат
моралните предписания,
религиозните вярвания
и - разбира се - законите на всяка политическа общност. Някъде тези начала на политическото са по-ясно и недвусмислено заявени, другаде са прокарани по-смътно и предпазливо, а понякога - както напр. е в повечето днешни общества - само са загатнати; важното е, че винаги и навсякъде те са едни и същи! Мегаполиси: Тук ще ви представим подбрани пасажи от един сборник с предписания, в който прилагането на споменатите стереотипи е особено безапелационно и безкомпромисно. Става дума за Шулхан Арух - законник на евреите, съставен през XVI век от Йосиф Каро, равин в палестинския град Цафет. Трябва да подчертаем, че законите в споменатия сборник са извлечени от Талмуда и че той е предназначен да съхрани евреите като общност в една несемитска среда със силно преобладаващи още по онова време антисемитски настроения. Ако сте опитвали да четете Библията и/или Корана,
ако знаете поне малко за Католическата църква през средновековието,
ако в съзнанието ви не е избледнял споменът за неотдавна отминалите авторитарни времена,
ако имате поне бегла представа за днешния ЕС,
ако - най-сетне - поназнайвате нещичко за догматиката на самия антисемитизъм... -
в такъв случай няма как да не ви направи впечатление поразителното сходство - да не кажем еднаквост - във формата на всичко това с цитираните по-долу предписания! Откъсите са взети от Шулхан Арух, публикуван в портала за конспирации, уфология и мистика XNETBG.COM. Пояснение:
Главният враг на евреите, разбира се, са християните, които те наричат акуми. Презрение към врага ЗАКОН 9 Минавайки покрай разрушен храм на акум и т е, всеки евреин е длъжен да произнесе: - Слава Тебе, Господи, че си изкоренил оттук този дом на идоли. Когато евреин минава покрай непокътнат храм, тогава е длъжен да каже: - Слава Тебе Господи, че Ти забавяш своя гняв над злодеите. А когато той види 600 000 евреи заедно, то е длъжен да каже: - Слава Тебе, Господи, че Ти толкова праведно си ги създал; когато види събрание на акуми, тогава е длъжен да произнесе: - Голям срам за вашата майка, ще почервенее тази, която ви е родила. Когато евреин минава покрай еврейско гробище, то той трябва да каже: - Слава Тебе, Господи, че Ти толкова праведно си ги създал; а пред християнско гробище той е длъжен да каже: - Голям срам за вашата майка - и т. н. Когато евреин види добре построените къщи на християните, той е длъжен да каже: - Господ ще разори дома на надменните, - а когато види развалините от дома на акум, той е длъжен да произнесе: - Господ е Бог на отмъщението. ЗАКОН 11 По време на шаваш на евреина строго се забранява да купува или да продава. Като изключение му се разрешава да закупи от акума къща в Палестина (дн. Израел) и в този случай е позволено дори да се напише документ, за да може в Палестина (Израел) да има един християнин по-малко и един евреин повече. ЗАКОН 16 По време на Халхомод (еврейски празник през пролетта и есента) всяка търговска дейност е строго забранена, по изключение се разрешава да се дава заем на християнин, понеже да се вземе от християнина лихва е приятно за Господ Бог по всяко време. ЗАКОН 21 Не подобава на евреин да бъде свидетел на страната на акум против друг евреин. Затова, когато акум иска пари от евреин, а евреинът отрича своя дълг към него, тогава на друг евреин, който знае, че акумът е прав, му е забранено да бъде свидетел в негова полза. Когато евреин е нарушил това предписание и е станал свидетел на страната на акум против евреин, тогава Бейтдин е длъжен да го изключи от общността (т.е. да го анатемоса). ЗАКОН 23 За свидетели могат да се считат само тези, които се наричат хора. Що се отнася до акума или пък до евреин, станал християнин и който е още по-лош от акум (по рождение), то те никак не могат да се смятат за хора, от което следва, че и техните свидетелски показания са лишени от всякакво значение. ЗАКОН 24 Когато евреин държи в ноктите или в ръцете си акума (на халдейски изразът е ма аруфия, т.е. одира, непрекъснато мами, не пуска от ноктите или ръцете си), тогава е позволено и на друг евреин да иде при този акум и да вземе назаем от него, като на свой ред го измами така, че накрая християнинът да изгуби всичките си пари. Основанието е в това, че парите на акум а са имущество, което не принадлежи на никого и първият (евреин), който ги пожелае, има пълното право да ги вземе. ЗАКОН 26 Когато евреинът има магазинер, с когото е сключил сделка, че всичко, което той намери, принадлежи на собственика, и служителят е измамил акум, като го е накарал повторно да плати вече погасен от същия този акум дълг, или пък му е надписал сметката и т. н., тогава тази печалба принадлежи на собственика, защото такива печалби трябва да се разглеждат като намерени вещи (собствеността на християнина се смята от евреите като никому непринадлежащо имущество, поради което евреите могат