Талмудът дели цялото човечество на две части: евреи и неевреи; като последните той нарича гои /животни/.
"Всеки необрязан е иноплеменник, а иноплеменник и необрязан е едно и също. Само евреите са произлезли от Бога, а всички останали хора са произлезли от дявола. Евреите са по-приятни на Бога отколкото ангелите, тъй че онзи, който удари шамар на евреин, оскърбява величието Божие, и затова гой, който удари евреин, трябва да умре.
Колкото хората са по-високо от животните, толкова евреите са по-горе от другите хора. Те са животинско семе, така че, ако не би имало евреи, то на земята не би имало никакво благословение: ни слънчеви лъчи, ни дъжд, и хората не биха могли да съществуват".
Всички равини са съгласни, че не-юдеите имат чисто животинска природа.
Рабби Мойсей бен Нахмам, рабби Раши, рабби Абрванел, рабби Жалкю и други, сравняват гоите, ту с кучетата, ту с магаретата, ту със свинете. 
"Едничък еврейският народ е достоен за вечен живот, а всички други народи са подобни на магарета" – казва рабби Абрванел.
"Вие иудеи сте съвсем други хора, но останалите хора не са хора, защото душите им произлизат от нечистия дух, а душите на иудеите произлизат от духа На Светаго Бога" – убеждава съотечествениците си рабби Менахем. 
Така разсъждава и рабби Жалкю, който казва: “Само евреите имат право да се наричат хора, а гоите, които произлизат от нечистия дух, трябва да се наричат свини”.
Следващият разказ илюстрира добре този възглед на евреите за иноплеменниците: Знаменитият равин Бен Сира се намирал във Вавилонския плен и се ползвал от голямата дружба на Навуходоносора. Царят му оказвал всевъзможно внимание и един път му предложил да се ожени за дъщеря му. Бен Сира казал на царя: “Знай, царю, че аз съм човешко дете, а не животинско. Дъщерята на царя, от гледището на Талмуда, е била не повече от куче, и бракът с нея би могъл да унижи евреина. На това главно различие между неевреина и евреина, което едничко давало достойнство на човека, се основава всичкият морал на Талмуда. Фарисеите, които били тълкуватели на Талмуда, не могли напълно да унищожат заповедите, дадени от Мойсей на неговия народ, които определяли отношенията им към ближния; но те изтълкували тия заповеди тъй, че под ближен трябва да се разбира само евреин (А всъщност, "ближен", на еврейски е "расов съплеменник"!!). Заповедите за любовта, които Мойсей дал, Талмудът заповядва да се изпълняват тогава, когато работата се касае до евреин, но те не трябва да се изпълняват по отношение на гой, живота на когото се цени от евреите, колкото животът на куче.
“Над магарета и кучета тъй не тежи Божият гняв, както ненавистта на Йехова тежи над гоите“ (Помислете, кой е този "бог", който низпитва ненавист към всички хора, които не са евреи?).  
Тази мисъл, че Бог ненавижда гоите, оправдава според Талмуда, всички жестокости на евреите спрямо гоите. И наистина, как да обичат оногози, когото Бог проклиня? На това основание Талмудът дава следното предписание: “Вие не трябва да оказвате на гоите никаква помощ”. “Забранява се да имате жалост към ония, които нямат разум“. “Не следва правоверният човек да бъде милосърден към нечестивия човек”. “Вие бъдете чисти с чистите и жестоки с жестоките”. “Ако гоите правят добро, ако дават милостиня, ако оказват милосърдие, то още повече трябва да ги проклинате и да им вменявате тия дела за грях, защото те вършат това за щестлавие”.

        Талмудът препоръчва на евреите да бъдат лицемерни към гоите. “Приветствай гоя, за да бъдеш с него в мир и за да му станеш приятен, и да избегнеш разприте. Рабби Бахай прибавя: “Лицемерието е позволено в тоя смисъл, щото иудеинът да се показва вежлив по отношение към нечестивия гой, за да го почита той и да му казва: “аз ви обичам“. Но същият рабби Бахай пояснява, как трябва да се прилага това правило: “Това се позволява в случай, ако евреинът има нужда от гоя, или основание да се опасява, че гоят може да му навреди; в противен случай – това ще бъде грях “. 
За туй, за да измами по-добре гоя, евреинът може да посещава неговите болни, да погребва неговите покойници, да помага на бедните, но всичко това трябва да прави, само за да има мир с гоите  и за да не правят тези нечестивци зло на евреите. 

