Прочетен: 1031 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 18.11.2009 23:15
При мен в мястото, където се крия от вчера, дойде майка ми, силно разтревожена и разплакана. Помислих – случило се е нещо лошо вкъщи. Прониза ме мисълта: дали не са ме подирили да ме задържат и като не са ме намерили, взели са баща ми.
- Защо плачеш майко, какво се е случило у дома? - запитах тревожно.
Мама разбра, че съм силно притеснен, дойде при мен, погали ме по косата и ми отговори:
- Няма нищо лошо вкъщи, сине! Не се тревожи! Ще ти разкажа защо плача. Мъчно ми е, много ми е мъчно. Плача за България, за нещастна България ...
Тя седна до мен, въздъхна тежко и започна да ми разказва:
– Тази сутрин отидохме с баща ти да отворим магазина (баща ми имаше магазин за деликатеси и риба на ул. "Пиротска"). Из града се движат на групи младежи с шмайзери в ръка, надавайки дивашки викове. По "Пиротска" срещнахме няколко такива групи. Бащи ти поиска да се върнем веднага вкъщи, но аз настоях и отворихме магазина. Понеже по магазините имаше накачени червени знамена, аз поставих на нашия трикольорното знаме. Бях се изправила на вратата, за да наблюдавам какво става на улицата. В това време откъм църквата "Св. Никола" се зададе голяма група младежи, между които имаше и няколко цигани. Те надаваха някакви зверски викове и размахваха над главите си шмайзери и ножове. Като дойдоха пред нашия магазин, забелязали трикольора, спряха се и започнаха да се нахвърлят върху мен с ругатни. Някои извикаха: "Къде ви е червеното знаме? Веднага да свалите тоя буржоазен парцал!"
Не се уплаших! Напротив, много спокойно им отговорих, че това не е никакъв парцал, а националното знаме, символът на България. Казаното от мен ги озвери и те се нахвърлиха още по-стръвно. От групата се отдели един висок циганин, откачи знамето, начупи пръта му, разкъса плата на парчета и го захвърли на средата на улицата. Младежите нададоха тържествуващ вик и замачкаха с крака знамето.
Какъв позор, сине! Циганин свали националния трикольор и се гаври с него! ...
Наблюдавайки тази ужасна картина, свят ми се зави. Още малко и щях да се сгромолясам на земята. Баща ти ме дръпна в магазина, седнах на стола - смазана от преживяното. Ужасно, ужасно! И това ли доживях да видя? Покрусена съм от дън душа!
Разказваше майка ми и плачеше, горко плачеше. Сълзите й капеха така обилно! Гласът й трепереше, а в лицето й се четеше толкова жарка мъка! Стана ми и на мен мъчно, готов бях да заплача, но се овладях бързо и се помъчих да я успокоя. .
– Ех, майко, та какво друго си очаквала? Ти добре знаеш, че комунистите са безотечественици. Нима има значение за тях, че под това знаме са мрели с песен на уста стотици хиляди български синове, творящи на бранни полета свободата и обединението на нашия народ?
– Всичко друго съм могла да предполагам, но това - никога!
Когато зверовете се наситиха да мачкат народната светиня, продължиха пътя си, надавайки истеричните дивашки викове. Насред улицата остана знамето разкъсано, измачкано, осквернено. Взех парчетата, изтупах ги и ето - тука са!
Мама разви пакетчето, което държеше в ръцете си. Знамето бе накъсано на парчета и замърсено. С какво чувство на преклонение тя погали тези останки! И с гняв и възмущение каза:
– Престъпници! Дадоха импулс на най-долните, башибозушки инстинкти. Циганин да скъса националната светиня!
Хвърлих се и горещо я прегърнах:
- Голяма, велика българка си ти, майко!
.....................
д-р Найден Найденов "Из дневника ми"
От кинигата на д-р Найден Найденов
“Спомени с Иван Багрянов”
Чан Кайши и Мао Дзедун са били масони, а...
КАТО ЛЕКАР ХОРАТА МЕ ПИТАТ ДАЛИ Е БЕЗОПА...
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela