Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.02.2011 09:51 - Хенри Форд: НАЦИЯ, РАСА ИЛИ РЕЛИГИЯ СА ЕВРЕИТЕ?
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 6506 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 15.02.2011 15:35


Ако запитате правителството на САЩ колко французи, поляци или африканци има в страната, то ще ви представи точни цифри. Но я го попитайте колко евреи има в стараната – то няма да може да ви отговори. Защото няма сводка от данни. 

НАЦИЯ ЛИ СА ЕВРЕИТЕ?

Никой гой не знае колко евреи има в САЩ. Тези цифри са изключително достояние на еврейските власти (така е и във всяка друга страна! Г.С.). Правителството на Съединените щати може да осигури статистически данни по почти всеки въпрос, имащ отношение към населението на страната, обаче когато се е опитало по систематичен път да добие информация относно евреите, които постоянно прииждат в Щатите, както и за тези, които вече са се установили тук, еврейското лоби във Вашингтон се намесва и прекратява процеса.

Евреите крият своята сила, понеже влиянието им в Капитолия винаги е било достатъчно силно във всички времена и във всяко отношение, касаещо техните интереси.

Имиграцията в САЩ се превърна в бизнес преди 40 години, при това в чисто еврейски бизнес. Съществува съвършена организация, която преодолява дори множеството възражения, надигащи се срещу приемането у нас на видни евреи-революционери. А повечето европейски евреи са потенциални революционери. Америка не е била наречена от малките европейски нации “еврейската страна” случайно и просто ей така. Тревожното засилване на еврейската имиграция поставя въпроса отново на вниманието на обществеността. Спрямо това явление се формира ново масово убеждение, понеже е очевидно, че чисто еврейският бизнес да се вкарват евреи в САЩ, напомня на събирането на армия, която, след като вече е изпълнила своята роля в Европа, за покоряването на този континент, сега се прехвърля в Америка. Тайните еврейски общества в Новия свят са главните проводници на това отдавнашно и продължаващо паническо нахлуване в САЩ. Те са напълно в състояние да “нагласят работата” с паспортите и успяват да “уредят” избягването на разпоредбите на здравния контрол. Законите на страната биват заобикаляни открито. Еврейските имигранти могат да пристигат тук откъдето и да е и те наистина идват отвсякъде. Първият им поглед върху живота в нашата  страна веднага им разкрива еврейския контрол – мощен и всеобхватен, сякаш се намират в днешна (стветска) Русия! Новопристигналите виждат как служители на еврейските тайни общества преодоляват лесно Имигрантските служби на Съединените щати – че защо тогава да не се държат така, сякаш притежават Америка! Не е никак чудно, че те буквално събарят огради и стени в екстаза на едно победно нашествие! А става дума наистина за нашествие и нищо друго, което е вдъхновявано и подпомагано от силни поддръжници тук, в САЩ. Когато проникването на хора не е тайно, то бива завоалирано фино и с чувство: “тези клети хорица се спасяват с бягство от преследване”.

След като еврейското нашествие през 80-те години на ХIХ век започна да добива в очите на хората опасен характер, службите по преброяване на населението помолиха Конгреса да им разреши да класифицират гражданите и по расови характеристики, освен по “държава на месторождение”. Тогава най-силното възражение бе подето на високо ниво от евреите, начело със Саймън Гугенхайм и Джулиън У. Мак. Наложи се да бъдат назначени изслушвания, за да се установи от какви етнически елементи се състои населението, т.е. дали Съединените щати са англосаксонска, семитска, романска или пък накаква друга нация. Еврейската опозиция по време на изслушванията изложи четири теми съвсем ясно:

1/ Евреинът е против всякакво законодателство, забраняващо неговото влизане в страната;

2/ евреинът е против това да бъде подлаган на каквато и да е расова квалификация, след като вече е влязъл в страната;

3/ еврейското възражение срещу властите на гоите е, че “евреин” означава принадлежност към определена религия, а не раса;

4/ евреинът има един външен вид за пред гоите и друг, който той споделя само сред собствения си народ.

