...Мой дописник, във второто си писмо, ми пише:

"Преди всичко, на евреите трябва да се дадат всички граждански права, както и на всички други народи в Русия, и чак тогава да се иска от нас изпълняване на задълженията ни към държавата" (помислете само, тези хора са лишени от най-основното право: свободно избиране място за живеене, поради което еврейската маса е силно ограничавана).

Но помислете сега и вие, господин дописнико..., че във времето, когато евреинът е "страдал, неможейки свободно да избира мястото си на живеене", в същото това време, 23 милиона руснаци са страдали под ярема на крепосничеството, като роби, което мисля, че е малко по-тежко, отколкото "да не може човек да избира мостото където да се настани"!  А дали тогава евреите са съжалявали руснаците? Съмнявам се. В западния край на Русия, както и в южния, евреите и тогава, както и сега, викаха за някакви права, каквито и руският народ не е имал; оплакваха се и се жалеха, че са подтиснати и са мъченици; и чак когато им бъдат дадени повече права, "тогава нека се иска от тях да изпълняват задълженията си към държавата"

Тогава дойде Царят Освободител и освободи коренните жители на Русия - крепостните селяни
(б. прев: защо ли измежду милионите евреи - селяни, в Русия, не е имало ни един крепостен?! Защото робството, феодализмът, крепостничеството и комунизмът, са юдейско дело, от край време!). И кой пръв се хвърли върху селяните, като на своя жертва? Кой пръв се възползва от неговите слебости? Кой вещо го уплете в своите златни мрежи? Кой набързо смени и даже надмина, където и доколкото можа и успя, падналите дворяни – с тази разлика, че докато дворяните, може би и доста експолоатирайки хората, все пак са се стараели да не унищожат напълно селяните, може би и само заради себе си, за да не изхабят работната си сила, – докато на евреина за изхабената руска работна сила хич не му дреме! Той взима своето и продължава нататък.

Зная, че след като прочетат това, евреите ще викнат, че това не е истина, че е клевета, че аз лъжа, че вярвам във всичките тези глупости, само затова, че "незная 40-вековната история" на невинните ангели, които безусловно са "морално по-чисти, не само от другите народи, но и от обожавания мой руски народ" (по думите на моя дописник). Добре, нека да са те наистина морално по-чисти от всички други народи на света, и разбира се, особено от руския – но междувпрочеем, нека прочетем от мартенския "Европейски вестник", само известието, че евреите в южните щати на Северна Америка, се хвърлили с цялата си сила върху многомилионната маса освободени негри, сграбчвайки ги в ръцете си, със своите познати и вечни "златни мрежи", използвайки незнанието и слаботите на експлоатираното племе.

И щом прочетох това, веднага се сетих: подобна мисъл ми дойде наум още преди 5 години, че освобождаването на негрите от робство, пак няма да ги спаси, защото тази нова беззащитна жертва ще я докопат евреите, с които светът е пълен, навсякъде. Така си помислих тогава, и ви уверявам, че още неколко пъти ми идваше тази мисъл, с въпроса: "Как така нищо не се чува за евреите; как вестниците не пишат за евреите; когато тези негри са истинска мина, която те няма да изпуснат от вниманието си?"

И дочаках; вестниците писаха; и аз прочетох. Преди десетина дни намерих в "Ново Време"- бр. 371, много характерна дописка от Литва: "Евреите така налетяли тамошното литванско гражданство, че за малко, са щели да го упропастят с ракия; католическите свещеници едвам спасили пияниците, заплашвайки ги с мъки в ада, и основавайки между тях "дружества за трезвеност". Добронамереният и културен дописник, наистина много се срамува от своята страна, която и до днес вярва в католическите свещеници и пъклените мъки, и затова бързал да съобщи, че след свещениците, се вдигнали и културните тамошните икономисти, и започнали да основават селски банки, и селски пазари.

Цитирам, това което прочетох, но вече зная, че веднага ще викнат: това още нищо не доказва, това е така, само защото евреите са подтиснати и бедни; всичко това е само "борба за оцеляване", която само глупак няма да разбере; а ако евреите не бяха толкова бедни, а бяха богати, те щяха да се изявят, като най-хуманни хора, и целият свят щеше да им се удивлява! Разбира се, всичките тези негри и литовци, са още по-бедни от евреите, които пият тяхната кръв, но въпреки това се гнусят от такава търговия, която е обичайна за евреина. Освен това, не е трудно да си хуманен и морален, когато си задоволен и весел; докато, настане ли "борба за оцеляване", нека никой не се доближава наблизо! И бих казал, че това никак не е ангелско становище. Напоследък аз не гледам на известията от "Вестника на Европа" и "Новото Време", като на много важни и решаващи факти, защото ако почнем да пишем историята на това международно племе, бихме намерили сто хиляди такива, и още по-важни факти, така че, един или два - повече, не са от значение.

..............

