Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.02.2010 20:53 - Варварите в Източна Прусия. Oт книгата ‘Armageddon: The Battle For Germany 1944-1945’. ExtremeCentrePoint September 6, 2007
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 14533 Коментари: 2 Гласове:
1



Източна Прусия изживява терор и ужас, какъвто не е имало по тези земи от времето на Чингиз Хан. Макс Гастингс е един от осведомените британски историци. В новата си книга Битката за Германия, на базата на дългогодишни изследвания и разговори с очевидци, той описва събитията в последните месеци на Втората Световна Война.

Първото навлизане на руски войски в източните провинции на Германия става през октомври 1944, когато части на Червената армия завземат няколко погранични села. След пет дни те били отблъснати от там и пред очите на хитлеристките войници се открива невероятна картина.

Едва ли и един цивилен е успял да се спаси. Жените били разпъвани на вратите, влачени по земята и изнасилени, мачкани с танкови вериги. Децата били зверски убити. Стотина френски военнопленници, които работели в селата, били разстреляни от предполагаемите освободители. Същата съдба постигнала и обявилите се за германски комунисти. Действията на червеноармейците не са били проява на безсмислена жестокост – това бил методичен садизъм, не различаващ се от нацисткия:

В двора на фермата стоеше каруца, в която разпънати с пирони в китките имаше няколко голи жени – докладва войникът от фолксщурма Карл Потрек (Karl Potrek) – Близо до големия опустял двор се намираше плевня; на всяка от двете и врати с пирони беше закована гола жена. В къщите намерихме общо 72 жени и момичета, а също така и един възрастен мъж – всички те бяха зверски убити; някой от тях имаха дупки от куршуми в главата, а на някой бебета, главата беше просто размазана.”

Едни от най-големите жестокости са извършени в Кьонингсберг. Русите сриват града до основи и въпреки това на щурмовите групи се налага да се сражават за всеки метър, използвайки огнехвъргачки за да унищожат защитниците, които отказват да се предават. Един руски офицер си спомня: „ Никога не бяхме срещали такова яростн съпротива както в Кьонингсберг”.

Когато най-накрая градът пада, червеноармейците избиват хиляди цивилни. Жените били изнасилвани направо в родилните домове и болниците. Лекар си спомня отчаяните им викове:”Застреляйте ме! Застреляйте ме!”, но мъчителите избирали за жертвите си бавна смърт.

Михаил Вик (Michael Wieck), един от преживялите тази касапница си спомня: „Всеки срещнат мъж те убиваха, всяка жена – изнасилваха. През нощта от всички страни се чуваха писъци и викове за помощ. Те затваряха хората в мазетата на къщите и палеха домовете. Те изкарваха мирните жители, на полето, където се бяха водили сраженията и ги разстрелваха или изгаряха живи.” На евреина Михаил Виек не се изплъзва парадоксалността на ситуацията: „В началото Хитлер и нацистите се опитваха да ни унищожат, сега с това се заеха руснаците”.

Александър Солженицин, който в годините на войната е бил офицер артилерист, си спомня: „Всички ние знаехме, че немските момичета можем да ги изнасилваме и убиваме. Това се възприемаше едва ли не като бойно отличие”.

Изправено пред яростното, безпощадно руско настъпление, през една от най-студените зими на 20 век, немското население, стотици хиляди мирни жители в по-голямата си част пеша, поемат пътя на Запад. За да им даде възможност да се изтеглят, Вермахтът защитава този коридор до последно, не позволявайки на червеноармейците да затворят обръча на обкръжението. Само едно е било от значение – спасяването на цивилните от руското настъпление. Пътищата били препълнени с бежанци, а канавките от трупове. Мъртвите бебета и деца лежали направо в снега. Някои бежанци, ужасени от ставащото се връщат обратно казвайки:”Може би, руснаците не са чак толкова страшни за колкото ги представят”. След това те дълбоко са съжалявали за това си решение. Изравнявайки се успоредно с колоната връщащи се бежанци, руските войски ги разстрелвали с картечници – ставало е дума само за отмъщение.

Руснаците веднага започнали да плащат за своята жестокост. Ненужната победа в Източна Прусия им струва 600 000 убити и ранени, почти толкова колкото са всички загуби на англо-американците на Западния фронт.

По-късно им се налага да заплатят още веднъж. Виждайки какво се случва в Източна Прусия и Прибалтика, немците разбрали, че да се опитват да доживеят дo съветската победа, просто няма смисъл. На тях не им оставал друг избор, освен да се бият до край. Заради това, че победителите предложили на победените само смърт и страдания, сталинските армии на път за Берлин понесли огромни загуби.

Ние убивахме пленниците просто така - казва капитан Василий Крилов - Ако на войник му заповядваха да закара пленник в тила, най-често го убиваха при опит за бягство”.

Яростта на завоевателите се увеличила, когато те за пръв път виждат колко богато живеят немците. „Техните градове и села в сравнение с нашите, изглеждаха като земен рай - казва лейтенант Генадий Клеменко - Всичко беше така уредено. Не мога да разбера, защо те ни нападнаха през 1941 и така се отнасяха с нас?”