Когато американците не се сагласяват и определят като несъстоятелен този аргумент, че “евреин” значело религия, а не раса, еврейските говорители отстъпили, поради факта, че щом тяхната всемогъща организация не желае определени неща, то тези неща така или иначе скоро няма да ги има, независимо дали съществува спор или не, независимо дали се назначава комисия или не. Еврейското лоби постигнало своето. Първо, и до ден днешен няма числена оценка на броя на евреите в Съединените щати. Второ, съществуват класификации за всички други раси инационалности, но за тях такива няма. И никоя от другите раси не възразява срещу това, обаче евреинът се счита за по-висш. И какъв е резултатът днес? Ако запитате правителството на САЩ колко души французи има в страната, то ще може да ви представи точни цифри. Ако попитате за поляците – също. Числеността на африканците е отразена прецизно. Можете да направите изследване по дълъг списък и ще установите, че правителството знае всичко. Обаче, я го попитайте колко евреи има в стараната – то няма да може да ви отговори. Защото няма сводка от данни.

 

РАСА ИЛИ РЕЛИГИЯ

Какво казват самите евреи по въпроса “раса или религия”?

Следващите цитати ще дадат на читателя информация относно схващането на евреина за самия него, като представител на отделен народ, съвсем независимо от съображението му с неговата религия.

Лео Н. Леви, президент на Б’наи Б’рит (1900–1904):

“Отличителният характер на евреина не идва само от религията. Вярно е, че неговата раса и религия са неразривно свързани, обаче каквато и да е причината за подмяната на идеята за расова идентичност с религиозна такава, със сигурност е вярно и друго – че една религия сама по себе си не може да обособи даден народ. Понеже никой човек не се превръща автоматически в евреин, ако реши да изповядва еврейската вяра.

От друга страна – роденият евреин си остава такъв завинаги, дори да отхвърли своята религия”.

Бележитият еврейски историк Грец, чийто знаменит труд представлява едно от основополагащите произведения по темата, казва, че историята на евреите, откакто те са изгубили своята държава: “все още притежава национален характер и по никой начин не бива да се възприема просто като история на една религия”.

Моузес Хес, една от историческите фигури, чрез когото Еврейската програма е изминала пътя от нейните древни източници до съвременните и носители, написа книга, озаглавена “Рим и Йерусалим”, в която изложи целия проблем с тежест и яснота :

“Евреите са нещо повече от обикновени носители (последователи) на една религия или, иначе казано, те са братство, раса, нация” (стр. 71)

“Евреинът принадлежи към своята раса и оттам, следователно, на юдаизма, въпреки факта, че той или предците му може да са станали вероотстъпници” (стр. 97–98)

“Всеки евреин – независимо дали му харесва или не – е солидно свързан с цялата нация” (стр. 163)

“Еврейската религия представлява преди всичко еврейски патриотизъм” (стр. 61)

Луис. Д. Брандис, съдия във Върховния съд на САЩ и световен лидер на Ционисткото движение, писа в своята книга “Ционизмът и американските евреи”:

“Независимо от разсъжденията на учените глави или решенията на разни съвети, нашите собствени инстинкти и действия, както и тези на другите преди нас, са определили понятието “евреин”.

Равинът Морис Джоузеф, служил по някое време в западната Лондонска синагога на британските евреи, пише в своята книга “Нацията Израел”:

“Израел със сигурност е една велика нация... И бива призната за нация от онези, които я виждат. Никой не би могъл да я сбърка със секта. Да отричаш еврейската националност, значи да отричаш съществуването на евреина”.

Адвокатът-евреин Бертрам Б. Бенас пише в своя труд “Ционизмът – еврейското национално движение”:

“Еврейската същност е преди всичко съзнаване на принадлежността към един отделен народ”.

Леон Симон, впечатляващ еврейски учен и великолепен писател, прави важно изследване по въпросите на религията и националността в своя труд “Студии по еврейски национализъм”.

Той застъпва гледището, че религията на евреите представлява сама по себе си “форма на национализъм”, а пък национализмът е интегрална част от тяхната религия:

“Месианската ера за евреите не означава само установяването на мир на земята и добруването на човечеството, но и едно универсално признаване на евреина и неговия бог”. (стр. 14)

“Юдаизмът не дава път за спасение на отделната душа, както е в християнството; всичките му предписания са тясно свързани със съществуването на еврейската нация”. (стр. 20)

“Схващането, че евреите са религиозна секта, подобно на делението между католици и протестанти, е пълна глупост”. (стр. 34)

Артър Д. Люис, еврейски писател, също основава националната принадлежност върху расовия елемент в произведението си “Еврейската нация”:

“По произход евреите са отделна нация и са запазили, за разлика от повечето нации, един от елементите на национализма, а именно – расовия елемент. Това може да бъде доказано, разбира се, чрез почиващ върху здравия разум експеримент за разпознаването им: по-лесно е да видиш, че един евреин е евреин, отколкото, че англичанинът е англичанин”.