"Свободен избор на местообитаване...!" Но дали руският старожител е така напълно свободен в избора на местообитаване? Нима не продължават и сега, онези предишни, от времето на крепосничеството на селяните, ограничения, та и руският селянин да избира напълно свободно, местоживеенето си?... А що се отнася до евреите, знае се че техните права, по отношение избиране място на живеене, доста се прошириха през последните 20 години. Сега в Русия се виждат евреи на такива места, където по-рано никога не са се виждали. Но евреите още продължават да се оплакват от омраза и подтискане. Въпреки, че може и да не съм дълбок познавач на еврейския живот, едно зная със сигурност, и мога да споря за това с когото и да било, а то е, че нашият народ няма специална, априорна, глупава, религиозна омраза към евреите, като в смисъла, да речем: "Юда е предал Христос"!" А ако все пак чуем това от деца или по-слабоумни хора, то целият наш народ, все пак, гледа на евреите, без никаква омраза. Петдесет години съм наблюдавал това. Случвало ми се е да живея сред народа, в народната маса, да спя на дъските по затворите. Имаше там и евреи, и никой не ги презираше, никой не ги гонеше, нито изхвърляше. Когато се молеха на Бога (а евреите се молят, викайки и обличайки специално облекло) никой не се чудеше, нито им пречеше, и не им се смееше, което, иначе, би трябвало да се очаква от такъв груб народ, какъвто са руснаците. Напротив, гледайки евреите, говореха: "вярата ги задължава така да се молят", и минаваха край тях кротко, и почти с одобрение. А същите тези евреи много страняха от руснаците; не иксха и да ядат заедно; гледаха на руднаците, някак от високо; (и къде това? – в затвора!). Въобще, показваха отвращение и непоносимост към руския "старообитаващ" народ. Също така и по войнишките казарми, и навсякъде из цяла Русия! Отбийте се, разпитайте: Обиждат ли евреина, като евреин, заради вярата и обичаите? Никъде не ги обиждат, никъде, из целия народ.

Уверявам ви, че и в казармите, и навсякъде, обикновения руснак предостатъчно вижда и знае, че евреина не ще с него да яде, че се отвращава от него, и колкото въобще е възможно, го избягва и се разграничава от него, което не отричат и самите евреи. И какво излиза? Вместо руснакът да се обиди поради всичко това, нашият обикновен човек кротко казва: "такава им е вярата, и заради нея не ядат с нас и ни избягват, а не затова, че са зли". И така руснакът широкогръдо извинява евреина.

Понякога ми е идвала на ум лудата мисъл, да се запитам: а какво щеше да е, ако в Русия евреите не бяха 3 милиона, а 80, колкото са руснаците сега, а руснаците бяха 3 милиона? Какво щеше да стане с тези руснаци, и как биха се отнасяли евреите с тях? Дали биха позволили да се изравнят руснаците с тях, по права? Биха ли им позволили свободно да се молят? Нямаше ли веднага да ги превърнат роби? И още по лошото - нямаше ли да им смъкнат кожите? Нямаше ли напълно да ги изкоренят, напълно да ги унищожат, както са правили с много други народи, в старо време, в началото на историята?...

Уверявам ви, че в руския народ няма омраза и предрасъдъци към евреите; има може би, между другото, неприязън към тях, особено на некои места, и то доста силна. Без това изглежда не може да се мине, има го, но не заради това че евреинът е евреин, и не поради племенна или някаква религиозна омраза, но по други причини, за които не е виновен местният, старообитаващ народ, но самите евреи.

STATUS IN STATU
(статус в статуквото)

За омраза, и то - за омраза с предрасъдъци, евреите обвиняват руснаците. А как мислите, дали евреинът има по-малко предрасъдъци към руснака, отколкото руснакът към евреина? Или, може би, ги има повече? Показах ви за пример, как простият руски човек се отнася с евреина, а пред очите са ми писмата на евреи, не обикновени хора, а образовани, и в тях виждам колко омраза има към нашия човек. Но главното е, че евреите които пишат това, самите не го забелязват.

... Питам се само: какво в действителност е този status in statu? В какво се състои неговата вечно променлива идея, и каква е същността на тази идея?

Би било трудно, а и невъзможно да се пише за това в кратка публикация; невъзможно и поради това, че още не е дошло времето, нито часът, въпреки изминалите 40 века, та човечеството да каже последната си дума за този велик народ. Но все пак, не навлизайки в същината и дълбочината на предмета, би могло да се посочат поне некои белези от този status in statu; макар и само външни. А тези белези са следните: отделеност и откъснатост от света, който не е еврейски; изключителност: вяра, че в света съществува само един единствен могъщ народ – еврейския, докато другите, макар и да ги има, трябва да се гледа на тях, все едно не съществуват.

