Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.01.2010 23:24 - Българино, запознай се с убийците на твоя народ! копирано от Автор: jivko1128
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 6623 Коментари: 4 Гласове:
4

Последна промяна: 17.01.2010 19:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Преди да бъдат изпратени в лагерите и затворите жертвите били изтезавани по нечовешки начин със седмици в подземията на държавна сигурност (ДС).

Редът за въдворяването в Трудовата Група край Ловеч, установен и съществуващ на основание Указ N 468/1956 г., който по същество е “административен ред” и по същество е “лишаване от свобода”, представлява брутално разширяване на административната сфера за сметка на сферата на съдебното правосъдие.

Този ред давал и възможност за краен субективизъм и груб и неконтролиран произвол. Така значителна част от въдворяванията “за престъпления” били абсолютно неоснователни и недоказуеми. Нещо повече - в някои от актовете за въдворяването изрично било отбелязвано, че тази “административна мярка” се взема поради ... съществуващата опасност съдът да осъди лицата “твърде малко” или дори “да ги оправдае”.

Освен това, в противоречие с нормативния текст на Указа на въдворяване били подлагани: лица, напълно неотговарящи на изискванията за наличие на криминални прояви, т. е. напълно невинни от гледна точка на изискването за наличие на криминален престъпен състав; лица, занимаващи се с определена политическа дейност или просто набедени за такива, т. е. лица, реалните или набедените деяния на които не са съставомерни; лица, които били непълнолетни и съгласно принципите и нормите на действуващото право не носят отговорност по този нормативен акт, даже ида са били извършили някакво провинение (отделен е въпросът, че обикновено не са били извършили никакво провинение); лица с явни психически заболявания и отклонения, т. е. наказателнонеотговорни лица.

По начало лагерът край Ловеч е бил създаден “за превъзпитаване” “на лица с криминални и аморални прояви”, при това “които вече са били многократно осъждани”. На практика обаче главният критерий за въдворяването е бил наличието на класово-политически основания и съображения, и именно в тази насока е било изричното указание на зам.-министъра на вътрешните работи Мирчо Спасов, изпратено до всички окръжни началници на МВР в страната с писмо N I - 39/5.III.1959 г.

Лагерът край гр. Ловеч е продължение на лагера край Белене. Той е бил създаден в условията напълна секретност” и в противоречие с официалното решение на Политбюро на ЦК на БКП от 27 август 1959 г. за закриване на всички ТВО в България, както и в противоречие с официалното изявление на Министър-председателя пред чуждестранните журналисти, според което в страната не съществуват ТВО. Така, лагерът е създаден от министъра на вътрешните работи Г. Цанков, от зам.-министъра Мирчо Спасов и от Първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков - разбира се, при знанието и мълчаливото съгласие на другите членове на Политбюро на ЦК на БКП.

От съображения за секретност не е съществувал и не е бил създаван официален щат за офицерски и надзирателски състав, като до лятото на 1961 г. оформянето на такъв състав е било възложено на началника на Окръжното управление на МВР в гр. Плевен генарал-майор Г. Аргиров, а по-късно - на началника на Окръжното управление на МВР в гр. Ловеч полковник Александров.

От съображения за секретност близките на задържаните никога не са били уведомявани за мястото на задържането. Пак поради същите съображения смъртните актове (както и съобщенията до близките) за първите 23 починали лагеристи за 17 месеци от функционирането на лагера, т. е. до края на януари 1961 г., са били издавани не от общинския съвет в Ловеч, където се е намирал лагерът, а от общинския народен съвет в гр. Белене. Също от съображения за секретност е било издадено специално разпореждане на Мирчо Спасов труповете да не се предоставят на близките, а да бъдат погребвани при строга тайна на остров Предел между Белене и Свищов, при което фактически са били давани за храна на прасетата, отглеждани в лагера и предназначени за изхранване на лагерниците и персонала.

Макар и формално въдворяването да е било осъществявано на основание Указ 468 от 1956 г., то е било извършвано в разрез с предвидените в действуващия по това време Наказателен кодекс принципи, съгласно които престъпление е само онова деяние, което е такова по НК, и че наказанието лишаване от свобода може да се налага само от съд, както и че то не може да има за цел причиняване на физическо наказание или унижаване на човешкото достойнство. Така, самото задържане без присъда от съд е незаконно; то, освен всичко останало, е и престъпление против човешкото достойнство.

