Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.01.2010 16:17 - Цветан Начев и банката на ПГУ-ДС! Мария Дерменджиева. копирано от Автор: slivenplus
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 9220 Коментари: 5 Гласове:
1

Последна промяна: 24.01.2010 16:32


image

Помните ли изборите за кмет на София през 2005 г.? Тогава наред с Борисов, Дончева, Велчев, Гаврийски имаше и един кандидат-кмет на име Цветан Начев. Яви се като независим, но зад него застанаха покойният Иван Татарчев, Кръстьо Петков, Иван Гранитски, Румен Данов, Румен Леонидов. По това време Цветан Начев водеше предаването „Това не е истина” по телевизия СКАТ, която напусна в края на февруари 2007 г. с аргумента, че не може да бъде в „крайната десница”. Каква крайна десница? Начев е представител на лявото крило в БСП. А миналата година официално беше потвърдена принадлежността му към ДС като щатен офицер на Първо главно управление на ДС.

Цветан Начев е роден през май 1958 г. Син на активен партиец, последователно заемал в началото на 70-те години поста заместник-министър на тежката промишленост и на труда и социалните грижи. Завършва юридическия факултет в Софийския университет. Негови състуденти са кумът му Янаки Стоилов, Цецка Цачева, Кирил Йорданов, Яни Янев, Тодор Батков, Николай Свинаров (първи братовчед) и други известни днес българи.
След едногодишен стаж като съдия, следовател и адвокат през май 1984 г. започва работа като юрисконсулт в ДСО „Българско пиво”. Още през февруари обаче е подал молба да го назначат в ПГУ. Докато го изучава, полк. Г. Данчев установява и оперативен контакт с него. Записал е, че Начев с желание изпълнява поставените задачи. Заключението от изучаването е благоприятно и на 19 юни 1984 г. е направено предложение да бъде назначен като разузнавач в ПГУ със звание лейтенант. Включен е в двугодишния курс на ВСШ „Георги Димитров” в Симеоново за изучаване на турски език. През 1986 г. е назначен в т.нар. културно-историческо разузнаване (14 отдел на ПГУ) за работа по турското направление и по-конкретно за изпълнение на особено важните задачи по Възродителния процес.


Съгласно легендата Цветан Начев работи от август 1984 г. в МВнР в отдел „Балкански страни”. За да „укрепи” тази легенда, получава пропуск за МВнР и периодично посещава отдела „Балкански страни”. Паралелно е разработен план за навлизането му в новата работа в 14-и отдел. Най-важните точки в плана са да се запознае със задачите по Възродителния процес, с изготвянето на пощи до резидентурите в Анкара и Истанбул, да изучи обектите за агентурно проникване (ОАП) на територията на Турция и да се запознае с делата на оперативен отчет. Наставлява го капитан Алипи Алипиев. На 14 януари 1987 г. Начев се явява на изпит пред комисия, за да бъде оценено навлизането му в работата. Партийният секретар на 112 ППО Владимир Кънчев докладва, че Начев се е подготвял в движение, защото наред с теоретичните занимания е имал и текуща работа по делата на оперативен отчет и по-специално по плана на отдела по Възродителния процес. Изпълнил е дори конкретни задачи при посещението на агент „Католичката” през октомври 1986 г. – планиране и ръководство на агентурно-оперативни мероприятия. Като цяло оценката за работата му е положителна.


През 1988 г. е изпратен на петмесечен оперативен курс в ПГУ-КГБ, който завършва с много добър успех: „...грамотно решал вопросы работы с агентурой, приобрел навыки работы по выявлению наружного наблюдения, спокойно и естествено держался на проверочных маршрутах”. В края на годината вече е старши лейтенант, старши разузнавач и завеждащ турското направление в отдела. Работи упорито по мероприятията на Възродителния процес, води делата на 2-ма агенти, една агентурна разработка и ръководи 3-ма секретни сътрудници. Очевидно началниците на 14-и отдел са доволни, защото през септември 1989 г. увеличават „агентурните” пари на Начев, както и на колегата му Цвятко Д. Цветков за активна и резултатна агентурно-оперативна дейност. Припомням, че последният е водещият офицер на президента Георги Първанов.


