Доносът срещу вас е най-малкото,
което може да ви се случи

  Наскоро станахме свидетели на поредната вълна от разкрити агенти на ДС. Все известни столични журналисти, единият от които ми беше главен редактор, докато работех във вестник "24 часа". На този, последния, казва се Валери Найденов, дължа много: той ми показа как се прави качествена журналистика. Каза и на още 29 начинаещи журналисти - по онова време точно толкова от нас правеха тиража на вестника да скача с по 50 000 на седмица.

 

Аз и сега харесвам статиите на Валери, харесвам стила му, респектирана съм от интелигентността му. Изобщо не ми пука, че е бил агент на контраразузнаването. Че какъв друг да бъде? Кореспондент в Москва в ония години не се ставаше току така.

Всяка държава използва кореспондентите си в чужбина по предназначение, както и за целите на националната си сигурност.

Разказвам всичко това, защото нищо страшно няма да се познават такива хора. Някои от тях са изключителни професионалисти. И тъкмо затова са били закачени на куката на ДС.

 

Има и обратни случаи, разбира се. На човешки отпадъци, събрани от съмнителни сборища. Разни екземпляри от тази категория хуманоиди през годините бяха дислоцирани на отговорни позиции в държавата. Но думата ми е за тия „журналисти” сред нас, които накацаха бранша ни като мухи на мед. И за които доносите за колеги са невинна работа, с която припечелват по нещо допълнително. Както се опитва един наш колега да се оправдава, че, видите ли, никому нищо лошо не бил направил с донесенията си за климата в редакциите.

В доносите дори цвета на мастилото не е невинна работа, да ви кажа. Камо ли съдържанието.

За мен например са писали донос, че съм дъщеря на Григор Стоичков. Което най-вече вбеси баща ми. На един неделен обед вкъщи той вдигна лют скандал на майка ми къде и как е успяла да се омешка с министъра, че да донасят такива работи за мен.

И тази случка не е от онова време. А от първите седмици на в. „Демокрация”, където започнах като репортер преди 20 години. В ония буйни времена като нищо можеха да те изхвърлят от работа за такива приказки. Написани на всичко отгоре с червен химикал. На по-късен етап разбрах, че с червено в доносите се пише за негативите на дадено лице, например думи или действия, които противоречат на правата линия на Партията и държавата, както и негативните морални оценки.

Със синьо пък се пишат едни други работи.

Е, доносът за мен беше от горе до долу в червено. Даде ми го тогавашният ми началник – Йордан Василев, главен редактор на „Демокрация”. Човекът познаваше лично родителите ми и беше възмутен от колежката, подписала доноса. Така разбрах, че това същество можело и да пише. Защото взимаше същата заплата като нашите, а не виждахме работа. Кафето, цигарата – лаф моабет по цял ден. Гонехме я от стаята, за да си свършим работата, честно.

 

Така че - няма невинни доноси, които да не вредят на никого. Но пък това е най-малкото, което могат да ви сторят.

Сега ще ви кажа и откъде знам. От работата ми в Дирекцията на полицията, където съм била говорител известно време. Един ден чух от прекия си ръководител, че има колеги журналисти, които се водят на отчет. Показаха ми го този списък на колеги журналисти, „с които може да се работи без проблем”. Което аз разбрах по единствения възможен начин – това са журналисти на секретен щат.

  - Има сред тия една… жена - каза ми моят ръководител, - която е свалена от пилона в едно пийп шоу и е направена репортер във вестник…
И ми каза името на колежката и на вестника, в който тя се изявяваше като крими репортер. Колежката имаше едно особено фамилиарно поведение, твърде специфично дори за безпардонните маниери на нашата гилдия. Както и странната осведоменост на полицейско зомби, което никак не се връзваше с разхайтения й образ.

Тази непрекъснато оправяше връзката на началника ми и му говореше на галено име, докато го питаше за хода на делото за убийството на Луканов. Например.

Вбесеният ми началник буквално разпореди на патрула да я държа далеч от входа на сградата. А мен заплаши с наказание за 6 месеца, ако я види наоколо си.

