В предишни постинги бе обяснено, че древните тракийски походи, а не някаква мнима индо-европеска родина са причината за приликата на много езици. Тъй както римляните са разпространили своята реч, така и много от племената на дедите ни са потеглили в различни посоки и са повлияли други народи. Понеже траките са трън в очите на тези, които се кичат с чужда слава, още от древността предците ни са охулени и оклеветени несправедливо.

За да се прикрие влиянието на траките върху различни групи хора, се създават изкуствени понятия като индо-едвропейски език и тем подобни. Ако наистина европейските народи германи, келти, гърци и т.н. са били някога си, някъде си една общност с индийците, щяха да съществуват общи думи за земя, небе, огън, топло, студено, т.е. най-основните понятия щяха да са идентични, това обаче не се наблюдава. Също така всяка група щеше да запази приблизително еднакъв брой сродни думи със санскрит. Факт е обаче, че българския се откроява ярко, нашият език стои много по-близо до санскрит отколкото да речем английски и немски, този факт обаче се премълчава.

Има и друго: десет древни автора свидетелстват за тракийски поход към Индия. Това са Филострат,  Еврипид, Хигинис, Цицерон, Сенека, Аполодор, Овидий, Нонус, Плиний и Страбон. Не съществуват никакви сведения за древен поход на германи, келти, или латини към страната на брамините.

 

В индийските предания пък се говори за божествен народ БРГУ. Те били бойци колесничари ( както са описани траките), а самото име БРГУ/ БЛГУ напомня на това на тракийското племе БРИГИ. Споменато е също, че скитите ( сака) са потомци на воинската класа на древните арийци. Дион Касий определя тракийското племе даки като клон на скитите, Стефан Византийски също твърди, че скитите са тракийски народ ( СКЮТИ ЕТНОС ТРАКОН). Според Страбон СКИТИ означава СКИТАЩИ ( на гръцки – номади). Щом племенното название на скитите е обяснимо на български, то те са и наши деди.

 

Когато някои народ завладее нови територии, след известно време той налага свои топоними и хидроними, това са направили и нашите деди траките. Ведическите имена на реки Бара, Раса и Кубха са обясними не на латински, немски, или ирландски, а на български. Малките реки у нас са наречени бара. Раса означава роса. Кубха отговаря на ст.блг. купати се-къпя се. Реката е била мястото за къпане в древността.

Арийската планина Имеус носи същото име както тракийската Емус, която до XIX-ти век наричана Емъ ( Стара Планина). Днес само най-източната част на Стара Планина е запазила древното си име. Става дума за нос Емине.

 

Разбира се не може един народ да пребивавава в дадена територия и да не остави следи. Тук ще спомена, че в Индия са намерени оръдия на труда, които имат прототип в Тракия, а не в Германия, Италия, или Британия. В Пакистан и Афганистан е окрита особена керамика имаща паралели с тази от Тракия ( от района на Перник, чавдар-кремиковска култура ). Досега обаче съпоставка не е правена и тези данни са неизвестни на широката публика.

 

Погребалните обичаи на дедите ни са идентични с тези на ведическите арийци, но нямат нищо общо с обичаите на латини, германи, или ирландци.

 

Древноиндийските божества Сварга, Сурия, Бага, Паржания, Баларама, Крсна и Дакса са и нашите Сварог, Зория, Бог, Перун, Белобог, Чернобог и Дажбог.

 

Не прави ли впечатление, че археологически находки, обичаи, хидроними, а и божества на древните индийци са много по-близки до нашите, отколкото до който е да е било друг народ? Защо тогава да не вярваме на Ариан, Ноний, Срабон, Плиний и др. че е имало тракийски поход към Индия. Дори и санскрит показва много по-ясна връзка с българския, отколкото с немски, или английски. За да не бъда голословен (по-долу) представям списък от най-основните думи от санскрит, сравненени с няколко езика.

 

Призовавам опонентите си да представят списък с 150 английски, или немски  основни думи, които са по-близки да санскрит отколкото българските.

 

Нека да посочат седем германски божества чийто имена са по-близки до тези на древноиндийските богове отколкото нашите.

 

Нека посочат поне няколко исторически извора, свидетелстващи да древни походи на германикъм Индия.

 

Нека да посочат архелогически находки от Индия имащи прототип в Германия.

 

Нека посочат и паралели в обичаи на древни индийци и германи.

