Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.02.2011 16:43 - Хенри Форд: ЕВРЕЙСКИЯТ НАЦИОНАЛИЗЪМ И ПРОТОКОЛИТЕ
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 2636 Коментари: 3 Гласове:
3

Последна промяна: 16.02.2011 16:49


"Социалните и икономическите рушителни елементи по целия свят днес (1920г.) са не само насърчавани, но са и финансирани от евреите".

"Ние така ще изтощим гоите, че те ще бъдат принудани сами да ни дадат международна власт, която, чрез своята мощ, ще ни даде възможност, без особени усилия, да погълнем всички правителствени сили на света и да създадем свръхправителство".

"Затова трябва така да направляваме образованието в обществото на гоите, та ръцете им да увисват от безсилие и обезкуражение пред лицето на каквото и да е начинание, в което се изисква инициатива". - Пети протокол

 

ЕВРЕЙСКАТА ПОЛИТИЧЕСКА  ПРОГРАМА

Теодор Херцел – един от най-великите евреи - основоположник на съвременния ционизъм – е може би най-далеч отишлият учен, в публичното представяне на философията на еврейския живот, който днешното поколение познава. Той никога не е проявявал съмнение относно съществуването на еврейска нация.

Дори сам прокламира нейното съществувание, щом му се удаде случай. “Ние сме народ”, пише Херцел, “един народ”.

Той ясно е видял, че онова, което нарича “еврейски въпрос”, представлява чисто политически въпрос. В своето въведение към труда си “Еврейската държава”, Херцел казва:

“Смятам, че разбирам антисемитизма, който наистина е твърде сложно по характер движение. Разглеждам го от чисто еврейска гледна точка, но отърсен от страх или омраза. Вярвам, че мога да видя кои елементи в него са изградени от грубо съперничество, от обикновена завист, от унаследени предразсъдъци, от религиозна нетърпимост и – също така – от желание за самозащита. Според мен “еврейският въпрос” не е повече обществен, отколкото религиозен, макар понякога да добива една от тези две, или някакви други форми. Но той е преди всичко национален въпрос, който може да бъде разрешен само чрез превръщането му в световен политически въпрос, за да бъде обсъждан и управляван от цивилизованите нации по света в сътрудничество и съвместимост”.

Херцел не само заявява, че евреите съставляват нация, но и за да обясни действията на тази еврейска нация спрямо останалия свят, той пише:

“Когато ние затъваме, се превръщаме в революционизиран пролетариат, в подчинени на революционната партия служители; когато пък се издигаме, с нас се издига и страшната власт на портфейла ни”.

Това гледище, оказало се правилно и задържало се най-трайно в еврейската мисъл, се споделя също и от Лорд Юстас Пърси и е публикувано – очевидно с пълно одобрение – от канадския “Джуиш Кроникъл”. Струва си да бъде прочетено внимателно.

“Либерализмът и национализмът, съпътствани от фанфарен звън, разтвориха широко вратите на гетото и предложиха равни граждански права на евреина. Той премина в Западния свят, видя неговата мощ и величие, порадва им се и се възползва от тях, за да сложи накрая ръце право върху нервните центрове на неговата цивилизация, направляваше я, водеше я и я експлоатираше, а сетне – изведнъж се отказа от предложението...

Нещо повече – и това е забележително – Европа, с нейния либерализъм и национализъм, с научното и обществено управление и демократично равенство, проявява към евреина повече нетърпимост, отколкото старите режими с деспотично потисничество и преследвания...”

“В един свят на напълно организирани териториални суверени, евреинът има само две възможни места за подслон: или трябва да събори носещите подпори на цяла една национална държавна система, или да създаде свой собствен териториален суверенитет. В това може би се корени обяснението както на еврейския болшевизъм, така и на ционизма, понеже в този момент Източното еврейство изглежда сякаш се лута неуверено между двете. В Източна Европа болшевизмът и ционизмът често изглежда сякаш вървят ръка за ръка, точно както еврейското влияние се оформя като републиканско и социалистическо през целия ХIХ век, та чак дори и до революцията на Младотурците в Константинопол, извършена преди не повече от едно десетилетие, при това не защото евреинът го е грижа за положителната страна на радикалната философия, не и защото той желае да бъде участник в национализма или демокрацията на гоите, а защото нито една от съществуващите държавни системи на гоите, някога му се е струвала друга освен неприемлива и противна”.

 

Всичко това е чиста истина и не толкова боязливите еврейски мислители винаги са го признавали. Евреинът винаги е против нееврейската система на нещата!!! Последното евреинът проявява, давайки с пълна сила път на своите тенденции на влияние, и резултатът не закъснява – републиканецът (евреин) е против монархията, социалистът е против републиката, а болшевикът е против социализма. Какви са причините за тази рушителна дейност?

