Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.11.2010 08:20 - Човекът, минал през затворите на Тито, изгради храм в памет на загиналите. Автор: samvoin
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 1498 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 21.11.2010 08:32

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Срещата се проведе в дома на Петър Захаров, в софийския квартал „Триъгълника“ на 24.10.  На фасадата на къщата гордо се веят знамената  на България и ВМРО. В двора родолюбивият българин е построил малък параклис „Св. св. Петър и Павел“. Има и малък паметник посветен на героите загинали за свободата на Македония. В непринудена обстановка в двора на къщата, Петър Захаров говори за своя не лек живот, за събитията през 1944 година разтърсили Българските земи. Въпреки че е на преклонна възраст, той не се е оттеглил в заслужена почивка. За него борбата за Българщината е начин на живот . Превърнал е къщата си в пансион за българите, родени извън пределите на страната. Идеята на Захаров е всички, които се чувстват българи, но не са родени в пределите на държавата, да знаят, че винаги имат подслон в София. Гостите от Македония и Западните покрайнини намират къщата му чрез ВМРО. Оттам трябва да вземат бележка, че не са били служители от УДБА (югославската държавна сигурност). „Достатъчно са ме гонили сръбски агенти, не искам и в дома ми“, обяснява Захаров.

 image

Петър Захаров – роден в село Вълковия, Западните покрайнини, през 1925г.  Докато е на 21 години, първа година студент в Белград, и се подготвя за тежък изпит по немска литература, в стаята му идват агенти на УДБА и го отвеждат в затвора. Арестувани са още 20-ина студенти само защото са от известни български фамилии. Захаров е осъден на три години затвор, от които излежава две. „Изпратиха ме в Голи Оток, най-страшния затвор на Югославия. В Белене даже бяха по-човечни, убиваха хората и ги даваха на прасетата. Сърбите обаче имаха специално отношение към албанците, българите, унгарците и хърватите. Мъчеха ни до последно“. Ужасите на Голи Оток озлобяват Петър Захаров срещу всичко сръбско. И така и до днес. “Преди това не се интересувах много от политика”, разказва той. „Да, спомнях си за убийствата, но бях младеж. Гледах си живота. Но сърбите сами ме въведоха в политиката и ме накараха да мразя всичко, което е сръбско“. От този момент започва политическата кариера на Захаров, който, като учител в косовския град Гниляне, говори и пише, че в Македония живее български народ и че няма македонски език и нация. Затова отново е вкаран в затвора и този път излежава цялата присъда от две години и три месеца. Когато излиза на 40 години не му дават работа дори като чистач. Затова Захаров и един негов приятел от затвора решават да минат австрийската граница, въоръжени до зъби. Решението им е да се бият, ако трябва, но да не се предават. Успяват обаче да преминат незабелязано. Петър оставя син и жена в Югославия.

image

„Бях ученик в Цариброд. Това са единствените светли дни в моята биография. Живеехме в държава, стегната, справедлива. Но след 9 септември с болшевиките дойде адът.“

Ние знаехме, че ще имаме свобода, докато германският народ може да дава кръв”.

„Когато дойдоха сръбските шумци,(партизаните на Тито) те избиха всички, които са участвали в българската власт. От моята фамилия бяха убити трима – от новата сръбска власт със сътрудничеството на новата българска.“

 

Завещавам този дом на всички българи, които са родени извън границите на страната – от външна България. Да идват тука, да си запалят свещ, да прочетат книгите и вестниците. Да се събират тука и да създават една атмосфера за възраждане на България.

image

Емигрантът Петър Захаров откри параклис в кв. „Надежда”.

Човекът, минал през затворите на Тито, изгради храм в памет на загиналите.

