...Да - възкликна Хитлер - Вземете астронома, как в продължение на години наблюдава, примерно, една звезда и вижда, че нещо в движението и, не е както трябва. От продължителното наблюдение астрономът разбира, че има някаква допълнителна външна сила, която влияе на движението на звездата. И след продължителни изчисления, астрономът точно установява, че около звездата обикаля, дотогава неизвестна и невидима планета, която е и била причината за отклоненията в движението на звездата.

А вижте как работи историкът! Той обяснява всичките исторически движения и отклонения, само с цитати от известни държавни дейци, от тяхното време, и на историка, и през ума не му минава, че на известния държавен деец, когото той цитира, може да са въздействали скрити и неизвестни ни сили, които са променяли хода на събитията. Но тази сила е тук! Тази сила винаги е присъствала, още от началото на самата история!  И вие знаете тази сила – евреите!

– Да, разбира се – отвърнах – но как да се докаже това? За последните 150 години е лесно да се направи, но по-назад, в дълбините на вековете, и даже в предхристиянските времена...

– Скъпи приятелю – отвърна той – ние можем да прочетем от Страбон (63-та г. преди Христа, до 24 г. сл. Христа), че още в негово време, около рождество Христово, на земята вече не е имало място, където да не са доминирали евреите. И Страбон ясно пише, че не просто са живели, а именно, - че са доминирали!

А неколко десетки години преди това, Цицерон, 59 г. преди Хр. (Marcus Tullius Cicero “Oratio pro L. Flacco”, който в това време е бил много голям човек, - докато защищавал проконсула Флака, внезапно прекъснал речта си в Капитолия, и започнал да шепне – „По-тихо, по-тихо! Искам да ме чуят само съдиите, иначе евреите ще ме въвлекат в такива неприятности, каквито направиха с много други уважавани хора. Нямам никакво желание да им послужа за по-нататъшна храна“.

– По същия начин, влиянието на евреите при императора Август, било толкова голямо, че те така заплашили Пилат Понтийски, та казал: „За Бога, хайде да приключим с това еврейско дело!“ И си измил ръцете, преди да осъди Христос на смърт, когото, забележете, е счел за напълно невинен! (Евангелие от Йоана)

Хитлер взе и разлисти Стария Завет.

– Ето рецептата, по която евреите от край време варят своята дяволска манджа!...

И той изразително прочете, наблягайки на всяка дума, от Стария Завет:

„И ще настроя египтянин, срещу египтянин, и те ще се бият – брат против брата, и всеки против своя съсед, - град против град, царство против царство. И духът на Египет няма да издържи на това, и ще разстроя Съвета (им)... (Исая. 19:12)

....................

– И нашите политически дейци ще продължат в този дух, а после, някоя нощ, на всички еврейски домове ще се появи пасхалният кървав знак (за да бъдат подминавани еврейските домове, когато подстрекаваните от евреите, обезумели маси, изколят всички първородни младенци, както вече веднъж е станало в Египет). (Изход. 12:7-13, 29-30)

– Помниш ли, как беше тук в Мюнхен, по време на опитите на комунистите да вземат властта? – Прекъснах го аз – Само че домовете на евреите не бяха зацапани с кръв, но несъмнено са били взели всички тайни мерки, понеже нито един евреин не пострада. Заслужава внимание фактът, че един откачен червеногвардеец, който за малко не ме арестува, на саркастичния ми въпрос, отвърна открито, че им е забранено да обискират еврейски домове.

– И в 1871 г. в Париж, по време на т.н. Парижка комуна, еврейската служба за сигурност, също е действала по ясен план. Там комунарите разрушили всичко, което са можали, но домовете и дворците на Ротшилд – и с пръст не са пипнали. (James K. Hosmer “ The Jews” NY . 1885 p. 272).

А това ни помага да разберем мястото от Стария Завет – в „Изход“, където пише, че и мнозина са заминали заедно с евреите...

Египтяните взели ситуацията под свой контрол и в последния момент изхвърлили своите „боклуци“, заедно с евреите. Там в Египет сигурно е било голяма борба. Самото упоменаване в Библията, за избиването на всичките първородени младенци, говори много.

Също както и при нас, евреите, с помощта на лозунга „Свобода, Равенство, Братство“, спечелват низшата класа от обществото, след което им дават командата: Напред! Бийте Буржоата! Трепайте ги като кучета!

