Тази световна легенда е устойчива и е сравнима с легендата за Че Гевара. Милиони хора си спомнят черно-белите снимки на президента на Чили Салвадор Алиенде с автомат през рамо в битка срещу войниците на ген. Пиночет. Милиони хора са убедени, че с този автомат (подарък от Фидел Кастро) Алиенде е загинал геройски в битка с чилийските военни.

Всъщност Алиенде загива именно от това оръжие, но от собствената си ръка. Много любопитна е истинската история на този човек, която обаче изобщо не се връзва с легендата, затова малцина я знаят.

Няколко дни след смъртта на Сталин (5 март 1953) чилийските комунисти организират жалейка в театър „Бакуедано” в Сантяго. Алиенде, с прекъсващ от сълзи глас, жали починалия: „Сталин беше творческо знаме, пример за хуманизъм и изключителен образ на миротворец и герой. Цялата му дейност беше в полза на народа. Нашият баща си отиде… но ние винаги ще си спомняме с любов за него, а оръжията ни ще бъдат все по-силни, за да построим великото бъдеще…”

Освен обичайните безсмислици, изречени в дните след смъртта на диктатора, Алиенде има голям творчески принос в определенията, наричайки Сталин „пример за хуманизъм”.

През септември 1970, след като идва на власт с подкрепата на малцинството от избирателите (36.3%), Алиенде заявява на митинг: „Чуйте ме ясно, защото ще го кажа високо – ние ще използваме революционно насилие!” Преди това се е заклел в парламента да спазва законите, но както доверява на френския писател-комунист Реже Дебре, „това е само тактически ход”. През декември 1972 Алиенде посещава Москва и освен с Брежнев провежда дълга среща с Борис Пономарьов. Този секретар на ЦК на КПСС по международните въпроси и връзките с освободителните (терористичните) движения е един от ранните идеолози на „нереципрочната война”.
  
Насилието, за което призовава Алиенде, не закъснява – около година, след като е избран за президент, 60% от обработваемата земя в Чили насилствено е експроприирана (заграбена) от социалистическото правителство, всички чилийски банки (освен една) и десетки заводи са национализирани с насилствено. За три години, докато е на власт, Алиенде използва 32 пъти правото си на вето, за да узакони в парламента този марксистки грабеж.

В резултат в страната възниква силно недоволство, възцарява се анархия, леви и десни въоръжени групи се сражават свободно в големите градове и провинцията. Инфлацията е трицифрена, стачки разтърсват Чили, националната валута е девалвирана, настъпва всеобщ икономически хаос. Малко известен факт е, че в навечерието на военния преврат в Чили са разположени около 31,000 (!) кубински и съветски военни и икономически съветници. В страната действат двама основни функционери на кубинската държавна сигурност – Антонио де ла Гуардия и Мануел Пинейро, както и висшите служители на КГБ Виктор Ефремов, Василий Степанов и Николай Кочанов.

Чилийската армия нямаше друг избор и за да предотврати гражданска война и тотално разрушение на страната, свали марксисткото правителство на Алиенде със сила на 11 септември 1973. Няколко дни преди това чилийският парламент официално призова ген. Пиночет (с 81 срещу 47 гласа) да оттегли подкрепата си за социалистическото правителство и да възстанови реда. Това също е почти неизвестен факт, който, естествено, не е част от легендата за Алиенде.

Но според печалната латиноамериканска традиция военните жестоко се разправиха с враговете си, като в следващите години ликвидираха около три хиляди от тях. Тази кървава цена все още разделя чилийското общество, както видяхме на телевизионните екрани след смъртта на ген. Пиночет. Но генералът проведе успешни икономически реформи, в края на 80-те доброволно се отказа от властта и възстанови демокрацията в Чили.
(Легендата за избитите левичари е също част от голямата лъжа, защото: Една година след преврата си, Пиночет дава амнистия на всички арестувани, при условие че напуснат Чили. И тогава чилийските комунисти, амнистирани и освободени от Пиночет бяха радушно приети във всички европейски страни.  А в България, по същото време, стотици младежи от години бяхме по затворите, и си останахме там, само затова, че искахме да напуснем комунистическа България, превърната в строго охраняем трудов лагер.  И на комунистическата ни власт и през ума не и минаваше да ни освободи, а още по-малко, да ни разреши да напуснем България! - Григор Симов)

Съгласно архива на КГБ, изнесен от бившия агент на шпионската организация Василий Митрохин 1992, Алиенде е дългогодишен агент на съветската тайна служба. Завербуван е в началото на 50-те, когато е бил начело на чилийската социалистическа партия. Кодовото име на Алиенде било „Лидер” и руснаците го смятали за най-важния си агент в Латинска Америка след Кастро.

