Считам се за вярващ православен християнин, което ми помага да търся неизвестните ни истини за нашата древна история. Ние имаме невероятен източник за предисторическата ни и предхристиянска култира. Това е Веда Словена. В тези древни песни (том втори) са възпяти всичките наши предхристиянки годишни празници, като за всеки един от тях има запазени по неколко песни, които са се пеели ритуално през съответния празничен ден.
Ето ви по памет само началото на една от многото песни за Коледа:

Боже ми Боже,
Боже ми Кола,
Кола ми Коледа,
Коледа ми Яра,
Яра ми Дия,
Дия ми прена,
Прена ми насита,
Насита ми коприта...

Този откъс, както и много, много други, е на най- древния ни арийски език, но по-голямата част от текста на песните е на помашки и източно македонски диалект. Песните са записани през 19-ти век,
В много от песните (като в следващата, по-долу) се описва и (пре)раждането на Бог Коледа (с разрешение на Бог Вишну!), от Богинята - Злата Майка. В тях са описани почти идентичните събития и персонажи, вкл. тримата източни мъдреци и жестокият "арабски" крал, който избил всичките новородени момчета!!
И забележете, че става дума, не за преразказ на Христовото рождение, а за много по-древни - предхристиянски събития. Което никак не омаловажава Рождество Христова, а напротив - предвещава го!
А относно новия - Григориански - светски и църковен календар, наистина, приемането му, като "по-верен" и "по-прогресивен", си е чиста измама и подигравка, и с календара, и с науката, и особено с (канона на) църквата.

– Горното е мой коментар към постинга на sparotok:
КОЛЕДА – ПЕЛАСГИЙСКИЯТ ПРАЗНИК НА СЛЪНЦЕТО


Следва една от многото песни за Коледа:

ПРИТУРКА I. Песна 5:1. (250 стиха)

Песните "Веда словена" са запазени и записани на помашки – родопски диалект от 19-ти век. В песните има и стихове на древен, почти неразбираем език. Затова, помашкият текст в тази песен, за по-леко четене, публикувам с незначителни езикови корекции, и паралелно, където е възможно, в синьо, давам предполагаемото или сигурното значение на думите!

Кратко пояснение от събирача на песните - учителя Гологанов: "Слeдоющата песна моми испевали зимата когато са събирали на седенки да предатъ или друга некоя работа да вършетъ".

(!Текстът е леко осъвременен от автора на този блог, за по лесно четене! За оригиналите, потърсете в интернет "Веда Словена"!)

Боже ле Коледе,
Роди се, Боже, на земята.
Слезла ми Злата Майка,
Слезла ми майка отъ небе,
Та си те, Боже, зачела.
Съгласил си се Боже,
Та земята да се не съсипе;
Но да се, Боже, родишъ,
Да отървеш млади юнаци,
Млади юнаци, малки моми,
Да ги отървеш от неволя,
Че са ти грях сторили.