Но в Египет, на евреите, нещо не им се е удало, напълно. Част от египетската нация, настроена патриотично, им преобърнала масите и изхвърлила Мойсей, Кан, Леви и компания, от страната си, заедно с тези, които евреите успели да привлекат на своя страна.

По време на „изхода“ си от Египет, евреите взели със себе си, толкова награбено, колкото са можали да понесат, – ни съобщава Старият Завет, с голямо задоволство.

А Старият Завет ни съобщава също, че Египтяните били много радостни, че са се избавили от евреите (Изход 12:35-36; Псалмы 105:38).

Но най-добре от всичко е показано, как евреите са се отплатили на своите помагачи: Изведнъж, започнали да ги наричат „боклуци“, докато преди това ги наричали „другари“ и изразявали любовта си към тях!!

Представи си израженията на лицата, на тези отхвърлени еврейски помагачи, когато в пустинята са чули тези епитети за себе си!

– И убийството на 75-те хиляди персийци, от книгата „Естир“, от Стария Завет, несъмнено носи същия този болшевишки почерк, – отвърнах аз: – Очевидно е, че евреите не са извършили всичко това само със свои ръце.

– Не повече – потвърди той – от колкото по време на ужасната кървава баня, погълнала половината Римска империя, случила се по време на управлението на император Траян. Хиляди благородни нееврейски семейства във Вавилон, Киренайка, Египет, и в Кипър са били изклани като животни. И мнозинството от тях, след ужасни изтезания.

(Едуард Гибон «История и упадък на Римската империя», стр. 384 Лондонско издание. Том втори, глава 16 – Гибон пише:

– „От времето на управлението на император Нерон, до Антоний Пий, евреите проявявали яростнен стремеж да овладеят Рим, което се е проявявало в периодични метежи и кървопролития. Човечеството е потресено от жестокостите проявени от евреите в градовете на Египет, Кипър и Кирения, където са живеели смесено с нищо неподозиращите неевреи... В Кирения евреите изклали двесте и двадесет хиляди гърци; в Кипър – двесте и четирдесет; в Египет много повече. Мнозинството от нещастниците били насечени на парчета, по примера на еврейския цар Давид. Победоносните евреи ядели човешко месо, пиели кръв и намотавали червата на жертвите, като пояси“)

И днес евреите отбелязват тези събития, като празници.

„Ако само усилията на центровете на въстанията бяха по-координирани – пише евреинът Грец – те щяха да нанесат смъртоносен удар на Римската империя, още в онова време“.

– Евреите наричат нашето празнуване на „Деня на Седан“ - варварско, – споменах аз (на 2 септември 1870 г. Седан спечелил голяма победа за Прусия, над Франция) – а за тях е „в реда на нещата“ когато от хилядолетия празнуват убийството на седемдесет хиляди персийци, като празник „Пурим“.

Всичките тези свидетелства не ни послужиха за урок – каза той – а иначе, уж слепи и глухи не може да ни наречеш.
Преди първото стълкновение с египтяните, главатарят на мерзавците, скромният Йосиф, много добре се подготвил: „седем крави“, всичките хамбари препълнени, хората измират от глад, фараонът обкържен от евреи, а Йосиф, събрал цялото зърно, управлява цялата страна! (Стар Завет. Генезис 41:13) Всичките жалби на египтяните били напразни. Евреите държали всичките хамбари заключени, додето египтяните, за парче хляб е трябвало да дадат всичките си пари, а след това и добитъка, и земята, а накрая и свободата си! И отведнаж, цялата столица закипяла от евреи... И Йосиф плакал от радост, след като казал на своите братя: „Ние трябва да ядем плодовете на тази земя“, и „Цялото богатство на Египет е в нашите ръце“! (Генезис 45:18, 20)

– Но скоро след като този първ еврейски египтянин умрял, умрял и фараонът. Следващият фараон, виждайки множеството евреи, станали много могъщи, се уплашил, че в случай на война евреите винаги ще са на страната на противника. (Изход 1:6-10). – Значи, той е бил много по-умен от кайзер Вилхелм, който се надявал на подкрепата им в Първата световна война. (Вилхелм се отрекъл от престола 1918 г. след еврейската комунистическа революция в Германия, което предизвикало крах на фронта и поражение на Германия в Първата световна война)

Фараонът резонно решил, че евреите трябва да работят, а не да паразитират.