Два месеца по-късно Начев е изпратен на двумесечен стаж в резидентурата в Анкара, където активно се включва в работата. Резидентът Горан Симеонов високо оценява стажа и способностите му. През март 1990 г. е преназначен от отдел 08 в отдел 01 на НРС заради подходящата квалификация и придобития агентурен опит. На 13 февруари 1991 г., след като е работил няколко месеца на прикритие в 7-и адвокатски колектив, Начев подава рапорт за напускане. Това накратко е истинската биография на Цветан Начев от времето на комунизма. Ето обаче детайли от визитката му в предаването „Пирамида”: „Завършил е висше юридическо образование и висша дипломатическа академия в Съветския съюз [=петмесечен курс в КГБ]. Първата му работа е като валутен дилър в най-голямото външнотърговско предприятие ("Минералимпекс")[?]. От средата на 80-те става дипломат [води се на работа в МВнР]. Завършва кариерата си през 1990 г. като пресаташе и секретар на посолството ни в Турция [двумесечен стаж в резидентурата в Анкара]. В годините на демокрацията е член на управителния съвет на Частна земеделска инвестиционна банка, която фалира с множество скандали заради източване и злоупотреби. Опита си на юрист и икономист [?] прилага в Международна ортодоксална банка "Св. Никола", където е учредител и основен акционер. От 1990 г. до днес е адвокат. Вписан е в Софийската адвокатска колегия”. Валутен дилър, дипломат, банкер, икономист... видно е, че легендите продължават.


По-интересно в случая е друго. Нека припомним с какво се занимават някои от гореспоменатите лица след 1989 г. Резидентът в Турция Горан Симеонов е председател на Асоциацията на разузнавачите. Освен това със сина на бившия началник на ПГУ ген.-лейт. Васил Коцев – Емил Коцев (също офицер от ПГУ), е в управата на фирма "Аримекс". През 2000 г. Емил Коцев пък получава удостоверение от Върховната касационна прокуратура, подписано от прокурор Славова, в качеството си на председател на Надзорния съвет на „Нефтинвестбанк” АД (преименуваната Международна ортодоксална банка).


Цветан Начев заедно с ген. Любен Гоцев, Владимир Кънчев и Стоян Мишев (офицер от ПГУ, вербувал и ръководил бившия управител на БНБ Любомир Филипов) са в управлението на прословутата фирма „Филимко”, регистрирана през 1997 г., където партньор е и бившият министър на НДСВ Даниел Вълчев. Преди това обаче на 16 декември 1994 г. е учредена Международната ортодоксална банка „Свети Никола” АД – т.нар. банка на ПГУ. Впоследствие нейното име се променя два пъти – през 1998 г. в ТБ „Нефтинвестбанк” АД, а през 2002 г. – в ТБ „Инвестбанк” АД. Така или иначе, Владимир Кънчев и Цветан Начев получават лиценз за банката благодарение на друг офицер от ДС – управителя на БНБ Тодор Вълчев. Всъщност банката е куха, защото те не разполагат с необходимия съгласно закона капитал. В банката, а впоследствие и в Националния приватизационен фонд "Свети Никола" АД участват отново ген. Гоцев, Стоян Мишев, Кънчев, Начев и още един офицер от ПГУ – Марин Петков. Служител в МОБ е и Цв. Цветков – водещият офицер на президента Първанов. А вероятно и още знайни и незнайни офицери и секретни сътрудници на ПГУ.


Как продължава сагата с МОБ и офицера Начев? През 1997 г. проверка на банков надзор за капиталовата адекватност на Международната ортодоксална банка (МОБ) установи, че от записания основен капитал от 32,2 млрд. стари лева в наличност са само 2,2 млрд. Оказва се, че Цветан Начев чрез сключване на симулативни сделки, в резултат на които е източен почти целият собствен капитал на банката, е обогатил трети физически и юридически лица и е предизвикал неизбежни имуществени вреди за банката. Такова е заключението на Софийската градска прокуратура. Срещу него, бившия шеф на дирекция „Инвестиции и капитално строителство” Светослав Иванов и Владимир Кънчев е повдигнато обвинение за длъжностно присвояване в особено големи размери – около 2 милиарда стари лв. Междувременно в МОБ влизат живи пари чрез Петя Славова и Митко Събев – доведени са от ген. Гоцев, който е член на надзорния съвет. Започва съдебен спор между групата около Начев и хората на Славова и Събев. БНБ удря рамо на Събев, като разрешава "Юкос петролиум България" АД, трансформирана по-късно в "Нафтекс", чийто собственик е изгоненият от България Денис Ершов, да стане най-голям акционер на МОБ с 25%. И си затваря очите за 54% на 12-те офшорни компании, за които се предполага, че са свързани с “Юкос”.


