Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.02.2011 18:55 - Хенри Форд: ПРЕСЛЕДВАНИ ИЛИ ПРЕСЛЕДВАЩИ СА ЕВРЕИТЕ?
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 1270 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 13.02.2011 19:15


"Трябва да подкопаем вярата, да изтрием от умовете на гоите всички принципи за Бога и Душата, а сетне да подменим тези схващания с математически изчисления и чисто материални желания." - извадка от Четвърти протокол
..................

Според най-ранните сведения за контактите на евреите с други нации, не е минал период, по-дълъг от няколко години, без да им бъде повдигнато обвинение, че те представляват “народ в народа” или “нация в нацията”. Когато това обвинение се  появява днес, яростно бива отричано от хора, които застават  уж в ролята на защитници на своя народ, а отричането е подкрепяно горе-долу от всички евреи, независимо към коя класа принадлежат; обаче, все пак няма друго нещо, по-ясно заявено в еврейското учение, нито по-ясно отразено в начина на живот на евреите, от това, че обвинението е вярно.

Ако евреите трябва да бъдат считани за нация, както те твърдят, и ако положението им на “нация в нацията” става все по-нетърпимо, то тогаз разрешението на проблема трябва да дойде чрез едно от двете неща: или отделяне на “нацията” от всички останали, или пък някакво издигане, извисяване на тази нация над всички други.

ЕВРЕИТЕ ВЪЗРАЗЯВАТ СРЕЩУ “АМЕРИКАНИЗМА”

В кое да е изследване на еврейския въпрос на човек му прави силно впечатление фактът, че това, от което евреите най-много се оплакват, са го започнали самите те. Оплакват се, например, от нещо, което наричат “антисемитизъм”. Обаче и за най-големия глупак е ясно, че никога не би могло да има нещо на име “антисемитизъм”, ако преди това не е имало друго, което да се нарича “семитизъм”. Сетне да погледнем и оплакването, че евреите трябвало да живеят в гета. Та нима гетото не е еврейско изобретение? Още от началото на нашествието си в европейските градове, а и векове по-късно в американските, те винаги са живели отделно, понеже така са искали самите те. Защото евреите смятат, че присъствието на гои сред тях ги осквернява! Еврейските писатели, пишещи за евреи, открито признават това. Но когато пишат за гоите, се отнасят към гетата като към една илюстрация на "гоевската" жестокост.

Идеята за отделната нация най-напред е сътворена от евреите, които винаги са търсили пътища да поддържат тази “отделност” както на думи, така и с дела.

Нещо повече, истинският нормален евреин вярва, че влиянието на американизма, (пък и на национализма) в коя да е цивилизована държава на гоите, е вредно за юдейството.

Това твърдение се изказва съвсем сериозно и никакви купища доказателства за обратното от страна на гоите не биха били достатъчни, за да го оборят. В действителност, това е твърдение, което умът на един гой не би могъл да роди, понеже чувствата на гоите са насочени тъкмо в обратната посока, а именно – че американизмът е нещо добро за евреина.

От авторитетни еврейски източници научаваме факта, че на онова, което ние наричаме “цивилизоващи влияния” се гледа като на нещо враждебно на юдаизма. А не са гои онези, които казват, че еврейските идеи са несъвместими с живота в нашата страна. Тъкмо евреите го казват! Те се обявяват против американизма и го хулят, а американците не хулят юдаизма.

Като явление американизмът все още не е завършено понятие, докато юдаизмът си го има от векове. Докато никой американец не би посочил коя да е част от страната ни или пък някоя отделна социална група като представляваща истински и завършен модел на американизма, то евреите без никакво колебание сочат части от света и определени групи хора като истински тип юдаизъм.

Къде да открием този тип, който еврейските писатели разпознават като “истински”? Евреинът от гетото е просто затрупан с трактати относно нормите на юдеаизма. Известният равин от Синагогата на испанските и португалските евреи, намираща се в Сентръл парк, Ню Йорк, д-р Де Сола Пул, е автор на следните думи: “В гетото спазването на принципите на юдаизма е естествено."

Друг известен равин, д-р М. Х. Сегал, изказва гледището, че еврейството в по-напредналите части на Европа и Америка е било поддържано живо, чрез притока на имигранти от Полша и Литва. Потвърждавайки в съгласие с други еврейски видни личности, че центърът на световното еврейство до преди войната от 1914 година са били Русия и Полша, д-р Сегал казва: “Войната (1914–1918) унищожи и последните следи от западащото еврейско общество, което влачеше едва-едва мизерното си съществувание в полусредновековните гета на Полша и Литва. И въпреки постоянно увеличаващата им се немощ, тези общности представляваха последното убежище на юдаизма в европейската диаспора. В тях бе оцеляло нещо от стария еврейски живот, някои от древните еврейски институции, практики и традиции. Тези общности фактически осигуряваха – доколкото това бе възможно – виталитет на залинялия и атрофирал юдеизъм сред еврейството на по-напредналите държави в Европа и Америка”.