Самото задържане е имало катастрофални последици за задържаните. Установено е, че всички освободени са били лекувани месеци наред за възстановяване на нанесените телесни повреди и поражения на здравето. Установено е и че нито един от освободените не е можал след това да се реализира социално, независимо от високите си интелектуални възможности. Нещо повече - установено е, че бремето на лагериста е падало не само върху него, но и върху всичките му близки и познати, и в много случаи е било “законово основание” за изселване на близките му.

 

            

Ето какво пише по този случай концлагериста доктор Найден Найденов, съратник на министър Иван Багрянов:
“... Още на втората вечер ме подложиха на жесток побой, принуждаваха ме да говоря за вражеската си дейност. Въпреки побоя аз твърдях, че нямам никаква вражеска дейност. Цяла седмица наред, всяка вечер изтезанието продължаваше. Една вечер инспекторът Бенбасат* (евреин), биейки ме викаше:
- Кажи какви саботажи си вършил и как ги прикриваше с лъжливи документи ! ...
Една вечер евреинът – инспектор ми нанесе жесток побой. Удари ме с едно дърво по главата. Усетих, че ми става лошо ... Когато отворих очи и се огледах, лежах на легло в една стая ...
В продължение на десетина дни, след довеждането на Младенов в килията, не бях извеждан на разпит. Но една вечер вратата се отвори и аз се отзовах при инспектора, чиято физиономия издаваше еврейския му произход. По-късно разбрах, че се казва майор Тершанов*. Още с влизането си при него, той се нахвърли върху ми с юмруци и ритници .....Така продължиха въпросите до сутринта. От време на време инспекторът ставаше, удряше ми няколко плесници или юмруци, мушкаше ме в корема с ръка и пак сядаше на стола си.
След три поредни вечери разпит, и като не постигна резултат, евреинът ме наказа да стоя на един крак 24 часа. При мен стоеше милиционер и щом се опитвах да стъпя на двете си ходила, гой ме шибаше с тънка пръчка по краката, голи до глезените.
На следната вечер бях отново на разпит, който приключи пак със същия резултат и с наказание – “три денонощия на един крак”. С падане, с бой, изтърпях и това наказание.
Пак разпит и пак наказание: три дена без храна, подпрян на стената само на палците на краката и на показалците на ръката, непозволяване да спя през деня и какво ли още не. Разбира се винаги отговарях: “Нямам какво да кажа” или “Нямам вражеска дейност!” Тия “занимания” продължиха около 20 дни.
Една вечер обаче бях подложен на жесток побой. Съблякоха ме гол, накараха ме да легна на пода по корем и инспекторът майор Тершанов* и едно съвсем младо момче почнаха да ме налагат с пръчки по задника, гърба и краката, докато ми прилоша и загубих съзнание. Когато се събудих, бях в килията. Цялото тяло ме болеше, не можех да се помръдна. Главата ме болеше така, че не можех да гледам от болка. Дрехите ми бяха изцапани с кръв. Тези “занимания” продължиха през 2 – 3 вечери и траяха почти цял месец, докато отпаднах толкова, че нямах сили да се изправя на крака.
Една вечер, не ходещ, а почти влачен от двама милиционери, бях представен на майор Тершанов*, който с мазна подигравателна усмивка ме запита:
- Ти като че ли не си добре? То е вероятно от много лежане. Нищо, ще ти мине като на куче ... Тая вечер ще кажеш всичко, иначе ще те изпратя при вашия свети Петър. Говори за вражеската си дейност! ... Тук ще мреш куче недно. Докато не кажеш какво гласите, няма да те оставя. На парчета ще те направя, косъм по косъм ще те скубя, зъбите ще ти избия, но всичко ще кажеш! Казвай, говедо (гой) ! ...”
В следствие на тези жестоки инквизиции и на други, на които е подложен в концлагера в “Белене” през 1953г. доктор Найденов получава гангрена на стъпалата на двата крака и те са ампутирани до глезените. По-късно той заболява от левкемия и умира преждевременно през 1965г. на 63 години. Неговите спомени описани в публикувания от дъщеря му дневник “Спомени с Иван Багрянов” са важен изобличителен документ за комунистическите концлагери и садистите евреи от ДС ! ... За тях пише о.з. генерал Марко Иванов във връзка с комунистическата истерия по повод Военния съюз 1945 – 1946г. и съдебния процес срещу Никола Петков и опозицията:
“... Една вечер на разпит при Бачи Зеев* (истинското му име е Изидор Леви* - следовател от ДС) заварих коменданта на столичната милиция Веселин Георгиев и един генерал, по-късно разбрах, че бил от Вътрешното министерство, генерал Цанков. Те започнаха с груб разпит и като не получаваха исканите отговори, започнаха да ме бият на кого както му падне, безжалостно, да ме ритат и псуват. Бивах повален от ударите им и подмятан между бюрата, канапето и столовете с истински садизъм, до положение едвам да си поемам дъх ...
