Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.03.2010 22:19 - Демократите са еднакви – винаги и навсякъде, защото господарят им е един! Автор: eltimir
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 1771 Коментари: 2 Гласове:
1



Пускам нещо доста старо. Копирал съм го от някакъв форум, даже не помня точно откъде. Но искам да видите еднаквостта на демократите. Да, те всичките са еднакви. Желю, Филип, Сер Гей, Саксофонски, Ахмед Поган, Параванов, Бойко Б., Волен, Яни – разлика няма. Вярно, не всичките са педераси, ама и уж нормалните, и те са извратени. Искам да се отвратите от тях. Така, както аз, който навремето бях в затвора заради антикомунистическа пропаганда, днес съм отвратен от демокрацията.

***

Изпратен от: Прoф. Пoпвски, Добавен на: 6/13/2003

Беше доста отдавна. Още си бях в България. Една архитектка, моя колежка ми предложи да направим заедно проект на луксозна вила. Работата вече беше намаляла драстично. Колежката беше изключително коректна и възпитана дама, с която бях работил и преди. Съгласих се. След месец тя ми показа подложките. Останах като Гръмнат. Не вила, ами истинска прогимназия. 850 кв метра застроена площ, на етаж. На четири етажа. Футболно игрище. Колежката , да я наречем Ани, ми разказа малко история....
– Човекът на когото ще изработим проекта е художник. Много е богат. Картините му се изкупуват на запад. Горката архитектка. Тя не знаеше самата на кого ни предстои да работим. Работодател ни беше една от най-известните български мутри. Да го наречем Жоро за по просто Отидохме на местото му в Бояна. 5 декара на прекрасно място до киноцентъра. Цяла София беше в краката му. Шосето на 100 метра от вилата. Посрещна ни един висок, слаб около 42 годишен индивид с мустаци. Седнахме в офиса му. Предложи ни уиски. Аз отказах защото бях с колата.
– О, това не е проблем г-н инженер. Колата ви ще оставим в нашия гараж а моя шофьор ще ви откара и утре ще дойде да ви вземе и докара до офиса. Да си я приберете. Kултурен на вид. Но мутра. Културна мутра. Започнахме да разискваме проекта. Вилата беше на 4 етажа с конферентни уредби, бойници, сикюрити камери и прочее. Имаше 12 бани и 4 камини. В сутерена до вилата му проектирахме басейн 25/15 със стоманена конструкция която през лятото правеше басейна открит, а през зимата отопляем. Само покривалото на басейна и механизмът за навиване струваше 250 000 дойче марки. В САЩ подобни имения имат супер богатите и те струват от 40-50 милиона долара нагоре.

Накрая стигнахме до цената на проектирането. Аз поисках 20 000 долара, но той ми каза, че не може да плати повече от 10 000 долара.На архитектката договора беше 18000 долара. Стиснахме си ръцете и Жоро извади един портфейл. Пълен с долари. На мен даде 1000 аванс на колежката 1500. За един месец приготвих проекта. 112 чертежа. Повече от Жилищен блок. Чертаеха ми три технички. Като представихме проектите Жоро ми даде още 1000 долара.

Започна строителството. Джипове идваха да ме вземат през ден от къщи и да ме карат в Бояна. Запознах се с цялата му охрана -14 души го охраняваха. Три джипа Мерцедеси и трите бронирани. Вечерно време след като работниците си отидеха, оставахме в офиса и се черпехме с охраната. Тези типове не само пиеха като луди, но и половината се дрогираха. Предлагаха ми да смъркам кокаин, но аз отклоних
офертата. По това време пушех и син ротмънс ми беше достатъчен. Полека полека мозайката започна да се сглобява. Бизнесът на Жоро беше да фалшифицира картини и да ги продава на баламурници на Запад. Фалшифицираха картини на Моне, Пикасо, Салвадор Дали и още няколко суперизвестни художници. А зарибяването на наивниците беше направо класическо. Но няма да издавам тайната. Засега. Освен това Жоро имаше и три фирми за изнасяне на танцьорки в чужбина - Гърция, Испания и Италия - търговия с бели робини. Викам на охраната - Абе шефа ви има много пари. Не го ли е страх че може да му направят нещо лошо? Не го е страх щото държи всички в ръцете си - отговаряше ми шефа на охраната, някой си Мето. Аз се чудех как ги държи. Писано ми било да разбера...
Построяването на палата му струваше 4 милиона долара. Плати ги като поп. Като покриха, аз взех да го врънкам да ми плати остатъка. Близо месец го врънках, а той ми вика - Ще ти платя бе г-н инженер. Ще останеш доволен, не бой се. Но така и не ми плащаше. Най-накрая една октомврийска вечер след като свършихме проверката из замъка, аз пак го заврънках да ми плати. Дбре тази вечер ще ти платя - рече Жоро и се усмихна така загадъчно, че на мен ми стана гадно. Поръча по еднo уиски, изпихме го и ме качиха на джипа.
Тръгнахме. Три джипа. Цяла делегация. Ние с Жоро и двама мурдери в средния джип. Пътуваме пътуваме и по едно време като гледам-гори наоколо. Гъсти гори. Рекох си на себе си - Поповски, прощавай братле. Сега понеже си искаше 8000 долара, ще те гръмнат тези апапи и ще те изхвърлят в някоя урва. Ето докъде те доведе алчността. Друг глас ми викаше - Не си ти алчен. А проектът, а изчисленията, а безсънните нощи? Абе прекарах 15 минути като на тръни. По едно време се престраших и попитах: - Жоро, къде отиваме? Жоро се засмя и вика - Нали искаше да ти платя? Еми там отиваме. В касата. Ха, ха, ха, ха. - Рекох си-тези ще ме гръмнат. Започнах да си чета молитви на ум. Стигаме по една време да една огромна сграда. Направо дворец закътан между огромни дървета. Това било във... Владая. Железна ограда. На вратата мутри с автомати. На паркинга джипове и луксозни коли от мерцедес нагоре. Слезохме от колите и влезахме в сградата. Оказа се най-скъпо платеният публичен дом в София. Дим, хора, глъч, мацки, келнерките бяха с много интересни облекла. Едната им гърда беше гола, а другата скрита. И все млади момичета 20-25 годишни. Отидохме с Жоро в офиса му.