Схващането, че евреите съставляват отделна нация, е присъщо за тях повече, отколкото за всяка друга. И те се смятат не само за нация с минало, но и с определено бъдеще. Нещо повече – не само нация, ами супернация! Можем да стигнем още по-дълбоко, разглеждайки еврейските виждания, и да кажем, че бъдещето на еврейската нация се вижда от самите евреи като (еврейско) царство на земята.

Елкан Н. Адлер казва:

“Никой сериозен политик днес не се съмнява, че нашият народ има определено политическо бъдеще.”

Тази бъдеща политическа определеност и власт е била в ума на Моузес Хес, когато в 1862 г.–обърнете внимание на годината! – В предговора към книгата си “Рим и Йерусалим”, написва следните думи:

“Никоя нация не може да бъде безразлична към факта, че в предстоящата борба за свобода в Европа тя би могла да има друг един народ за свой приятел или враг” (освен еврейския).

Оплаквайки се от неравното положение на евреите, Хес казва, че онова, което отделният евреин не може да схване, понеже бил евреин, ще го разбере еврейската нация, тъй като евреите ще станат такава. Той също предупреждава нациите на гоите да внимават, защото в тази предстояща борба щяло да има и друга нация–еврейската, която ще бъде настроена или приятелски, или враждебно – както сама реши!

Д-р Израел Фридлендер казва:

“На нас ни стига да знаем, че евреите винаги са чувствали себе си като отделна раса, белязана съвсем видимо и отчетливо от останалото човечество”.

Що се отнася до проблемите на еврейската нация, има достатъчно свидетелства относно факта, че американизмът оказва вредно влияние върху еврейския живот–т.е. двете концепции са в антагонизъм, подобно на две напълно противоположни идеи. А ционизмът е съвременната опорна точка на еврейския национализъм. Истинското верую на най-активната и влиятелна част от еврейството в Америка е показано в един труд, публикуван от Американската ционистка организация – “Въведение в ционизма” (Guide to Zionism):

“Името на тяхната национална религия, юдаизъм, произхожда от националното им предназначение. Евреин, който не е религиозен, също е евреин и трудно може да се измъкне от приобщаването (зависимостта си), само чрез отказване от названието “евреин”.

Еврейството никога не се е присъединявало еднозначно към неговите най-велики учители и авторитетни представители по отношение на теорията, че един евреин е само “брат по вяра”.

Често евреинът изобщо не е от тази вяра, но си остава евреин. 

Аргументът “религия, а не раса” разкрива двуличието на онези политически водачи, които – вместо да посрещнат открито еврейския въпрос – полагат усилия да насочат изучаването му в грешна посока, използвайки невероятното объркване в умовете на гоите.

На света има две еврейски програми – едната, достойна да бъде разкривана пред гоите, и друга, която е изключително само за евреи. При определяне коя от двете е истинската, разумно би било да се спрем върху онази, която можем да отчетем, че се провежда с успех. Виждаме, че програмата, спонсорирана от т. нар. ционисти, е тази, която успява. Или по-точно, това е  програмата, чиито спонсори стоят здраво зад расовата и национална обособеност на евреите.

Независимо от онова, което се казва на гоите, за да бъдат затруднени действията или отклонени усилията им, изобщо не стои въпрос какво мисли за себе си самият евреин. Той смята, че принадлежи към един отделен народ, чувства се обвързан с този народ посредством кръвни връзки, които никакви промени или придобивки от каквото и да е естество не могат да отслабят, възприема се като наследник на миналото на този народ и проводник на неговото политическо бъдеще. Евреинът принадлежи към отделна нация. Оттук, той се стреми към едно бъдещо царство на този свят–царство, което ще властва над всички останали царства, със столица на света Йерусалим.

Това желание на еврейската нация може и да се изпълни. А пък връзките между еврейския национализъм и национализма на народите, сред които евреите живеят, са един вид жалони за потенциална победа.



Тагове:   религия,   нация,   САЩ,   евреи,   раса,   имиграция,


Гласувай:
2



1. grigorsimov - Всичко публикувано в този блог е свободно за копиране и публикуване!
15.02.2011 15:33
Даже е задължение за всеки мислещ и отговорен човек, да разпространява фактите и документите, които разкриват истинската същност на света, в който живеем.
И специално ви насочвам към най-важната, най-съществена и най-показателна моя публикация - "На кой господ всъщност се кланят евреите"?
Бъдете жив и здрав!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 15668309
Постинги: 3954
Коментари: 6980
Гласове: 7983
Архив
Календар
«  Юли, 2022  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031