Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.03.2010 23:38 - Анти-Моралът на Талмуда - Алексий, Епископ Саратовски и Царицински
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 1876 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 23.03.2010 23:41


Талмудът дели човечеството на две части: евреи и неевреи -гои /животни, езичници/. Християните са предмет на изключителна ненавист от страна на евреите. "Само евреите са произлезли от Бога, всички останали хора са произлезли от дявола. Евреите са по-приятни на Бога отколкото ангелите /Трактат Chullin, fol.91./, така че, онзи, който удари плесница на евреин, оскърбява величието Божие, и затова гой, който удари евреин, трябва да умре /Трактат Lathedrin , fol.58 b./ Колкото хората са по-високо от животните, толкова евреите са по-горе от другите хора /Sepher Leror ha Mar, fol.107 a./ Тези последните са животинско семе /Трактат Sebammoth , fol. 98 a./, тъй щото ако нямаше евреи, то на земята не би имало никакво благословение: ни слънчеви лъчи, ни дъжд, и хората не биха могли да съществуват" /Пак там – 63 а /.

Всички равини са съгласни помежду си в туй, че неюдеите имат чисто животинска природа. Рабби Мойсей бен Нахмам, рабби Раши, рабби Абрванел, рабби Жалкю и други, сравняват гоите ту с кучетата, ту с магаретата, ту, най-сетне, със свинете. “Едничък еврейският народ е достоен за вечен живот, а всички други народи са подобни на магарета”, казва рабби Абрванел /Comment.dr. Hos IV ,230,cel.4/. ”Вие, юдеи, сте съвсем други хора, но останалите хора не са хора, защото душите им произлизат от нечистия дух, докато душите на юдеите произлизат от духа На Светаго Бога.“ – убеждава съотечествениците си рабби Менахем /Comment.sur le Pentatengus,fol.14 b. /. Същото разсъждава и рабби Жалкю, който казва: “Само евреите имат право да се наричат хора, а гоите, които произлизат от нечистия дух, трябва да се наричат свини” /Salkut Keubent , fol. 10 b./. Следващият разказ илюстрира добре този възглед на евреите за иноплеменниците. Знаменитият равин Бен Сира се намирал във Вавилонски плен и се ползвал от голямата дружба на Навуходоносора. Царят му оказвал всевъзможно внимание и един път му предложил да се ожени за дъщеря му. Бен Сира казал на царя: “ Знай, царю, че аз съм човешко дете, а не животинско“ /Sepher Ben Sira , fol.8./. Дъщерята на царя, от гледището на Талмуда, е била не повече от кученце, и бракът с нея би могъл да унижи евреина.  На това главно различие между неевреина и евреина, се основава всичкият морал на Талмуда. Фарисеите, които били тълкуватели на Талмуда, не могли съвършено да унищожат заповедите, дадени от Мойсея на неговия народ, които определяли отношенията им към ближния; но те изтълкували тия заповеди тъй, че под ближен трябва да се разбира само евреин . Заповедите за любовта, които Мойсей дал, Талмудът заповядва да се изпълняват тогава, когато работата се касае до евреин, но те не трябва да се изпълняват по отношение на гой, животът на когото, за евреите е, като животът на куче (Има данни, че в самия оригинален текст на Стария Завет, думата, преведена като "ближен", на еврейски се пише "еднорасов съплеменник"! Тук, както и на много други места, манипулацията е в превода. Г.С.). “ Над магарета и кучета тъй не тежи Божият гняв, както ненавистта на Йехова тежи над гоите “ / Aboda Zarah , fol. 4 a./.  Тази мисъл, че Бог ненавижда гоите, оправдава според Талмуда всички жестокости на евреите по отношение на гоите. И наистина, как да обичат оногова, когото Бог проклина? На това основание Талмудът дава следното предписание: “Вие не трябва да оказвате на гоите никаква помощ”/ трактат Lebammoth , fol. 23 a. /. “Запрещава се да имате жалост към ония, които нямат разум“ /Тракт. Sanhedrin , fol. 92 a./. “Не следва правоверният човек да бъде милосърден към нечестивия човек” / Commentaire du ser livre des Rois XVIII , 14./. “Вие бъдете чисти с чистите и жестоки с жестоките”/ Baba Batra , fol. 123 a. "Гоите не могат да не бъдат зли, и ако те “правят добро, ако дават милостиня, ако оказват милосърдие, то още повече трябва да ги проклинате и да им вменявате тия дела за грях, защото те вършат това за щестлавие”/ Bala Buttra , fol. 10 b./ .

