РАСА ИЛИ РЕЛИГИЯ

Какво казват самите евреи по въпроса “раса или религия”?

Следващите цитати ще дадат на читателя информация относно схващането на евреина за самия него, като представител на отделен народ, съвсем независимо от съображението му с неговата религия.

Лео Н. Леви, президент на Б’наи Б’рит (1900–1904):

“Отличителният характер на евреина не идва само от религията. Вярно е, че неговата раса и религия са неразривно свързани, обаче каквато и да е причината за подмяната на идеята за расова идентичност с религиозна такава, със сигурност е вярно и друго – че една религия сама по себе си не може да обособи даден народ. Понеже никой човек не се превръща автоматически в евреин, ако реши да изповядва еврейската вяра.

От друга страна – роденият евреин си остава такъв завинаги, дори да отхвърли своята религия”.

Бележитият еврейски историк Грец, чийто знаменит труд представлява едно от основополагащите произведения по темата, казва, че историята на евреите, откакто те са изгубили своята държава: “все още притежава национален характер и по никой начин не бива да се възприема просто като история на една религия”.

Моузес Хес, една от историческите фигури, чрез когото Еврейската програма е изминала пътя от нейните древни източници до съвременните и носители, написа книга, озаглавена “Рим и Йерусалим”, в която изложи целия проблем с тежест и яснота :

“Евреите са нещо повече от обикновени носители (последователи) на една религия или, иначе казано, те са братство, раса, нация” (стр. 71)

“Евреинът принадлежи към своята раса и оттам, следователно, на юдаизма, въпреки факта, че той или предците му може да са станали вероотстъпници” (стр. 97–98)

“Всеки евреин – независимо дали му харесва или не – е солидно свързан с цялата нация” (стр. 163)

“Еврейската религия представлява преди всичко еврейски патриотизъм” (стр. 61)

Луис. Д. Брандис, съдия във Върховния съд на САЩ и световен лидер на Ционисткото движение, писа в своята книга “Ционизмът и американските евреи”:

“Независимо от разсъжденията на учените глави или решенията на разни съвети, нашите собствени инстинкти и действия, както и тези на другите преди нас, са определили понятието “евреин”.

Равинът Морис Джоузеф, служил по някое време в западната Лондонска синагога на британските евреи, пише в своята книга “Нацията Израел”:

“Израел със сигурност е една велика нация... И бива призната за нация от онези, които я виждат. Никой не би могъл да я сбърка със секта. Да отричаш еврейската националност, значи да отричаш съществуването на евреина”.

Адвокатът-евреин Бертрам Б. Бенас пише в своя труд “Ционизмът – еврейското национално движение”:

“Еврейската същност е преди всичко съзнаване на принадлежността към един отделен народ”.

Леон Симон, впечатляващ еврейски учен и великолепен писател, прави важно изследване по въпросите на религията и националността в своя труд “Студии по еврейски национализъм”.

Той застъпва гледището, че религията на евреите представлява сама по себе си “форма на национализъм”, а пък национализмът е интегрална част от тяхната религия:

“Месианската ера за евреите не означава само установяването на мир на земята и добруването на човечеството, но и едно универсално признаване на евреина и неговия бог”. (стр. 14)

“Юдаизмът не дава път за спасение на отделната душа, както е в християнството; всичките му предписания са тясно свързани със съществуването на еврейската нация”. (стр. 20)

“Схващането, че евреите са религиозна секта, подобно на делението между католици и протестанти, е пълна глупост”. (стр. 34)

Артър Д. Люис, еврейски писател, също основава националната принадлежност върху расовия елемент в произведението си “Еврейската нация”:

“По произход евреите са отделна нация и са запазили, за разлика от повечето нации, един от елементите на национализма, а именно – расовия елемент. Това може да бъде доказано, разбира се, чрез почиващ върху здравия разум експеримент за разпознаването им: по-лесно е да видиш, че един евреин е евреин, отколкото, че англичанинът е англичанин”.

