Григор Симов: Нека не си затваряме очите - истината освобож :: Гвардията умира но не се предава

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

16.12.2009 13:38 - Гвардията умира но не се предава - Автор: Eltimir

Автор: grigorsimov Категория: Политика

Прочетен: 2290 Коментари: 1 Гласове:

Имали сме и по-добри времена с моята многострадална съпруга. Но така е в тоя живот, идва моментът да си тръгнем. Поне да го направим с достойнство, друго не остана.
Около 20 годишнината по случай 10 ноември се начетох на всякакви глупости. Например колко лошо било преди, и колко хубаво станало после. Че преди беше лошо – лошо беше. Тук не споря. Ама след 1989 година стана още по-лошо, настъпи истински кошмар. Начетох се колко смели и самоотвержени сме били ние, малцината дръзнали да се опълчим срещу комунизма. И какво огромно било уважението към нас. Да, бе, да, още малко и ще повервам. Толкова е голямо уважението, че нямаме и хляб да ядем. И ако комунистите ни притискаха, принуждаваха ни да водим затворен живот, не ни позволяваха професионално и друго израстване, то демокрацията направо ни уби. Съсипа ни.
Знам, че положението е лошо не само при мен. Знам, че всички ние, които останахме живи, сме подложени на постоянен натиск. Че управниците се стремят с всички сили да ни вкарат по-бързо в гроба. А после да се кичат с нашите имена, да ни издигат паметници и да ходят да полагат цветенца пред паметниците. И това, ако не е гавра, не знам какво друго е.
Имам усещането, че пиша последните си текстове. Щом са се решили на открити репресии, след като с глад и безработица не успяха да ме пречупят и да ми затворят устата, управниците и техните управници по всяка вероятност ще прибягнат до физическото ми отстраняване. Ами да го правят, това моето бездруго не е живот. Какво мога да направя аз от своя страна?
Нищо или почти нищо. Мога единствено да напиша какво е било, какво е, и защо се получи така. Което и правя. Мога да свидетелствам за утрешния ден, когато моето свидетелство се окаже нужно. Ако дотогава са останали българи, разбира се. Ако не са – всичко е било напразно. Една дълга история с предизвестен край. Ако мога, ще я продължа. Ако ли не, поне се надявам филмът да ви е бил интересен.

Автор: eltimir

Нагоре