        Но тъй като опитът научил евреите, че не може тъй открито да порицават гоите, затова Талмудът препоръчва да бъдат лицемерни. “Приветствувай гоя, за да бъдеш с него в мир и за да му станеш приятен и да избегнеш разприте” /Тракт. Cittin fol. 61 b./. Рабби Бахай прибавя: “Лицемерието е позволено в тоя смисъл, щото иудеинът да се показва вежлив по отношение към нечестивия гой, за да го почита той и да му казва: “аз ви обичам“. Но същият рабби Бахай пояснява, как трябва да се прилага това правило: “Това се позволява в този случай, ако евреинът има нужда от гоя , или основание да се опасява, че гоят може да му навреди; в противен случай – това ще бъде грях“ /Sepliet Cod la Kenlach fol. 270/. Затуй, за да измами по-добре гоя, евреинът може да посещава неговите болни, да погребва неговите покойни, да помага на бедните, но всичко това трябва да прави, за да има мир с гоите и за да не правят тези нечестивци зло на евреите. /Тракт. Cittin fol. 61 a./ Но с това се не ограничават общите указания, от които трябва да се ръководи евреина в отношенията си към гоите. Можем да приведем цял ред други предписания на Талмуда, които се касаят до това, как евреите да се отнасят към живота и имота на гоя, - и чрез всички тия предписания преминава това дълбоко различие, което полага талмудът между евреите и неевреите. Касае ли се работата, например, за земните блага…Тия блага са дадени на човека, говори св. Писание. Да, но човекът – това е само евреинът, обяснява Талмудът. И тъй, неевреинът няма право да владее тия блага, защото той е не само животно, но като животно, него със спокойна съвест можем да убием или изгоним и да се възползваме от имота му. – “Собствеността на неевреина – е като изгубена вещ; истинският `и владетел е евреинът, който и  трябва преди другите да я владее/ Baba Batha, fol. 54 b./.                                                                                       

       “Това е напълно справедливо, казва рабби Албьо , защото Бог е дал власт на евреите над имота и живота на всички хора” /Sepher Sanhedrin , fol.37 a./ Затова , ако той открадне от евреина някоя най-малка вещ, то той заслужава смърт, но на евреина е позволено да взема, колкото му се иска, от имота на гоя, защото там, дето е написано “да не правите зло на ближните си“ не е казано, че не трябва да правите зло на гоя/ Sepher Nalkarim III 25/. Ето защо евреин, ако открадне нещо от евреин, счита се за крадец, но ако открадне от гой, се счита, че е взел това , що му принадлежи. Рабби Аши казва на слугата си: “Донеси ми това грозде , което принадлежи на гоя, но не пипай това, що е собственост на евреин“ / Тракт. Bada Kammafol 112 b./. Тази върховна власт на евреина над всичко, що принадлежи на гоя, се простира и над животните. Талмудът казва: “ако волът на евреина убие вола на гоя, то евреинът е свободен от съд, но ако волът на гоя убие вола на евреин, гоят трябва да заплати загубата на евреина, защото Бог е измерил земята и е предал гоите на израиля”/ Тракт. Bada Kamina fol. 57 b./.               

        Талмудът  също дава съвети на евреите и относно средствата, при помощта на които евреите биха могли да достигнат и главната си цел – окончателно да се подчинят гоите материално. Главните средства – това са лихварството и измамата. “Бог – казва се в Талмуда, - е заповядвал да се вземат лихви от гоите и да им се дават пари не иначе, а само за лихви, тъй щото вместо да им се оказва помощ, ние трябва да им причиняваме вреда, ако това е полезно за нас; но по отношение към евреите не трябва да правим така“ / Matrrontde Sepher Mir. fol. 73. 4./. Знаменитият рабби Бахай казва: Животът на гоя е в твоите ръце, о иудеино, а толкоз повече ти принадлежи златото му “ /Exqlis du Pentar fol.213, 4./.