Малките моми на кладнецъ,
На кладнецъ на Дунавъ,
Студна си вода точатъ,
С юнаци се глумят (шегуват). Роди се, Боже, на земята
Малко ми дете, млада Бога;
Расталъ си вече порасналъ.
Та си по земята ходиш,
Съсъ тебе млада Дефа (ангел),
Съсъ тебе деветъ Юди (Богини - Самовили),
Деветъ Юди Самовили;
Бело ти лице блеснало,
Блесналу като ясно слънце,
Блесналу ти, грейналу;
Коса ти се позлатила,
Бела ти се брада посребрила.
Песна ти Юди запяли,
Млада е Дефа думалъ,
Думалъ е Дефа говорилъ,
Че си носи ясна (свята) книга,
Ясна книга позлатена,
Фафъ книга ясна песна (в книгата - свята песен): Кола ми, Коледа,
Коледа ми Дефне (пречист),
Дефне, Превита, (?безсмъртен; прероден?)
Превита, Арита (арийски),
Арита, Денита (Зорница),
Денита, Апита.
Дере мини на гуру (гора),
На гуру на идру (В гората на извора),
Золина ти дъру (Златно ти дърво),
Дъру ти укиса,
Жива ми Дефа,
Жива ми Юда,
Зорна й краска (боя, рисунка),
Краска й на рука,
Служита тебе идруту (подава ти от извора),
Идруту абросу (от извора амброзия);
Раитъ ти лику (грее ти лицето),
Лику ти пирну (лицето ти огнено),
Пирну ти лику жарну (огнено ти лице жарко).
Узрелъ ми Вишну (Съзрял ми Вишну),
Узрелъ ми на земе (Съзрял на земята),
На земе на поле;
Три су арни (три са момчета) на Дунавъ,
На Дунавъ на идру (на извора).
Три су арни, три су афици (три са девойки),
Ела са глума глуметъ (Но си се шегувет).
Вишну са осенъ уярилъ (Вишну се "особено" много ядосал),
Златну му лику жлетналу (Златно му лице прежълтяло)!
Сиву (на Сива Бога) си дума продумалъ:
Сиву ле, Сиве,
Златенъ ти каменъ на ръка,
Златенъ ти каменъ, златна грома (златна грмотевица);
Я си ми каменъ подай,
Да гу на земе метна,
На земе на Дунавъ,
Три си арни да потрена (три си момци да затрия),
Три си арни, три си афици (три момци, три девици)
Още си силе (си пращам) Сура Ламица
Да ми на поле слезе,
Да си ми поле потрене (унищожи),
Дуръ да си поле посъхне.
Сива ми каилъ (съгласен) станалъ.
Дава му каменъ подава,
Каменъ му дава, грома;
Йоще гу Вишну не фърлилъ,
Ти си, Коледа, на гуру (в гората),
Висналъ си висе на дъру (възвисил си се на дървото)
Та ми се качишъ на небе.
Дума си, Боже, продумалъ:
Вишну ле братку,
Братку ле Славу, (братко ле славен)
Що си се осень уярилъ (много ядосал)?
Златенъ ти камень на ръка,
Златенъ ти камень, златна грома,
Да си гу метнешъ на Дунавъ
Три си арни да потренешъ,
Три си арни, три си афици;
Я да си (ако си) камень метнешь,
Земе си Вишну потреналъ (земята ще пометеш)!
И язъ каилъ ни ставамъ (А аз не съм съгласен).
Бива ли, Вишну, или не бива, (Става ли, Вишну, или не)
Да си слеза на земята, (Да си сляза на земята)
Да си седна в гората,
В гората подъ дървото.
И да слезе Злата Майка,
Да ме роди малку дете,
Малку дете, млада Бога,
Да си раста, да порасна.
Да се по земята шетамъ,
Да си уча арни (момци),
Арни още афици (девици),
Да ти грях не вършат.
По-добре, Боже, да слеза на земята,
Да слеза, Боже, да са родя,
Та земята да не затриеш!
Остави(л) си Вишну златенъ камень,
Златенъ каменъ, златна грома.
Та си каилъ стана (та се съгласи),
Да не фърли камень на земята, —
А на Коледа разреши,
Да се роди на земята.
Та ми Коледа слезе,
Слезе ми в гората,
Седна ми подъ дървото.
Три дни ми не минали,
Злата си Майка слезе.
Жива и Юда чаша подаде, (Жива Юда - Самовила)
Пие ми майка вода,
Та си те, Боже, зачева.
Сега те, Боже, родила,
Родила те малку дете
Малку дете млада Бога;
Расналъ си, Боже, порасналъ.
Хайде сега на земята,