"Отдели се от всички народи, изгради своя особеност и знай че от тогава ще бъдеш единствен на Бога! А останалите унищожи или превърни в свои роби, или ги експлоатирай. Вярвай в победата над целип свят; вярвай, че всички ще ти се покорят. Гнуси се от всички, и с никого не дружи. И да изгубиш земята си, и политическата си личнист, и бъдеш разсеян по цялата земя, и между всички народи, няма значение – вярвай в това, което ти е обещано, веднъж завинаги вярвай, че така ще стане, а през това време, живей и се отвращавай, уединявай се, експолоатирай и чакай, чакай"...! Ето в какво е същината на идеята, на този status in statu. След това има, разбира се, и вътрешни, може би таинствени закони, които пазят тази идея.

Кажете сега на това, вие, господа образовани евреи - мои опоненти: "Всичко това са измислици! а ако и го има status in statu (или ако преди го е имало, защото сега има само следи), тогава единствено гоненията са довели до създаването му, гонения религиозни, средновековни, а и от по-преди; появил се е този status in statu, единствено от нуждата за самозащита. И ако все още продължава да го има, специално в Русия, това е само защото евреинът още не е получил правата, които има руснакът".

А ето какво мисля аз: даже евреинът да бъде изравнен по права с руснака, за нищо не би се отрекъл от своя status in statu. Да се приписва на status in statu, че е само заради гоненията и нуждата от самозащита – няма да е вярно. Нямаше да им стигне търпението за самозащита, през дългите 40 века! омръзнало би да пазиш себе си толкова време! Най-мощните цивилизации на света, не са се опазили, и за половината от 40 века; губили са политическата си сила и племенен облик.
Не е самозащитата главната причина, а идеята, която влече, задвижва и носи; нещо силно, светско и дълбоко, за което човечеството може би още няма сили да каже последната си дума, както вече и казах.

Че религиозният характер на тази идея е решаващ – няма съмнение. Промисълът над този народ, под името на първоначалния Йехова, продължава със своя идеал и завет, да води своя народ към непоколебимата цел - това е ясно. Не може да си представим евреин без Бога! И аз не вярвам на образованите евреи – атеисти! Всички те са едно, и Бог знае какво още очаква света, от образованото еврейство! В детинството си съм чел и слушал за евреите, легендата, че те все още чакат Месията, и то всички – от най-обикновения евреин, до най-учения; философът и кабалистът – равин; всички те вярват, че техният месия отново ще ги събере в Йерусалим, и ще хвърли в краката им целия свят. И че затова евреите, в огромното си мнозинство, избират една професия – търговия със злато, и всичко онова, което бързо се превръща в злато – за да не ги свари техният Месия в сегашната им родина, и да се не привържат чрез собственост към земя на чужденци, а да имат всичко, само в злато и скъпоценности, та по лесно да го понесат със себе си, когато:

Засияе, грейне лъчът на зорницата,

зазвучи кимвал, тимпан и свирчица;

и златото и съкровища и светинните

потеглят към стария храм Палестински...

Всичко това съм слушал като легенда, но вярвам че тази вяра в същността си я има във всички евреи, като инстинктивна, непреодолима мечта. А за да се запази една такава вяра, е нужно, разбира се, и да се опази status in statu. И той се пази. Значи, не е само преследването, но идеята е била и е останала, причината за status in statu...

Ако наистина има такъв специален, вътрешен, строг ред при евреите, който ги обвързва в нещо цяло и самостоятелно, тогава следва добре да се размисли, трябва ли да се допуска пълно уеднаквяване на техните права, с правата на местния народ. Естествено, всичко което изисква човечността и християнските закони, трябва да се направи за евреите. Но ако евреите, със всичките особености на своя порядък, на своята племенна и религиозна сепаративност, със всичките особености, правила и принципи, които са напълно противоположни на идеята, според която, поне до сега, се е развивал целият европейски свят – ако те, заедно със всичко това, поискат и пълно изравняване във всички съществуващи права, с местните домородци? Евреите, разбира се, ще посочат другите чужденци "как другите малцинства са поне приблизително с изравнени права с русите; а евреите имат по-малко права от всички останали чужденци; и това е така, ще кажат, понеже се плашат от нас - евреите, понеже уж сме най-вредни, от всички други. А с какво евреинът е толкова вреден? Ако еврейският народ има лоши особености, то е точно поради това, че руският народ така го тласка, с руското си невъзпитание, с необразоваността си, с неспособността си да е самостоятелен, с недостатъчното си икономическо развитие; руският народ сам търси посредник, водач, попечител, довереник; сам го вика, сам му се предава. Погледнете как е в Европа: Там народите са силни и независими духом, национално силно развити, от край време работни и привикнали на труд – и затова там не се боят да дадат на евреите всички права. Дали във Франция се обсъжда, вреден ли е status in statu на тамошните евреи?"