Благодарение на тая доктрина за лихварството, което е задължително за евреите, като правило на религията им, в техни ръце се съсредоточава грамадно богатство. Понякога това лихварство е достигало до невероятни размери. В съчиненията на Янсен са приведени данни, които доказват, че евреи са вземали 300, 400 и дори 600 процента в година. Покрай лихварството Талмудът предписва на евреите да употребяват по отношение към неевреите всички способи на измама и кражба, например: гоят изгубил някой предмет или кесия, евреинът който го е намерил, не трябва да го връща на гоя, защото е писано: “Запрещава се да се връща на гоя туй, що е изгубил; този, който върне на гоя, що е изгубил, няма да намери милост от Бога “/Тракт. Sampelrin, fol. 76 b./. Раби Раши разсъждава: “ Да върнем на гоя туй, що е изгубил, това значи да сравним нечестивия с израилтянина, а това е грешно“ /Пак там/. “Който връща на неуидей изгубена вещ, прави грях, защото съдейства за могъществото на нечестивия “/Sak. Chaz hlieh Cez./, казва рабби Маймонид. Рабби Жерухан прибавя: “Ако гоят има свидетелство, което доказва, че той е дал на заем пари на евреин и ако гоят изгуби това свидетелство, то евреинът който го намери, не трябва да го връща на гоя, защото задължението на неговия брат е изгубило силата си в тоя момент, когато го е намерил. Ако пък евреинът, който е намерил полица, би пожелал да я възвърне на гоя, то неговият брат трябва да му запрети да направи това, казвайки: “Ако ти желаеш да светиш името на Бога, то не прави това“ /Nethih , IV./. Този съвет напълно се съгласува с морала на Талмуда, защото гоят, по Талмуда, няма право на собственост, която принадлежи само на едните евреи. “Позволено е, казва Талмудът, да вземете лихва от гоя, а също и да го измамвате при продажба на някоя вещ, но ако продавате нещо на ближния си, т.е. на евреин, ако купувате нещо от него, не трябва да го измамвате” /Тракт. Baba Mesia, fol.61 a./.  Рабби Мойсей ясно казва: “Ако гоят, като се разплаща, се излъже в сметката на парите, евреинът нека каже: “Аз нищо не зная“. Но аз не съветвам да вкарате гоя в грешка, защото той може да направи тая грешка с намерение да изпита евреина. След това става понятно туй, що е писал рабби Бренц: “Ако евреи са пътешествували в продължение на цяла седмица и са лъгали християните на дясно и на ляво, то нека те се съберат в събота и въздадат слава на Бога, казвайки: “Трябва да се изтръгне сърцето от гоите и да се убие най-добрия християнин” /Ludenbalg , 21./. Евреите по правилата на Талмуда, трябва да се ползуват от държавните закони тъй, щото да извличат от тях само придобивка за своя народ. В това отношение Талмудът се изразява много ясно: “Ако евреин има да се съди с неевреин, то вие трябва да съдействувате в това, щото вашият брат да спечели делото, и трябва да кажете на иноплеменника: “Тъй желае нашият закон“. Ако законите на страната са благоприятни за евреите, то вие трябва също да съдействувате в това, щото вашият брат да спечели делото, и трябва да кажете на иноплеменника: “Това изисква вашият закон”. Но ако се не представи ни тоя, ни другия случай, то трябва да омотаете иноплеменника с разни интриги тъй, че евреинът да спечели делото”/ Тракт. Baba Kamma , fol.113 a./.   Рабби Акиба, комуто принадлежи това правило, прибавя, че при това дело, трябва да бъдем предпазливи и да действуваме тъй, че евреите да не бъдат дискредитирани. .