 

Нека отговорят защо само българите имат толкова много общи неща с древните индийци.

 

Докато не направят това дискусия няма да има. Не желая да си губя времето с глупости. Или някои притежава данни, или не. Ако опонентите ми не са в състояние да представят повече информация от моята, то е редно да признаят, че съм прав, или поне да спрат с нападките. По-почтено и по-мъдро е. Когато фактите говорят и боговете трябва да мълчат!

 

Кратък сравнителен речник:

санскрит- (старо)български – немски – английски

набас-небеса – Himmel – heaven

уда-вода – Wasser – water

тама-тъма – Dunkelheit – darkness

свита- светъ ( светлина, белота) – weiss- white

сушка-суша, сух – trocken- dry

ксама-земя –Erde – earth

пртиви-пръст- Erde – earth

прастира-простор – Raum, Weite- space, room

агни-огън –Feuer – fire

жвара-жар – Glut - glow

грати-грети( грея, топля)  –wдrmen – to warm

тапаа-топлина-Wдrme, warmth

сиита-студ- Kдlte, cold

живита-живот – Leben – life

жива-жив – lebendich – alive

мартия-мъртъв – tot – dead

марана-мране – sterben – dying

баяса-боязън - Furcht- fear

рада-радъ ( радост, задоволство) –  Freude- happyness, gladness

ватр-вятър – Wind – wind

прати-против – gegen – against

пра-пра – vor – fore

пурва-първа – erste – firts

са-с – mit, with

сах-със- mit, with

бах-без – ohne – without

нас-нас - uns – us

нас – наш - unsere- ours

вас-вас- ihr- you

вас-ваш – Ihr, Ihre – yours

ека-едно – eins- one

две-две –zwei- two

три-три –drei – three

чатур-четири- vier – four

чатурт-четвърт – vierfach, Viertel – fourth

панча-пентъ (пет) – fьnf – five

даса-десет- zehn - ten

сата-съто (сто)– hundert – hundred

маду-мед – Honig-  honey

пала-плод-Frucht, fruit

шрати- зрети ( зрея) – reifen- rippen

шрити-жарити – brennen- to burn

пита-питие – Getrдnk, drink

авика-овца – Schaf, sheep

кукута-кокотъ ( кокошка) – Vogel, bird

патага-пътахъ ( птица)