Това цитирано изложение е доста уместно, но се налага една забележка: За евреите е добре тамо, където народът е още некултурен, или дълго подтискан, или икономически слабо развит – там им е най удобно! Но вместо със своето влияние те да вдигнат степента на образованието, да подсилят знанието, да развият икономическите способности на коренните жители, реално се получава точно обратното. Където и да се настанят евреите, там още повече се унижава и покварява народът, още повече страда човечеството, още по-ниско спада нивото на образованието, още повече се шири отвратителна, безизходна сиромащия, а с нея и отчаяние.

Питайте из нашите покрайнини, местните хора: какво движи евреите, и кое ги е движело толкова векове? И ще получите едногласен отговор. "Немилосърдието! Немилосърдието ги е задвижвало толкова векове; жаждата да се напият с нашата пот и кръв!" И наистина, цялата дейност на евреите в тези наши покрайнини, се е състояла само в това, да се доведат местните народи до, колкото е възможно, по-безизходно положение, по отношение на тях, а те да се облагодетелстват от тамошните закони. И те винаги са намирали възможности да се ползват от правата и законите. Винаги са умеели да са приятели на тези, от които е зависел народът; и в този смисъл поне не би трябвало да роптаят за своите права, сравнени с правата на коренните жители. Достатъчно права са имали евреите, права над кореняците. Какво е било, през десетилетията и столетията, какво е ставало с руския народ, навсякъде, където са се заселвали евреите – за това свидетелства историята на нашите руски региони. Посочете, ако можете, още некое друго племе от руските другородци, което с ужасното си въздействие би могло да се сравни с евреите? Няма да намерите друго такова племе! Евреите, в този смисъл, са запазили цялата си оригиналност, измежду другите чужди племена в Русия. А причината, разбира се, е техният status in statu, духът, който излъчва немилосърдност, към всичко, което не е еврейско; това неуважение към който и да било народ и племе, и към всяко човешко същество, ако то не е евреин. И какво е оправданието им за това: – че народите на запад не са дали евреите да ги подчинят, от което излиза, че руският народ сам си е виновен. Затова че руският народ се е оказал много по слаб от европейските народи (по слаб, заради тежките си политически раздори (за които, подстрекатели са били пак те - евреите! бел. прев.), и нима затова трябва още по-силно да ни мачкат и окончателно да ни задушат, вместо да помогнат?

Те се позовават на Европа, на Франция, но аз твърдя, че status in statu и там е бил вреден... все пак трябва да се признае надмощието на евреите и в Европа, където те също са заменили всички предишни идеи, със свои.
О, разбира се, човекът винаги и през всички времена е обожавал материализма, и е бил склонен да вижда и разбира свободата, само ако я осигури за себе си, трупайки пари със всички средства. Но тези стремежи все пак не са се така открито и предизвикателно въздигали, до висш принцип, какъвто е случаят в нашия 19-ти век.
"Всеки за себе си, и единствено за себе си, и всеки контакт с хората, единствено заради себе си" – ето това е моралният принцип на мнозинството сегашни хора, и то не лоши, а хора работни, които не убиват и не крадат (основна идея на буржоазията, заменила в края на 18-ти век, предишния християнски поглед към света, и станала главна идея на цялото сегашно (19-то) столетие, и на целия европейски свят. А немилосърдието към по низшия, и упадъкът на братството между хората, и експлоатацията на сиромасите, от страна на богатите, разбира се, всичко това го е имало и преди, и винаги, но не е било въздигано, като висша правда и наука, и християнството е осъждало всичко това. А сега, напротив, на това се гледа, като връх на прогреса.

Не са значи, случайно, навсякъде по борсите, господари евреите; нито случайно управляват капитализма, нито случайно те са вседържители на банките и кредита; и не случайно те са боговете на маждународната политика!

Какво ще стане нататък, знаят евреите: наближава тяхното царство, тяхното абсолютно царство! Наближава крайната победа на идеята, пред която ще се премахнат чувствата за човеколюбие, жаждата за истина, християнските ценности, националната, и даже, расовата гордост на европейските народи. Наближава материализмът, сляпата животинска жажда за лично материално обезпечаване, жажда за лично трупане на пари, с помощта на всички средства; това ще се приема за висша цел, като нещо разумно, като свобода, – вместо християнските идеи за спасение, с помощта на морално и братско единство на хората.

Някой може би ще се насмее и ще каже: за това не са виновни евреите. Разбира се, че не са само евреите виновни, но ако евреите са придобили надмощие в Европа, точно тогава, когато там са се развихрили тези техни, нови начала, превърнати вече в морални принципи – тогава със сигурност може да се каже, че евреите са имали решаващо влияние.

