Бог ще спаси хората - вярва ветеранът Добри Добрев, дарил 11 хил. лв. за селската черква в Байлово, 10 хил. лв. за тази в Горно Камарци и 15 хил. лв. за тази в Елешница.



По пътя нагоре, почти в началото на с. Байлово, е черквата, на чийто комин стърчи запустяло щъркелово гнездо. И понеже е събота и в селото на Елин Пелин (получил образованието си и в панагюрската гимназия - б. р.) е още по-тихо и още по-спокойно, сякаш попадаш в друг свят. Портите на светата обител са затворени, но от двора й се чува притъпеният шум от цепене на дърва. Надничам през пролуката и виждам прегърбена фигура да размахва брадвата и да трупа цепениците до себе си. Познавам го. 

Това е старецът, който съм срещала пред "Александър Невски" да събира помощи за черквите - 92 годишният дядо Добри, чиято бяла брада и коси са толкова дълги, че от лицето му се виждат само сините очи и усмивката. От много години черковната пристройка с двата високи чемшира е дом и убежище от хорската суета за благия човек, а двете котки - неговото единствено имане. Вътре е чисто и пометено. Над оджака виси гърне с къкреща вода, на леглото се мотае овехтяла кожена шапка за спане, която сигурно е на възрастта на стопанина си, а масата е празна. Това е всичко в неговия "земен живот, защото друго не му трябва". На стената виси платнената му торба, с която сме свикнали да го виждаме. Преди десетина години праведникът изминавал 50-те километра от Байлово до София всеки ден пеша, но сега вече се качва на автобуса и си купува билет.

На празник дядо Добри отключва вратата на обителта и бие камбаната. Недоумява защо Байлово си няма свещеник и трябва да викат чужд само ако някой от селото умре. За черквата дядо Добри казва, че е строена преди повече от 120 години, по времето, когато неговият дядо, също Добри, бил кмет на Байлово, и че той я е осветил с името "Св. св. Кирил и Методий".

След студовете слънцето напича и топлият сняг капе върху плочника под чардака. "Хората отвикнаха да работят, а гледат лесното, искат само машини", казва дядото и се ядосва на този омързеливил се свят, защото е събрал и дал пари за ремонта на покрива, но въпреки това той продължава да тече. "Човеците вече нямат срам от нищо и затова идва злото", мъдрува старецът. Според него животът е тежък, защото няма добро и си спомня разказа на Елин Пелин, в който един селянин закачил звънчета на краката си, за да предупреждава тварите да бягат далеч от него, за да не ги настъпи.

Дядо Добри решил да служи на Бога и на доброто не чак толкова отдавна, защото на младини не бил много набожен. Когато баща му не се върнал от войната, майка му го прибрала от училището, бил в четвърто отделение, и оттогава започнал да работи и да помага в къщната работа и гледането на децата. Като поотраснал, станал земеделец, орял нивите, пасял овцете и сам си правел цървулите и потурите. Разказва ми как се прави сирене и извара. После се оженил, родили му се четири деца. Но нещо не харесал на жена си, затова започнал все по-често и по-дълго да се запилява по манастирите, докато един ден избягал завинаги от нея. Оттогава дядо Добри не обича да разговаря много-много с жените. Къщата в Байлово старецът оставил на сина си, другите му деца се разпръснали по София и Елин Пелин, а на него му е добре тук, в църквата. Сам се гледа, не готви - яде каквото хората му донесат и е доволен, че е здрав и жив да служи на Бога.

Помолих го да влезем в черквата. На прага той се прекръсти и ме проследи какво ще направя аз. Укори ме, че не прибирам правилно пръстите си, защото това е един от символите на нашата християнска вяра. После ме попита за моето и имената на мъжа ми и детето ми - отговорих му: Надежда, Петър и Милена. Дядо Добри ме погледна доволен и каза: "Това са вечни имена", после запали свещичката и ги повтори, а аз сякаш усетих нещо мистично, което обгръща този беловлас човек, и малко се изплаших.

Текст: Надежда Тошева.

Източник: http://www.bgizlet.com/index.php?option=com_content&view=article&id=660:2009-10-08-23-22-26&catid=130:2010-02-11-12-23-29&Itemid=118 

ОЧИТЕ, ОЧИТЕ НА ТОЗИ СВЕТЕЦ..ТЕ КАЗВАТ ВСИЧКО! ЖИВЕЕМ В МАТЕРИАЛНО И БЕЗДУХОВНО ВРЕМЕ НА СОДОМ И ГОНОМ
А ГОРАН БЛАГОЕВ..НАЙ-БЪЛГАРСКИЯ И СВЯТ ЖУРНАЛИСТ В БЪЛГАРИЯ..НЕГОВИЯ ГЛАС В КЛИПА КАЗВА ВСИЧКО ЗА ТОЗИ СВЯТ ЧОВЕЧЕЦ

НА ФОНА НА ЛИЦЕМЕРИЕТО, НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО,РЕЛИГИЯТА, ПОЛИТИКАТА..ТОЗИ ПОСТИНГ ЗВЪНИ КАТО КАМБАНА И....

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Поздрави!

Дали някой от политиците и бизнесмените и другите богаташи ще се замисли върху делото на дядо ДОБРИ?

Една исто4на мъдрост казва;Не ме гледаи 4е съм със цървули- не ми липсва ПРОСТОТА.Защо забравихме простите неща?