– „Безжалостен фараон“ – оплаква се еврейски хроникьор, от онова време. И евреите започнали да се пълнят със злоба, понеже, според тях, - „за работата си има гои“!

По това време египтяните били забравили умрелия Йосиф, но недостиг на евреи, като него, нямало, които да викат, че цялата вина е в другите: в земеделците, в предприемачите, в средната класа. Евреите винаги прехвърлят отговорността на други, а самите те, викат: „Пролетарии от всички страни обединявайте се“!

И масите им вярват, и дават кръвта и потта си на разпореждане, на „избрания народ“, който всъщност е причината за ужасното им положение.

Но на нас евреите ни разказват трогателната история за Йосиф и неговите братя.

И без съмнение, мнозина поплакват, слушайки тази история...

И Хитлер се замисли, гледайки внимателно Библята на ненавистта.

Глава 2

– И всичко това върви през целия Стар Завет – започна той отново. – Не ви казвам нищо ново. Но ние трябва да изясним напълно, за себе си, това нещо, за да можем да противостоим на лицемерното дърдорене. В действителност, само книгата за Исус Навин е достатъчна: - само масови убийства, зверска жестокост, безпримерна наглост и хладнокръвни лъжи – целият въплътен Ад! И всичко това, в името на своя бог Йехова, и даже по негова лична воля! Когато градът Йерихон, благодарение на проститутката Ренаб, паднал жертва на евреите, тогава нито един човек, нито едно животно, младо или старо, не останали живи. Само тази проститутка пощадили. На нея дали привилегията да живее в Израел (Стар Завет. Исус Навин 6:25)

И що за добродушни народи са били това, които по ред са позволили да бъдат напълно изкоренени.

Делич, който щателно е изучавал този период, например, пише за Ханаанците: На всички хълмове, под всяко дърво, те оказвали почит и уважение на бога на слинцето и на богинята Ашер. И Делич сравнява този прекрасен поетичен обичай, с който и сега се покланят на Всевишния, селските християнски жители от отдалечените планински места.

( Fridrich Delitsch “ Die grosse Tauschung: kritische betrachtungen zu den altestamentlichen berichten uber Israelis eindringen in Kanaan? Die Gottesoffenbarung vom Sinai? Und die wirksamkeit der profeten. Stuttgart, 1920)

– Само Иисус Навин носи отговорност – подчертах аз – за убийството на тридесет и един царя, със всичките им поданници. Сред тези народи е имало и такива, които напълно са се доверявали на евреите. Но дошло време, и думите „Никой да не се оставя жив!“, били произнесени отново. Склонен съм да вярвам, че т.н. „боклук“ (доброволните помощници на евреите), или техни потомци, и до днес са еврейските щурмови отряди, защото евреите винаги предпочитат да оставят мръсната работа за гоите, и особено свързаната с опасности. Освен това, евреите не са в състояние да сломяват другите народи, без помощта на тъпия ентусиазъм на измамените от тях, низши слоеве на масите.

– Особено е интересно, с какво очевидно удоволствие, евреите целенасочено са номерирали всичките убити царе. А на единия напомнили думите на пророк Исая, който казва: „Господ Бог е зъл за всички неевреи. Той ще ги предостави на евреите за масови убийства. Земята им ще стане горяща яма. Ще стане пустиня, напоена с тяхната кръв. В техния стан няма да остане никаква благородна кръв. Тяхната аристокрация ще бъде унищожена“ (Исая 34). Стотици години отделят Исай от Иисус Навин, но за всичкото това време, ненавистта на евреите към нееврейските управители, даже и мъничко не отслабнала.

– И колкото време и да мине, даже и вечност, нищо няма да се измени – продължи той – в отношението им към нашите царе и нашите най-добри хора. (Цитат от еврейския Талмуд: „Най-добрият от гоите трябва да бъде убит“).

Да унищожат най-добрите ни хора, е вечната еврейска цел. И когато не могат да извършат това със сила, те го постигат с хитрост.

Навсякъде, където ние имаме строго ръководство, на евреите се налага да се преструват. Но нашето ръководство може да е силно, само в този случай, ако се опира само на своите хора.

Само ако ние в еднаква степен сме загрижени за съдбата, както на най-нищожните членове на нашето общество, така и на най-заможните.