Моите опоненти подчертават, че, "напротив, евреите са бедни навсякъде, а особено в Русия; и само върхът на евреите е богат - банкерите и кралете на борсите - докато останалите, почти 90 на сто, са буквално просяци, които се пребиват за парче хляб, предлагат посредничества, търсят по всякакъв начин да изкарат някой грош".
Да, струва ми се че е истина, но какво значи това? Не значи ли, че в работите на евреите (в тяхното огромно мнозинство), в тяхната експлоатация, има нещо неправедно и неприродно, нещо изкуствено, което само по себе си донася наказание. Евреинът работи като посредник, значи търгува с чуждия труд. Капиталът е натрупан труд; Евреинът обича да търгува с чужд труд! Но всичко това никак не променя онова което казах. Затова богатите евреи, все по мощно и твърдо владеят човечеството, и жадуват да му натрапят своя облик и своята същност. Когато се говори за това, евреите винаги викат, че и измежду тях има добри хора!
О Боже! Та нима нима някой го отрича? Не става дума за добри и лоши хора. Нима между евреите няма добри хора? Нима покойният парижки Джеймс Ротшилд беше лош човек? Тук става дума за еврейството - въобще, и за тяхната идея, която е обхванала целия свят, вместо "неуспешното" християнство.

ДА ЖИВЕЕ БРАТСТВОТО! 

Но за какво всъщност говоря? Да не би да съм и аз неприятел на евреите? Да не би да е истина онове което ми пише една, според мен, без съмнение, благородна и образована девойка, еврейка (което ясно си личи от нейното писмо, по искрените и жарки чувства, изразени в него) – че аз съм неприятел на това "нещастно племе, което, при всеки удобен случай, така силно нападам". "Вашето презрение към еврейското племе, което мисли само за себе си", и т.н. "е очевидно".
Не, не е така!... Напротив, аз говоря и пиша, че "всичко, което хуманността и правдивостта налагат, всичко което изисква човечността и християнският закон, – всичко това трябва да се направи за евреите". Тези думи и по-рано, вече бях писал, но сега добавям: независимо от размишленията, които изложих тук, все пак аз съм на становище за проширяване на еврейските права в руското законодателство, и ако е възможно, съм за пълно изравняване на техните права, с правата на местните, коренни жители. Въпреки че те, в отделни случаи може би и сега имат повече права, или по точно, имат повече възможности да ги ползват, отколкото руснаците. Сега ми идва и нещо друго на ум: ето такава мисъл: Какво би станало, ако по някакъв начин се разклати и пропадне нашата селска община (задруга), която брани горкия наш селянин от толкова злини – и ако тогава този освободен селянин, толкова неопитен, толкова невеж да се опази от съблазни, ако го нападнат евреите, с цялата си маса? Какво би станало? Тогава той би пропаднал за час, и целия му имот, цялата му мощ биха попаднали, още на другия ден, под властта на евреите, и би настанало време, по лошо от крепостничеството, и по-лошо от татарското време!

Но въпреки всичките "фантазии" и всичко, което преди вече съм написал, аз все пак съм за пълно и окончателно изравняване на правата, понеже това е Христов закон и християнски принцип. Но ако е така, защо тогава написах толкова страници, и какво исках да докажа, ако по този начин, сам си противореча? Но точно в това е същността, че аз не противореча на себе си, и че от руска страна, от страна на домородците - коренните жители, нито има, нито виждам пречки за проширяване на еврейските права. И затова твърдя, че тези пречки са несравнимо повече от страна на евреите, отколкото от страна на Русия, и ако до досега все още това не е направено, затова е несравнимо по-малко виновен руснака, отколкото евреина. Подобно на онова, което казвах, че обикновеният евреин не ще да дружи, нито да яде с руснаци, подобно и на интелегентния евреин, в когото много често виждаме неизмеримо предубеждение и надменност към русите, а те, не само не се ядосват, нито си отмъщават, но напротив, разбират и оправдават евреина, казвайки, че "такава е неговата вяра".

А, ето ги и тези, дето викат, че обичат руския народ! А един чак ми писа, че се тревожи за това, че руският народ няма религия и хич не разбира своето християнство! Е това вече е прекалено, даже и за един евреин! И възниква въпросът: как възприема християнството, именно този образован евреин? Тази суета и самодоволство в еврейския характер е трудна за разбиране за нас руснаците. Кой от двамата, руснакът или евреинът, е по неспособем да разбере другия? Мога да се закълна, че по скоро бих оправдал руснака, понеже у него поне няма никаква религиозна омраза към евреина. А останалите предубеждения, у кого са повече? Евреите изтъкват, как толкова векове са били угнетявани и гонени, и как трябва да имат предвид това, онези, които осъждат еврейските нрави. Хубаво, ще го имаме предвид; можем даже да докажем, че измежду интелегентната прослойка на руския народ, многократно са се чували гласове в полза на евреите. А евреите, оплаквайки се и обвинявайки руснаците, дали са вземали, и дали вземат предвид, многото векове на гонения и угнетяване, които е понесъл руският народ? Може ли да се твърди, че руският народ е понесъл по-малко беди и злини, през своята история, от евреите? Възможно ли е да се твърди, че не е именно евреинт, онзи, който се е сдружавал с гонителите на русите, и не е ли, и самият евреин бил руски гонител, когато по време на робството е купувал руския народ? Всико това е ставало, имало го е, и е исторически факт, но ние никога не сме чули евреите се каят за това, но обвиняват руския народ, че не ги обича достатъчно.