Началник на отдела РО беше новопроизведения комунистически генерал Петър Вранчев, а за началник на това отделение беше един човек с майорски дрехи – Кирил Косев; следовател Краю Владов; един от инспекторите и същевременно главен бияч беше новопокръстения евреин Димитър Нисимов Аврамов (Давид Насим Авраам*) – типичен садист, който биеше най-жестоко и усърдно, с ехидна усмивка на лицето ...
Закараха ме на разпит при следователите. Там е тарторът – бияч – садист Димитър Нисимов Аврамов*. Увисват ме на лост между два стола, така че ходилата на краката ми да стърчат нагоре и той с едно оплетено въже бие по стъпалата с все сила. Ударите следват един след друг, с все сила, жестоко, с уста превързана до задушаване, за да не се чуват писъците и стенанията на жертвите им. На главата ми се хили ехидната усмивка на садиста Димитър Нисимов Аврамов (Давид Насим Авраам*), зет на Гео Милев, жесток и коварен тип ...”.
Това са само част от гаврите и нечовешките изтезания на които са подложени няколко поколения българи в концлагери, затвори, ТВО и други. Роднините на репресираните и осъдените също са подложени на геноцид. Те са изселвани в провинцията, отнема им се жителството и биват изгонвани от работа.
Преминалите през затворите и лагерите над 300000 души, след изтърпяване на наказанието си им е забранено да упражняват професията си. На тях по негласна разпоредба им е разрешено да полагат само тежък физически труд под открито небе.
Според официалната статистика в лагерите са умрели само 150 души. Това разбира се въобще не е вярно; действителните данни варират между 500 и няколко хиляди, без да се броят осакатените и умрелите от болести в лагерите или наскоро след освобождаването им.
Според свидетелствата на доктор Найден Найденов и други лагеристи от “Белене”, само на остров “Магарец” са погребани няколко стотин лагеристи и лагеристки, а лагерите са били 86, а убитите в затворите, а умрелите от побоищата и така нататък и така нататък ...
Вероятно истинския брой на убитите в лагерите и затворите ще бъде изяснен след пълното разсекретяване на архивите на ДС, МВР и военните архиви и събиране и анализиране на цялата информация от неправителствени организации и свидетелствата на оцелелите репресирани. При всички случаи обаче цифрата е огромна и става въпрос за хиляди убити, извън споменатите 138 хиляди избити непосредствено след 9 септември 1944 г. Тези жертви обхващат периода 1944 – 1989 г., когато тоталитарния комунистически режим беше на власт.
Убийствата в концлагерите (ТВО) и затворите са се извършвали по най-дивашки и садистичен начин; при това целенасочено, систематично и с “научен подход”, с цел тотален физически и психически терор над задържаните! Освен обикновените разстрели, се прилагали също: бой с дрянова тояга обкована с гвоздеи (няколко удара били достатъчни за да бъде убит човек!); убиване с чук по главата (така е убит Никола Петков); удушаване (така е убит Кръстьо Пастухов); насичане с брадва, удавяне, убиване от медицински персонал с инжекция, поливане със студена вода зимно време до замръзване, невъобразими условия на карцер, мъчения с насъскани озверели кучета; убиване чрез удар с тояга в слънчевия възел и други такива методи!
Според свидетелствата на лагериста Божидар Петров само по време на неговия престой (1961 – 1962 г.) в концлагера “Слънчев бряг” (Ловеч) са били убити няколко стотин души, а общата бройка убити в този концлагер надхвърля 1000!
Има много данни и за убитите в другите концлагери. Някои от лагеристите, особено жени и такива с по-чувствителна психика просто полудявали, а други се самоубивали. Според редица свидетелства, в женските колонии, жените били редовно изнасилвани и измъчвани от милиционерите и охраната на лагерите .
Всички тези ужасни престъпления на комунистите са описани в детайли в книгите на Найден Найденов , Колю Кондов , Диньо Шарланов , Константин Бакалов , сборника “Българския Гулаг. Свидетели”  и редица документални публикации и разкази на свидетели в периодичния печат след 1989 г. От тези свидетелства става ясно, че много от милиционерите и бригадирите – биячи в лагерите били цигани и специално подбрани криминални престъпници, които били много усърдни и старателни пред началството. Понякога граничарите на Белене и съседните острови отвличали лагеристи до граничната полоса и там ги разстрелвали за да получат 15 дена домашен отпуск. В други случаи милиционерите убивали просто за удоволствие или по “нареждане от горе”. Най-много убийства и издевателства ставали след посещение в лагерите на някой голям началник от МВР или БКП, които идвали уж да инспектират за “извращения”, а всъщност информирали партийните вождове от ЦК на БКП как функционира “машината за унищожение на народните врагове”!.....