Еврейската природа е аристократична. Демокрацията може да е нещо приемливо за целия останал свят, обаче евреинът, където и да се намира, винаги формира аристокрация от едно или друго естество. Демокрацията е просто инструментариум от думи, който еврейските агитатори употребяват, за да се  самоиздигнат до определено ниво в начинания, в които са умишлено натискани от обществото надолу. Обаче, достигайки едно средно ниво, те незабавно полагат усилия да добият специални привилегии, сякаш последните са тяхно изконно достояние. Това е процес, за който последната Конференция за мира във Версай ще остане най-изумителният пример. Днес евреите са единственият народ, чиито извънредни и специални привилегии са записани официално в Световния договор за мир.

Във всички обяснения на антиеврейските чувства, които съвременните еврейски говорители дават, ясно и твърдо са застъпени три взаимно свързани причини – само тези трите и нищо повече: религиозни предразсъдъци, икономическа завист и обществена антипатия. Независимо дали евреинът знае или не, всеки гои знае, че в еврейския въпрос, разглеждан сам по себе си, не присъства никакъв религиозен предразсъдък. Икономическа завист може и да съществува, поне в такива параметри, че видимият успех на евреина да го постави под по-силно наблюдение. Та нали световните финанси са под контрола на евреи, а техните решения и заключения представляват наши икономически закони. Значи, икономическата завист може да обясни някои от анти-еврейските чувства, но не може да бъде обяснение на еврейския въпрос, освен когато скритите причини за еврейските финансови успехи могат да се превърнат в елемент на един по-голям проблем. А колкото до бществената антипатия – ами че по света има много повече нежелани гои, отколкото нежелани евреи, по простата причина, че гоите са много повече на брой.

Никой от еврейските говорители обаче не споменава политическата причина, а дори и да се доближат до нея на някакво разстояние, те я ограничават и локализират строго. Политическият елемент се подразбира от факта, че евреите образуват нация вътре в другите нации. И нещата не опират до това, че евреите винаги остават нация в нацията, а до възползването им от този неизбежен статут, който светът очевидно намира за осъдителен.

Отделни нации са се опитвали да приобщят евреите към самите себе си, обаче съдбата явно ги е обрекла на самостоятелно национално определение. Както евреите, така и останалият свят, ще трябва да приемат този факт. Еврейската световна програма и политическата основа на антиеврейските чувства, които тази програма поражда, намират отражение в космополитния поглед на евреите върху света, както и обратното – в националистичния интегритет между самите евреи.

ЕВРЕЙСКИЯТ НАЦИОНАЛИЗЪМ И ПРОТОКОЛИТЕ

Вече никой не смее да отрича (освен съвсем малък брой говорители, които нямат реално влияние върху формирането на еврейското мислене, а са пуснати, за да влияят единствено върху мисленето на гоите) че социалните и икономическите рушителни елементи по целия свят днес са не само насърчавани, но са и финансирани от евреите.

Дълго време този факт бе държан в относителна тайнственост, благодарение на ревностното му отричане от еврейството и липсата на информация у онези обществени агенции, към които широката публика се е обръщала за сведения. Но сега вече различни обстоятелства излизат наяве. Думите на Херцел се потвърждават – “когато ние затъваме, се превръщаме в революционизиран пролетариат, в подчинени на революционната партия служители”. Тези думи са били публикувани за първи път на английски език в 1896 година!

В наши дни тези тенденции работят в две насоки: едната – за разрушаване на всички нееврейски държави по света, а другата – за създаване на еврейска държава в Палестина. Последният проект е привлякъл вниманието на целия свят. Ционистите вдигат голям шум около Палестина, обаче това трудно може да бъде охарактеризирано като нещо повече от една необикновено амбициозна колонизационна схема. Идеята за “еврейския дом” е толкова усърдно подхранвана, но тя е просто удобна димна завеса за отнемане на чужди източници на минерални ресурси и петролни залежи. Последната служи и като подходяща обществена сцена за провеждане на други тайни дейности.

Световното еврейство, което контролира всички правителства и финансовата мощ на света, може да бъде видяно как действа по всяко време – във война и в мир – а чрез заявлението, че евреите само обмисляли пътищата и средствата да отворят Палестина за своите сънародници, лесно избягват подозрението, че са свързани и работят заедно, и внякакво друго начинание.

Макар да съществува еврейски национализъм, неговата изкристализирала форма в идеята за създаване на държава в Палестина не е нещо, което занимава съзнанието на цялата еврейска нация. Евреите не биха се преселили в Палестина веднага. Те не биха сторили това само заради хатъра на ционисткото движение. Съвсем друг мотив би бил причина за едно масово изселване, за един “изход” от нациите на гоите, когато времето за това настъпи.

Светът отдавна подозира – отпърво само няколко човека, после тайните служби на правителствата, след тях интелектуалците, а сега все повече и повече обикновени хора – че евреите не само са обособена нация, различна от другите и загадъчно неподдаваща се да бъде претопена с каквито и да е средства, предприети от тях самите или пък от други нации, но те представляват и държава, понеже имат национално съзнание, дори са съзнателно обединени за обща защита и за общите им цели.