Но нека! Дано се стигне до пълно духовно единство на народа, без никаква разлика в правата! И затова, преди всичко, моля моите противници - дописници, евреи да са малко по-праведни към нас руснаците. Ако е тяхната надменност и тяхната неизменна, отвратителна заядливост, към руския народ, само предубеждение, исторически напластявано, а не се скрива зад него дълбоката тайна на техния закон (на тяхната вяра) и порядък – тогава нека всичко това разчистим, колкото може по-рано, и да се обединим духом, като братя, за взаимопомощ, в служене на нашата държава и родина! Нека намалеят взаимните нападки, нека изчезне екзалтацията в нападките, които пречат за ясното разбиране на нещата. А за руския народ мога да заложа, че той ще приеме евреина, като свой брат, въпреки разликата във вярата, уважавайки историческия факт, който е в основата на тази разлика. Но за братството, за пълното братството, е нужно братство от двете страни. Нека и евреинът покаже поне малко братско чувство, та да ободри руснака. Зная, че в еврейския народ могат да се намерят много хора, които искат да се премахнат недоразуменията. И за да не падат духом точно тези полезни и човеколюбиви хора, а поне малко да отслабне тяхното предубеждение, с което да се облекчи началото на това дело, – именно затова искам проширяване правата на еврейското племе, по възможност, поне до толко, колкото самият еврейски народ се покаже способен да приеме, и да се ползва от тези права, без да вреди на руснаците. Би могло още веднага нещо да се отстъпи, или да се направи от руска страна... Въпросът е: могат ли тези нови и добри евреи да направят нещо, и колко самите те са способни за новото, прекрасно дело, за истинско братско единство с хора, чужди им по вяра и кръв?

ПОГРЕБЕНИЕТО НА "СВЪРХЧОВЕКА"


За много неща исках да поразговаряме в мартенския брой на моя "Дневник". Но ето че пак някакси се случи така, че онова, за което исках да кажа само неколко думи, зае цялото свободно място. Колко много са темите за които вече почти година се готвя да говоря, но ето че не става...

...Искам и да напиша нещо за някои писма, получени по време на издаването на "Дневника", а особено за анонимните писма.

Едно от тези писма и ще изнеса тук, но не анонимно, а на една доста позната госпожица Л., млада девойка, еврейка, с която се запознах в Петроград. С госпожица Л., която иначе, много уважавам, никога не съм говорил за "еврейския въпрос", макар че тя е, както изглежда, сериозна и строга еврейка. Някак чудно се случи, че получих това писмо сега, когато довърших почти цяла глава за евреите. Би било може би прекалено да говоря още, все по една и съща тема. Но тук няма да става дума за същата тема, а ако частично се случи, ще се покаже съвсем друга - противоположна страна на въпроса, а същевременно и некои изгледи за неговото решаване. Нека ми прости госпожица Л. че си позволявам да изнеса частта от писмото и, отнасяща се за погребението на д-р М. Хинденбург, под впечатленията от което тя е и написала тези редове, така топли и затрогващи със своята искреност. Пак повтарям: това е написано от една еврейка, и тези чувства са чувства на еврейка.

"Пиша това, под дълбокото впечатление от погребалния марш. Това беше погребение на доктор Хинденбург, човек на 84 г. Понеже беше протестант, първо лежа в църквата, а после бе однесен на гробището. Такива чувства, такива, от душата потекли думи, толкова горещи сълзи, никога още не бях виждала при погребение... Умрял старецът в такава бедност, че нямаха с какво да го погребат...

Петдесет и осем години е работил покойния М. Хинденбург, и колко добрини е направил през това време! Ако знаехте, Фьодор Михаилович, какъв дивен човек беше той! Беше лекар и акушер; неговото име ще бъде запомнено от потомствата; за него и сега се разказва; целият прост народ го наричаше - татко, обичаше го, обожаваше го, и чак след неговата смърт разбра, колко много е изгубил. Докато още лежеше в ковчега, в църквата, нямаше, струва ми се, човек да не е дошел да го оплаче, да му целуне краката; особено бедните еврейки, на които толкова много е помагал; плакаха и молеха Бога да отиде направо в рая. Днес у нас дойде нашата бивша готвачка, необикновено бедна жена, и разказа как докторът, при раждането на последното и дете, виждайки че нямат нищо в къщи, дал тридесет копейки да си сготвят супа, и как после всеки ден идвал и оставял по 20 копейки. А когато видял, че жената е по добре, изпратил и 2 яребици. Също и когато го извикали при една много бедна родилка (а точно такива и са се обръщали към него), и като видял че детето няма в какво да се повие, съблякъл си ризата, дал и кърпата, с която главата му винаги е била вързана, за да се нацепят за пелени.