Същото различие между иудеина – човек, и гоя-животно, което дава право на евреина да се разпорежда с имота на гоя, дава му също право за живота и смъртта над последния/ т.е. гоя/. Рабби Маймонид казва за това така: “Казано е: не убивай, но това означава: не убивай евреин, син на Израиля, но гоите, еретиците, не са синове израилеви” /Sad Chag., hileh Rozzachu hilch Mela chim./. И така, тях можете да убивате със спокойна съвест, и това е по-добре да правите тогава, когато не ви заплашва никаква опасност за отговорност.” Трябва да убивате най-почетния, между идолопоклонниците” /Aboda Zara fol.26 b./, и още: “Ако извличате гоя из яма, в която е паднал, то с това се оказва услуга на идолопоклонството” /Aboda Zara fol.20 a./. Маймонид казва: “Запрещава се да имате милосърдие към идолопоклонника, когато той погинва в река или в някое друго място, и ако той потъва, не трябва да го спасявате“ /Jad Chaa hilech Abada Zara./. По такъв начин учат и всички други знаменити тълкуватели на Талмуда и особено Абранавел. Този последният заповядва да ненавиждат, да презират и унищожават всякого, който не принадлежи към синагогата, или е отлъчен от нея /Rosch Emmunna , fol. 9 a/.“  Ако еретик падне в яма, казва той, не го изваждай; ако в ямата има стълба, ти я извади от там; ако около ямата се намира камък, то ти го хвърли там /Aboda Zara. fol.26 b./. Най-сетне, в Талмуда има правило, което по своята жестокост напомня жестокостта на древните поклонници на Молоха и което в достатъчна степен обяснява ония ритуални престъпления на евреите, които тъй често са имали място в историята на тоя народ: “Този, който пролее кръвта на гоя, принася жертва Богу” /Lafkut Simeoni ad Peutat, fol. 245 col.3. Miderach Bamidebar rabba. p. 21./. Да убиеш гоя е такава голяма заслуга, че ако при това е станала грешка, и вместо гой, е бил убит евреин, то тогава не се вменява вина на убиеца, тъй като по Талмуда, едното желание да убие гоя е голяма заслуга на евреина. Този, който възнамерява да убие животно, а убие ненадейно човек, или този, който като желае да убие гоя, по погрешка убие евреин, не трябва да се подлага на наказание” /Тракт. Sanhedrin, fol. 78 a./; но гоят, който преднамерено убива евреин е виновен, като че ли е унищожил целия свят /Тракт. Sanhedrin 37 a./. Гой, който убива друг гой, трябва да се счита невменяем, защото той чрез това убийство става прозелит на еврейството. Но ако той е убил евреин, трябва да умре, макар и да е приел обрезание” /Пак там , fol. 71 v./. Както имота и живота на гоя се намират в пълно разпореждане на евреина, така в негово разпореждане се намира и семейството на гоя – жената и децата му. Мойсей е казал: “Не пожелавай жената на ближния си“, - но жената на ближния – това е жената на евреина. Най-знаменитите тълкуватели на Талмуда, равини: Раши, Бахай-Леви, Жерсон, са съгласни помежду си в туй, че прелюбодеяние няма там, дето няма брак, но понеже гоите са животни, то у тях  не може да има брак, който е божествено установление. На това основание равинът Маймонид учи: “Позволено е прелюбодействието, но с жена на неевреин “/Lad Chax hilech Melachim ./. И наистина, в Талмуда има много разкази, където в ролята на прелюбодейци влизат знаменити равини , например: Емидер, Нахман,  Миер, Тарфон и др. /Тракт. Lomma, fol. 18/.

