В днешната ситуация, характеризираща се с пълна безпомощност на властите, които са принудени да блъфират като при лоша игра на покер, много важна роля играят отделните информационни подмятания.

Тъй като по никакъв начин не трябва да се обявява истината, остава да бъдат предупреждавани само тези, които са готови да слушат, а не тъпо да се самоуспокояваме, че „всичко е наред”. Но това трябва да се прави с нетрадиционни методи.

Самите властимащи твърдо застанаха на позицията, че при тях всичко е забележително - те не се готвят да дават информация за това, че в действителност разбират всичко протичащо, но просто откровенно лъжат. И точно в този момент излиза интервюто с Рубини.

Трябва да се кажат няколко думи за това кой е този Нуриел Рубини. Формално е професор от Ню-Йоркския Университет и достатъчно разрекламиран специалист по кризата. Но не това е най-главното.

Най-напред, той е представител на монетаристката икономическа школа. А след това - е популяризиран неслучайно. Въпросът е в това, че съвременната монетаристка школа не виждаше (и в крайна сметка няма как да види, тъй като няма съответните инструменти) съвременната криза.

Но от средата на първото десетилетие от настоящия век кризисните признаци постоянно нарастваха. Като цяло досега се писаха достатъчно материали по темата – достатъчно е да си припомним разработената в Русия от ред икономисти през 1998-2001 г. Теория на кризата, която беше достатъчно пълно описана в книгата, появила се още през 2003 г.

За всеки разумен експерт всичко стана пределно ясно през 2005 година, тъй като именно тогава престана да пада реалната лихва по потребителските и ипотечни кредити в САЩ, т.е. беше прекратен механизмът по прекредитиране на дълговете.

В такава ситуация за монетаристката идеология (тя отдавна престана да бъде научна школа) категорично беше необходимо да се намери човекът, който най-напред, да е „свой” и на второ място би могъл да „покаже лице”, т.е. да демонстрира, че има монетаристи, които са видели настъпилата криза.

Има и „трето”: тогава, през 2005 година, когато малко от представителите на монетаристите вярваха в кризата (още веднъж повтарям: монетаристката наука не вижда тази криза, затова можеше да става дума само за вярване), такава роля можеше да изпълнява само човек от „втория”, а дори и третия ешелон, за който само такава „роля” (той също не вярваше в кризата!) беше единствения начин да пробие до върха.

Именно такъв човек се оказа Рубини, който във връзка със задълбочаването на кризата ставаше все по-популярен. Да отбележим, че не явявайки се реален специалист (едно е да кажеш за неизбежността на кризата и съвсем друго – много години да търсиш нейните реални причини и следствия), той допуска достатъчно много странни изказвания.

В частност, беше засичан нееднократно, като че ли, той активно да продава името си за организиране на борсови подскоци – и досега е използван, за да каже нещо, което официалните лица никак не могат да произнесат на глас.

Какво обяви Рубини последния път? Цитираме по сайта K2K news.

Първо, на ежегодната конференция Ambrosetti, провеждана в Италия, Рубини заяви, че „САЩ, Япония и много страни от Европа са изчерпали своите арсенали и са беззащитни срещу двойната рецесия”. „По-нататъшните придобивания на облигации от страна на ФЕД няма да променят нищо. Доходността на полиците вече се понижи до 2,5%, а кредитните спредове отново се увеличават. Монетарната политика може да поддържа ликвидността, но тя не решава проблемите на платежоспособността” – каза Рубини.

Фактически той говори това, което и така е ясно: че по-нататъшната емисия не води до подобряване състоянието на икономиката като цяло. За читателя на тази страничка това отдавна е ясно, но аз ще напомня, че официалната западна пропаганда до сега заявява, че кризата практически е завършила.

„По прогнозите на Рубини темповете на ръст за икономиката на САЩ през второто полугодие на тази година ще съставят по-малко от 1%, въпреки най-значителното стимулиране в историята на страната – понижение на процентните лихви от 5% до нула, дефицит на бюджета 10% от БВП и $3 трлн. за спасяване на финансовата система.”

Но да приемем, че лихвите бяха понижени до нула още през 2008 година, а паричната емисия представлява примерно 1% от БВП на месец (т.е. досега повече от $3 трлн.) - тук не е съвсем ясно какво именно Рубини изчислява.

„Ние достигнахме до момента, когато какъвто и да е шок може да ни сблъска отново с рецесията. При ръст на междубанковите спредове може да възникне порочен кръг, както през 2008-2009 г.” – каза Рубини, наричайки ситуацията, когато реалната икономика и кредитната система си вредят един на друг като „процес с автоматично захранване”.

Рубини отбеляза, че американските компании разполагат с достатъчно кеш, но те извличат печалби, провеждайки „режещо-огнева” политика в сферата на разходите за работна сила. „Ние изгубихме 8,4 млн. работни места, а ако към това добавим и загубата на работни часове, тази цифра се увеличава с 3 млн. За да върнем загубите, на нас ни е необходимо ежемесечно да създаваме 450 хил. работни места в течение на три години” – заяви той.

И тук фактически той каза това, което беше нужно на властите. Кризата ще продължава и ще се съпровожда със силен ръст на безработицата.

По оценки на Рубини „държавният дълг на богатите страни към 2015 година ще достигне средно до 120% от БВП, не оставяйки възможности за по-нататъшно стимулиране на икономиките. Ако те започнат да изпитват съдбата, ги грозят облигационни кризи, подобни на тази, която преживя Южна Европа тази година”.

Това също е разбираемо. Фактически Рубини обяснява, че държавите ще продължат да компенсират проблемите на икономиките, но техните възможности са ограничени, тъй като е невъзможно безкрайното увеличаване на суверенния дълг.

Въпросът е само един: защо той каза това именно сега, а не през пролетта или през зимата? Отговорът, като че ли, също е само един: тези, които са му препоръчали да го обяви това знаят със сигурност, че състоянието на икономиката на САЩ през тази есен не внушава оптимизъм.

В обобщение, който е предупреден, той е въоръжен. А за всички останали влошаването на състоянието на икономиката ще стане неприятна изненада. Разбира се, с изключение на читателите на тази колонка.

Михаил Хазин

Fintimes.ru