Тук трябва да направя едно уточнение.

Мутрата Жоро се имаше за много велик художник. Беше карал художиствена академия до 3 курс, но не беше я завършил, защото го бяха изхвърлили. С Жоро водехме спорове за изкуството и той, който имаше лошо мнение за Поповски - рече ми Жоро. - Глей сега. Това тук е публичен дом. Най-луксозният на Балканите. Тук приемам правителството, парламента и редица политици от Запад. Гледай да ти покажа. И Жоро включи стая номер 1. В нея на един голям креват се въргаляше зам. - председателят на парламента с едно курве. В номер 7 открихме един конституционен съдия. Жрицата му правеше минет, а той беше опулил очи. Страшна гледка. Така обходихме всички стаи и аз успях да видя над 10 пoлитици, депутати, прокурори, съдии, полицаи, бизнесмени, плешив, но млад шеф на партия и прочее и прочее. Останах с отворени уста... Нe бях очаквал чак такова нещо да видя. Жоро каза уморено. Таксата е 1000 долара. С екстрите 2000 долара. Стая за цяла нощ е 5000 долара. Избери си една от свободните мацки и се забавлявай цяла вечер. Нямам кеш и ще ти платя по този начин. Дойде една салонна управителка. Заведе ме в един друг офис. Показа ми 6-7 мацки. Аз автоматично посочих първата. Заведоха ме в една стая. Мацката ме чакаше. Като останахме сами, мацката ме попита какъв секс предпочитам. Казах й – всякакъв. Но нямам намерение да правя с теб нищо.
– Защо - каза ми тя - Не ти ли харесвам?

– Харесваш ми - (не исках да я обидя), но имам слабо сърце и няма да правим секс. Истината е, че ме е дълбоко гнус от подобни жени. Поръчахме вечеря и след като се навечеряхме, тя започна да ми разказва живота си. Майка и беше литераторка, а баща и професор по химия. Можете ли да си представите до къде бяха изпаднали тези интелигентни хора, за да избяга дъшеря им и да поеме по пътя на разврата? Тук ще работя 6 месеца - каза ми тя После ще ме пратят в Италия. Ще направя пари. Ще помогна на нашите. Мама след работа в училище, ходи да мете офиси. Татко го изхвърлиха от ХТЕИ. Бил стар. Сега седи в къщи и по цял ден гледа в една точка. Тих, Мълчалив, Незабележим. Не ни идваха гости. Не ходехме на кино. По цели дни, седмици ядяхме попара, г-н инженер. Просто нямахме пари за друго. Мама и татко започнаха да продават вещи от къщи, апартаментът заприлича на склад. Аз не издържах и избягах Но ги обичам. Родители са ми. Ще спечеля пари и ще осигуря старините им.

Очите ми се напълниха със сълзи. Юмруците ми се свиваха в болезнени спазми. Идваше ми да грабна автомата от някоя полузаспала мутра и да тръгна към София. Към Министерския съвет. Министър-председател по това време беше Филип Димитров. Тя легна на пода, аз на леглото и така прекарахме нощта. На сутринта се махнах още преди зората да освети гигантския бардак. Като изминах няколко километра, видях Владайската река. На Божи гроб не съм ходил. В река Йордан не съм се топил. Но за да измия мърсотията от себе си, се потопих във Владайската река. Мокър като плъх излязох и потеглих пеша към къщи. Беше краят на октомври. Скоро след това се махнах. Напуснах България отвратен. С плът в България търгуват само ченгетата и извратените партийци.

България никога не е търгувала с плътта на рожбите си. По комунистическо събличахте жените на България и се гаврехте с тях, г-да партийни секретари. Обещавахте им постове, дрехи и привилегии. В пост-комунистическата епоха първо ги уморихте от глад, ограбихте ги и после започнахте да търхувате с телата им, но Господ гледа отгоре!




Гласувай:
1


Вълнообразно


1. tomcat - Велико!
09.03.2010 22:26
Велико!
цитирай
2. анонимен - тъкмо работа за ангел
03.10.2010 15:08
ЕХ ЗАЩО АНГЕЛ НЕ Е БИЛ ТЕБ ПРОФЕСОРЕ НЯМАШЕ ИЗОБЩО ДА СЕ МИСЛИ МОЖЕШЕ ДА ИЗКАРА ЦЯЛ МЕСЕЦ ТАМ НАЛИ ТОВА МУ Е ХОБИТО НА "десидента" ЕЛТИМИР
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 28315222
Постинги: 4287
Коментари: 7547
Гласове: 8239
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031