 Генерал – полковник Мирчо Спасов Христов – един от основните отговорници за концлагерите; за убийствата е удостоен със званието “герой на социалистическия труд”; носител е също на ордените “Георги Димитров” (1961, 1969, 1971, 1981г.), “Народна република България” – 1-ва степен, “9-ти септември 1944г.” – 1-ва степен с мечове, “Народна свобода 1941 – 1944г.”, съветския орден “Червено знаме” и други; специализирал “лагерно дело” в СССР след 1948г., член на ЦК на БКП, народен представител (1962 – 1986г.);
 Съставът на Политбюро на ЦК на БКП взимал решенията за засилване на репресиите в концлагерите (ТВО) и затворите (1958г.): Боян Българанов, Димитър Ганев, Райко Дамянов, Тодор Живков, Иван Михайлов, Борис Тасков, Георги Цанков, Антон Югов, Димитър Димов, Петар Панчевски, Тодор Прахов, Младен Стоянов, Данчо Димитров и Станко Тодоров (53);
 Полк. Кирил Александров Николов – началник на Окръжно управление на МВР в град Ловеч; отговарял е за концлагера “Слънчев бряг”;
 Майор Николай Симеонов Газдов – началник на ДС в концлагера “Слънчев бряг”; един от основните убийци – садисти, убивал затворниците по особено жесток начин с дебела дрянова тояга (сопа), обкована с желязо (53);
 Ген. Иван Чуков – началник на отделение “Въдворяване и изселване” в МВР;
 Борис Цветков – прокурор на НРБ, завеждащ архивите на концлагера “Слънчев бряг”;
 Петър Николов Господинов – служител на МВР в концлагера “Белене”, който подписвал смъртните актове на зверски убитите като “обявител” (актовете естествено се фалшифицирали, че човека е умрял от болест или нещо друго !);
 Подп. Видю Димов – завеждащ отдел “Затвори и ТВО към МВР (1953г.);
 Д-р Табаков – управител на лагерната болница в “Белене”, сътрудник на ДС; убивал затворници с отровни инжекции ;

Целта на комунистическите концлагери в България не е била “превъзпитание” (ТВО), както са ги афиширали в обществото тогава, а активен терор срещу инакомислещите. Те са били изградени по съветски образец, подобно на тези в Сибир.