В 1961 КГБ установява постоянни връзки с Алиенде, след като откриват търговско представителство в Сантяго, в което няма търговци, а главно шпиони. Според архива на Митрохин Алиенде с готовност се съгласил да работи за Кремъл, защото „е приятел на СССР”. Офицерът му за свръзка Светослав Кузнецов бил командирован от Мексико в Чили за съвместна шпионска дейност. Алиенде поискал и получил пари от КГБ, включително и личен подарък от 50 хиляди долара, голяма сума за онова време. Кузнецов се свързвал с Алиенде чрез личната му секретарка и любовница Мария Контрерас Бел, също агент на КГБ с кодово име „Марта”. КГБ поддържал връзки и със съпругата Хортензия и дъщерята Беатрис на Алиенде, когато били в Чили и по време на многобройните им посещения в СССР.

От КГБ дори платили на други чилийски политици да не се явяват на избори срещу Алиенде през септември 1970, за да бъде улеснена победата му. След като става президент на Чили, Кремъл възлага, а Алиенде покорно се съгласява да реорганизира чилийските тайни служби, за да се обединят и да работят заедно със съветските и кубинските им колеги. Само този факт на уникално предателство би трябвало да потопи мита за „патриота” и „демократа” Алиенде.

След смъртта на Алиенде световната левица разви бясна дейност, за да създаде свят ореол около бившия президент. Световните медии, политически анализатори, холивудски културтрегери, политици и писатели в продължение на години промиваха мозъците на хората с приказки за героичния, загинал на поста си държавен глава на Чили. Например през 1976 „Ню Йорк таймс” публикува 66 статии за Алиенде и за нарушаването на човешките права в Чили и само 4 (четири) за геноцида в Камбоджа, където комунистите избиха най-малко 1.5 млн. души от население от 7.5 млн.

Легендите умират трудно, защото повечето хора лековерно се доверяват на опитни дейци на манипулациите вместо на скучните факти. (Фалшивите легенди не умират, защото се натрапват и поддържат живи от "демократичните" световни медии - вестници, телевизии, филми и т.н.)
Алиенде не е трагична фигура, както се опитват да внушават те до ден-днешен. Защото продаде и предаде родината си на марксистки хаос, грабежи и масови убийства. Той не е чилийски патриот и демократ, а дългогодишен, покорен и платен агент на Кремъл.

http://tull.blog.bg/politika/2008/05/04/istinskata-istoriia-na-aliende.189258

Не вярвам ..а колкото до това на кого служиш така беше, когато светът беше разделен - или на едните, или на другите ..Въпросът опира да морала на държавниците. Дори и да си нечий слуга, трябва да мислиш и за народа ...Но.."о, времена, о, нрави"....

Ето така трябва българската армия да се разправи с левичарските дегенерати в най-близко бъдеще!
Браво за постинга!

Състав на Българската Армия:
Първа ловджийска дивизия - 180 хил. ловци с по две-три пушки.
Втора охранителна дивизия - Лицензираните частни охранители - 120 хил.
Полиция - 70 хил. души
Трета същинска така наречена "армия" - 18 хил. души некви си там войници, които са важни за НАТО, в който страната членува, за да ги изпращат за пушечно месо на талибаните. Въоръжение - автомати "Калашников".

Автора да не ни хвърля в талаша!Помним всичко а и сме чели доста повече от него.Алиенде беше прекалено мекушав.Не можа да приложи никакво революционно насилие.За сметка на това обаче Пиночет можеше и го направи по късно въпреки че бяха приятели и то много близки.Алиенде не можа достатъчно категорично де наложи волята си над олигарсите в резултат на което те започнаха да организират своята съпротива включително въоръжена и той стоеше и ги гледаше.Историята се повтаря в момента и у нас.Които има очи ще види който има уши ще чуе.

Григоре, пълно е в тази държава със злобни шушумиги, като тебе, дето плюят героите и им търсят скрити пороци.Алиенде и Че завинаги ще си останат в историята, като герои, Пиночет като изрод, а такива като тебе като пример за тъпа тълпа, дето хвърля камъни по осъдените на смърт.

:) Химни в прослава на Пиночет- на всеки нормален ще му се доповръща...