Касае ли се за земните блага… Тия блага са дадени на човека, говори св. Писание. Но човекът – това е само евреинът, обяснява Талмудът. И тъй, неевреинът няма право да владее тия блага, защото той е не само животно, но като животно, него със спокойна съвест можем да убием или изгоним и да се възползваме от имота му.
“Собствеността на неевреина е, все едно, като изгубена вещ; истинският и владетел е евреинът, който и трябва преди другите да я владее.                                                                                      

       Това е напълно справедливо, казва рабби Албьо, защото Бог е дал власт на евреите над имота и живота на всички хора. Затова, ако той открадне от евреина някоя най-малка вещ, то той е подлежи на смърт, но на евреина е позволено да взема, колкото иска от имота на гоя, защото там, дето е написано "да не правите зло на ближните си“, не е казано, че не трябва да правите зло на гоя. Ето защо евреин, ако открадне нещо от евреин, счита се за крадец, но ако открадне от гой, то се счита, че е взел това, що му принадлежи.
Рабби Аши казва на слугата си: “Донеси ми това грозде, което принадлежи на гоя, но не пипай това, що е собственост на евреин“.
Тази върховна власт на евреина над всичко, що принадлежи на гоя, се простира и над добитъка.  Талмудът казва: “ако волът на евреина убие вола на гоя, то евреинът е свободен от съд, но ако волът на гоя убие вола на евреин, то гоят трябва да заплати загубата на евреина, защото Бог е измерил земята и е предал гоите на израиля”.               

