Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.02.2011 22:09 - Хенри Форд: ЕВРЕИТЕ И 'РЕЛИГИОЗНОТО ПРЕСЛЕДВАНЕ'
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 2496 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 15.02.2011 08:32


"Любопитно е как викът срещу религиозното преследване се използва за събуждане на духа на преследването срещу набедени “преследвачи”."

Никой интелигентен евреин в САЩ досега не е бил толкова глупав да заяви, че еврейският въпрос е чисто религиозен въпрос и изследването му в тези статии представлява “религиозно преследване”. Обаче е очевидно, че само относно това им остава на т. нар. “нееврейски фронтове” да почнат да крещят. В по-голямата си част, както сами се показват, тези хора са самите без религия и използват понятието “религиозно преследване” като червен плат пред бик с надеждата да призоват различни хора към действие. Любопитно е как викът срещу религиозното преследване се използва за събуждане на духа на преследването срещу набедени “преследвачи”.

Нито пряко, нито пък с намеци, е показвано някъде в тези наши статии, че еврейският въпрос е от религиозно естество.

Обратното и подкрепяно от най-високи еврейски авторитети, твърдо се заявява, че той е въпрос, свързан изцяло с расата и националността.

Няма никакво преследване на евреи по религиозни причини в САЩ, освен ако агитацията на някои хуманни общества за отмяната на метода “кошер” не се счита за такова – сиреч, методът за убиване на животни за храна, който е ненужно жесток*. Но дори и това възражение много трудно може да бъде разглеждано в пряка връзка с религията на евреите. Еврейският метод за убиване, който се прилага сега, не е препоръчан в Стария завет, а от Талмуда, и е, следователно, не религиозен, в общ смисъл, а по-скоро традиционен. Още повече, има сигурни свидетелства, че чрез съвременните методи се постига целта на евреите – т.е. източването на кръвта от трупа – доста по-добре, отколкото чрез еврейския метод. Но все пак това е единственият момент, където, макар и доста бегло, се засяга религията на евреите.

Факт е, че докато няма никакво “религиозно преследване” на евреи, има твърде много преследвания по религиозни причини (на християни) от евреите. Това е една от отличителните характеристики на организирания еврейски живот в Съединените щати – неспирни, активни, мощни и устойчиви атаки срещу всички форми на християнството, което може да бъде скоро и публично отбелязано.

От време на време чуваме за изблици на сектантски фанатизъм между католици и протестанти, но те не могат да бъдат сравнявани с усилните, безкомпромисни и непреклонни антихристиянски дейности на еврейските организации. Съществуват доктринални спорове вътре в християнските църкви, но нито един от тях не касае основите на самото християнство. Обаче организираният юдаизъм не се задоволява с док-тринални спорове, а използва своята огромна икономическа и политическа мощ срещу всичко, на което гледа – по собствените му думи - като на “демонстрация на християнщина”.

Нито един президент на Съединените щати досега не се е осмелил да произнесе клетвата си при встъпване в длъжност над отворените страници на Новия завет! – Та нали евреите ще я обяват веднага за невалидна! Някои губернатори на американски щати, използвайки думата “християнски” в своите речи по случай Деня на благодарността*, се чувстват длъжни да проповядват американизма сред нашето население, защото според него християнството и доброто гражданско чувство са синоними.

Нито един общественик в Америка не е дал публично свидетелство за своята християнска вяра, без да е получил забележка от страна на евреите. Те не само изразяват несъгласие с християнското учение – което, разбира се, е тяхно право и никой не го поставя под въпрос – ами го отричат и настояват цялото общество да приеме това. Всичко което би напомнило на детето в училище, че живее в християнска цивилизация и е представител на (християнска) нация, обявена от нейния Върховен съд за основаваща се върху християнски принципи, се премахва от обществените училища по настояване на евреите. В една страна,  когато болшинството от евреите могат да отпечатват всяка година сборник с извиненията, които са успели да изтръгнат от различни обществени служители за това, че са употребили по невнимание термина “християнски”, е желателно  обвинението в “религиозно преследване” да бъде пратено, дето му е мястото.

Евреинът се хвали с преследването по религиозни причини, както американецът се хвали с патриотизма си. Докато еврейският “патриотизъм” намира изява главно в религиозни предразсъдъци, последният на практика е единствената добре организирана, активна и успешна форма за използване на религиозните предразсъдъци в страната, защото евреите са успели да изиграят големия си номер, като не изразяват тяхно собствено отношение и всяко противопоставяне срещу него носи печата на “предразсъдък” или “преследване”. Ето защо евреинът използва тези термини толкова често. Той държи първи да сложи етикет на другия човек. Затова и всяко изследване на еврейския въпрос е толкова злобно заклеймявано като проява на антисемитизъм. Евреинът знае преимуществото да определиш (да заклеймиш) първи, другия човек !

Тази тема за “преследването по религиозни причини” не може да бъде срещната никъде в рамките на еврейския въпрос, освен откъм страната на самите евреи. В САЩ съществуват религиозни предразсъдъци, но само юдаистки. Ако християнското население се тревожеше относно еврейската религия една стохилядна част, отколкото евреите се тревожат за християнските обреди, цялата материя от талмудически учения би се разбирала в ярката светлина, която общественото влияние би хвърлило върху нея – онази светлина, от която то винаги е било лишено. Пространственият и задълбочен анализ на тези неща е в интерес на умственото здраве и би заставил еврейския народ да загърби тъмнината, в която сега ги държи. Еврейският талмудизъм дължи съществованието си и днес на безразличието, с което е бил разглеждан от другите раси. Та това е тъкмо обратна крайност на “религиозно преследване”!