Вероятно истинския брой на убитите в лагерите и затворите ще бъде изяснен след пълното разсекретяване на архивите на ДС, МВР и военните архиви и събиране и анализиране на цялата информация от неправителствени организации и свидетелствата на оцелелите репресирани. При всички случаи обаче цифрата е огромна и става въпрос за хиляди убити, извън споменатите 138 хиляди избити непосредствено след 9 септември 1944 г. Тези жертви обхващат периода 1944 – 1989 г., когато тоталитарния комунистически режим беше на власт.
Убийствата в концлагерите (ТВО) и затворите са се извършвали по най-дивашки и садистичен начин; при това целенасочено, систематично и с “научен подход”, с цел тотален физически и психически терор над задържаните! Освен обикновените разстрели, се прилагали също: бой с дрянова тояга обкована с гвоздеи (няколко удара били достатъчни за да бъде убит човек!); убиване с чук по главата (така е убит Никола Петков); удушаване (така е убит Кръстьо Пастухов); насичане с брадва, удавяне, убиване от медицински персонал с инжекция, поливане със студена вода зимно време до замръзване, невъобразими условия на карцер, мъчения с насъскани озверели кучета; убиване чрез удар с тояга в слънчевия възел и други такива методи!
Според свидетелствата на лагериста Божидар Петров само по време на неговия престой (1961 – 1962 г.) в концлагера “Слънчев бряг” (Ловеч) са били убити няколко стотин души, а общата бройка убити в този концлагер надхвърля 1000!
Има много данни и за убитите в другите концлагери. Някои от лагеристите, особено жени и такива с по-чувствителна психика просто полудявали, а други се самоубивали. Според редица свидетелства, в женските колонии, жените били редовно изнасилвани и измъчвани от милиционерите и охраната на лагерите .
Всички тези ужасни престъпления на комунистите са описани в детайли в книгите на Найден Найденов , Колю Кондов , Диньо Шарланов , Константин Бакалов , сборника “Българския Гулаг. Свидетели”  и редица документални публикации и разкази на свидетели в периодичния печат след 1989 г. От тези свидетелства става ясно, че много от милиционерите и бригадирите – биячи в лагерите били цигани и специално подбрани криминални престъпници, които били много усърдни и старателни пред началството. Понякога граничарите на Белене и съседните острови отвличали лагеристи до граничната полоса и там ги разстрелвали за да получат 15 дена домашен отпуск. В други случаи милиционерите убивали просто за удоволствие или по “нареждане от горе”. Най-много убийства и издевателства ставали след посещение в лагерите на някой голям началник от МВР или БКП, които идвали уж да инспектират за “извращения”, а всъщност информирали партийните вождове от ЦК на БКП как функционира “машината за унищожение на народните врагове”!.....
Пряко свързани с дейността на концлагерите са Антон Югов, Вълчо Червенков, д-р Минчо Нейчев, Тодор Живков и съветниците му акод. Яраслав Радев и ген. Мирчо Спасов, Борис Велчев (шеф на комисията на ЦК на БКП за лагерите; роднина на бившия министър на финансите от НДСВ, в коалиционното правителство НДСВ – ДПС, с министър-председател Симеон Саскобургготски – Кохари* и кандидат за кмет на София (2005г.) - Милен Велечев*). Отговорност носят също и Георги Димитров, масона Васил Коларов* (*Според думите на личния секретар на цар Борис III – Станислав Балан, Васил Коларов е бил член на Масонската ложа “Велика ложа България”. В същата ложа са членували той и баща му академик Александър Тодаров - Балан, който бил главен майстор – шеф на ложата. Именно той отменя чрез Васил Коларов смъртната присъда на сина си, произнесена от “народния съд”. След година и половина (при доживотна присъда!) Балан младши е освободен от затвора от Георги Димитров! ... (Петър Ямов. “Трайчо Костов и Никола Гешев: съдебните процеси през 1942 и 1949г.”, издателство “Изток – Запад”, София, 2003г.), Трайчо Костов и целия състав на ЦК на БКП, както и стотиците комунистически прокурори, следователи, руски “съветници”, служители и сътрудници на ДС и МВР, милиционери, партийни секретари, активисти на ОФ и членове на еврейски организации и масонски ложи.
Ето още имена на палачи и убийци
:
1. Майор Стефан Китов – началник на затвор в “Дома на слепите” в София; началник на концлагери “Персин” (Белене);
2. Капитан Остап Гершанов (евреин) - комендант на концлагера “Джерман”; началник на лагера “Богданов дол”; действал е и в концлагера “Куциян”; абсолютен убиец – садист ! ...;
3. Нешев – началник на концлагера “Джерман”;
4. Петър Петрински – наричан “страшилището на реакцията” и “българският А. Вишински”; прокурор зареден с “революционна ярост”;