Схващането, че евреите съставляват отделна нация, е присъщо за тях повече, отколкото за всяка друга. И те се смятат не само за нация с минало, но и с определено бъдеще. Нещо повече – не само нация, ами супернация! Можем да стигнем още по-дълбоко, разглеждайки еврейските виждания, и да кажем, че бъдещето на еврейската нация се вижда от самите евреи като (еврейско) царство на земята.

Елкан Н. Адлер казва:

“Никой сериозен политик днес не се съмнява, че нашият народ има определено политическо бъдеще.”

Тази бъдеща политическа определеност и власт е била в ума на Моузес Хес, когато в 1862 г.–обърнете внимание на годината! – В предговора към книгата си “Рим и Йерусалим”, написва следните думи:

“Никоя нация не може да бъде безразлична към факта, че в предстоящата борба за свобода в Европа тя би могла да има друг един народ за свой приятел или враг” (освен еврейския).

Оплаквайки се от неравното положение на евреите, Хес казва, че онова, което отделният евреин не може да схване, понеже бил евреин, ще го разбере еврейската нация, тъй като евреите ще станат такава. Той също предупреждава нациите на гоите да внимават, защото в тази предстояща борба щяло да има и друга нация–еврейската, която ще бъде настроена или приятелски, или враждебно – както сама реши!

Д-р Израел Фридлендер казва:

“На нас ни стига да знаем, че евреите винаги са чувствали себе си като отделна раса, белязана съвсем видимо и отчетливо от останалото човечество”.

Що се отнася до проблемите на еврейската нация, има достатъчно свидетелства относно факта, че американизмът оказва вредно влияние върху еврейския живот–т.е. двете концепции са в антагонизъм, подобно на две напълно противоположни идеи. А ционизмът е съвременната опорна точка на еврейския национализъм. Истинското верую на най-активната и влиятелна част от еврейството в Америка е показано в един труд, публикуван от Американската ционистка организация – “Въведение в ционизма” (Guide to Zionism):

“Името на тяхната национална религия, юдаизъм, произхожда от националното им предназначение. Евреин, който не е религиозен, също е евреин и трудно може да се измъкне от приобщаването (зависимостта си), само чрез отказване от названието “евреин”.

Еврейството никога не се е присъединявало еднозначно към неговите най-велики учители и авторитетни представители по отношение на теорията, че един евреин е само “брат по вяра”.

Често евреинът изобщо не е от тази вяра, но си остава евреин. 

Аргументът “религия, а не раса” разкрива двуличието на онези политически водачи, които – вместо да посрещнат открито еврейския въпрос – полагат усилия да насочат изучаването му в грешна посока, използвайки невероятното объркване в умовете на гоите.

На света има две еврейски програми – едната, достойна да бъде разкривана пред гоите, и друга, която е изключително само за евреи. При определяне коя от двете е истинската, разумно би било да се спрем върху онази, която можем да отчетем, че се провежда с успех. Виждаме, че програмата, спонсорирана от т. нар. ционисти, е тази, която успява. Или по-точно, това е  програмата, чиито спонсори стоят здраво зад расовата и национална обособеност на евреите.

Независимо от онова, което се казва на гоите, за да бъдат затруднени действията или отклонени усилията им, изобщо не стои въпрос какво мисли за себе си самият евреин. Той смята, че принадлежи към един отделен народ, чувства се обвързан с този народ посредством кръвни връзки, които никакви промени или придобивки от каквото и да е естество не могат да отслабят, възприема се като наследник на миналото на този народ и проводник на неговото политическо бъдеще. Евреинът принадлежи към отделна нация. Оттук, той се стреми към едно бъдещо царство на този свят–царство, което ще властва над всички останали царства, със столица на света Йерусалим.

Това желание на еврейската нация може и да се изпълни. А пък връзките между еврейския национализъм и национализма на народите, сред които евреите живеят, са един вид жалони за потенциална победа.