В крайна сметка Начев не успява да влезе „с двата си крака” обратно във владение на МОБ, каквито изявления прави пред медиите. Но че той и приближените му са си поживели охолно покрай източването на банката, показват например някои документи като заповедите за командировка във Виена от март 1996 г. на жена му Жанина (днес съдия във ВКС) и на Даниел Вълчев за установяване на банкови контакти. Двамата са командировани от Цветан Начев, а на заповедите има резолюция да им се дадат по 1000 щатски долара за вътрешен транспорт (във Виена?!). Прекрасна разходка с доста добри за времето си джобни.
Този разказ е много малък щрих към навързаните и обвързани със зависимости, фирми и пари служители и агенти на ДС. Където има откраднати пари и скандали, винаги ще ги откриете.
.....................

забележка от Г. С:  Добра публикация, но не се споменава националността на героите!?

glasove.com




Гласувай:
1
0



1. анонимен - 6-то чувство
24.01.2010 20:44
Въпросният господин твърде ми напомня на Арфи, публикуващ във форума на Атака. Самите публикации са ми повече от симпатични. Както винаги, най-вероятно истината е някъде по средата.
Стефан
цитирай
2. grigorsimov - На анонимен - 1: Мисля че тук не става въпрос за роман, написан от Дерменджиева
24.01.2010 20:54
А става въпрос за красноречиви биографиии, за злодейски тайни служби и за големи финансови далавери, на наш гръб.
И ако тези неща са ви симпатични..., нямам какво да отговоря?!
Но може и да не съм ви разбрал правилно!
цитирай
3. анонимен - Познавам лично човека. Всичко е ...
24.01.2010 22:32
Познавам лично човека. Всичко е истина.
Г-н Симов, отдавна искам да Ви попитам - от къде имате толкова сила да отстоявате една загубена кауза. Много ми напомняте баща ми, също репресиран, който преди да почине ми призна, че напразно е гонил една утопия и накрая е разбрал, че проблемът е в лошотията на хората.

С уважение, останете със здраве.
цитирай
4. grigorsimov - Да в хората е лошотията, но откъде произлиза?
24.01.2010 23:19
Християнството учи, че злото е от дявола!?
Христос казва: "Княз на света е Сатана".
Христос е казал на еврейските духовници:
"Ваш баща е дяволът..."
А главната еврейска религиозна книга - Талмуд, дава отговора, ясно и категорично!
Разбира се, тези думи се отнасят за хора търсещи истината, правдата и доброто, като цяло. За другите има друг "господ", и той е избрал своя народ, изпълнител на похотите му!
Ето това са главните истини за хората за злото и за света.
А силата за търсене, публикуване и отстояване на истината, идва от страданията - лични и общочовешки, и от чувството за отговорност!
Затова не чакайте лично да изпитате злото върху гърба си, защото спотайващите се няма да бъдат пощадени. Злото е крайно егоистично и саможиво, и въобще няма скруполи, по отношение свои и чужди. Даже към своите е по-отмъстително, защото много добре знае подлата душа на колегите и слугите си.
цитирай
5. анонимен - Кой е виновен да има цветанначевци?
25.02.2011 14:26
Главният виновник естествено е природата,но за диагнозата "цватанначев" поделена вина имат марксисма-ленинизма,комунизма/видоизменил се в бсп/,ДС, и много други "изми".Имах някаква надежда ,че такива лалугери са натикани завинаги в дупките,но ето че изпълзяват отново и имат претенции.Накратко-нямаше да има такива нещастници ако не беше тотално сбърканата "нежна революция" на президента Желев и няма какво да се чудиме,че така наречения преход почти не се е състоял.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 13901826
Постинги: 3723
Коментари: 6700
Гласове: 7622
Архив
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031