ята-ято - Swarm- swarm

грива-грива –Mдne – mane

вала-власи ( коса, козина) –

гава-говедо – Kuh, Rind, Vieh- caw, cattle  

рава-рев – Heulen – cry

раяти, лаяти – лаяти – bellen – bark  

чарака-чирак – Lehrlrng - student

коша- кош - Korb- basket

кароти-корито – Trog - through

карпата-кърпа – Tuch - towel

ксура-косер(нож) – Messer – knive

картака-кортик ( нож) – Swert- sword

сулака-сулица ( копие) – Speer- spear

сена-санъ ( отряд, войска) – Heer, truppen – group, detachment

катака – катъ ( лагер, стан) – Lager- camp

апад-нападъ ( нападение) – Angriff - attack

урана-рана – Wunde – wound

ружа-руша – zerstцren demolish, destroy

чата-чета ( количесво) – Anzahl- quantity

лекха-леха –Beet-bed,  furrow

шила-жила – Sehne – sinew

оста-уста - Mund – mouth

мажа-мозък – Gehirn- brain

крода-гръд-Brust- breast, chest

крка-гръклян- Rachen- throat

асти-кост –Knochen, Bein – bone

кеса-коса – Haar- hair

плавате-плавати ( плавам) – schwimmen – swim

плувами-плувам- schwimmen – swim

ходате-ходити ( ходя) – gehen- go

падами-падам –fallen - fall

прападами-пропадам – durchfallen – fall

паати- пазя - hьten, bewachten-keep, watch over

пачати- печа- backen, bake

пимсати-писати - schreiben, write

масижала-мастило – Tinte - ink

чета – чета – lessen- read, percieveq understand

рекха-резка, черта  – Strich - stroke

лияте-лияти – fliesen, flow

рудати-ридати ( ридая) - schluchzen, cry, weep

вадате-вадити ( обвинявам) –anklagen- acuse

трасати- треса - schьtteln- shake

смаяти-смеяти( посмявам) – wagen, dare

двасати-двисати ( движа) – bewegen, move

свитати-свитати (светя) – leuchten – to light

панаяте- пеня се - schдumen- to foam

срути-слути ( слушам) – hцren – hear

валате-валити – drehen -turn, roll over

валана-валяне - drehen- turning, roling

даяте-даяти (давам) - geben- give

дрхати-държати – halten, hold

любяте-любити – lieben – to love

лупами-лупам – slagen - hit

лепами-лепам - schmieren- smear

вартате-врьтети ( въртя) - drehen – turn

вартана-въртене - drehen – turn

дина- ден- Tag- day

масака- месец – Monath- month

маса-месец ( луна) - Mone, moon

сурия – зория ( зора) – Morgenrцte –dawn

света-светъ ( разсъмване) – morgen- morning, dawn

рту- рокъ ( време) Zeit, time

гати-годъ ( време) - Zeit, time

тата-тате – Vater, father

жана-жена – Frau, Weib – woman, wife

жаната-женатъ ( женен) – verheiratet- married

девара-девер- Swager- brother in law

наводха-невеста – Braut – bride

шияла-зълва- Schwester der Ehemans – sister in law

ятра-етърва – Frau des Bruders des Mannes – sister in law

снуса-снаха – snura (ст.вис-н.)– snoru ( ст.е.)

братрия-братовчед –Vetter, cousin

свасура-свекър – Schwiegervater  , father in law, sweor-свекър( ст.е.)

дума-дим- Rauch- smoke

дама-дом- Hause, house

кошта-къща - Hause, house

стана-станъ- Lager, camp

саба-соба –Zimmer, raum- room, chamber

вара-варъ ( ограждение, дворец)- Schloss, Zaun- castle, enclosure

виса-вьсъ ( село) –Dorf-  thorp ( ст.англ.), village, hamlet,

врти-врътъ (двор) Zaun – tоwn, yard

чатия-четия ( покрив) – Dach- thatch, roof

патала-потонъ ( покрив, таван) - Dach- tatch
песана-пясък – Sand, sand

ретас – река – Fluss- river

пена-пена ( пяна) – Schaum - foam

сара-езеро – See, Teich – lake, pool

вари-вир - See, Teich – lake, pool

брх-връх – Gipfel- top

дару – дърво - Baum- tree

сака-сонкъ ( клон) – Zweig - brahch

абая-абие (веднага) – gleich, sofort – immеdiately, at once 

аба-овъ (този) – dieser, diese, das, that, this

ко-кой – wer, who

асия-уста- Mund-mund

уша-ухо – Ohre – ear

читра-чист – rein- clean, pure

бружа-бърз- snel- quick, swift

бодин-буден - wach-awake, clever

жива-жив ( бърз, активен) – lebendig, snel - quick

друва-здрав – firm, steady

чодия-чудо- Wunder- wander

мая-омая – Zauberchracht – magic

чара-чаръ ( магия) – Magie – magic

смая-смайване – verwunderung - admiration, astonishment

висва-вси ( всички) – alle, all

веда-ведъ ( мъдрост)  – wissenschaft – wisdom, wita -мъдър човек ( ст.англ.)

бага-бог – Gott- god

хармия- храм - Tempel – temple

пужита – почит – Hochachtung – honour

дана –данъ ( дан) - Steuer, Schenkung – gift, tribute

  

Използвана литература:

M.Coulson, Sanskrit, University Press, Oxford, 1982;
W.Dwight Whitney, Sanskrit Grammar, LPP, Delhi, 2003;
A.A.MacDonell, Sanscrit Dictionary, University Press, London, 1954;
J.Chawla, The Rigvedic Deities and their Iconic Forms, Munshirram Maniharlal Publ. Dehli, 1990;
V.Govind Apte, Sanskrit, Hipocrene Books INC, New York, 1996;
S.Piggot, Prehistoric India, Penguin Books, Harmodsworth, 1950;
M. Wheeler, Civilizations of the Indus Valey and Beyond, Thames&Hudson, 1966;
Komitee fur Kuktur der Volksrepublik Bulgarien, Jungesteinzeit in Bulgarien, Goetz Druck KG, Wunsdorf, 1981;

 

Поздрав за това , което правиш!
Аз търсих сайт и намерих за САМСКРИТA, скрит в самия себе си . Никой друг народ не може да даде превод на наименованието на свещения език!
http://www.samskritabharati.org/

http://www.samskritabharati.org/index.php?option=com_wrapper&view=wrapper&Itemid=262&lang=en