На Петровден по стар стил в столичния квартал „Надежда” бе открит малък семеен параклис „св.св. Петър и Павел”. Над двеста души бяха дошли на водосвета да се помолят и да запалят свещица. Вдясно на параклиса е поставена паметна плоча: „в памет на македонските и нишавските българи, убити от сръбския завоевател.” Пакарлисът е издигнат от Петър Захаров, който живее в Швейцария, но тук е купил къща, а в двора й поставя възпоменателни знаци за своите предци. „Това е в памет на жертвите, които моята фамилия даде – обяснява той, – трима млади мъже – чичо ми, вуйчо ми и братовчед ми. Сърбите ги убиха в края на 1944 г., когато българската власт напусна тези територии. След моят дългогодишен емиграндски живот исках тук, на нашата свободна територия, да съградя този паметник, защото в Цариброд не бих могъл да изправя такова нещо. Преминах два пъти през титовите затвори и емигрирах в Германия. Направих този параклис и поради това, че в този квартал няма храм. Това място е заселено след първата световна война, когато масово бягаха от Македония и Западните Покрайнини.” Петър Захаров вярва, че това малко параклисче ще запали огъня. Ще бъде средище на патриотичните българи от Македония и Западните Покрайнини. Когато идват в София да дойдат и да направят молебен в името на новото възраждане на България. „Роден съм в Сърбия, ние сме тамошни българи”. „Тамошни и тукашни българи, вие какъв сте?” – задавам поредния си въпрос. „Българин, даже двоен българин, защото моето потекло е опълченско. Дядо Апостол Кръстев от село Вълковия е мой дядо по майка. Оттам е непресъхващото българско родолюбие, което притежавам. Той е единствения опълченец от Царибродско. При нас е имало голяма суша, гладувало се е, и той е стигнал до Влашко, за да припечели някой чувал царевица. По това време се създават опълченски дружини.  И той се записва в 4-та. Участва в боевете на Шипка, Шейново, Стара и Нова Загора, в Балканските войни. През Първата Световна Война е бил обозлия – карал е продоволствие на войските на южния фронт. След войната, разочарован, е починал от мъка. Във всички войни е участвал. Шинелът му е бил като решето, но не е ударен намясто. Господ го е пазил. Когато идват сърбите, казал : „ За това ли съм се борил през 5 войни – да бъда под сръбска власт, сръбската граница ли да минава през селото?” А брат му, Нейчо Апостолов, е съден и набеден за шпионаж, лежи в Пиротския затвор, където полудява от изтезанията и умира. Когато си отива от този свят, дядо му Апостол комитата, се събира целият народ от Царибродски и половин Пиротски окръг, за да му отдадат почит. Какво е прогонило Петър Захаров от родното място? „Лошото за нашата фамилия започна след войната, трима убити, баща ми изпратен на лагер, защото не сме били за новата сръбска власт. За себе си казва : „ Мъченически беше животът ми. Знаеш ли какво е да нямаш право на глас, да те преследват, да ти лепнат етикета „български фашист?”. И това ме накара да емигрирам. Казвах, че ние македонците сме чисти българи. Това е идеята, която защитавам, бях и още съм председател на Международния форум за Македония. Бях сътрудник на „Свободна Европа” и „Дойче Веле” и съм говорил за обединена България. Правил съм сравнение между Германия и други страни със сходна съдба. Европа няма да бъде никога единна, докато не се решат тези исторически неправди”, категоричен е той. За първи път го арестуват в Белград и го съдят в Пиротския затвор, когато е студент в Белград. „Издържах робията на Голи Оток, концлагер на Адриатическо море, заедно с много сънародници от Македония и Пиротския край. Беше страшно! Искаха да изкоренят българщината. Тогава се озлобих и като гимназиален учител по немски език в Гнилане, Косово, започнах българска пропаганда. Пак ме арестуваха, но тогава поне имаше защо. След затвора ми отнеха правото да работя като учител, нямал съм морално право. Казаха ми, че в Пирот и Цариброд и за метач няма да ме вземат. И тогава с мой приятел, с който ни преследват минахме Алпите, където и диви кози не минават. Успяхме да стигнем Клагентфурт, оттам във Виена. След време заминах за Германия, където получих политическо убежище. Германия и Швеция са моята родина, от България и Сърбия нищо не съм получил, само неприятности. Не смеех да се върна. Тъй като бях председател на Българския Национален Фронт за Германия.” При него няма нищо случайно. И по бащина линия коренът му е български и все са си патили за България. Неговите прародители са от село Цапари, близо до Битоля. По време на турското робство прапрадядо му бил свещеник и гърците го обвинили, че разбунтувал раята. Но едно турско заптие го спасява: „Отче, имам заповед да те убием, хващай магарето, попадията и децата, и бягай, дето ти видят очите.” Отишъл в Пирот и казал, че е евреин, за да не го глобяват, защото евреите били привилегирован етнос в Турската империя. „ И сега нашата фамилия във Вълковия се нарича еврейска”, завършва разказа си големия патриот. Домът на Петър Захаров на улица „Дечко Узунов” 13 е отворен за всички, които идват от Македония и Западните покрайнини, които милеят за българщината. И първото нещо, което ще видят, е параклиса и плочата, поставена на стената до входа на къщата в памет на Левски с надпис: „По тези места се е укривал Апостола Васил Левски, когато посещавал българите в Пирот и в Ниш. От признателните нишавски българи.” Отец Георги, който откри параклиса, допълва: „Апостола е направил над 500 комитети и срещи с родолюбиви българи, които трябва да се знаят. Ние сме си обещали да обозначим всичките места с наши средства. Първата паметна плоча поставихме в Нови хан.” Своята къща емигранта Захаров предоставя за каузата на задграничните българи. „Тук ще бъде седалището на общобългарския комитет за Западните покрайнини, чийто председател съм аз. Център на нова организация, с нова програма, с нови стремежи, съгласувани с новото време. Спомнете си девиза на Възраждането : ”Един живот, един народ, една вяра.” Петър Захаров е сред българските емигранти, които активно събират средства за изграждане на дом за задграничните българи „Родна стряха”, които започнаха, но и така недовършиха, а парите бяха ограбени от комунистите. След промяната идва в България и със собствени средства закупува двуетажна къща, която предоставя в полза на задграничните българи. Тук е и седалището и на създадения комитет за Западните покрайнини. На видно място е портретът на дядо Апостол Кумитата с трите медала и орден за храброст. До него се виждат трите благодарствени адреса на правнука му Петър Захаров от агенцията за българите в чужбина: „ За високо хуманната му родолюбива дейност сред българите в Западните покрайнини и Македония с почетен медал „Иван Вазов” от ВМРО” За активна работа за съхраняване и възраждане на българщината във и извън пределите на република България” И „За заслуги към ВМРО и нейният водач Иван Михайлов”. Към всичко това ще добавя и оценката и на председателя на общонародното сдружение „Мати Болгария” Петър Константинов: „Присъстваме на един ритуал, който не е само пред светата наша църква, но и пред светата наша народност, пред българската съдба. Един параклис за светата българска вяра. Свободата зависи от нас – какво ще остане от нас, ако не възстановим духа български, ако не пръснем искрите български над всички поругани българи извън граници…”, и най-високо звание, с което удостои емигранта Петър Захаров ”Той е Странджата на 21век, носител на българския дух.”

в-к „ВТОРА МЛАДОСТ“  28 юли 2008г.




Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 15665095
Постинги: 3954
Коментари: 6980
Гласове: 7983
Архив
Календар
«  Юли, 2022  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031