Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.01.2010 20:02 - Алберт смачка Коритаров! Автор: ivobero
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 1575 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 01.01.2010 20:12


И днес, 20 години след демократичните промени в България, тайните комунистически служби са си точно толкова тайни, колкото и преди. Ей, ама се разкри все пак една голяма тайна. Това, че Коритаров е работил за тях, под прозвището - Алберт. И още стотина като него

  И днес за дейността на Държавна сигурност се знае точно толкова, колкото и през времената на комунизма. И дори още по-малко се знае. Най-вече защото офицерите на ДС и техните партийни началници прикриха дейността на службите зад всякакви локуми, приказки и небивалици. Като тая, че били работили за България и за нейните национални интереси.

 Вярно е, че при набирането на служители и сътрудници Държавна сигурност винаги е прибягвала до хватки от рода на„ Ти обичаш ли свойта родина. И след естествения отговора „ да”, следва и уж съвсем естественото предложение „ Тогава за теб ще бъде чест да й служиш”. Или пък„ Ти вярваш ли, че социализма е прогресивен строй”. Въпрос на който няма как да отговориш с „не”, без да си навлечеш цялата отмъстителна мощ на тоталитарната държава. И пак със съответното предложение.

 Вярно е също, че един млад човек може да постъпи в тези служби поради простодушно родолюбие или невежество. Само че след една година работа там и най-тъпият служител няма как да не разбере, че служи не на народа си, а на една самодоволна, прогнила и нагла комунистическа върхушка. Няма как да не се досети, че служи не на родината си, а на Съветска Русия и КГБ – върховен началник не само на българската Държавна сигурност, но и на България като цяло– най-верният руски сателит и кандидат за 16-та съветска република.

  „Ама дори и в най-демократичнитедържави има служби за сигурност „ – думат бившите офицери ДС. И сякаш са прави. Само че нещата могат да бъдат подредени и в обратен ред.  Вярно е, че в демократичните държави има служби за сигурност, лошото е, че ги има в тоталитарните.

Разликата между тези служби е същата като разликата между демократичните и тоталитарните държави...


 

... Така че нещата вървят успоредно. Няма как да разобличиш Държавна сигурност без да си разобличил комунизма. А това не се получава с викове „ Долу БКП”... Нищо не се постига и с обвинения от рода на „ти си бивш комунист, и баща ти е комунист, няма да си играя с теб„ или пък „ти си агент Алберт и няма да ти ходя в предаването„ Да, водачите на десницата биха могли да не ходят в предаването на Коритаров, ако бяха успели по време на своето властване да създадат демократични медии. Ако не бяха предали всички средства за масово осведомяване в ръцете на ченгета, далаверисти, кредитни милионери и бивши комунистически величия.

    А те не само че не не съумяха да създадат демократични медии, а не благоволиха да снизходят да помогнат, при всичките си връзки и парични възможности на единствените десни вестничета, които ги подкрепяха – „ Демокрация” и „ Седем” и още един - два.  И се получи се така, че от глупост и щестлавие / ние сме велики политици и сме си самодостатъчни / те отблъснаха десните журналистите и оставиха цвета на демократичната общност, нейния ум и нейната съвест без никакви възможности за изява. Затова сегашните им сръдни и бойкоти са безсмислени и нелепи. То е като да дадеш всички медии не ченгетата, пък после да се дивиш и маеш защо по всички медии е пълно с ченгета. А без средства за масово осведомяване няма как да излезе наяве истината за комунизма и държавна сигурност.

   И хората в България няма да разберат никога, че тъкмо комунизмът доведе България до пълен финансов крах. Никога няма да проумеят, че гигантите на социалистическото строителство бяха пълно безумие. Никога няма да разберат, че тъкмо комунизмът ни направи най-бедната страна в Европейския съюз и че той е в основата на сегашната ни бедност  подкупност.

     Едва напоследък в ограничени среди бяха направени плахи опити да се кажат някои истини за икономическата история на България през социализма . А пък опити да се разкрие дейността на бившата Държавна сигурност въобще не се правят. Като следствие за комунистическите служби много и не се разкрива нищо

  - Не беше разкрита зависимостта на Държавна сигурност от КГБ, например. А за изпълнението на мокри поръчки,  убийствата тоест, поръчани от КГБ само се намеква и нищо повече.

   -  Връзките на Държавна сигурност с международните терористи, подземния свят и проституцията също не бяха разкрити.

    - Не се разбра, че една от основните дейности на Държавна сигурност е била износ на оръжие и износ на наркотици.

     - Хората така и не разбраха, че българските капитали бяха изнесени в чужбина именно от Държавна сигурност и нейните задгранични дружества.

     - Нищо не се споменава за провала на Държавна сигурност при една от най „ родолюбските” уж нейни дейности - кражбите на високи технологии от чужбина. Нищо не се знае за несръчните и смехотворни кражби на компютри, например.

    - Не се разбра как и по какъв начин офицерите на Държавна сигурност – тези първи блюстители на социалистическата нравственост станаха първи капиталистически акули и защитници на капиталистическите добродетели.

  -  Така и не се разбра всичко за начина по който Държавна сигурност тормозеше хората и колко щатни служители и сътрудници бяха въвлечени в този тормоз.

   - Хората така и не разбраха, че  Държавна сигурност е в основата на организираната престъпност в България – най-вече на икономическата престъпност – като се почне от финансовите групировки, за да се мине се през кредитните милионери и се стигне до черната икономика.

 За тия неща само се мълви, или само се намеква. А има нещо много важно, за което дори не се и намеква.

 А то е, че цялата тази тежка, тромава, прогнила държавна машина, тая зловеща мелница мелница на хора и съдби, целият този тунеяден сбиротък от паразити и ленивци, получаваше огромни пари пари за нищо.  За измислени дейности, за мними разкрития, за безсмислени кражби на остарели технологии, за операции с гръмотевични имена  и въобще за всякакви простотии.

