Почти във всяка своя работа Добрев споменава българската планина Имеон-Имеус, намираща се  в Азия, но “пропуска” да добави, че Имеон- Имеус е древното тракийско название на Стара планина ( запазено днес в топонима Емине). Сродно на Имеон, Имеус са също най-старото име на Македония Ематия и обиталището на пелазгите Иметус. На Апенинския полуостров ( дом на етруски, латини, сабини и др.) срещаме отново топоним Имеон... Няма сведения за миграции на памирци и тибетци към Тракия, Македония и Апенинският полуостров през първото хилядолетие преди Христа, за сметка на това за тракийски поход към Средна Азия знаем от Ариан, Страбон, Ноний и др. В Риг Веда са споменати тракийски топоними и хидроними като Меру, Бара, Раса, Куба и т.н. Индийските пурани разказват за народът бригус, те били бойци колесничари ( като траките). Бригус е почти идентично на тракийският етноним бриги, които са познати още под името фриги. Ако в древността е имало разпространение на топоними, то посоката е от Тракия към Азия, а не обратно. Не случайно Ариан твърди, че тракиецът Дионис е донесъл цивилизацията в Индия и е дал закони и религия на азиатското население...

Добрев прави едно твърде смело изказване, а именно, че само писанията на Михаил Сирийски дават сведения за от къде идват българите. Работата на този летописец обаче не може да се счита за достоверна поради няколко причини. Михаил Сирийски твърди, че българите дошли от планината Имеон до река Дон за 60 дни. Обаче пътят от Имеон до река Дон е около 3000 км. Описаната миграция не е военна експедиция, а преселение на народ с цялата му покъщнина, натоваренa на волски коли. В такъв случай се е вземало и най-ценното притежание – добитъка. Скоростта на придвиждане на мигриращ народ е около от 5 км. на ден, следователно подобно пътуване би отнело не 60, а поне 600 дни, т.е. десет пъти повече време отколкото М. Сирийски твърди, че е траел походът на хората, които гърците нарекли българи...В древността не е имало хубави пътища, мигрантите често са били нападани от търсещи плячка племена, реки и блата са се прекосявали трудно и изключително бавно...Друг проблем е хронологията. Според М. Сирийски хората, които в последствие били наречени българи пристигнали по времето на император Маврикий ( 582-602 г.) следователно преди Маврикий не би трябвало да има споменаване на българи в Европа. Това обаче не е така, за дедите ни говорят доста автори и то дълго преди периода 582-602 година.

1.Константин Порфирогенет споменава, че Контантин Велики бил дал на българите известна автономия ( в Тракия), това е станало между 306 и 337 година.

Списъкът може да се удължи, но от това няма смисъл. Пределно ясно е, че не “дошлите” през 582-602 г.  от Имеон хора са наречени за пръв път българи защото много преди този период за българи се говори из цяла Тракия, Илирия, Дардания, а дори и Италия (548 г.-К.Марцелин)... Странно, че господин Добрев не се е позамислил върху тези неща...

В “Непознатата Древна България” нашият учен споменава типичните за старите българи житни ями край река Кубан. Наистина дедите ни са познавали този особен метод за съхраняване на зърно, но ако господин Добрев беше обективен той би трябвало да осведоми читателите си, че такива житни ями съществуват в Тракия дълги векове преди да се появят край Кавказ. Една важна и разбира се пропусната подробност е това, че древното име на Кубан е Хупанис. Има и друга река с идентично име, това е Хупанис от земите на мизите, наречени по-късно българи. За тези мизи Д. Хоматиян разказва, че били прогонени на север от Александър Македонски, но по-късно се завърнали със страшна войска....

В книгата си “Древнобългарска епиграфика” г-н Добрев прави дори смехотворни грешки. Опитвайки се да разчете надпис от Маяцкото  градище той представя руническа писменост, като твърди, че била използвана от  кавказките иберийци. (стр.47). Това изобщо не е вярно, посочената от г-н Добрев писменост принадлежи на иберийците от древна Испания, а не Кавказ – точно противоположния край на Европа. В локализацията на тази древна писменост използвана до I-ви век преди Христа в Испания Добрев се бърка с няколко хиляди километра заблуден от приликата в имената. В миналото много хора смятаха, че иберите от Испания са същият народ като хората от Кавказ, но никой не се бе замислил, че името Иберия може да е наложено от друг древен народ, който е бил по-развит и е мигрирал в различни посоки. Тъй както могъщите римляни налагат свои топоними на три континента, така и траките налагат свои названия на реки и местности в земите, посетени от тях. Според Страбон древните иберийци имали обичаи като на скити и траки, а не като тези на кавказците. Оръжията на старите ибери са като на траките, а не като на кавказките жители. Страбон твърди, че по начало иберите били пелтасти ( География III-4-15, III-4-17). В Испанската Иберия има племена като астури, илер-гети, инди-гети, чийто имена отговарят на тракийските етноними асти, гети, тиса-гети и т.н. В Испанска Иберия има река Еброс ( Иброс), в Тракия също има река Еброс ( Ибриста). Името на испанските Пиринеи показва връзка с Пириней – тракийски цар и Пирена- дъщеря на цар Бебрик ( бебриките са тракийско племе). На север от Кавказ пък срещаме тракийските топоними и хидроними Кароя, Пароста, Диа, Хупанис, Удус, Сибриапа, да не забравяме тракийските етноними синди ( синти) и сапеи... Оставям изводите на вас...