Тази идея съвсем не е непопулярна – т.е., че са желани и нужни големи преселения на “истински” евреи от гетата на Стария свят, с оглед да се поддържа жив юдаизмът в страни като Съединените щати.

Израел Фридлендер, чието име се произнася с гордост от евреите, също признава услугата, която тези големи човекопотоци от гетата оказват на юдаизма. В своята лекция “Проблемът на юдаизма в Америка” той говори за тенденцията към “деюдаизиране” в резултат на абсолютната свобода, на която евреинът винаги се е радвал в Съединените щати. “Тази тенденция, – казва той, – се развива в две насоки: първо, чрез различните антисемитски влияния и, второ, “от големия поток еврейски емигранти от други страни.

Да се “американизираш” означава – с най-прости думи–да изпитваш симпатия към традициите и институциите на Съединените щати, обаче евреите нямат предвид само САЩ, когато казват “Америка”. Те визират също Централна и Южна Америка, където станаха толкова много революции напоследък.

Има голям брой евреи и в Аржентина, и в други съседни на нея държави. Бихме изкривили значението на думите, ако кажем, че еврейските водачи са изцяло против Америка, но ще бъде истина, ако кажем, че те са против “американизирането” на еврейския имиграционен поток. Тоест, насоката на “американизма” е толкова различна от тази на юдаизма, че двете явления са в антагонизъм. Това обстоятелство, обаче, не показва някакво предателство към американския национализъм, колкото лоялност към еврейския национализъм. Но нека читателят сам стане съдник по отношение на фактите в тази книга, докъде стигат разликите и какъв е ефектът от борбата между двете идеи.

Иначе, антагонизмът, който съществува между тях, е абсолютен факт. Гоите не го забелязват този антагонизъм, обаче евреите са навсякъде и винаги нащрек по отношение на него. А това хвърля силна светлина върху всички революционни програми за разрушаване на съществуващия в обществото контрол, чрез разпалване на раздор между т. нар. “труд” и “капитал”; чрез занижаване достойнствата на държавата, посредством корумпирани политици; чрез уеднаквяване на мисленето на хората чрез книгите, театъра и киното (а днес - телевизията и медиите).

Техният интерес е насочен главно към печалбите, а не към националните интереси; както и тяхната традиционна лоялност – към еврейската нация, вместо към коя да е друга. Естествено, че трябва да бъдат “признати качествата им” на търговци на стоки и информация във време на война – сиреч, на печалбари от войната и шпионажа.

Ако проследим “желязната” програма на еврейството през Гражданската война, Революцията (Франция) и Първата световна война, единственото обстоятелство, което можем да видим, е нарастващата власт и печалбите на евреите.

Макар броят на еврейските жители в американските колонии да е относително малък, пак е достатъчен, за да оставят своя диря във войната. И това ще бъде така, докато няма закон за търговията на едро, насочен срещу евреите, както е било през Гражданската война, когато срещу отделни лица се предприемат действия по причини, които в периода 1861–1865 са били осезаеми.

Евреите правят пари от войните. “Войната е еврейската жътва”, гласи една стара поговорка. Тяхното предпочитание към “снабдителския сектор” е било наблюдавано и в миналото, и напоследък.

 

Ако евреите са нация и националната им идентичност се основава върху две предпоставки – раса и религия, тогава със сигурност не е разумно да бъдат молени или да се очаква от тях да се откажат сами от своите националност или раса и религия. От друга страна, не бива да се очаква от тях да не осъдят остро оногова, който просто излага фактите. Защото разрешението на който и да е проблем идва само на базата на фактите. Тогава обвинението може да се формулира така: че очевидните факти се отричат, сякаш никой освен самите евреи не знае, че съществуват такива факти.

В еврейските писания съществува огромно количество доказателства, че водачите им очакват да се изпълнят и двете условия: хем отделна нация, хем супернация. Всъщност, в основата на еврейското учение лежи постановката, че еврейството сега е отделна нация, която върви по пътя към превръщането си в супернация. Само назначените официално да говорят пред гоите, отричат това, иначе целият юдейски равинат не го отрича. 




Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 15664965
Постинги: 3954
Коментари: 6980
Гласове: 7983
Архив
Календар
«  Юли, 2022  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031