За един религиозен предразсъдък е почти толкова неприятно да се пише, колкото да го усетиш по какъвто и да било начин.

Той е в пълна противоположност на гените на англосаксонеца и американеца. Ние винаги сме разглеждали религията като елемент на съзнанието. Да вярва в каквото си ще е част от основната свобода на всеки. Заставайки зад тези унаследени принципи, човек в един момент решава да започне да изучава този активно действащ процес на влияние в Америка, познат като  “еврейски поток” и веднага щом се захване с това, той открива себе си причислен към фанатиците и мъчителите, от други епохи.

Време е да покажем, че един фанатик бива отглеждан главно от фанатици. В тази страна религиозни предразсъдъци съществуват, дори наистина има преследване по религиозни причини, както и принудително насилствено отношение – всичко това наред с религиозните свободи на болшинството от населението – но тези предразсъдъци, преследвания и прилагане на сила са еврейски и ничии други.

Едно изучаване на историята и съвременната еврейска журналистика показва, че еврейските предразсъдъци и преследвания са вечен и задължителен феномен там, където евреите са добили власт; също и че нито думи, нито дела, могат да се разглеждат в качеството на недъзи, приписвани на евреите, равнозначни на недъзите, които те са приписвали и още продължават да приписват на неевреите. Няма християнска църква, която евреите да не са атакували многократно.

Ако съществува изобщо някое църковно сценично начинание на католиците, което да е спечелило одобрението на целия християнски свят, това е “Драма за Мъките Христови” в Оберамергау*. Обаче в тома си, озаглавен “Впечатленията на един равин от "Драма за Мъките Христови" в Оберамергау, равинът Джоузеф Краускопф от Филаделфия заклеймява тази достойна драматизация като пропита с лъжи и злобен антисемитизъм. В очите на равина, разбира се, това е така, защото за него цялата християнска традиция е една отровна лъжа. Всичката основна материя на християнската вяра, особено що се касае до личността на Христос, представлява “халюцинации на разлигавени мъже и истерични жени”. “Затова е била измислена тази нелепа и жестока история, предизвикала повече несрета, повече невинно страдание, отколкото което и да е друго художествено произведение в световната литература" – казва равинът.

И така, простичките селяни от Оберамергау, представящи католическата вяра като едно грандиозно зрелище, биват охарактеризирани като антисемити*.

Това не са изолирани примери. Когато Методистката църква постави великата драма, озаглавена “Пешеходецът”, равинът Стивън С. Уайз – американски ционистки водач по времето, когато тези материали бяха публикувани, и един от най-активните политически дейци на ционисткото еврейство в САЩ – изразява критичното си гледище и прави тържествено, глупавото изказване, че ако той бил островитянин от Южните морета (вместо пътуващ оратор, какъвто е), след като гледал постановката "Пешеходецът”, първото му спонтанно желание би било да изтича отвън на улицата и да убие поне трима евреи! От последното може би става ясно в каква насока протичат “спонтанните желания” на равина Уайз, обаче десетките хиляди методисти, които са гледали “Пешеходецът”, хич няма да бъдат склонни да причислят подобна критика, към духа на толерантност, който същият този равин толкова напористо съветва християните да съблюдават.

Епископалната църква също е почувствала атаките на евреите. Напоследък (юни, 1921), еврейската преса вдигна шум, че... не ставало дума за религиозна толерантност в рамките на религиозни различия, а за открита атака, която църквата проповядвала и натрапвала.

(Трябва да се отбележии, че през 1947 г., почти 30 години след като тези критични статии са публикувани за първи път, контролираните от американците Съюзнически военни трибунали обявяват за “военнопрестъпници” всички оцелели селяни, които са участвали в театралната трупа на фестивалите в Оберамергау)

Всички сведения за еврейското противопоставяне на Коледа, Великден и други християнски празници, както и неприязънта към някои патриотични песни, показват посоката на нападките и тяхната цел. Един паралел между Протоколите и реалните надежди на еврейството е отразен в общоприетото еврейско предсказание, че християнството е обречено да изчезне. И то трябвало да изчезне, удавяйки се в юдаизъм! (Ето че в началото на 21 век, в Англия и САЩ забраниха да се поставят традиционните празнични надписи - "Весела Коледа"!)

Еврейската нетърпимост днес, както и вчера – а и във всяка епоха от историята, когато евреите са успявали да добият влияние или власт – е неоспорима, освен сред хора, които не са запознати с фактите. Тази нетърпимост в миналото касае само историческите събития. Но що се отнася до бъдещето – тук вече става дума за чисто пророчество. Една от най-силните войнстващи каузи срещу пълната американизация на няколкото милиона евреи в тази страна е тяхната вяра – вдъхвана им от техните религиозни авторитети, че те са “избрани”, че тази земя е тяхна, че населението тук е съставено от идолопоклонници и че иде денят, когато те ще добият върховно господство.

Е, биха ли могли те да не бъдат в съгласие с такава декларация? Високомерното и презрително отношение, изразявано от евреите днес спрямо расата, създала Америка, е просто бледо предзнаменование за съдбата на нас, американците, ако един ден тяхното влияние и власт биха им позволили да ни държат изцяло в ръцете си. Болшевизмът, започнал с унищожаването на класата, която бе изразител на обещанието за една по-добра Русия, е точно съпоставим с отношението, което бе възприето у нас спрямо старите американски родове и фамилии.




Гласувай:
4



1. shtaparov - Това е целта на исляма
13.09.2011 12:13
Точно заради тия работи исляма,след като изяде християнството,ще изяде и юдаизма,и хич басма няма да му цепи!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 15665082
Постинги: 3954
Коментари: 6980
Гласове: 7983
Архив
Календар
«  Юли, 2022  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031