 Всичко това не се разбра.    

Разбра се, обаче друго. Че Коритаров е бил агент с прозвища „ Алберт”. И всички се нахвърлиха върху него. Без никой да се досети, че трябва да бъда проследена нишката на вътрешните обвързаности, на иерархичната зависимост, тоест, за де се стигне до нейния край и да се разбере как е действала Системата. Защото на Алберт са били поставени задачи от някой лейтенант или майор, например. И Алберт е донасял и докладвал тъкмо на този лейтенат или майор. 
 /Всъщност името му е Димитров. Званието – старши лейтенант. Но никому и не хрумва дори да обвинява старши лейтенант Димитров за каквото и да било. Пък и нищо чудно старши лейтенант Димитров сега да е полковник, шеф на банка, или собственик на телевизия. /
   Той пък от своя страна е донасял и докладвал на някой полковник или генерал. Който вече е докладвал на Политбюро на БКП. Само че сега тези майори,  полковници и генерали няма да бъдат разобличени. Хората няма да потърсят от тях дори нравствена отговорност. На тълпата е подхвърлен Коритаров. Ето ви доносник – Алберт, той не се държеше както трябва, искаше да ни предаде – затова сега го ръфайте, псувайте и ругайте. Нас, обаче, не ни закачайте. Ние сме друго.. Ние служехме на родината. Ние сме герои.

   Ама толкова е евтин тоя трик на бившите ченгета, че чак да го доядее човек как лесно му се хващат хората. В това число и така наречената демократична общност. Като тая общност донажда към лековерието си и някакво полуприкрито злорадство: „Вижте го тоя колко е гаден, защото е подписал, пък вижте ние какви сме готини, щото не сме„. Какъв кеф, каква справедливост…

 В същото време се появяват все повече и повече имена на служители и сътрудници на ДС, тъкмо при социалистическото правителство, а не правителството на СДС. Защо ли ?

  Ами много ясно защо, ако се замисли човек /рядко, обаче…/. Правят се тези разкрития при социалистическо правителство, защото вече нямат никакво нравствено, политическо и обществено значение. А доколкото имат такова значение то е с обратен знак. С огласените имена /не че не трябва да се огласяват/ истината по-скоро се прикрива, нежели да се разкрива. Те вече не прочистват, а мърсят. И колкото повече имена се вадят, толкова повече се преиначава истината за Държавна сигурност. А така, очакваният и обдуман нравствена катарзис /пречистване/ бива заместен от килерното злорадство на тайните служители, които насаме вероятно си думат :

 „ Подхвърлихме им Коритаров на тия балъци, нека си го ръфат. Ние пак ги минахме, пак сме си отгоре, – ха наздраве… „

   И не че бившите ченгета са чак толкова ловки, умни и хитри, колкото си мислят. Просто мнозинството в България е май доста по-глупаво отколкото си мисли.  

   А по някаква причудлива психологическа врътка, на първичните ченгесарски уловки се хващат най-вече тези, които бяха длъжни да разобличат Системата и да разкрият нейните тайни тогава, когато имаха власт и възможности – политиците и водачите не СДС. Те не приеха нужните закони, не отвориха архивите на ДС, не показаха никакви документи и не свършиха никаква работа в това отношение /е вярно, че бяха заети с друга една работа – нали трябваше да се нагушат покрай приватизацията/, а само се кипреха по трибуни и медии с празни приказки и закани срещу комунизма като цяло, и комунизма въобще.

 Като следствие истината за ДС никога няма да излезе на бял свят. И младите поколения никога няма да узнаят истинската история на своята страна. Тази история ще се предава от уста на уста, само в много тесни кръгове, във вид на предания и апокрифи на които малцина ще вярват. 

    А случаят Коритаров вече приключи. Той трябваше да направи избор - да бъде Коритаров, или да бъде Алберт. Коритаров избра да бъде Алберт. И направи този избор не преди трийсет – четиридесет години, при своята неопитна младост, а преди по-малко от седмица. В четвъртък сутринта. Когато защити Държавна сигурност, като Система. И когато Алберт смачка Коритаров.


 

/Тази публикация е Продължение от

"Случаят Коритаров и случаят България /


 

  Автор: ivobero



Тагове:   Мосад,


Гласувай:
1
0



1. анонимен - Sistemata
02.01.2010 00:42
Отлична манипулативна статия. Поредната, за съжаление. Пояснявам се веднага - ДС беше ""железния юмрук" на Партията им. И не обратното, забележете(!) А тук ни залъгват с "некои" истини. Вярно, истини, но малко встрани от най-важното.
А то, не само е свързано с разобличаване на комунизма, а у нас и най-вече, с разобличаване, на господарите на системата. Това са членове на Политбюро на ЦК на БКП и фамилии, останали на власт след преврата и тяхната преименувана партия (БСП). Те са и господарите на новата система! Какво значение тук имат някакави доносници, дори и да били журналисти... Какво значение имат някакви дребни изпълнители, дори и да имат Званието – старши лейтенант, към когото ни "нахъсва" г-н авторът. И ни посочва дори, че имало и полковници и генерали, които, забележете отново, докладвали на Политбюро. Смях в залата!
Е, да си дойдем на думата - или пишете за истински отговорните, или пишете за подчинените им, за слугите им, за времето, за международното положение, или за каквото друго ви дойде наум. Ако не сте само един манипулатор, пишете за истинските "властелини", за истинските управници, т.е. отговорните за ставащото през последните 20 г. Успех!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 13806782
Постинги: 3707
Коментари: 6666
Гласове: 7604
Архив
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031