Григор Симов: Нека не си затваряме очите - истината освобож :: АННА ЗАРКОВА:КАРАМАНСКИ РАБОТЕШЕ ЗА ДЪРЖАВАТА. Автор: ...

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

09.02.2011 20:18 - АННА ЗАРКОВА:КАРАМАНСКИ РАБОТЕШЕ ЗА ДЪРЖАВАТА. Автор: doraapostolova500 (Егати държавата!)

Автор: grigorsimov Категория: Политика

Прочетен: 2095 Коментари: 0 Гласове:

Когато решихме да излезем на чисто, започнаха да ни убиват, искаха от нас да сме малки момчета и да не пораснем, разказал Косьо Самоковеца пред журналистката „Босовете бяха по-разпознаваеми преди 20 години, бяха на улицата, бяха понякога в офиси, пред които стояха едни момчета в анцузи и със синджири. Нямаше ги в политиката, в кабинетите на държавната власт, в списъците на големите работодатели, които претендират да са свещени. Както и преди, така и сега разполагат с политици. По-загадъчни бяха”. Това заяви журналистката Анна Заркова в предаването „Тази неделя”.

По думите й най-симпатичният й бос е бил Иво Карамански. Самият той казвал за себе си: „Ако ме убият, ще лишат народа от един симпатичен образ на мафията”.

Заркова разказа, че с Карамански се е запознала в съда, когато той я е осъдил на един лев. Причината била, че журналистката нарекла боса „кръстник” в печата, сравнила го с мафиота Ал Капоне и така му нанесла морални щети.

„Успя да ме осъди на две инстанции, доведе 10 свидетеля. След заседанието прибра артистично лева в джоба си и каза пред журналисти, че прави парти за победата. Мен също ме покани. Седях до него на една маса, а някъде около полунощ той ми каза – Ани, искам да знаеш, че работя за държавата. Първоначално помислих, че е пиян. После видях, че беше охраняван от действащи полицаи от СДВР. Той официално беше шеф на охраната на баровското казино "Севастопол", собственост на ексшефа на полицията Христо Величков и бившият началник на софийските полицейски издирвачи Иван Иванов. И двамата бяха авторитети в полицейските среди”, разказва Заркова.

По думите й Карамански не бил убит заради неясните му бизнес дела. „Този гребец, тайно ченге, шоумен беше убит от един алкохолизиран тип на гуляй”, казва журналистката.

По думите й на 39-тия си рожден ден Карамански вдигнал наздравица и казал: „Нека да живеем, докато можем!”. „Покани ме на танц и ми разказа как ще произвежда кетчуп, но ми каза и нещо друго: „След три дни ще напишеш нов героизъм на полицията. Ако остана жив, ще ти разкажа подробности. Три седмици след това го убиха”.

Заркова разказа и за срещата си с Васил Илиев през 1994 г.

„Бяха изписани кофи с мастило за него. Разбрах, че се подвизава в една панелка на пряка на „Витоша”. Пред тази панелка имаше детска площадка, която изглеждаше като военна база, а там седяха едни момчета с анцузи. Качих се и позвъних на вратата, показа се едно момче пак в анцуг и попита: „Кой търсите?”

Останах да изчакам, дойдоха още две момчета до мен да чакат също, след половин час вратата се отвори и друго момче каза: „Ела тук утре в 11 часа”.

По думите на журналистката офисът на Илиев бил мизерен, в сравнение с офисите на застрахователните компании.

„Седеше на вехто бюро, имаше и един фотьойл. Беше дребен на ръст, не красив, с един студен преценяващ поглед, а аз бях много млада и респектирана от него. Спомням си тогава ми каза: „Не бой се”, след като ме видя как всеки път гледах боязливо, когато се отвори вратата. „Ако мислиш, че ние борците сме ВИС-1, значи аз съм единственият там. Аз съм о.з. лейтенант”, й заявил Васил Илиев.

Заркова разказа и за срещите си с Косьо Самоковеца. По думите й Косьо й обяснявал, че ще отглежда лалета в Холандия. „Той беше информатор на полицията. Много научавах от него за философията на тези момчета, които работеха здраво. „Ние сме едни борци, спортни момчета, нас ни мобилизираха да свършим работа на много от тези, които ги гледаш по телевизията. Свършихме им доста работа, а когато решихме да излезем на чисто, започнаха да ни убиват, искаха от нас да сме малки момчета и да не пораснем””, разказва тя. /БЛИЦ

Нагоре