        Талмудът  също дава съвети на евреите и относително средствата, с които евреите би могли да достигнат и главната си цел – окончателно да се подчинят гоите материално. Главните средства са лихварството и измамата .
Бог – казва се в Талмуда - е заповядвал да се вземат проценти от гоите и да им се дават пари не иначе, а само с лихва, тъй щото вместо да им се оказва помощ, ние трябва да им причиняваме вреда, ако това е полезно за нас; но към евреите не трябва да правим така.
Знаменитият рабби Бахай казва: Животът на гоя е в твоите ръце, иудеино, а толкоз повече ти принадлежи златото му“.
Благодарение доктрината за лихварството, което е задължително за евреите, като правило на религията им, в техни ръце се съсредоточава грамадно богатство. Понякога това лихварство е достигало до невероятни размери. В съчиненията на Янсен са приведени данни , които доказват, че евреи са вземали 300, 400 и дори 600 процента в година.
Покрай лихварството Талмудът предписва на евреите да употребяват към неевреите всички способи на измама и кражба, например: гоят изгубил някой предмет или кесия, евреинът го намерил и той не трябва да го възвръща на гоя, защото е писано: “Запрещава се да се връща на гоя туй, що е изгубил; този, който върне на гоя, що е изгубил, няма да намери милост от Бога“.
Раби Раши казва: “Да върнем на гоя туй, що е изгубил, това значи да сравним нечестивия с израилтянина, а това е грешно". “Който връща на неуидей изгубена вещ, прави грях, защото съдейства за могъществото на нечестивия", казва рабби Маймонид. Рабби Жерухан добавя: “Ако гоят има свидетелство, което доказва, че той е дал на заем пари на евреин и ако гоят изгуби това свидетелство, то евреинът който го намери, не трябва да го връща на гоя, защото задължението на неговия брат е изгубило силата си в тоя момент, когато го е намерил. Ако пък евреинът, който е намерил полица, би пожелал да я възвърне на гоя, то неговият брат трябва да му запрети да направи това, казвайки: “Ако ти желаеш да светиш името на Бога, то не прави това“. 
Този съвет напълно се съгласува с морала на Талмуда, защото гоят, според Талмуда, няма право на собственост, която принадлежи само на евреите.
Евреинът, който заема пари от гоя получава само туй, що му принадлежи.
Същите правила се преподават от Талмуда и за търговията: “Позволено е, казва Талмудът, да вземете лихва от гоя, а също и да го измамвате при продажба на някоя вещ, но ако продавате нещо на ближния си, т.е. на евреин, ако купувате нещо от него, не трябва да го измамвате”.
Рабби Мойсей ясно казва: “Ако гоят, като се разплаща, се излъже в сметката на парите, нека евреинът каже: “Аз нищо не зная“. Но аз не съветвам да вкарате гоя в грешка, защото той може да направи тая грешка с намерение да изпита евреина.
“Ако евреи са пътешествали в продължение на цяла седмица и са лъгали християните - на дясно и на ляво, то нека те се съберат в събота и въздадат слава на Бога, казвайки: “Трябва да се изтръгне сърцето от гоите и да се убие най-добрия християнин”.
Евреите по правилата на Талмуда, трябва да се ползуват от държавните закони така, че да извличат от тях само придобивка за своя народ. В това отношение Талмудът се изразява много ясно: “Ако евреин има да се съди с неевреин, то вие трябва да съдействате, щото вашият брат да спечели делото, и трябва да кажете на иноплеменника: “Тъй желае нашият закон“.
Ако законите на страната са благоприятни за евреите, то вие трябва също да съдействувате в това, щото вашият брат да спечели делото, и трябва да кажете на иноплеменника: “Това изисква вашият закон”. Но ако се не представи ни тоя, ни другия случай, то трябва да омотаете иноплеменника с разни интриги тъй, че евреинът да спечели делото”.      
Рабби Акиба, комуто принадлежи това правило, прибавя, че при това дело, трябва да бъдем предпазливи и да действуваме тъй, че евреите да не бъдат дискредитирани. 
Същото различие между иудеина – човек и гоя -животно, което дава право на евреина да се разпорежда с имота на гоя, дава му също право за жинота и смъртта над последния/ т.е. гоя/.
Рабби Маймонид казва за това така: “Казано е: не убивай, но това означава - не убивай евреин, син на Израиля, но гоите, еретиците, не са синове израилеви”. Затова, тях можете да убивате със спокойна съвест, и това е по-добре да правите тогава, когато не ви заплашва никаква опасност за отговорност.
Трябва да убивате най-почетния  между идолопоклонниците.  И още: “Ако извличате гоя из яма, в която е паднал, то с това се оказва услуга на идолопоклонството”. Маймонид казва: “Запрещава се да имате милосърдие към идолопоклонника, когато той погинва в река или в някое друго място, и ако той потъва, то не трябва да го спасявате“.
По такъв начин учат и всички други знаменити тълкуватели на Талмуда и особено Абранавел. Този последният заповядва да ненавиждат, да презират и унищожават всякого, който не принадлежи към синагогата, или е отлъчен от нея. 
"Ако  еретик падне в яма, казва той, то не го изваждай; ако в ямата има стълба, ти я извади от там; ако около ямата се намира камък, то ти го хвърли там.
Най-сетне в Талмуда има правило, което по своята жестокост напомня жестокостта на древните поклонници на Молоха и което в достатъчна степен обяснява ония ритуални престъпления на евреите, които тъй често са имали място в историята на тоя народ: “Този, който пролее кръвта на гоя, принася жертва Богу. Да убиеш гой е такава голяма заслуга, че ако при това е станала грешка, и вместо гой би бил убит евреин, то тогава не се вменява във вина на убиеца, тъй като по Талмуда  едното желание да убие гоя е голяма заслуга на евреина. Този, който намерява да убие животно, а убие ненадейно човек, или този, който като желае да убие гоя, по погрешка убие евреин, не трябва да се подлага на наказание; но гоят, който преднамерено убива евреин, е виновен, като да е унищожил целия свят. Гой, който убива друг гой, трябва да се счита невменяем, защото той чрез това убийство става сътрудник на еврейството. Но ако е убил евреин, трябва да умре, макар и да е приел обрезание”
Както имота и живота на гоя се намират в пълно разпореждане на евреина, също в негово разпореждане се намира и семейството на гоя – жената и децата му. Мойсей е казал: “Не пожелавай жената на ближния си“, - но жената на ближния – това е жената на евреина. Най-знаменитите тълкуватели на Талмуда равините: Раши, Бахай-Леви, Жерсон, са съгласни помежду си в туй, че прелюбодеяние няма там, дето няма брак, но понеже гоите са животни, то у тях  не може да има брак, който е божествено установление.      
На това основание равинът Маймонид учи: “Позволено е прелюбодействието, но с жена на неевреин. И наистина, в Талмуда има много разкази, където в ролята на прелюбодейци влизат знаменити равини, например: Емидер, Нахман,  Миер, Тарфон и др. 
Чудовищно е, че Талмудът разрешава садизма: "мъжът може да върши с жена си всичко, що му е угодно, да постъпи с нея така, както постъпват с парче месо: да го пече или вари, или, кому що се нрави. В Талмуда има разказ, че при един равин дошла жена и почнала да му се оплаква за содомските действия над нея от мъжа и: “Дъще моя, казал и равинът, аз не мога никак да ти помогна, защото законът те е принесъл в жертва на твоя мъж“. И забележително е, че това учение се намира не само в старите Талмуди, но и във Варшавското издание на Талмуда 1864 г./Тракт. Nedarim./.
Най-сетне, в Талмуда има такива гнусни правила, които даже не се решаваме да предадем в превод.
По-нататък, по мнението на Талмуда, всички християни са идолопоклонници, към тях трябва да се прилагат всички жестоки мерки, каквито се прилагат към идолопоклонниците.
Християните толкози повече са виновни в идолопоклонство, че те почитат за Бога – нечестивия “иудеин – ренегат”, за когото и споменът трябва да се унищожи. Ето защо рабби Раши с гняв възклицава: “Трябва да се заколи най-добрия между християните” / Комент. на “Изход”, изд. Амстердамско/. Неговите мисли напълно споделя равин Маймонид, този орел на синагогата, когато казва: “Заповядва се, да се умъртвяват  и хвърлят в рова изменниците из средата на еврейския народ и такива еретици, като Иисус из Назарет, и Неговите последователи /Lad Char . hilach Aboda Zara Perek./.  В трактата “Абода Цара“ се говори , че всеки иудеин има право да се нахвърля върху християните и да ги убива с въоръжена ръка. А в тия случаи, когато иудеите биха достигнали политическо могъщество и биха завзели в ръцете си всички функции на държавния живот, те трябва да предадат всички християни на смърт под какъвто и да било предлог. За постигане на това могъщество, Талмудът разрешава на евреите клетвопрестъплението. В Талмуда има следния разказ: рабби Йоханан се ползувал от доверието на една дама, която му доверила един голям секрет под голяма клетва, че той няма да го каже никому. “Аз няма да открия тоя секрет и на Бога Израилев” , отговорил и равинът. Дамата му повярвала, но рабби Йоханан в себе си прибавил: “На Бога Израилев няма да открия секрета, но пред израилския народ ще го открия“. Талмудът много възхвалява тази изобретателност на равина.
Равин Акиба препоръчва на евреите да казват: “Тая клетва няма значение“, и тогава съвестта им ще бъде спокойна.
Но когато евреин направи някое голямо престъпление, а друг евреин бъде привлечен в качеството си на свидетел против него, то този последният може да даде лъжлива клетва, възползвайки се от указаната уговорка за себе си, за да оправдае своя брат
Ето пример на еврейска клетва: Ако крал на гои иска от евреин да се закълне, че няма да бяга от страната му; евреинът трябва да си каже в себе си: “Днеска няма да бягам“; а ако кралят иска евреинът да се закълне, че той никога няма да избяга, евреинът трябва да каже в себе си: “да, но при такива условия“, после да избере някое невъзможно условие, напр. ако кралят няма да се храни днеска /Hagahah Ashari/. По такъв начин евреите могат да нарушават всяка своя клетва и да запазят спокойствието на съвестта си.  
Приведохме цял ред свидетелства от Талмуда, които доказват злобата и ненавистта, с които евреите са проникнати към гоите /неевреите/.
Ние не даваме оценка на тия свидетелства и не правим от тях едни или други изводи. Нека читателят направи това сам, на основание приведените от нас данни от талмудическия морал.   