На земята на полето;
Хайде сега в града,
В града на Дунавъ,
Да ми учишъ арни,
Арни още афици,
Да се глума не глуметъ (играят - шегуват),
Да си грях не правятъ.
Деветъ си Юди фъркнали,
Фъркнали Юди, побегнали;
Млада ти Дефа книга подаде,
Та си фъркна на небето.
Ти си се, Боже, шеталъ,
По земя, по поле,
По поле, в града,
Свята ти книга на ръка,
Та си училъ арни,
Арни, Боже, афици,
Та си им думалъ говорилъ:
Арни юни афици, (момци млади девойки)
Нине сте граснали (сега сте съгрешили),
Пред Вишну сте граснали!
Вишну са осенъ уярилъ
Да си земята затрие!
На ръка му златенъ каменъ,
Златенъ каменъ, златна грома;
И вече каменъ да фърли
Да си земя опустоши;
Па да си прати Сура Ламица
Да си на поле слезе,
Да си поле пресъхне,
Да си сеитби погибнат,
Сеидби бели пшеници;
Язъ му се мольба молехъ,
Да си каменъ не фърля.
Но съм се съгласил,
Да се родя на земята,
Да се родя малку дете
Малку дете, млада Бога.
Сега самъ веке на земята,
На земята, на полето,
Та се в града шетамъ.
Кой си на мене верува,
Да ми целуе свята книга,
Лицето му ще блесне,
Като ясно слънце;
И душата ще му е на небето
Като ясна звезда,
Ясна звезда ясна зора. Училъ си, Боже, по земята,
Училъ си, Боже, арни,
Арни, Боже, афици;
На тебе, Боже, верували,
Ясна ти книга целунали;
Та им лице грейнало,
Грейнало им блеснало,
Като ясното слънце,
Как си ми грее на небето.
Богъ да го бие Харапската крале,
Харапската крале, Църна арапине;
Какъ ми седи в сарае,
Хаберъ му в сарае утиде,
Че си се, Боже, родилъ,
На небето свят Бог,
На земята млад цар;
Та се шеташъ по земята
Та си учишъ млади арни,
Млади арни, афици,
Да си в града не идат,
В града в сарая,
Да не му слугуват.
Пратилъ си е трима войводи,
Де си те, Боже, намератъ,
Да ти секатъ златна глава;
Йоще се, Боже, шеташъ.
Сички си вече верували,
Ясна ти книга цалунали.
На поле са облаци спуснали,
Та си та, Боже, закрили
Дорде си земя прошеталъ;
Та си на небе фъркналъ.
Фальба те, Боже, фалиме!
Че ни дойде а земята,
На земята на полето,
Вишну се Бог разядилъ,
Разядилъ са, налютилъ;
Златенъ каменъ да фърли,
Златенъ каменъ, златна грома,
Та земята да погуби;
Да прати Сура Ламица.
Да прати Ламица на полето.
Дето са седби сяли,
Та да седби погинат; Нямаше Боже да останем;
Нямаше, Боже, да сме на седенки,
Ни да предем, ни да тъчем. А сега сме, Боже, на седенки,
Та си ни наумъ дойде,
Чи си се, Боже, родилъ.
Та си те фальба фалиме,
Песна ти, Боже, пееме.
Сега, Боже, и до Колада,
До Колада, до Коледовъ-денъ,
Курбанъ ти юнаци колетъ,
Курбанъ ти колетъ деветъ ювна,
Та са гозба гостетъ;
Малки се моми събиратъ,
Свят си йогань кладат,
Свят ти баъдница гответъ;
Стар ми дедо на йогнище,
На йогнище на трапеза;
Златна му тоега на трапеза,
Та си гони малки деца
Дорде се зора зададе,
Съсъ зора ясно слънце, —
Съсъ слънце ти иде празникът,
Личенъ-день Коледовъ-денъ,
Малки деца коледуватъ,
Малки моми на хорото,
Малки ми моми играетъ,
Съсъ песна те, Боже, фалетъ.
Слелъ си, Боже, на земета,
Родилъ си се малку дете,
Малку дете, млада Бога.

Днес по едни новини казаха че е Сръбската Коледа... Май ние станахме по-католици от папата?!

Вълшебна песен, вълшебна легенда... Било ни е по тези земи, още когато Вишну владеел световете :)
А Бог Коледо спасил Земята заради нашите немирни глави, дето грях сторили, че момите с момци се задявали. И ум и разум ни е влял от Светата книга младият Бог, дадена му от ангел небесен.
Благодарна съм, че попаднах на този блог. С удоволствие ще го добавя в Любими .