Числата на съветските загуби и до ден днешен са предмет на противоестествена гордост за много ветерани. „Разбира се, в съветската армия с пренебрежение се отнасяха към човешкия живот - отбелязва артилеристът Владимир Гормин - Никой не знаеше колко хора загиват, а това и никого не вълнуваше.”

Когато войниците от една бригада, пленили цистерна с чист спирт, те открили по нея огън и когато спиртът текнал от стотиците дупки, те налягали под струята за да пият. Много от тях се напили до безпаметност и за тяхно нещастие точно тогава немците тръгнали в контраатака …

Трима войници опитвайки се да направят подобно нещо с една огромна бъчва в една унгарска изба, просто се удавили във виното.

 

Когато коридорът на масово изтеглящите се жени, деца и старци, се затваря, цивилните, които не са успели да се изтеглят по суша, се опитват да се измъкнат по море и това става причина за нова трагедия. По балтийските пристанища на Германия, хиляди хора се бият помежду си за място на корабите заминаващи на Запад - някои падали във водата, хлъзгайки се от препълнените кейове, а други били избутвани от тълпата.

От пристанището в Гдиня, недалеч от Данциг, започнал да товари бежанци и корабът „Вилхелм Густав″ , който преди войната е извършвал презокеански пътнически пътувания. В мирно време, корабът взимал на борда си 1900 души. Но на този ден, списъкът е значително по-дълъг - 6000 човека, в това число ранени от военните болници с ампутирани крайници и бременни жени, за които на палубата е било оборудвано родилно отделение.

По-късно, когато „Вилхелм Густав″ се отделя от кея, той е бил обкръжен от цяла флотилия лодки, препълнени с бежанци, молещи се да ги вземат на борда жените повдигали с ръце децата си. Смилявайки се, екипажът спуска товарните мрежи … и както се предполага по тях са се качили още 2000 души. Тези, които успели изпитали огромно облекчение, но уви , не знаели че са обречени. Напускайки пристанището, износеният претоварен кораб, бавно преодолявал вълните на зимното Балтийско море.

Той става лесна мишена за съветския капитан-подводничар Александър Маринеско, който пуска по него торпеда украсени с лозунги „За Родину!”, „За Сталинград!”, „За советский народ!”.

Раздали се три оглушителни взрива, след което „Вилхем Густлов″ силно се накланя и след 70 минути потъва. Жертвите на тази катастрофа са най-многобройните в историята на мореплаването, – 7000 човека умират.

 

Англичаните, в края на войната, без никаква военна необходимост, само за една нощ разрушавват Дрезден (и множество други градове), в нощна бомрдировка, точно когато градът е бил удвоил населението си със бягащите от съветската армия, цивилни.  Над хиляда самолета, на няколко вълни разрущават напълно града, като под развалините загиват 70,000 деца, жени, възрастни.
Рекорда по безнаказаното избиване на деца, жени и възрастни се държи от американците.  От атомната бомба над Хирошима загиват над 150,000 цивилни, САМО ЗА ЧАСОВЕ.  И в Нагазаки, още толкова, – без да смятаме починалите след това от радиоактивното заразяване и лъчева болест

 

(Избиването на десетки милиони европейци е една от целите на задкулисните подпалвачи и диригенти на войните!) 

 




Гласувай:
1



1. анонимен - Нещо не сте наред!
14.03.2010 09:32
За жестоките източни варвари сте много описателни,но дума не обелвате за хуманистите От Запада,навлезли без никой да ги кани с танкове и самолети и с хуманната нацистка идеология,съгласно коятосъщите тези "варвари" са били обявени за "тор".Нещо мълчите и по отношение на думите на главния нацистки
идеолог,с които е освобождавал "освободителите" на Изтока от всякаква отговорност иги е призовавал "да убиват и да убиват и да убиват"..
Но,разбира се това убиване е било "хуманно",не като дивашкото на "агресорите"
от Изтока.
НЕ ОПРАВДАВАМ НИКАКВА ЖЕСТОКОСТ,НОТАЗИ ВАША НАГЛОСТ МИНАВА ВСЯКАКВИ ГРАНИЦИ!пОЧВАМ ДА СЪЖАЛЯВАМ ЗА УВЛЕЧЕНИЕТО СИ ПО ВАШИТЕ
ПОСТИНГИ.
цитирай
2. grigorsimov - Май наистина нещо сте поубъркали!
14.03.2010 19:12
Първо, ако считате, че нещо конкретно не е верно, посочете го, и ако имате факти, изложете ги!
И второ, не аз съм автор на тази книга, и ако недоволствате, по принцип, недоволствайте срещу автора на книгата, а не срещу този, който публикува този откъс.
Или, щом не ви харесва, не трябва да се публикува? Така ли да ви разбирам? Но ако наистина е така, просто няма да се разберем.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 28312315
Постинги: 4287
Коментари: 7547
Гласове: 8239
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031