да взимат колкото им се удаде). ЗАКОН 30 Когато евреин е продал нещо на друг евреин, движима или недвижима собственост, и се окаже, че продавачът е откраднал тези неща, вследствие на което собственикът си ги е взел обратно, тогава продавачът е длъжен да върне на купувача получените пари, тъй като не е трябвало да краде. Ако обаче ги е откраднал от акум и акумът си ги вземе обратно, то продавачът не е длъжен да върне парите на купувача. ЗАКОН 43 Когато евреин е продал нещо на християнин и е взел повече, отколкото то струва, и идва друг евреин при християнина и му казва, че стоката не струва толкова, вследствие на което акумът върне стоката обратно, тогава вторият евреин е длъжен да плати на първия (на продавача) разликата между стойността и цената, за която е била продадена на християнина.
Също така - когато евреин е заел пари на акум при висока лихва и при акума идва друг евреин и му предлага пари при по-ниска лихва, тогава вторият евреин е роша (т.е. безбожник) и е длъжен да възмезди първия с разликата, която той би могъл да надвземе от акума, ако последният не би взел пари от втория евреин.
ЗАКОН 49 На евреите се забранява да държат зло куче, което хапе хора, без случаите, когато това куче е вързано на верига, но това има сила единствено там, където живеят само евреи. Напротив, където живеят и акуми, там на евреина е позволено да държи такова зло куче (невързано). ЗАКОН 61 На евреина най-строго се забранява да си строи дом до капището на акумите. Но когато той вече има такъв дом, който се намира непосредствено до поменатото капище, и този дом бъде разрушен, тогава при новата постройка евреинът е длъжен малко да се отдалечи от капището, а промеждутъкът да запълни с човешки изпражнения. ЗАКОН 66 На евреина се забранява да дава заем на акума или въобще да има работа с него три дни преди някой от неговите (на акума) празници, затова, че акумът може би по този начин ще си достави удоволствие по време на празника. Все пак се разрешава за висока лихва да дава назаем на акума, така че самото удоволствие да бъде развалено предвид предстоящите лишения при връщането на заема. ЗАКОН 81 На евреина не се вменява като пряко задължение да убива акума, с когото той живее в мир; все пак строго се забранява дори и такъв акум да бъде спасен от смърт, например ако последният падне във вода и обещава даже цялото си състояние за своето спасение. Нещо повече, на евреина се забранява да лекува акум дори за пари, освен в онзи случай, когато може да се опасява, че вследствие на това у акума може да възникне ненавист към евреите. В този случай се позволява акумът да се лекува и даром, ако евреинът не трябва да се отклонява от лечението, още повече, че на евреина се разрешава да извършва опит с акума дали лекарството ще го излекува или ще доведе до смърт.
Накрая евреинът е пряко обвързан да убива такъв евреин, който се е кръстил и е преминал към акумите и, разбира се, най-строго се забранява да се спасява такъв евреин от смърт.
ЗАКОН 88 Браковете сред акумите нямат свързваща сила, т.е. тяхното съжителство е равно на съешаване на коне. Затова техните деца не влизат с родителите в никакви човешко-родствени отношения, и когато родителите и децата станат евреи, то например синът може да се ожени за своята собствена майка. Впрочем равините се изказват против прилагането в живота на това правило, за да не казват акумите, приели еврейството, че акумите са по-набожни от евреите, тъй като при тях (акумите) не се позволява на сина да се ожени за своята майка. ЗАКОН 93 Когато у евреин има прислужници акум или акумка, които му слугуват, и някой от тях умре в неговия дом, тогава на другите евреи се забранява да го утешават за този смъртен случай, като за смърт на човек, но той е напълно свободен да каже: - Бог да те възмезди за твоята загуба, -
както се казва на човек, на когото е умрял бикът или магарето.
ЗАКОН 94 Строго се забранява на евреина да прави подаръци на акума за Нова година, затова че акумът счита това за щастливо предзнаменование за Новата година и му се радва. Но когато за евреина е невъзможно да се отклони от този обичай, тогава той е длъжен да отправи своите подаръци по-отрано. Ако вследствие на това, че ги изпрати не в самия ден на празника, а по-рано, може да си навлече неприязън или загуби, то му се позволява да прави подаръци и на самата Нова година. ЗАКОН 96 Когато акумът (християнинът) се ожени за акум к а (християнка) или когато евреин, приел християнството, се жени за еврейка, също станала християнка, тогава техните бракове нямат законна сила. Предвид на това, ако акум (християнин) или акумка (християнка) са станали евреи, то на тях им се позволява да встъпят в нов брак, без да се изисква техен развод, дори ако дотогава те са живели двадесет години заедно, понеже брачният живот на акумите трябва да се разглежда не като нещо Друго, а като блудство. ЗАКОН 98