И само ако по убеждение зачертаваме всяко чуждородно влияние, още от самото начало. Само тогава, обществото ни ще е, не само национално, но и социалистическо до костите. Аз твърдя, че ще дойде време, когато всичките главни нации в света ще имат такова лидерство. И тогава всички ще се изумят, като видят, че те се отнасят един към друг, с достоинство и уважение, а не както до тогава, враждувайки един срещу друг. От това време, нататък, няма да има повече желания за завземане на чужда земя, няма да има надпревара за власт, няма да има подозрения. И ще дойде краят на непрестанното (лицемерно) възхваляване на човешкото братство, което реално ще стане възможно, само когато бъде изключена нацията, която е вечният източник на враждите между народите – нацията на евреите. И само щом това бъде направено, веднага ще отпадне необходимостта да се пропагандира идеята за братството между хората, защото това братство, съществува и ще съществува само по себе си.

Глава 3

– Кажи ми – прекъснах го аз – считаш ли, че евреите са националисти или са интернационалисти?

– Ни едното, нидругото – беше отговорът му. – Който е истински интернационалист, той уважава целия свят, така, както уважава и собствената си нация. Ако наште интернационалисти, наистина се събираха по такъв повод, това би било добре. Но се боя, че те са повече загрижени само да създават такава представа за себе си. Интернационализмът изисква поне основни положителни инстинкти. Но евреинът ги няма, фундаментално и напълно. Евреинът няма и най-малкото желание да бъде част от съвокупността от останалото човечество. Неговата цел е да доминира над другите и да шантажира всички, в своя изгода. Ако евреинът мислеше за международно съдружество, той е имал достатъчно време и удобни случаи, през хилядолетията, да продемонстрира добрата си воля. Но неговият бог Йехова, му нарежда де не сътрудничи с другите хора, а точно обратното, да ги изяжда един след друг, хвърляйки се веднага към гърлото им (Стар завет. Изход. 34:12; „Дейтерономия“ 7:16). Евреина отначало са го приветствали навсякъде: в древния Египет, в Персия, във Вавилон, в Европа. Ранните германски завоеватели намерили евреите, с куп високомерни привилегии, но не направили нищо, поне да ги изравнят с останалите. На евреина е било разрешено да се занимава с бизнеса си, където иска и както поиска, даже и с роботърговия, към която той винаги е имал предпочитание. Както и всички останали в Европа, на евреина е било разрешено да заема обществени длъжности, включително и ръководни, и неговата т.н. религия е била защищавана от държавата. За това е писал още Ото Хаузер, който положил максимум усилия, за да представи евреите в изгодна светлина (Otto Hauser, Geshichte des Judentums. Weimar 1921. p.251)...

– ... Според Зомбарт (Werner Sombart “ The Jews and modern capitalism” 1911), евреите никога не са били граждани втора класа. В древния свят често ги намираме със специални привилегии и освободени от определени повинности, например, от военна служба. Те се стараели никога да не се подлагат на риск във война. Например, във войната за освобождение на Прусия от Наполеон, 1813 – 1815 г. евреите Дeutsch-Krone, в Померания, изпратили петиция до краля, за разрешение да си останат вкъщи по време на войната, в замяна на пари. Такава петиция била одобрена, не само за тях, но и още за пет или седем Пруски области (Хаузер, стр. 376)...

– „Нашият угнетен народ“, - дрън, дрън. „Хиляди години преследване“, - дрън, дрън. И отново, и отново доверчивите народи биват измамени. После по принуда започват постепенно да осъзнават и да сменят отношението си към евреите, но за това, навсякъде е нужно евреите да ги съблечат и да ги оставят голи. И това е навсякъде: в Древната Римска империя, в Египет, в Азия, по-късно в Англия, в Италия, Франция, Полша, Холандия, Германия и даже, както указва Зомбарт, „на Иберийския полуостров, в Испания и Португалия, където евреите живеели като в рая“.

– Играта, която евреите играят сега, е същата игра, която те играят в продължение на хилядолетия – продължи той – тове е по отношение на еврейския интернационализъм.

А сега за националните чувства на евреина...