Говори се, че така е лекувал и някакъв беден евреин, дърводелец, а после като се разболяла жена му, и нея, па и децата. Всеки божи ден, по два пъти се отбивал, и когато всичките ги вдигнал на крака, попитал евреина:
– Е, с какво ще ми платиш сега?
А оня му отговорил, че няма нищо друго, освен една единствена коза, която още същия ден ще гледа да продаде.
Така и направил, продал козата за 4 рубли и донесъл парите на доктора. Тогава докторът дал още 12 рубли на своето момче, заедно с четрите от козата, и го изпратил да купи крава, а на дърводелеца казал да си иде вкъщи. След един час отвели на евреина - дърводелец, крава и му казали, как докторът открил, че козието млеко не е здравословно за тях.

Така и преживял целия свой живот. Имало е случаи, когато е давал на сиромасите по селата, по 30 - 40 рубли. Затова и го погребаха като светец. Всички сиромаси затворили дюкяните и тръгнали след ковчега му. Еврейски обичай е, на погребение, деца да пеят псалми, но им е забранено да пеят псалми, при погребение на друговерец.
Но в този случай децата вървели пред ковчега и пеели псалми. По всички синагоги се молили за душата на доктора, както и камбаните на всички църкви биели, по време на изпращането му. Вървяла и военната музика, а еврейските музиканти отишли при сина на покойника, да молят, да им разреши да имат тази чест, да свирят на погребението. Всички бедни евреи донели, кой 5, кой 10 копейки, за венец, а богатите евреи дали много, и приготвили чудесен, огромен венец от свежи цветя, с бели и черни ленти отстрани, на които със залтни букви, били изброени докторовите главни заслуги, например, уреждане на болница, и други подобни – не можах да прочета и запомня всичко, което имаше написано, но нима е и възможно да се изброят всичките му заслуги!

Над гроба държаха реч, протестантски пастор и еврейски равин, и двамата плачеха. А старият доктор лежеше в стария, износен мундир, а главата му бе вързана със стара кърпа (милата му главица) и изглеждаше, че само спи – така свеж бе цветът на неговото лице".

ЕДИНИЧЕН СЛУЧАЙ

Това е само единичен случай, ще кажат. И излиза, господа, че пак аз съм виновен, понеже виждам в единичния случай, ако не начало на решаването на всички проблеми, то поне "еврейския въпрос", както и озаглавих втората глава на своя "Дневник".

Защо нарекох стареца – свърхчовек? Той не е бил свърхчовек, а по скоро – всечовек или – човек за всички. Този град М. е голяма губерния в западния край, и в този град има много евреи, и немци, и руси - естествено, и поляци и литовци – и ето че всички те, всички тези народности са признали праведния старец, за техен. Той самият е бил протестант, немец, истински немец: начинът по който е купил кравата, и я изпратил на бедния евреин, е истинска немска шега. Първо го разтревожил: "С какво ще ми платиш"? И разбира се, беднякът, продавайки единствената си коза, за да плати на доктора за добродетелите, ни най-малко не е роптал, а напротив, горчиво се е притеснявал, че козата струва само 4 рубли, за всичките добродетели, сторени на семейството му. А лудият, по своему, старец, се усмихва, а сърцето му говори: "Сега ще направя на нещастника една немска шега!" И сигурно вътрешно сладко се е смял, с оживен дух, когато са отвели кравата на евреина. А цялата следваща нощ сигурно е прекарал в сиромашката колиба на някоя бедна еврейка – родилка, макар за осемдесегодишния старец да е било много по-добре, да поспи през нощта, за да поотпочинат уморените му стари кости.