 

В протокол “А” №101 от заседанието на Политбюро на ЦК на БКП от 5 април 1962г. относно проверката на режима в ТВО край град Ловеч (“Слънчев бряг”) четем следното: “..От създаването на групата (от 170 души, докарани от ТВО – “Белене”) през нея са минали 1200 души. От тях 810 души са пуснати на свобода като неправилно задържани, 150 души са умрели и 223 мъже и 31 жени се намираха в лагерите край Ловеч и село Скравена ...” .
На това заседание присъстват: Боят Българанов, Митко Григоров, Райко Дамянав, Тодор Живков, Иван Михайлов, Енчо Стайков, Георги Цанков, Антон Югов, Димитър Димов, Тодор Прахов, Борис Велчев, Тано Цолов и Живка Живков. Констатациите и смешните наказания на “отговорните другари” са пълен фарс, защото тези хора създадоха концлагерите, а после заседават и обсъждат “извращенията” под натиска на общественото мнение и най-вече заради реакциите в чужбина ! ...
Очевидно е, че данните са тотално фалшифицирани, тъй като само убитите в “Слънчев бряг” са над 1000. Повечето оцелели лагеристи твърдят, че убийства в двата лагера са ставали всеки ден, а по някога са били убивани по 10 – 15 души на ден, които били слагани в чували зад тоалетните и извозвани и погребавани тайно на остров “Магарец" близо до “Белене” и другаде.
Д-р Найден Найденов дава сведения, че на остров “Магарец" са погребани няколко стотин убити и умрели от лошите условия в лагерите, но той визира само периода през който е бил там (1951г. – 1954г.). Колю Кондов споменава, че освен на остров “Магарец" за погребване на убитите се използвал и остров “Малка бързина”. Христо Николов – лагерист от “Белене” свидетелства, че погребения на лагеристи са се извъришвали и на остров “Предел”, където свинете от свинарника на острова изравяли труповете и ги разкъсвали . Мисля, че последното е правено умишлено с цел заличаване на следите! С тази цел са убивани и по-старите затворници, прекарали по-дълго време в лагерите. Според свидетелствата на лагериста Димитър Сираков на остров “Персин” в концлагера “Белене” хиляди българи са намерили смъртта си. Същото твърдят и други оцелели лагеристи . Пълната истина за тези престъпления на комунистите може да излезе наяве само ако се направи ексхумация на масовите гробове на островите “Магариц”, “Малка бързина”, “Предел” и на самия “Персин” и да се извърши надлежна съдебно – медицинска експертиза на труповете на убитите (убити без съд!) ...
За да не бъдем голословни ще представим някои случаи от живота в комунистическите концлагери и затвори, предадени точно от очевидци:
Колю Кондов (“Белене”:
На 5-ти септември 1951г., 35 млади български патриоти са разстреляни в Старозагорския затвор. По същото време и в Сливенския затвор са екзекутирани двама легионери .
“По-горе споменах името на директора на Пазарджишкия затвор – Георги Попов. Ден – два преди събитията, започнали на 24-ти април 1952г. и преди пребиваването ми в директорската стая, бях в карцера. По това време бяха убили един младеж – учител от Хасково. Трупът му беше хвърлен върху въглищата срещу карцера. Късно вечерта, през решетките на карцера видях, че дойде директора – изверг. Пиян и псувайки ни, отиде до трупа на убития учител и уринира в отворената уста на жертвата. Жестоки дни на побоища и убийства ! ...”.
“Много често охраната извикваше някой от нас и му нареждаше да отиде (отвъд колчетата с надписи “Стрелба без предупреждение!”) и да им отреже пръчка от върбата. Ние знаехме, че този нещастник ще бъде убит ...”.
“По време на брането на слънчоглед в късното лято на 1952г., млад 17 годишен затворник, заспал на обекта. Събуждайки се разбрал, че е сам. Започва да тича и да моли за прошка, стремейки се да ни застигне и да се прибере с нас на Първи обект. Милиционерите се върнаха, пресрещнаха го и го убиха с брадви. Този младеж беше от Свищовско ...”.
Д-р Никола Грозев беше отговорник на лазарета. Той е необикновен човек – легионер. Много често го вкарваха в карцера, защото отказваше да подпише някой смъртен акт на убит затворник. Имаше случаи, когато престояваше в карцера и 9 месеца ...”.
“Един ден работейки на дигата, беше застрелян Драган Колев, защото беше посегнал да откъсне (от глад!) стрък лапад. Уби го милиционер – негов съселянин. Пред всички ни, хвана го за краката и го завлече в шубрака, казвайки, че искал да бяга. Убийствата бяха почти ежедневни и безпричинни. Никой от нас не знаеше дали ще доживее утрешния ден ...”.
“На 6 март 1953г. бяха удавени няколко затворници, които с лодка преминаваха от остров “Голама бързина” за остров “Персин”. Лодката имала пробойна, запушена с парцал. Последния изпаднали лодката започнала да се пълни с вода. Настава суматоха и боричкане и всички потъват във водата. Само двама от тях успяват да се спасят с плуване ...” .
Същия ден, когато умря бай Христо Мутафов, умряха още 20 възрастни лагеристи от азиатски грип. Началникът на лагера, полковник Иван Тричков – брат на небезизвестният комунистически герой Владо Тричков, пристигна и каза: “Малко са умрелите! Искам трупове, трупове ! ...”.
Д-р Найден Найденов (“Белене”):
“... Понякога постоянния вятър на острова (остров “Персин” в “Белене”, наричан от лагеристите “Моргата”) донасяше провлачена тъжна песен, която напомняше ридание над гроба на скъп човек. Много пъти се чуваше: “Помощ, на ... му стана лошо, припадна”. А веднага след това стоящия за охрана милиционер – циганин подвикваше: “Не викайте, ба! Голяма работа, жа умре една гад ...”.
Владимир Свинтила (“Белене”):
“... Почват първите инквизиции. Те се правят показно – това е “приемът”. С един удар е повален някакъв студент – фрактура на черепа, менингит и екзатус (смъртен изход)! Но има и по-страшно. Възстановени са забравените отпреди реформите на Александър II шпицунтери. Но това не са шпицунтерите рисувани от Шевченко. Там те удрят един път и ти продължаваш. Тук върху ти се изсипва град от удари. Но има по-страшно: убийството с удар на тояга в соларния плексус. И тогава хвърлят трупа на свинете ...”.
“... Не ги гледай никога в очите. Свеждай очи. Правият поглед се наказва със смърт.
Един бе погледнал Остап Гершанов* право в очите. И бе повален – беше му счупен гръбнакът. Въпреки това стоя още една година. И когато излизаше от лагера, излизах и аз и го видях, ходеше на четири крака, влачеше се по корем, Гершанов* му четеше някакви наставления от висотата на ръста си. А бедната човешка жаба гледаше нагоре с разбита уста (Гершанов* го бе ритнал в устата!). Бедната човешка жаба ...”.