Добрев се опитва да изкара българите сродни на памирските народи язгулимци и талишци подчертавайки, че на техните езици личното местоимение АЗ било също АZ ( Древнобългарска епиграфика, стр 48). Хубаво, но литовски АЗ е AS, на словенски е ЯЗ, същата форма ЯЗ се среща в старополски, старочешки и наши диалекти...да не забравяме тракийското АЗ към което П. Добрев явно има силна алергия.

В “Кои сме ние българите” нашият изследовател заключва, че старите българи били дошли от земите на Изтока – Памир и Хиндокуш ( стр. 152), а също и, че езикът на дедите ни е бил сроден на санскрит, авестийски, согдийски и т.н...Дотук напълно Добрев стил, но на стр. 157 се сблъскваме с нещо интересно. Там отричащият местните ни корени автор изведнъж казва, че ние българите ще се окажем един от най-старите народи на света... добавя, че византийците говорели за дедите ни като за стар европейски народ...и споменава сведение на византийски автор, за когото ние българите сме потомци на тракийското племе мизи. За да омаловажи важният факт, че дедите ни са определени като  тракийци, Добрев пропуска по-натам тракийският етноним мизи и казва, че византийците ни наричали европейци ( всъщност сме наречени европейски мизи, а не просто европейци)  защото когато българите дошли в днешните си земи те се заселили в областта Европа. Тук Добрев лъже, често цитираният от него М. Сирийски говори за заселване в Дакия и Мизия, не в Европа, която е малка област между долното течение на река Марица и столицата на ИРИ Константинопол...

Търсейки древните ни корени Добрев цитира Йоан Цеца определящ българите като пеони –тракийско племе ( Европа започва от България, стр. 110)...и отново отклонява вниманието от тракийският ни произход като започва да говори за областта Европа, която между другото не е обитавана от пеоните, а от одриси, корпили и сапеи.

“Алергията” на Добрев към всичко тракийско проличава и от твърдението му, че ЛОШ било памирска дума, но премълчава, че тя има паралел в тракийската ЛАС ( ЛАШ) -лош, а според В. Георгиев най-древната форма на лош е лаш... Лош се среща още в словенския като лошан, в хърватски като лош, а дори и в ирландски лоск – недъгав. Нямам сведения словени, хървати и ирландци да имат нещо общо с памирските народи.

Добрев посочва, че в мунджанският език от Памир думата ТАТ значела баща, а БАТ – бате (Европа започва от България стр. 27), но премълчава, че ТАТА и БАТА са тракийски лични имена. (W. G. Arkwright, Lycian and Phrygian Names, The Journal of Hellenic Studies, Vol. 38 (1918), pp. 45-73). Както виждате, данните са известни отдавна, публикацията е от 1918 година...Между другото ТАТ ( ТАД ) означава баща и на кимришки ( говорен в Британия), на словашки пък е ТАТО, а на словенски е ТАТА.

Нашият изследовател прави опити за разчитане на старобългарски надписи (http://www.kroraina.com/pb_lang/pbl_2_11.html), но не уведомява читателите си за най-важният факт, а именно, че руните от розетската намерена в Плиска имат без изключение паралели в древната егейска писменост от второто хилядолетие преди Христа. Прототипът на тази писменост (Линеар А и Линеар Б ) е от земите на Тракия – пето-четвърто хилядолетие преди Христа. Това е ясна индикация, че дедите ни са местен народ.

Добрев твърди, че думи като тичам, храна, лош, момък, мома, свако, дойка, леля... (Кои сме ние българите стр. 65, 68, 100) са донесени от Памир и са непознати на така наречените славянски народи. Това не е верно, в словенския език има ticam – тичам, hrana- храна, losan- лош, svat- сват, doilja-дойка, в хърватския срещаме moma-мома, momac -момък, los -лош, svat-сват, dojka-дойка, ljelja-леля,  hrana- храна...  

По непонятни за мен причини търсещият корените ни в Памир изследовател решава да редактира Херодот като казва, че в близост до река Дон живеели племена наречени от старият автор тедески, име напомнящо на едно от някогашните германски племена. Тедеско е днешното италианско название за немците. (Европа започва от България, стр. 117, бел. 34). Това е лъжа, в “История” IV-22-23 Херодот споменава не тедески а тисагети. Тедески-германци е сравнително ново име, което се появява дълги векове след Херодот.

В усилията си да ни трансформира в източен народ Добрев не се колебае да твърди, че топонимът Абоба е от древнобългарски ( според него памирски) произход и е по-стар Плиска ( Кои сме ние българите, стр 51). Тук грешките са две, Абоба е турско име и е засвидетелствано чак през XV-ти век, т.е. стотици години след Плискуба, Плискава, Плъска – древни названия на Плиска.

Добрев може и да е имал добри намерения манипулирайки и изкривявайки фактите, но това не оправдава действията му. Първото правило на историята е – Не променяй истината! Навярно сте се уверили, че работите на този наш писател, са по-скоро фантазия, отколкото истинско научно произведение. Жалко е обаче, че доста хора са му повярвали, полъгали са се защото са им предоставяни сведения едностранно, а важни подробности са премълчани. Без да знаеш всички данни не можеш да направиш правилен извод. За това днес много наши сънародници се мислят за роднини на памирците. С “патриоти” като Петър Добрев нашата Родина не се нуждае от врагове.

Днес ни е нужно единство, а не разцепление, от голяма важност е да стане ясно на цял свят, че в древността дедите ни не са пасли тибетски якове, а са създали първата цивилизация на Европа. Били са и първите, които са разпространили своят език и култура повлиявайки много народи. Предците ни са преживели много възходи, но са имали и падения. След всяко бедствие обаче са се надигали гордо и отново са съграждали разрушеното...Звездата на Тракия изгрява отново и този път никой няма да я угаси!