„Изпратете ми кутия с германска земя, та да се надругая, макар и символично, над нея“ - писал германският евреин Борн (Ludwig Borne “ Briefe aus Paris” 1844)

И Хайнрих Хайне (евреин, с истинско име Хаим Бюкеберг), предчувствал бъдещето на Германия (“ Deutschland, ein Wintermarchen.” 1844).

Физикът Алберт Айнщайн, когото еврейските средства за информация рекламират като втори Кеплер, обяви публични, че не иска да има нищо общо с нищо германско... Но само този, който знае, че евреите контролират всичко в Германия, знае че на тях вече не им е нужно да излагат купища претенции и жалби, понеже всичко е тяхно. И в самата Централна Асоциация на германските евреи, хвърлиха маската. Д-р Брюн искренно призна, че за евреите вече не е задължително да (се преструват че) имат германски национален дух (Artur Brunn “ Im Deutschen Reich” 1913, # 8).

Ние винаги грешим, приемайки безпринципната им склонност да се приспособяват към всяка среда, като искрено желание да се натурализират. Когато чувстват изгода, те въобще не се колебаят, да си сложат маска, и никога не позволяват каквито и да е морални съображения да влияят на приетите от тях решения. Какво неизброимо число евреи от Галиция станаха от начало германски евреи, после английски евреи, а накрая американски граждани! И винаги го правеха за един миг. Те сменят вторичната си националност с такава скорост, тук или там, и обратно, и им е все едно каква песен пеят, - „Марсилиезата“, „Вечер над Рейн“ или „Янки Дудъл“. Даже доктор Хайм не се съмнява, че нашите Варбурги, Блейхродери или Менделсонови (финансови магнати) могат за час да променят своя патриотизъм, както и своето постоянно местожителство, - за Лондон или Ню Йорк.

Евреинът Валтер Ратенау, веднъж промърмори за берлинските евреи: „Азиатска орда край пясъците на Бранденбург (Walter Ratenay “ Berliner Kulturzentren, 1913. - Ратенау е бил министър в Германия). Замо забравил да добави, че същата „Азиатска орда“, е и на Елба, на Майн, Темза, Сена, Хъдзън, Нева и Волга. И навсякъде са със същата измама към своите съседи. Но нашите политически дейци правят разлика между коренни и току що пристигнали; между западни и източни евреи, и ако най лошите им очакваня се сбъднат, те само вдигат рамене и казват: „Всяка нация си има такива евреи, каквито заслужава“. Но тази фраза не означава нищо, освен че е измислена от самите евреи. Що се отнася за качествата на германските евреи, това просто е подигравка в лицето ни.

„Целият Израел открито на страната на Британия“! - провъзгласи в 1916 г. американският профсъюзен деец Самуел Гомперц. Американецът Хенри Форд знаеше, че световния Израел включва и германските евреи. Форд писа за безсрамието на т.н. „германски“ евреи, по отношение страната в която живеят - Германия. Форд писа, как германските евреи са се обединили с евреите от целия свят, за да разрушат Германия.

– Защо ли? – защото „Германия е гнусен злодей, средновековие, варварско създание, което няма и най-малка идея, за нашата еврейска ценност“. „И защо трябва да помагаме на Германците? Те си заслужават евреите, които си имат. – Тази еврейска наглост, наистина излиза извън всякакви граници.

– Напомних му за Русия. Преди революцията за евреите Русия беше помийна яма ... Сега, когато евреите са на кормилото на властта, моля ви се, изведнъж Русия стана „велика нация“.

– В 1870 г. – допълни ме той – Германия имаше привилегията да бъде наричана „велика нация“, понеже евреите решили, че е настанало време да сменят френския император, който станал прекалено независим, с „пластелинов президент“. Това е било и удобен момент да се доведът нещата до пълна еврейска узурпация на властта и установяване на Комуната. Затова идва и обявяването на германския народ за „героична нация“.

(Евреите са контролирали социалистическото правителство на Парижката комуна, което е съществувало само 9 дни – от 18 март, до 27 март 1871 г., но за това кратко време е успяло да извърши хиляди масови убийства).

Не е чудно, че след германската победа, целият еврейски финансов кагал заминал за Париж. След което пак започнали да ни цапат с мърсотия (заради унищожаването на Парижката комуна). Пресата, която канцлера Бисмарк наричаше „специален инструмент на Антихриста“, започна да ни нарича „Бочи“ и Хуни“.

