Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.02.2011 17:04 - ПОЛИТИЧЕСКИ НЕБЛАГОНАДЕЖДЕН. Казармата - Август 1962-ра. 38 градуса по Целзий! Автор: volter
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 1790 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 05.02.2011 17:06


Целия гарнизон „набива крак” по разтопения асфалтов  плац. Предстои деветосептемврийски парад!   Покрай кубинските събития в казармата беше напрегнато. Тази вечер, още преди вечеря, целия команден състав беше на плаца!

Обикновено офицерите си пиеха бирата по  балконите на военния блок.

Червения - старшината на батареята, използваше случая, да се „покаже”- беше риж,  като ариец.

-         Строй се за храна! – подвикна бодро, сякаш не бамя, а зеле със свинско щяхме да вечеряме…

Пребити от целодневните маршировки, се построихме в четири колони.

Както винаги – младите бойци бяха първи, а старите кримки - последни…

-         Свободни сте! - което значеше, че трябва да се построим на бегом.

Пръснахме се бавно - трябваше като „взрив на бомба”…

- Строй се! – командирите искрено се надяваха да се задействаме. Уви,  престараването на фатмака създаваше у нас явна съпротива…

-  Сво-о-бодни сте!.

-  Строй се!

Червения се зачерви! Беше голям провал да не се изпълни негова заповед. При това в присъствието на всички командири! Това означава - не се изпълнява заповед на целия команден състав!..

Не скривам, изпитвах кеф от мълчаливата реакция…

И всичко това в навечерието на големия празник! За гарнитура - кубински събития. Това си е чиста проба саботаж, който „нашия” насила предизвиква…

Предусещах, историята няма да има добър край…

-         Бегом до столовата и обратно! – крещеше фатмака безсилен.

Краката ми тежаха като олово – до столовата си бяха повече от 200 метра. Както и да тичаме, на него все няма да му хареса. А бяхме гладни, уморени, съсипани от силното слънце, нямахме сили…

-         Свободни сте!  

Пълен цирк – той наистина не знае какво прави.!

-         Строй се! -

-         Бегом до столовата и обратно!

И стана страшното!.. Младите войници отпред спряха да тичат, и сами наложиха команда „ходом марш! Без никой дума да  продума - първите редици като един отказаха категорично да изпълнят заповедта! Всички усещахме, че който гъкне ще „опере пешкира”…

 Червения заби ножа още по – дълбоко!

-         Р – к  Колев излез от строя!

Ясно!.. Класическия вариант за спешаване на останалите…

Попитах причината за моето извеждане от строя.

-         Питай командира на батареята!

Командира и останалите офицери  бяха на двайсетина метра от него.

-         Разрешете!..По каква причина бях изведен от строя?

-         Откъде да знам…

-         Старшината каза, че сте разпоредили да бъда изведен от строя!

-         Питай него, той знае.

Разбрах, на Червения  му е трябвало време, за да измисли версия.

-         Командира каза, че само Вие може да знаете…

-         Ти!

-         Р-к Колев…

-         Защо спираше младите бойци да бягат!

-         ?

-         Свободен си! Кръгом!

     Е,      това е… Иди доказвай, че сестра ти не е курва…

След два дни взводния командир, ми предаде, че ме търси капитан Кендеров ,  шефа на ВКР!

     Тръгнах веднага.

От начина по който ме посрещна капитана, разбрах, че това е разпит.

-         Има докладна от твоя командир срещу теб, до Щаба на Армията! Знаеш ли затова?

-         За какво?

-          За „грубо възпиране с ръце на младите войници да не изпълнят заповед на старшината”.

-         Това  е невярно!

-         Продължавам: в докладната твоите действия са формулирани като: „политически саботаж в навечерието на 9-ти септември”.

-         ?!...

-          Знаеш ли в подобен случай Генерала какво е длъжен да разпореди?

-         ?!...

-         Военно – полеви съд.

-         За какво?

-         За писаното в докладната.

-         Но писаното е лъжа…

-         Продължавам: Знаеш ли какво ще реши съда?

-         ?!…

-         Затвор. Не мога да ти кажа точно колко, но няма да бъде по – малко от една!  Кажи сега?

-         Написаното не отговаря на истината! Никого не съм спирал и никой никого не е възпирал. Всичко стана спонтанно…

-         Уверявам те, въобще никой няма да те пита, кое как и защо е станало. В съда ще приемат за истина, това което е писал командира. Един военен съд не може  да допусне, че майор, командир от БНА, лъже.

-         За какво ме извикахте?