Чудовищно, Талмудът разрешава садизма: мъжът може да върши с жена си всичко, що му е угодно, да постъпи с нея така, както постъпват с парче месо: да го пече или вари, или - кому що се нрави. В Талмуда има разказ, че при един равин дошла жена и почнала да му се оплаква за содомските действия над нея от мъжа и: “Дъще моя, казал и равинът, аз не мога никак да ти помогна, защото законът те е принесъл в жертва на твоя мъж“. И забележително е, че това учение се намира не само в старите Талмуди, но и във Варшавското издание на Талмуда 1864 г./Тракт. Nedarim./. Най-сетне в Талмуда има такива гнусни правила, които не се решаваме да предадем в превод. По-нататък, по мнението на Талмуда, всички християни са идолопоклонници, към тях трябва да се прилагат всички жестоки мерки, каквито се прилагат към идолопоклонниците /Aboda Zara , fol. 2 a./. Християните толкова повече са виновни в идолопоклонство, защото почитат за Бога – нечестивия “юдеин – ренегат”, за когото самия спомен трябва да се унищожи / Aboda Zara , fol. 17 a./. Ето защо рабби Раши с гняв възклицава: “ Трябва да се заколи най-добрия между християните” /Комент. на “Изход”, изд. Амстердамско/. Неговите мисли напълно споделя равин Маймонид, този орел на синагогата, когато казва: “Заповядва се, да се умъртвяват и хвърлят в рова изменниците из средата на еврейския народ и такива еретици, като Иисус из Назарт, и Неговите последователи /Lad Char . hilach Aboda Zara Perek./.  В трактата “Абода Цара “ се говори , че всеки юдеин има право да се нахвърля върху християните и да ги убива с въоръжена ръка. Но в тия случаи, когато иудеите биха достигнали политическо могъщество и биха завзели в ръцете си всички функции на държавния живот, те трябва да предадат всички християни на смърт, под какъвто и да било предлог /Lore Bea 158. Choschen Misch.425./. За постигане на това могъщество, Талмудът разрешава на евреите клетвопрестъплението. В Талмуда има следния разказ: рабби Йоханан се ползувал от доверието на една дама, която му доверила един голям секрет под голяма клетва, че той няма да го каже никому. “Аз няма да открия тоя секрет и на Бога Израилев”, отговорил и равинът. Дамата му повярвала, но рабби Йоханан в себе си прибавил: “На Бога Израилев няма да открия секрета, а пред израилския народ ще го открия“ /Тракт. Aboda Zara, fol. 28 a./. Талмудът много възхвалява тази изобретателност на равина. Равин Акиба препоръчва на евреите да казват: “Тая клетва няма значение“, и тогава съвестта им ще бъде спокойна /Тракт. Calla ,2./.  Но когато евреин направи някое голямо престъпление, а друг евреин бъде привлечен в качеството си на свидетел против него, то този последният може да даде лъжлива клетва, възползвайки се от указаната уговорка за себе си, за да оправдае своя брат /Lore Bea  CCXXXII, 12 и 14./ Ето пример на еврейска клетва: Крал на гои иска от евреин да се закълне, че няма да бяга от страната му; евреинът трябва да каже в себе си: “Днеска няма да бягам“; кралят иска евреинът да се закълне ь, че той никога няма да избяга, евреинът трябва да каже в себе си: “ да, но при такива условия“, после да избере някое невъзможно условие, напр., ако кралят няма да се храни днеска/ Hagahah Ashari/. По такъв начин евреите могат да нарушават всяка своя клетва и да запазят спокойствието на съвестта си .
............

Приведохме редица свидетелства из Талмуда, които доказват злобата и ненавистта, с които евреите са пропити към гоите /неевреите/. Нека читателят направи сам нужните изводи, на основание приведените от нас данни от талмудическия морал.   

/Това изследване е поместено в сборника “Талмудът и евреите“,
сп.”Православен мисионер”,
Пловдив, 1937 г./


 



Тагове:   ненавист,


Гласувай:
1



1. анонимен - Да пратим величията при Господа им
03.06.2010 16:03
Земята е място за хората (наказаните грешници и животните).
Земята не е място за пребиваване на Богове и Богоподобни.
Щом като всеки "Талмудист" е толкова свиден на Господа - да го пратим на небето - методи - много. Извисените и ангелоподобни, а дори и по-любими --- там горе, а не тука.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 15604017
Постинги: 3945
Коментари: 6953
Гласове: 7963
Архив
Календар
«  Май, 2022  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031