Но почакайте малко! Попаднем ли под властта на Болшевизма, отново ставаме „велика нация“. И в един прекрасен ден, англичаните и французите изведнъж ще се окажат „мерзавци“.

„Аз съм британски поданник, но по начало и преди всичко, аз съм евреин!“ – се провикнал един евреин в британски вестник (M. J. Wodeslowsky, Jewish World, January 1, 1909).

А друг каза: „Комуто се налага да избира между англичанин и евреин, трябва да избере последното“ (Joseph Cohen, Jewish World, November 4, 1913).

А трети казал: „Евреи, които искат едновременно да са английски патриоти и добри евреи, – откровено са се объркали“ (Jewish Chronicle, December 10, 1911)

И това, че евреите са могли така открито да обсъждат тези неща в Англия, просто говори, колко Британия  тогава е била препълнена с евреи.

– Силата на английското еврейство се утвърдила по времето на Кромуел и Едуард седми – подчертах аз, – но в последно време, центърът на световното еврейство се премества в САЩ. Евреите в Америка вече отдавна създадоха здрава крепост. Зомбарт твърди, че еврейски пари са направили възможна експедицията на Колумб. Евреинът Луи де Торес, се предполага че е бил първият стъпил на американска земя. А в последно време евреите твърдят, че и самият Колумб бил евреин.

– Е, не е много чудно – засмя се той – всички които са изиграли някаква роля в този свят, несъмнено са били евреи, и нашия Бог Иисус Христос не е изключение. В техния списък те зачислиха даже Гьоте и Шопенхауер. Господи благослови тези, които вярват в това! (в последно време в този списък попаднаха и битълсите и Валдимир Висоцки). От своя страна аз ще оспорвам, както личността на Колумб, така и на Торес, понеже в онова време океанските разходки не са били приятно прекарване на времето, а са били опасно пътешествие.

– Според книгата на Хаузер – отвърнах аз – Колумб е бил бял човек, може би даже от германски произход.

– Според мен е все едно – отговори той.  Ако ще да е бил туземец от племето Зулу. Аз предпочитам да припиша това откритие на негър, отколкото на евреин.

– Ясно е едно, че евреите отдавна са хванали Америка в мъртва хватка – продължих аз. Зомбарт пише, че нито една друга страна не е показала толкова еврейски характер, както Америка.

Ние вече се сблъскахме с този факт, по време на Първата световна война. В 1915 г. нито един американец не искаше война с Германия. При което това настроение беше толкова силно, че само да намекнеше някой за война, веднага щеше да бъде изхвърлен от длъжност.

Но тайният Консултативен Еврейски Комитет се срещнал с Президента Уилсън, с единствената цел да подготви Америка за война с Германия...

(През март 1936 г. в Англия, New Zion Press публикувал памфлет с название “The Jews and Palestine”. В нея Самуел Ландман - известен ционист, признава че тези преговори стигнали до договор, според който еврейството се съгласява да използва своето влияние да въвлече Америка във войната, на страната на Битания, в замяна на гаранции за даването на Палестина на евреите. Ландман разказва как веднага след като съглашението е било постигнато, настроението на пресата и на общественото мнение в Америка се обърнало на 180 градуса – от Преводача).

– ... И кой е бил главният задкулисен кукловод? – Бернард Барух, известната на всички еврейска личност.

„Аз знаех че ние ще бъдем въвлечени във войната, дълго преди това да се случи“, казал спокойно Барух, пред специалната комисия на Комитета на Конгреса, и никой не стана да стрие на прах този мерзавец!

– Решението на Висшия Еврейски съвет, да организира първата Световна война, е добре установен факт – каза той. – На Шестия Ционистки конгрес в Базел 1906 г. президентът Макс Нордау заявил: „Херцел знае, че ние сме пред прага на най-голямото сътресение в света“.

(Litman Rosenthal, American Jewish News, September 19, 1919. Розентал, описвайки своите спомени за конгреса от 1903 г. точно описва предварителното знание за началото на Световната война. Той цитира част от речта на Макс Нордау: „... ще ви кажа следното сравнение: представете си стъпалата на стълба издигаща се все по-високо и по-високо: – Херцел, Ционистки конгрес, Английско предложене за еврейска държава в Уганда, Бъдещата световна война, мирна конференция, на която с помощта на Британия, ще бъде създадена еврейска Палестина. – Преводач)

– Добрият стар Херцел! Идеалистът! Нашите политически дейци бяха изпълнени с благоговение към него. Обаче мерзавецът е знаел, какво неговият мърсен народец е приготвил за останалите хора.