-         Ти си разузнавач, и всичко свързано с тази дума мен ме засяга пряко.

-         Какво трябва да направя?

-         За съжаление нищо. Свободен си!

Прибрах се в поделението.

В кабинета на батарейния командир вече ме чакаше командващия артилерията в дивизията, полковник Комсийски.

Подхвана ме от вратата:

-         Вярно ли е всичко написано?

-         Не е вярно.

-         В докладната пише друго…

-         Бях в последната редица, а младите войници в предната част на блока. Как бих могъл да ги спирам с ръце?

-         Но под тази докладна се е подписал целия команден състав начело с батарейния командир! На кого да вярвам? На теб или на командирите си?

-         На войниците… Попитайте тях!

-          Вече ги питах - затова задържах докладната, но утре ще трябва да я пратя… Не мога да сложа  на докладната резолюция, че командирите ми лъжат!

-         Според Вас каква е истината!

-         Ти чуваш ли се, какво говориш? Знаеш ли какво означава тази истина: чрезвичайно произшествие във ІІ Българска армия! А знаеш ли какво значи това? Разформироване на поделението и всички нас да ни няма…

-         Какво трябва да направя: да се призная за виновен, да си излежа присъдата и всичко ще бъде по реда си?

-         Запомни: след този случай вече нищо не може да си бъде същото! Поне за мен…Свободен си!

Пред вратата ме чакаше секретаря на Комсомола.

-         Написали са писма до институтите в които си приет за студент, че си „политически неблагонадежден”! Писмата без моя подпис не могат да тръгнат. Не подписах…Поискаха утре комсомолско събрание с писмено предложение за изключване от Комсомола!..

На другия ден бях въоръжен наряд на погребите и не присъствах на събранието..Според устава не могат да ме изключат в мое отсъствие. Въпреки всичко провеждат събранието. Присъства  полковник Комсийски. Никой не е гласувал за изключването ми. Защитили са ме -  особено младите...

     След наряда комсомолския секретар сподели, че отново са го притискали да подпише писмата. Дали му срок още един ден. Ако не подпише, ще ги пратят без неговия параф.

 На другия ден вечерта, отново бях въоръжен наряд. Въобще гледаха да съм по далеч от батареята.

Забелязах, че винаги когато встъпвах на пост с мен стоеше още един войник. Настоявах да почиват, но те все измисляха причина за да останат. След години разбрах, че те са били притеснени да не направя някоя глупост...

     В резултат на тренировките през деня, непрекъснатите наряди, тормоза на които бях подложен, получих кръвоизливи от носа. Цялата ми гимнастьорка беше в кръв и никой от офицерите не му правеше впечатление.

     Вероятно от кръвозагубата през време на пост съм загубил съзнание, войника до мен поел поста, а мен откарали във военна болница.

     Точно този ден баща ми, който не беше идвал на свиждане през цялата служба, решил да ме навести. Войниците му разказали къде съм, защо ме няма и какво се е случило. Дойде в болницата.

-         Вярно ли е това в което те обвиняват?

-         Допускаш ли че бих могъл да направя такава глупост…

Беше обикновен човек. От 10 години събираше млякото на селото и с една каруца зиме и лете го носеше с гюмове до града. Бяха близки приятели с домакина на ТКЗС-то, който пък имал познати в Щаба на дивизията. А приятелството на  офицери от Щаба е обяснимо с един домакина на кооперативно стопанство – всичко е в ръцете му:плодове,зеленчуци,млека,меса…

     Отишли са при капитан Кендеров, какво са говорили те си знаят,но от този момент всичко се преобръща: към щаба за разпити почват да хвърчат командири, старшини и някои войници. Констатират нарушения, кражби на строителни материали, дрехи…

     В болницата ми съобщиха, че докладната и писмата са спрени, уволнен съм и трябва да си взема цивилните дрехи от портала, без да влизам в поделението.

     Заминах да следвам в София.

     Какво се е случило след мен?

     Онова, от което се страхуваше полк. Комсийски!

     Поделението разформировано!

     Командира на батареята уволнен дисциплинарно!

     Един сержант дисциплинарно уволнен за кражби!

     Офицерите пръснати из България!

     Поделението, преместено в съседен град!

    Единствен, които остава с войниците е Червения!

     Така офицерите от Щаба на една дивизия, не повярваха на войниците от цяло поделение, повярваха на домакина на едно ТКЗС...

     Питам се: как би изглеждала една армия по време на война, ако офицерите й не вярват на войниците си!

      Така беше преди, а сега?




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 28318504
Постинги: 4287
Коментари: 7547
Гласове: 8239
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031