                    Това са само част от гаврите и нечовешките изтезания на които са подложени няколко поколения българи в концлагери, затвори, ТВО и други. Роднините на репресираните и осъдените също са подложени на геноцид. Те са изселвани в провинцията, отнема им се жителството и биват изгонвани от работа.                                                                                                                                                   Преминалите през затворите и лагерите над 300000 души, след изтърпяване на наказанието си им е забранено да упражняват професията си. На тях по негласна разпоредба им е разрешено да полагат само тежък физически труд под открито небе.Според официалната статистика в лагерите са умрели само 150 души. Това разбира се въобще не е вярно; действителните данни варират между 500 и няколко хиляди, без да се броят осакатените и умрелите от болести в лагерите или наскоро след освобождаването им.Според свидетелствата на доктор Найден Найденов и други лагеристи от “Белене”, само на остров “Магарец” са погребани няколко стотин лагеристи и лагеристки, а лагерите са били 86, а убитите в затворите, а умрелите от побоищата и така нататък и така нататък                                             ...
Вероятно истинския брой на убитите в лагерите и затворите ще бъде изяснен след пълното разсекретяване на архивите на ДС, МВР и военните архиви и събиране и анализиране на цялата информация от неправителствени организации и свидетелствата на оцелелите репресирани. При всички случаи обаче цифрата е огромна и става въпрос за хиляди убити, извън споменатите 138 хиляди избити непосредствено след 9 септември 1944 г. Тези жертви обхващат периода 1944 – 1989 г., когато тоталитарния комунистически режим беше на власт. Убийствата в концлагерите (ТВО) и затворите са се извършвали по най-дивашки и садистичен начин; при това целенасочено, систематично и с “научен подход”, с цел тотален физически и психически терор над задържаните! Освен обикновените разстрели, се прилагали също: бой с дрянова тояга обкована с гвоздеи (няколко удара били достатъчни за да бъде убит човек!); убиване с чук по главата (така е убит Никола Петков); удушаване (така е убит Кръстьо Пастухов); насичане с брадва, удавяне, убиване от медицински персонал с инжекция, поливане със студена вода зимно време до замръзване, невъобразими условия на карцер, мъчения с насъскани озверели кучета; убиване чрез удар с тояга в слънчевия възел и други такива методи!
         През 1976 г. е приет т. нар. Закон за народната милицияв глава четвърта, и по-точно в чл. 39 на който като