Да бях художник, бих нарисувал нещо, от "жанра": нощ при еврейка - родилка... Аз страшно обичам реализма в изкуството. Но у мнозинството съвременни наши реалисти, няма морална съсредоточеност в картините... В мотивите за "жанр", които преди малко предложих, мисля, че би я имала тази съсредоточеност. А и художникът би имал разкошен мотив: На първи план – идеална, ако може така да се каже, или невъзможна, бедност. Тук би могло да се внесе и много хумор, който би прилягал нобикновено, понеже хуморът е остроумие на дълбоките чувства (а това стравнение много ми харесва). С изтънчено чувство и ум, художникът би могъл да изведе много неща от разхвърляните сиромашки домашни предмети, но нас, тази сиромашка разхвърляност, веднага ни хапе сърцето! Светлината би могла да бъде изнесена много интересно: На кривия стол догаря разтопена лоена свещ, а през единствения, заскрежен прозорец, пробива зората на новия ден, на новия тежък ден за бедните хорица. Измъчените родилки често раждат призори; мъчат се цяла нощ, а призори родят. Умореното старче - доктор, оставил за момент майката, поема детето. Но няма в какво да го повие; пелени няма, нито кърпа (случва се и такава сиромащия - господа, кълна ви се; случва се най-чистият реализъм, реализъм, стигащ до фантастичност).
Праведният старец, значи, съблича своя стар мундир, съблича ризата си и я цепи за пелени. Лицето му е строго и замислено. Бедното новородено еврейче рита с крачета на постелята пред стареца; християнинът поема еврейчето в ръце и го повива с ризата от своите рамене. Ето го решението на еврейския въпрос, годпода! Осемдесетгодишните, голи и треперещи докторски пръсти, би могло да заемат видно място в картината; да не говорим за старчското лице, и лицето на измъчената родилка, която гледа своето новороденче и заетостта на доктора с него. Всичко това гледа отгоре Христос, и докторът го знае: "Това бедно еврейче ще порасне, па и то може би ще съблече рубашката си от гърба, и ще я даде на християнин, спомняйки си разказа за своето раждане" – с наивна и благородна вяра си мисли старчето. А дали ще стане така? Най-вероятно, не, но да речем, че може и да се случи. По-добре от всичко, на тази земя, е да се вярва, че може да се случи, и че ще се случи. И докторът е прав, че вярва, защото, ето че на него вече му се е случило: "Изпълних дълга си, ще го изпълнят и други; с какво съм по-добър от другите?" – подкрепя себе си той. Уморена старица, еврейка – майка на родилката – в дрипи, върши нещо край печката. Евреинът, излязъл да донесе наръч съчки, отваря вратата на колибата, студеният, леден въздух навлиза за момент в стаята и вдига пара. На пода, на памучна постелка, здраво спят две малки еврейчета. Чак и тридесет медни копейки се виждат, в колонка, на масата, които докторът е отброил - 10 монети, по 3 копейки, една върху друга, за супа на родилката... Така, картината непременно ще се окаже – с "морално средоточие".

Единичен случай!? Преди две години, отнякъде, от южна Русия, бе съобщено за някакъв лекар, идвайки, току що изкъпан, от банята, един топъл ден, - свеж, бодър, бързал за вкъщи да изпие едно кафе, и затова отказал да помогне на един удавник, когото току що били извадили от водата – въпреки че множество народ го молел. Мисля, че после го съдиха. Може би този човек е бил баш образован, прогресивен, с нови убеждения, който разумно е търсел в новите закони и права, общото, – отхвърляйки единичните случаи. Може би чак е и мислел, че единичните случаи пречат за разрешаване на нещата, убеден, че общите заключения важат и за единичните случаи: "колкото по-зле, толкова по-добре". Но без единичните случаи е трудно да се осъществят общите права. Онзи "човекът за всички", макар и единичен случай, е събрал на гроба си целия град. И руски жени, и еврейки, заедно са целували краката му в ковчега, заедно са се бутали около него, заедно са плакали. Петдесет и осем години служене на човечеството в този град, педесет и осем години неуморна любов, са обединили на гроба му всички, в една обща душевност и обща кауза. Изпраща го целият град, звънят камбаните на всички църкви, пеят се молитви на всички езици. Пастор, със сълзи в очите, говори над открития гроб. Равин стои встрани и чака, сменяйки го, и също пролива чисти сълзи. И в тоя час, каточели е решен "еврейският въпрос"! Защото пастор и равин са се сближили в обща любов, и почти се прегърнали над гроба, пред очите на християни и евреи. Нищо че, след като се разотидат, всеки пак ще си върне старите предрасъдъци. Постоянните капки дълбаят и камъка, а такива "всечовеци" побеждават света, обединявайки го, а предрасъдъците избледняват, след всеки такъв единичен случай, докато накрая не изчезнат напълно.

За стареца ще остане само легенда, пише госпожица Л., също еврейка, която също е плакала над "милата главица" на човеколюбеца. А легендите са първата крачка към осъществяването; те са живият спомен и постоянното предупреждение на тези "победители над света", на които е обещана цялата земя. Ако сме пропити с вяра, че те наистина са победители на света, и че наистина, такива "ще наследят земята", тогава вече почти сме се обединили, във всичко. Всичко това е доста просто, и е трудно само едно, човек да се убеди, че голямото число се състои от единици, и се разпада, ако и само една единица липсва. Единици дават идеите, единици дават вярата, и те са живият опит, а значи, и доказателство. Напразно е да се чака всички да станат толкова добри, колкото единичните случаи, или да се чака - единичните случаи да станат много. Не трябват много такива, за да се спаси светът, защото "единствените случаи" са малко, но затова пък са много силни.
А ако е така. защо да не се уповаваме?

Достоевски

(със съкращения)
.........................


Преводът ми е от сръбски, понеже това ми попадна от интернет, и е непрофесионален, а нямах и речник. Затова, а и поради двойния превод, непременно се губи доста от красотата и подредеността на изказа, но гениалността и човечността на Достоевски, пак личи!