– Херцел беше ционист – намесих се аз.

– Той е бил преди всичко евреин – каза той, удряйки с бастуна си по стола – Думата евреин казва всичко! Никакво друго определение не е нужно.

....................

– Когато цар Кир дал разрешение на евреите да се завърната от Вавилон в Палестина, голямото мнозинство игнорирало призива и останало в богатия Вавилон. Те там се били устроили отлично и продължили своите валутни спекулации и обичайните си машинации.

– В 1267 г. – казах аз – в целия Йерусалим имало само двама евреи. А в началото на Първата Световна война, броят им достигнал 120 хиляди. Въпреки че никой, никога не им е забранявал да се завърнат в Палестина, а е очевидно че никога не са имали недостиг на пари за път. В света остават, по самите техни сметки, 20 милиона евреи, но е трудно да се каже колко са точно, понеже те се маскират като граждани на страната в която живеят. Интересно как те се готвят да разположат такова огромно количество евреи на този малък участък земя – Палестина. (Евреите никога не са имали намерение да преселват всички евреи в Палестина, а само да я Притежават!)

...............

– ... Резолюция на Всееврейския конгрес 1919 г. във Филаделфия: „Всички евреи са граждани на новата еврейска държава Палестина, но в същото време те запазват всичките си права на граждани, на държавите в които живеят“.

Представете си друго: Англичаните са граждани на Британия. Всеки англичанин, който избере да живее в Германия, Франция или Италия, получава правата на гражданин на тази страна, плюс запазване гражданството на Британия. И сега си представете какъв вопъл на недоволство ще се вдигне, и не от германците, французите или италианците, а от самите евреи, ако англичаните издадът такава резолюция.

Но пан-еврейския конгрес издава тази резолюция, не като скромно предложение, а като заповед.

Този конгрес се състои от представители на еврйството от целия свят, включително и ционистите. И намерението му е било, първо, че евреите трябва да си останат там където живеят, и че новият Цион има за цел да укрепи политическата им структура, да удоволетворят своето високомерие и чак на последно място, но не по значение, да им се осигури държава в която да могат на спокойствие да разпределят мръсните си дялове от плячката, без страх да бъдат разкрити. Аз мисля че от това можем да се досещаме за истинския дух на еврейския национализъм.

– Добре, значи те не са нито националисти, нито интернационалисти – признах аз – а тогава какви са?

– С обичайната терминология това не може да бъде определено – повдигна плещи той. – Това е раково нарастване, по повърхността на цялата планета, понякога бавно, а понякога взривообразно. Но навсякъде те отнемат живота по планетата. Всичко, което започне с изобилие, завършва с пепелище. Ционизмът е видимото повърхностно проявление. Но той е свързан с вътрешно демонично нарастване, срещу което никъде не може да се намери лек.

– Може да се каже – засмях се аз, – че вълците  са се разделили на две групи. Едните са решили да напуснат страната на овцете, за да живеят сред свои в Палестина, и се съгласяват, временно да са вегетарианци.

Глава 4

– Има едно нещо, което трябва постоянно да помним. – прогърмя той. – Не трябва да забравяме думите на Шопенхауер за евреите, за да не се окажем отново глупаци: – „Велико мошеничество!“ (великое жульо -?)...

Всеки, който се е сблъсквал с тях, го казва – от фараоните, до Гьоте, в нашето време. Това е казано на всеки език... Ще си помислите, че това всеобщо осъждане ще е някакъв намек за нашите политически дейци да се позамислят. – Къде ти!  Самият Христос нищо не е можал да им докаже. Той стоел сред тази еврейска тълпа и неговите думи падали върху тях, като удари на бич: – „Вие сте от баща си – дявола, и неговите похоти искате да задоволявате.  А той беше убиец от самото начало и не се поддаваше на истината, защото в него истина няма...  защото е лъжец и прародител на лъжата“! ...

– А Христос никога не е бил друг, освен искрен и прям – продължи той, с повишен тон.