Когато евреин се ожени за акумка, тогава трябва да му се нанесат 33 удара и бракът се счита за недействителен, а Бейт-дин (равинското присъствие) е задължен освен това да го анатемоса. Даже когато евреин се е оженил за еврейка, то, ако последната е станала акумка, на него му се позволява да си вземе друга жена, без предварително производство на развод, защото акумите не бива да се разглеждат като хора, а като коне.

Страх от врага ЗАКОН 53 Забранено е на евреин да вземе нохриф (християнка) за кърмачка (или дойка), когато може да има еврейка, защото приро дата и характерът на кърмачката обикновено се прехвърлят на детето; от нохриф детето оглупява и приема лоши качества. ЗАКОН 76 На евреина се забранява да дава детето си в християнско учебно заведение или на майстор християнин за изучаване на някакъв занаят, затова че акумите (християните) биха го съблазнили със зло. Евреинът никога не трябва да остава насаме с акум, затова защото акумите са кръвожадни. Когато евреин и акум се изкачват по стълба или слизат от нея, то в първия случай евреинът трябва да се стреми да бъде отпред, а във втория - отзад (и по този начин винаги да бъде по-високо от християнина), тъй като акумът може да убие евреина, ако последният е по-ниско. Освен това евреинът не трябва да се навежда в присъствие на акума, затова че в противен случай акумът може да му отреже главата. Забранява се също така на евреина да казва истината, ако акумът го пита къде отива, за да не се прокрадне акумът и да го убие. ЗАКОН 78 Забранява се на евреина да се лекува без пари при лекар или аптекар акум, тъй като трябва да се предполага, че в този случай докторът или аптекарят могат да го отровят; със заплащане се позволява акум да се използва като лекар или аптекар, защото тогава последният ще се пази да не отрови евреина, за да не навреди на своята репутация. ЗАКОН 80

Строго се забранява на евреина да дава на акум да подстригва косите му (на главата или на брадата), затова че акумът може да му пререже гърлото; това се разрешава само когато присъстват няколко евреи или когато пред него има огледала, за да може веднага да забележи злото намерение на акума да му пререже гърлото и веднага да избяга.

Прилагане на двойни стандарти ЗАКОН 34 Евреин, намерил каквото и да било - било то одушевено или неодушевено, е длъжен да го върне на собственика. От само себе си се разбира, че това се отнася единствено за евреин, загубил каквото и да е. Когато намереното принадлежи на акум, тогава евреинът не само че не е длъжен да го върне, а напротив, счита се за тежък грях да се връща каквото и да било на акума, освен ако това не се прави с цел християните да казват: - Евреите са порядъчни хора. ЗАКОН 36 Когато евреин дължи пари на акум и този акум умре, то на евреина е забранено да връща парите на неговите наследници, естествено при условие, че никой друг акум не знае за това, че евреинът е длъжник на умрелия акум. Но когато (поне) един християнин знае за това, тогава евреинът е длъжен да плати парите на наследниците, за да не казват акумите: - Евреите са измамници. ЗАКОН 47 Когато волът на евреин прободе вола на акум, тогава евреинът не е длъжен да плати възнаграждение на акума за загубата, защото в Библията (Изход 21 - 35) се казва: "Ако на някого волът прободе до смърт вола на съседа му, да продадат живия вол и да разделят цената му на половина";
също и убития да разделят на половина, иначе казано, акумът не ми е съсед (в смисъл не ми е ближен).
Но когато обратното, волът на акум прободе еврейски вол, тогава акумът е длъжен да възмезди евреина за загубите, защото той е акум. ЗАКОН 71 На евреина се забранява да сваля шапка пред крале или свещеници, които в дрехите си имат кръст или носят такъв на гърдите си, за да не изглежда така, сякаш той прави поклон пред кръста. Все пак за да не нарушава външното благоприличие, той трябва да свали шапката от главата си, преди да види по сочените лица (значи и кръста), или той трябва в тяхно присъствие сякаш случайно да изпусне пари и навеждайки се, за да ги вземе, да му падне шапката (неговото поведение трябва да бъде такова, сякаш той оказва уважение на това лице, а всъщност той има съвсем друго намерение). ЗАКОН 83 Забранява се на евреина да усвоява начина на живот на акумите, обратно, той е длъжен да полага усилия за това, че да се отличава от тях, например в облеклото, прическата, в домашния бит и т.н. Най-малко от всичко му се позволява да носи такова облекло, което съдържа в себе си нещо специфично християнско (с кръстове и т.н.). Но когато някои християнски съсловия имат особено облекло, например лекари или занаятчии, тогава и на еврейския лекар или занаятчия се позволява да носи такова, ако благодарение на това той ще може да изкарва пари. ЗАКОН 85 Когато евреинът открадне нещо от акума, но пред съда отрече това и искат да му издадат присъда, тогава другите евреи, които знаят за кражбата, са длъжни в качеството си на посредници да се постараят да доведат делото до помиряване между евреина и акума. Когато това не се удаде и на евреина, който не желае да изгуби делото, не може да се избегне присъдата, тогава му се позволява лъжлива клетва, като унищожи в душата си лъжеклетвата, мислейки си, че не трябва да постъпи по друг начин. Все пак този закон остава в сила само в случай, когато акумът няма средства да разузнае по друг начин за кражбата - когато той може да узнае за нея по друг начин, тогава евреинът не трябва да прибягва до лъжеклетва, за да не се осквернява името Господне. Има правило, че в такъв случай, когато евреина го грози телесно наказание, му се позволява лъжлива клетва, даже и когато биха могли да го изобличат в клетвонарушение и когато (следователно) самото име Господне може да бъде осквернено. Там, където заплахата е само парична глоба, там лъжеклетвата се приема само при условие, че е невъзможно изобличаване в лъжеклетва и (значи) името Господне няма да бъде осквернено. ЗАКОН 100 Всеки евреин е задължен да се жени за продължаване и размножаване на човешкия род. Затова той трябва да си вземе жена, от която още може да има деца - значи не стара или изобщо такава, за която това е безнадеждно.