/Това изследване е поместено в сборника “Талмуда и евреите“, издание в сп. ”Православен мисионер”, Пловдив, 1937 г./
........................

Важно пояснение за еврейския Талмуд, чрез думите на изтъкнати евреи:

– “Талмудът е най-святата еврейска книга! Влиянието й е над това на Тората (Стария Завет). Талмудът е неоспорим авторитет”!  - доктор Гронеман пред Хановерския трибунал 1894 г.
– “Юридическите доктрини от Талмуда имат ръководно значение“ – казал професор Коен, пред наказателния съд в Марбург 1888 г.
– “Що се отнася до Талмуда, ние признаваме че той има върховенство пред Стария Завет и закона на Мойсей“ – провъзгласила в 1860 г. групата на т.н. „реформирани евреи“, и ционистката организация „Алианс Израелит“.   


И един много съществен цитат от ционистки протокол №14:
"Философите ще обсъждат всички недостатъци на нееврейските вярвания, но никога никой няма да започне да обсъжда нашата вяра от истинската и гледна точка, тъй като никой няма да я опознае из основи.”

И така – нека не си затваряме очите!
Който не знае, не е виновен, но който не иска да знае, едва ще ли има оправдание!
  

 

за да няма тарика и тарикати,
за да няма атомни вимани от Рамаяни - подкрепете мен и пропагандирайте моята идея зя календарни градове.

принадлежи на този евреин, който пръв предяви претенции към него