Други имена от онзи списък бяха на уважавани в гилдията колеги. Сигурно някоя неотложна нужда, подобно на придобиването на софийско жителство, ги е накарала да сътрудничат. Не знам и не съдя.
От онази секретна ведомост, честно казано, ми се доплака. Спомних си колежката, която се е изявявала на пилона в пийп шоуто, преди да стане крими репортер. Представете си обстоятелствата, при които се е запознала с офицера от службите и как той й е обещал да я измъкне от ада на проституцията. Срещу малко интимност и няколко по-дребни услуги. Когато човек работи за полицията, има възможност да види и държавата, и играчите й от единствения правдив ракурс. На някои от тази гледка им се гади, на други им иде направо да се обесят. А пък трети и четвърти я използват по предназначение.  

В полицията е фокусирана цялата информация в държавата. Не случайно 20 години вече не й дават възможност да работи. Това е най-често премитаното държавно ведомство от разни политически метли. Които подмениха професионалистите с непрофесионалисти, но затова пък наши момчета.

Не случайно цялата престъпност днес се дирижира от едни много специални хора, които „имат съпричастност с ДС”. И то каква съпричастност само. Единствено на тия кукловоди им излиза сметката по магистралите да командват парада някакви си утрепани кремиковски крокодили вместо пътните полицаи.

В оня ден, преди точно 10 години, се уплаших, че тази бивша проститутка, както се е засилила напред и нагоре, ще вземе да попадне в правилния скут и да осъмнем с някоя нова сексбомба за министър.

Оттогава насам видяхме много интересни мадами да се превъртат за министърки. Обществото ни обаче е анестезирано от собствените си объркани емоции. Изобщо не прави връзката между оная красива министърка, любимка на мъжете в цяла една партия, и факта, че обеднява непрекъснато. Че животът на хората се съсипва още преди да започнат да го живеят.

А връзката е проста – по върховете на държавата се издигат удобни на мафиотските клики фигури, които нямат абсолютно никаква професионална компетентност, никакъв административен опит, но пък са послушни. Имат съпричастност към сигурността в държавата. Само на тях им отърва способните и компетентни българи да нямат думата днес. Затова 1 милион от нас избраха да живеят в чужбина. А тези, които си дойдоха подплашени от световната криза, сега търсят пътеките обратно. И не могат да повярват, че са направили такава груба грешка да търсят подкрепа у дома. Защото домът ни отдавна не е наш.

Има всякакви признаци. Най-видимите са случайните физиономии, които ни се натрапват вече 20 години за управници. Хора, за които може да говори само началната им учителка, или такива, за които говори ДС

Разбирате ли – някои висши държавни чиновници от най-новата ни история са болни мозъци. Те са вербувани именно в това си човешко качество. Да кажем - из градските тоалетни, из някое закътано сепаре в стрийптиз клуб. След което точно този човешки отпадък бива ограмотяван в агентурните дела, обучаван на документооборот и пробутван напред и нагоре. Прави му се публична визия с помощта на колегите от оная, секретната ведомост. И всичко това се случва пред очите ни по най-безсрамен начин.

Няма какво да се чудим как точно се пръкват истински калпазани по министерските кресла в държавата.

Опитът ме кара да мисля, че днес никой не може да работи като журналист, ако не е свързан със службите. Нещо повече, малко са тези, които изобщо могат за публикуват в официални издания, без да работят за ДанС, новото име на старата мръсна Държавна сигурност. Така че може и професионалисти да има между тях, ама като хора, като човеци не чинят и две пари.
Пиша го във връзка с многобройните статии на някакъв си Петър Добрев във връзка със смъртта на Едуард Генов. В същото време това мискинче малко не спира да хули приятелите и съратниците на Еди. Ама като гледам, то и Георги Жеков от СКАТ е същото лайно, така че не се учудвам.
Позор за тези, които не спират да ни хулят докато сме живи, а после, като умрем се надпреварват да пишат хвалебствия за нас. И така да пишат, че никой, освен тях да не може да вземе думата. Е, затова спрях да чета вестници и да гледам телевизия. Повдига ми се от такива!

Ще трябва да напиша обширно изложение защо смятам Иво Инжев за ченге. И то за едно от гадните ченгета. Да, аз го смятам за такъв и вярвам, че мога да го докажа. И като гледам напоследък напористите опити да оневинят такива като него, ще взема да го направя. И вярвам, че ще бъде справедливо.

Ето ви ги вашите известни столични джурналисти. И моят отговор към тях:
http://eltimir.blog.bg/politika/2009/12/22/ds-i-dnes-ni-kleveti.459712
Да, Иво Инджев е ченге, при това от гадните ченгета. От мръсните ченгета, които са готови да омаскарят всекиго за пари. Наемам се да го докажа.