Само когато жената има пари и той иска да се ожени за нея само заради парите, тогава това се позволява и Бейт-дин няма право да му забрани да се ожени за жена, от която вече не може да има деца.

Саморазправа с предателите (доносниците) ЗАКОН 45 Дори в наше време е разрешено да се убива музер, т.е. човек, който се хвали, че има намерение да направи донос за някого (за евреин), вследствие на което обвиняемият може да бъде наказан телесно (напр. със затвор) или имуществено (с парична глоба), макар и с не много пари. Първо трябва да му се каже: - Не доносничи! Но когато той се противи и повтаря: - А аз все пак ще направя донос, - тогава не само че е позволено, но се счита за добро дело да бъде убит и ще бъде блажен оня, който преди всички други му нанесе смъртоносен удар. А когато няма време да бъде предупреден, тогава е позволено да бъде убит и без предупреждение. ЗАКОН 46

Когато някой три пъти е доносничил за евреин на акум, макар че той е обещал да се поправи и вече да не доносничи, все пак следва да се търсят пътища и средства да бъде премахнат от света. Разходите, изразходвани за неговото премахване, трябва да се платят от тези евреи, които живеят в града (на местопроизшествието).

Блокиране на социалните контакти с враговете ЗАКОН 54 Равините са забранили да се яде хляб, изпечен от християни, и въобще каквото и да било, приготвено от християни, или да се пият при него спиртни напитки, понеже от това могат да възникнат обществени (социални) контакти и приятелски отношения. Само където няма еврейски хлебар, там се позволява да се купува от хлебар християнин, но съвсем не от частно лице, понеже тогава вече няма сериозен повод за такива опасения (за възникване на контакти). Въпреки това на евреина е разрешено да държи акумка (християнка) за готвачка, когато последната готви под надзора, ръководството и в присъствието на еврейка, сякаш в сътрудничество с нея. ЗАКОН 56 Когато евреин е купил от акум съдини, макар и от метал, тогава той е длъжен да ги измие щателно, защото християните (в еврейския смисъл) са нечисти. Дори когато евреин продаде на акум свои съдини и акумът ги върне обратно, то евреинът е длъжен да ги измие отново, защото чрез докосването на християнина те вече са осквернени, ето какви нечестиви са (акумите). ЗАКОН 57

Забранено е за евреин да пие вино (питие) от бутилки или чаши, до които се е докосвал християнин, защото чрез това докосване виното е осквернено. (Този закон има и още една специфична цел - да предпазва евреите от обществени отношения с християните).

Всичките 100 закона от Шулхан Арух може да прочетете тук!



Гласувай:
2
0



1. balkanec - Религия на психозата
23.06.2011 01:09
Има случаи, когато евреин, след като тръгне на синагога, започва да се страхува и от най-близките си приятели, защото са неевреи. Нямаше да повярвам на това, ако не ми се беше случило. Много ги психират там с ей такива неща. Имам предвид случай със зряла личност.
Какво остава за малко дете...
После престана да ходи при тях и тоя нелеп страх отмина - обаче известно време доста ни почуди.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 13806782
Постинги: 3707
Коментари: 6666
Гласове: 7604
Архив
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031