Най-страшната бомбардировка на Втората световна война е въздушното нападение на британската и американска авиация над Дрезден на 13 февруари 1945 година. Според документите на ВВС на Великобритания, ударите са планирани не по промишлени предприятия и военни цели, а по мирните жители на града и хилядите бежанци стекли се там.

В четвъртък 13 февруари потокът бежанци, спасяващи се от настъплението на Червената Армия, която се намирала на 100 км от града, увеличил населението на града на повече от един милион души. 

Когато първите сигнали за тревога обявили началото на 14-часовия ад, дрезденци послушно се разпръснали по своите убежища. Без всякаква паника, предполагайки, че тревогата е лъжлива. Техният град никога не е бил атакуван от въздуха. Много от тях никога не биха повярвали, че такъв "велик демократ", като Уинстън Чърчил, заедно с другия "велик демократ" Франклин  Рузвелт, ще решат да екзекутират Дрезден с тотална бомбардировка.
Хората едва отишли до бомбоубежищата, когато над града в 22 часа и 9 минути на 13 февруари 1945 година била хвърлена първата бомба. Атаката продължила 24 минути. Градът бил превърнат в море от огън.


              


Очевидец, преживял това, разказва: “Видях млада жена с деца на ръцете – те бягаха и падаха, косите и дрехите им горяха и те викаха страшно, докато една падаща стена не ги погреба”.

След първия рейд имало три часова пауза. Затишието измамило хората. За да се спасят от смъртоносната горещина, хиляди се отправили в Грос-Гарден, чудесен парк в центъра на Дрезден. Но палачите предварително били пресметнали всичко.

В 1 часа и 22 минути започнал вторият рейд. Небето се покрило с два пъти повече бомбардировачи, те трябвало да убият тези, които все още не били убити. “Успехът” на англо-американците бил пълен. В течение на няколко минути огнената полоса пресякла тревата, обхванала дърветата на парка и запалила всичко, което имало в него.

В 10,30 часа сутринта на 14 февруари над град била хвърлена последната порция бомби. Този полет бил характерен с краен садизъм.

“Мустангите” летели много ниско и разстрелвали всичко, което се движело, включително колоната на спасителните автомобили, които прибирали живите.

Когато се скрил последният самолет, почернелите улици на Дрезден били осеяни с мъртви тела. По града се разпростирал смрад.

Ето описанието на Дрезден след две седмици. То принадлежи на някакъв швейцарец. “Видях откъснати ръце и крака, обезобразени тела и глави. На площада телата лежеха така плътно, че трябваше да се предвижваш с предпазливост”.

Размерите на дрезденския “Холокост” се оценяват на над 135 хиляди човешки живота, отнети в рамките на 14 часа. Това е два пъти повече от жертвите на Хирошима (71 879). Разрушени са повече от 35 хиляди здания, хвърлени са 3749 тона бомби.

Всъщност първото въздушно нападение над германските градове от този вид, в което участват 1000 самолета, е извършено на 13 май 1942 г. срещу Кьолн. Но очакваният "пълен ефект" е постигнат едва на 28 юли 1943 г., когато в огненото море на горящия Хамбург загиват 40 хил. души.

И едва след това идва редът на Дрезден. Изборът на саксонската столица не е случаен: градът е място, в което има десетки хиляди мирни бежанци,  най-вече - жени и деца.
Целта на англо-американците садисти е постигната стопроцентово: от Дрезден не остава и помен. Според британски данни напълно унищожено е всичко на площ от 6,8 кв. км.

Никой не може да каже обаче колко са жертвите от автоколоните с бягащи от фронта цивилни, и отстъпващи военни, които вместо спасение намират в Дрезден своята гибел.
Военните заводи в периферията на града оцеляват и този факт само доказва цинизма на "демократите" управляващи САЩ и Великобритания, които преди това заявяват че целта на тези бомбардировки са само военни и промишлени цели .
Впоследствие американската агенция Асошиейтед прес  признава, че този ад под небето "има за цел да сплаши" мирното немско население.

Бомбардировките са одобрени лично от Чърчил - същият този изрод, който нарежда и бомбардировките над София и други български градове, в които загиват хиляди невинни българи.

Всяка година на този ден германските националисти отбелязват тази черна дата за да припомнят на света кои всъщност извършиха едни от най-големите престъпления по време на войната. Разбира се и там възпоменанието на жертвите не минава без протести на всякакви "антифашистките активисти", които протестират срещу събирането на немските патриоти, наричайки ги неонацисти, фашисти и какво ли не още.
Сякаш възпоменанието на убийството на стотиците хиляди невинни жертви от собствения ти народ е нещо престъпно.