Бившият премиер на България Жан Виденов проговори за първи път след повече от 10 г. мълчание. Направи го пред журналиста от “Дарик” радио Кирил Вълчев на бутилка червено мерло в столичния ресторант “Българи”. Предлагаме ви част от интервюто, публикувано в новия брой на списание“Правен свят”, който от вчера е на пазара.

- Кога напуснахте БСП?

- След последното ми участие в конгрес. Това е конгресът, на който поздравление към кандидатите отправи Ахмед Доган, който заяви, че сме се поправили, че сме пораснали в неговите очи и той благоволява да ни дари с политическата си подкрепа оттук нататък. Аз изпреварих това изказване, като напуснах президиума на конгреса по някакъв повод. Оттогава насам не се смятам член на тая партия, не се държа като такъв и не приемам да й бера срама. Отдавна беше - 2000 г.

- Вие напуснахте БСП заради ДПС и Доган?

- Напуснах заради готовността на БСП да влезе във всякакви съюзи и да обслужва всякакви интереси, стига това да предложи на хора от нейното ръководство път към личната власт и към личните облаги...

- ...Четох, че преподавате в Европейския колеж по икономика и управление в Пловдив политически специалности. Какво точно преподавате?

- Едната дисциплина е европейска интеграция. Другата дисциплина е управление на европейски проекти. Подготвям участието на колежа в различни международни проекти... Мисля, че добре се справям с управлението на чужди пари и изпълнението на чужди начинания- особено когато става дума за висши учебни заведения... В момента средна класа в България няма и за мен не е трагедия, че не съм в горните 1000 семейства, а сред останалите близо 7 млн. българи.

- ...Вие все пак принадлежахте към партия, наследила бившата комунистическа?

- ...Сега мога да кажа (признавам - с откровена ирония и дори с язвителност), че БСП се е променила радикално. Тогава не беше чак така... Но недоверието към нас бе главно заради опасенията и подозренията към региона като цяло.

- Къде сбъркахте?

- БСП много сбърка, че след горчивия си урок от деградацията на номенклатурната класа в края на ХХ век подкрепи създаването на нова привилегирована прослойка в началото на ХХI век.

- Кои са в тази прослойка?

- Точно тези хиляда семейства, които се помъчиха да натрапят представата за края на прехода, които се опитаха да излъжат обществото, че европейските закони, правилата и регламентите са еднакво приложими за всички нас, и които ни създадоха славата на една от най-корумпираните страни в Европа.

-Тях ли наричахте “чорбаджиите”?

- Аз ги наричах “чорбаджии”, сега ги наричат “олигарси”. Важното е, че съществуват и това не е мит.

- В България има олигарси?

- Да, и няма да спра да укорявам медиите за това, че измисляха олигархични кръгове като “Орион”, “Олимп” и всякакви “котараци”, съзнателно криейки от обществото истинските, изключително опасни и вредни олигарси...

- ...Имаше ли мафия по ваше време?

- Имаше. Тя беше доста сериозна и опасна, тъй като се подхрани от разгрома на службите за сигурност в края на 80-те г. и от контрабандата на Балканите...

- ... Къде сбъркахте в съдебната система?

- Като правителство не бяхме дори допуснати да пипнем в съдебната система... Грешката на “бащите” на конституцията (и моята в това число...) е, че съдебната система се направи автономна и на практика неподвластна на обществен контрол, разчитаща само на вътрешните системи за саморегулация.

- Как бихте подредили раздаването на справедливост в България?

- Максимално бих подчинил съдебната система на изпълнителната власт.

- Подчинил?

- Да. С пълна отговорност на изпълнителната власт за държавното обвинение например. С пълна отговорност на изпълнителната власт за следствените действия. Независимост само за съдиите. Включително бих мислил и за изборност на съдиите.

- Пряк избор от народа?

- Да. Затварянето на съдебната система “в свой кръг” я доведе до пълна деградация.

- Четох различни оценки за вас, но липсва тази на вашата партия за вашето управление. Защо?

- ...Ние се разделихме с БСП , защото аз имам категорична позиция по въпрос, от който партията предпочита да се крие.

- Кой въпрос?

- Дали БСП защитава родови, кастови, наследствени, тесни и не особено значими интереси, или е вярна на обещанията си, изпълнява програма и защитава социални групи. Това е големият въпрос. Него поставих на конгреса в края на 1996 г. И призовах партията си, ако смята моята позиция за правилна, да отстрани тези, които защитаваха номенклатурни интереси... Дори от най-широките партийни ръководства, да им забрани повече да въртят вътрешнопартийни интриги. Да ги принуди да оставят на правителството на БСП поне шанса да си изпълни ангажиментите към обществото. Партията се уплаши... Предложи ми... някак си пак да я караме с “единството” и от тоя въпрос да се крием. Аз не бях съгласен. Естествено победи другата позиция.

- Това бяха хората на Луканов и Лилов ли?

- Това бяха онези хора от старата номенклатура, които седяха в БСП единствено за да се крият от греховете си в БКП... Същите са и сега.... Намериха си и председател, който е готов да изпълнява тази роля.

- Така безлично “намериха си” може би не е съвсем точно. Не го ли подкрепяхте Георги Първанов вие тогава?

- Подкрепих го накрая, след куп негови обещания пред цял конгрес, че ще изпълнява решенията му. Той ги пренебрегна. Не изпълни нито едно от тях. Направи точно обратното.

- Той стана президент, г-н Виденов.

- Може би точно затова стана президент. И може би точно затова политическата ни система може да бъде наречена абсурдна и 20 г. след полагане на основите й парламентарно представени партии да искат тя да бъде сменена радикално...

- Одобрявате ли членството в НАТО?

- Не.

- ...Не се сърдите на българите? Сърдите се на БСП?

- Да, макар че “сърдене” е неуместна и несериозна дума... Факт е, че БСП тогава показа, че предпочита да избяга от очакванията на хората, а не да се опита да им отговори по един добър начин. Както и да се самозалъгват днес, социалистите си знаят, че проявиха тогава малодушие. Това е причината, поради която не им давам никакво морално право след толкова години да ми произнасят оценки. Аз също не съм убеден, че трябва да им натрапвам своята правота. Защото в БСП битува и противоположната (и още по-неверна) версия - че не е трябвало изобщо да се оттеглям тогава. Тази теза изглежда ласкателна за мен, но... е изключително коварна. Чрез своите медийни глашатайки двамата ми наследници в партията обявиха още през 1997-а, че съм ги вкарал умишлено в загубена кауза с оглед да се върна някой ден на бял кон. Това беше толкова подла инсинуация, че до ден днешен стискам зъби и броя до милиард, за да не й отговоря, както подобава.

- Не се ли изкушавате да се върнете в политиката?

- Не. В политиката има стилове. Политикът - това е и стилът му. Някои са по-солови играчи и залагат на своята персона, на обществения профил на хората, с които заедно участват в политическите битки. Други са отборни играчи, които първо гледат идеите, програмите и институциите. Аз съм от втория тип.