„Горко вам фарисеи и талмудистки евреи – лицемери!  Вие прекосявате морета и страни, за да обърнете поне един в юдаизма...“  (т.е. в сатанизма и в сатанинската им масонска мафия, за което са им били нужни местни, покорни слуги (масони), които под формата на търговци и търговски представители, каквито са били гърците, да разширяват подмолната им мрежа за експлоатиране, поробване и унищожение, и повсеместно налагане на скритата им сатанинска власт).

Новият завет ясно говори:
... За евреите, Галилея е била страна на неевреи, чието население, според тях, е било невежествено. Те казвали: „Какво хубаво може да излезе от Назарет?“ „Ти от Назарет ли си? Търси и гледай: никой от Назарет не е бил пророк“.

Евреите дотолкова били убедени в нееврейския произход на Иисус, че го считали за ненавистен Самарянин.  Четете Новия Завет, там има много примери.

– Да се позволи на отделния човек да има свое лично спасение, по собствена воля, е политика, която никога не може да бъде препоръчана от евреи – подчертах аз – скромното предположение за такава политика включва в себе си и – честно разкаяние и истинска вяра, - което въобще не може да допусне евреинът. Това различие е трябвало да бъде подчертано отдавна. Но това не е направено, и затова религията на лихварите се сдобила с привилегии, от криво разбраната търпимост към тях. Христос не е бил толкова толерантен, а с бича си, сложил край на бизнеса, на „децата на дявола“, макар че е казвал „обичайте врага си“.

– Да – отвърна той (Хитлер) – но ние трябва да помним, какво е разбирал Христос, под „враг“. Ние може да обичаме честния и открит враг, даже и да е жесток, но искрен и открит във враждебността си. Защото го познаваме.

Но! Христос никога не е и намеквал, че ние трябва да обичаме хора, които никаква обич не може да ги отвърне от непреклонната им решимост да отровят нашето тяло и душа. И самият Христос не се е опитвал да прави това. Напротив, той удрял с бича си, със всичка сила. И думите които Христос е хвърлял в лицето на еврейската тълпа, сами по себе си говорят, за пълната му непримиримост към тях. Лично според мен, Христос е действал напълно адекватно, когато е основавал новата религия: – няма никакво противоречие между проповедите и делата му...

Баварската Работническа партия, например, прекрасно знае, че ние защищаваме Християнските основи на нашата нация, без всякакво „но“. Те знаят, че ние няма да тръгнем на съюз с тях, докато те водят тази своя политика. Тогава те ще се обърнат към евреите, надявайки се с тяхна помощ да останат на власт. Но ще бъдат неприятно изненадани, ... когато евреите ги унищожат, след победата си.

– Да, това е неизбежно – съгласих се аз – Те не биха се сблъскали с такава изненада, ако биха направили съюз с нас. Защото ние не продаваме и не убиваме собствената си кръв и плът, за моментни изгоди. За нас даже би било добре, ако Баварската работническа партия запази властта си, за да могат да очистият своя свинарник и да признаят колко прави сме били. Ние не се боричкаме за властта, но искаме германизма, искаме истинско Християнство, искаме ред и здрави основи, и искаме това да се вкорени така, че даже нашите деца и внуци да не могат да изменят тези устои.

– Те мислят, че това е невъзможно – каза той – затова считат нашата програма за празни брътвежи, подобни на техните собствени. Но нашите цели, не само са възможни, но и са предопределени, даже и да не можем да направим това още утре. Но трябва да се направи първата крачка. Никога, никъде до сега не е съществувала истински социална държава...

– Решително, ние сме против левите и десните. Странна ситуация: Ние се отбраняваме от противници, които сами се бият помежду си. Червените викат че сме реакционери, а за реакционерите сме червени. Тоест, евреинът ни напада от две страни. Низките слоеве все още не могат да го разпознават и затова ни ненавиждат с цялата си тъпота. Горните слоеве го знаят. Но се надяват че той може да е полезен за техните интереси, и затова поради практичността си, ни стрелят в гърб. В тези условия трябва да имаш непоколебима вяра, за да запазиш мъжество.

– Каквато ние имаме, слава Богу – каза той, усмихвайки се – Но нито една друга дума на Христос не се отнася за нас така, както думите: „Не бой се! Нямай страх!

Това може ли да го каже евреин? Когато самите те са източниците на страха! 


Продължава в: http://grigorsimov.blog.bg/politika/2015/10/21/.475131