. От 1990 г. до днес, вече над двадесет (20) години, не съм спирал да се опитвам да получа от Министерството на вътрешните работи достъп до документацията относно тази последна форма на държавен тероризъм (лагерен принудителен труд) в социалистическа България, но до днес все още не съм получил никакъв достъп до тази документация.

          С Постановление от 9 декември 1992 г. е утвърдена и т. нар. Наредба за прилагане на чл. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирания, като с Наредбата са определени размерът и редът за обезщетяването на реабилитираните репресирани лица. Публикувано е и т. нар. Писмо на Министерството на финансите от 24 март 1993 г., адресирано доТериториалните данъчни управления и служби, относно правилното прилагане на Закона от юни 1991 г. и Наредбата от декември 1992 г.

По своята най-дълбока същност, обаче, тази законова и подзаконова нормативна уредба представлява Нов закон за репресиране на репресираните.

Въпросът за реабилитацията и справедливото обезщетяване на репресираните бе разглеждан твърде дълго от българските управници. Социалистическото правителство на А. Луканов бе предложило 140 лева за месец затвор или каторга, но не повече от 15 000 лева. Което бе обидно малко в сравнение с изплатеното обезщетение на репресираните комунисти по процеса на Трайчо Костов. Това бе, разбира се, и напълно обяснима комунистическа дискриминация на репресираните от една и съща власт спрямо носителите на различни от нейните политически ценности и възгледи.През декември 1992 г. правителството на Филип Димитров предложи лишените от свобода и въдворените да бъдат обезщетени с по 1 500 лева месечно, но не повече от 50 000 лева, а интернираните, изселваните и заселваните по административен ред - по 800 лева месечно, но не повече от 25 000лева.                                                                                                                                  Особеното е, че по време на това предложение българският лев вече беше обезценен повече от 10-15 пъти. Или с други думи - оказва се, че правителството на демократите е предложило 10-15 пъти по-мизерно обезщетяване от правителството на социалистите!

В тази връзка възниква, разбира се, и въпросът: “Дали това е бюрократично недоглеждане, дали е неразбиране на същността на въпроса или е откровена гавра с репресираните?

И всъщност най-важният въпрос е: Защо  правителства не приеха единственото отговарящо на принципите на правото правило за обезщетяване - обезщетяване в пълен размер на нанесените щети и пропуснатите ползи?




Гласувай:
4



1. vmitkov - Симов,
17.01.2010 02:57
Като копираш не четеш ли какво си залепил и колко пъти? Или вече започваш да изкукуригваш?
цитирай
2. grigorsimov - vmitkov
17.01.2010 15:00
Защо не посочиш проблема директно, за да не губя време да тълкувам какво имаш предвид?
цитирай
3. jivko1128 - Симов
17.01.2010 19:19
Комунизмът е в утробата на простия българин, има много такива като Митков и те са много и затова ще страдаме, дано поколенията ни разберат истината
цитирай
4. анонимен - Прочети !!!
09.06.2010 09:26
Ако в тези лагери са изпращали чифутите то те не са съществували напразно!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 28315754
Постинги: 4287
Коментари: 7547
Гласове: 8239
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031