Нека се върнем към определението на Херцел за еврейската нация и как тя се крепяла заедно от това, че имала общ враг, за да съобразим, че този враг е светът на гоите. Дали този народ, който съзнава, че е нация, остава неорганизиран пред лицето на последния факт? Едва ли ще се задоволи само с проявяваната характерна еврейска хитрост в други области! Най-интересното в Протоколите всъщност е отношението им към следните въпроси: Имат ли си евреите организирана световна система? Каква е нейната политика? Как действа тя?

На тези въпроси практически е отделено цялото внимание в Протоколите. На когото и да е принадлежал умът, който ги е създал, той е имал познания за човешката природа, познания по история и държавно управление, които изумяват със своята брилянтна пълнота и могат да ни ужасят, ако се замислим за обектите, върху които този ум е насочил своята мощ. Ако, разбира се, наистина те са плод на един-единствен човешки ум. Обаче Протоколите са твърде ужасяващи, за да гледаме на тях като на едно художествено произведение и са твърде добре издържани, за да бъдат обикновени разсъждения, както и твърде задълбочени по отношение на знанията за тайните извори на живота, та да бъдат приети за фалшификат. Еврейските нападки срещу тях досега се обясняват до голяма степен с факта, че били дошли от Русия. Това едва ли е цялата истина.

Те са дошли (не от, а) през Русия!

Съществуват достатъчно доказателства, че Протоколите не са били писани от руснак и не са били първоначално съставени на руски език, нито пък са повлияни от условията на живота там, обаче са си проправили канал към Русия и за първи път биват публикувани в тази страна около 1905 година от проф. Нилус, който се е опитал да ги интерпретира чрез събитията, станали по онова време там.

Части от тях обаче са били откривани в ръкописна форма от дипломатически служители по всички краища на света. Когато еврейската мощ е добивала възможност, ги е потулвала, понякога с цената на крайни усилия.

Съществуванието на Протоколите е факт, а упоритото им появяване е предизвикателство за ума. Обикновено чистите лъжи нямат дълъг живот. Обаче Протоколите са по-живи от когато и да било. Проникнали са до възлови обществени постове повече от всякога. И принуждават да им се обръща все по-сериозно внимание откогато и да било преди. Те представляват една Световна програма, залегнала здраво в отделните им точки – и никой вече не се съмнява в това. Но що се отнася до чистото потвърждаване, кое би било по-ценно: един подпис, или шест подписа, или двадесет? Или пък една петдесетгодишна непрекъсната последователност от усилия да бъде изпълнена тази програма?

В интерес на нашата, а и на други държави, е не да се каже, че някой “престъпник” или “луд” е създал някаква си програма, а че, когато вече е била създадена окончателно, тя е намерила пътища и средства да се изпълнява в най-съществените и направления. Самият документ е относително маловажен, обаче обстоятелствата, към които той насочва вниманието, са от особено важно значение.

 




Гласувай:
3



1. samvoin - Еврейски национализъм ли? Та...
18.02.2011 01:39
Еврейски национализъм ли?
Такава нация имаше ли и от кога?!
цитирай
2. grigorsimov - Самите евреи пишат ясно:
18.02.2011 07:53
"Единственият истински национализъм е еврейският национализъм. Всичко друго е измама и провокация"!
Мисля че цитатът беше в "Катехизис на съветския евреин".
А на друго място пише, че техният - "еврейският национализъм е истинският нацизъм". И че: "Хитлер е хлапе, в сравнение с евреите, защото открито казвал намеренията си, а евреите стриктно крият намеренията, програмата и делата си, и не оставят никакви следи от престъпленията си срещу човечеството".
И това което пишат е точно така. Другото е дълбока самоизмама, безпътица и саморазрушение.
Идеологията на национализма, в познатия ни вид, е еврейска измама и провокация срещу гоите.
Вижте, ако още не сте, постинга ми "Национализмът е насаден на пачи (на еврейски - юдомасонски) яйца"!
цитирай
3. samvoin - Познатия ни днес от медиите &quo...
18.02.2011 12:46
Познатия ни днес от медиите "национализъм", просто не е национализъм и няма нищо общо с национализма от преди 1944 - а година, пт преди 1878 - а година, с идеите на националноосвободителните борби и с националистическите нелегални клетки у нас след 1944 - а.
Сиреч, медийно ни се представя един изкривен "национализъм", какъвто десетилетия наред пропагандата срещу него "изкова", в лицето на търгаши като Красимир Каракачанов, Боян Станков, Долен Лидеров...и тем подобни...
Мислите ли, че истински националист, ще бъде показан в централните медии и то с техния медиен комфорт?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 28317447
Постинги: 4287
Коментари: 7547
Гласове: 8239
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031