Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.02.2011 21:59 - Хенри Форд: АТАКА СРЕЩУ ХРИСТИЯНСТВОТО
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 1549 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 20.02.2011 22:05


Преди създаването на Кехила и Еврейския комитет, атаките срещу правата на американците имаха спорадичен характер, обаче след 1906 г. нарастнаха и количествено, и като интензивност. Под прикритието на идеала за свобода ние дадохме на евреите свободата да нападат самата свобода. Това, което Америка толерира днес, е самата нетолерантност. Нека бързичко погледнем назад през годините и видим за какво става въпрос. Говорейки за “атака срещу християнството”, ето няколко извадки от еврейски протоколи.

Те са записани в периода, следващ възхода на еврейската мощ в Америка.

1899–1900 г. Еврейството прави опит да бъде махната думата "християнски” от Конституцията на щата Вирджиния.

1906–1907 г. Евреи от Оклахома пращат петиция до Конституционния съвет, протестирайки срещу официалното признаване на Христос в новата щатска конституция, понеже формулировката там влизала в противоречие с Конституцията на САЩ.

По настояване на евреите шекспировата пиеса “Венецианският търговец” отпада от учебните програми на държавните училища в щатите Тексас и Охайо.

1907–1908 г. Повсеместни настоявания от страна на еврейството за пълно придаване на “светски” характер на обществените институции в цялата страна, което представлявало защита на еврейските конституционни права.

Съдия Брюър от Върховния съд заявява, че “държавата е християнска”, и това предизвиква възражения от страна на равините, последвани от злобни публикации.

Еврейството в много градове агитира срещу четенето на Библията и песнопенията на коледните тържества в градовете Филаделфия, Синсинати, Сейнт Пол и Ню Йорк.

1908–1909 г. Отправен е протест до губернатора на щата Арканзас по повод “христологични изрази”, употребени от него в обръщението му по случай Деня на благодарността.

Професор Готхард Дойч (Gotthard Deutch) протестира срещу христологичните молитви по време на репетициите за тържество по случай завършването на гимназиите в Синсинати.

Еврейската общност в Тамакуа, щата Пенсилвания, отменя разпоредбата за ежедневно четене на Библията в училищата.

Местният Женски еврейски съвет (Council of Jewish Women) в Балтимор отправя петиция до училищните настоятелства да се прекратят коледните богослужения за училищата.

В Ню Йорк се организират бойкоти срещу търговци, които отварят магазините си в събота.

1909–1910 г. По искане на евреите, училищното настоятелство в Бриджпорт, щата Пенсилвания, гласува да бъде отменена молитвата “Отче наш” в училищата.

В Ню Арк, щата Ню Джърси, равините настояват вечерните училища да прекратяват заниманията в петък срещу събота, понеже еврейският шабат започвал при залез слънце в петъка.

Води се активна дейност по популяризирането на еврейските национални празници из цялата страна.

1910–1911 г. Опитът да бъде признат еврейският език (hebrew) за официален бива осуетен от съдията от Върховния съд Гоф.

Чикагските евреи променят датата на изборите, понеже съвпадала с последния ден на Пасхата.  Евреите се противопоставят на четенето на Библията и пеенето на химни в детройтските училища.

Равините принуждават училищното настоятелство в Хартфорд, щата Кънектикът, да свали от учебната програма “Венецианският търговец” на Шекспир.

Нюйоркският кехил извършва две противоречиви неща: подкрепя изготвена харта за позволяване на евреите да вършат всякакъв бизнес в неделя, а същевременно се застъпва за стриктното изпълнение на неделните религиозни правила.

1911–1912 г. Евреи от Пасаик, щата Ню Джърси, пускат петиция до училищното настоятелство да се преустанови четенето на Библията и пеенето на коледни песни в училищата.

По молба на равината, трима директори на държавни училища в Роксбъри, щата Масачузетс, се съгласяват да махнат коледната елха, както и всички останали символи, свързани с празниците, от техните училища.

Евреин, делегат на конференцията по приемане на щатската конституция в Охайо, предлага чрез конституцията да бъде забранено използването на всякакви християнски религиозни цитати в училищата.

По молба на нюйоркския кехил, Съветът на университетската управа приема следната резолюция:
"По време на празнични чествания, провеждани ежегодно от Асоциацията на детските градини на територията на университетите, всички символи от сектантски характер, включително коледни елхи, коледни песни и програми, да бъдат отстранени.”

1912–1913 г. Евреите в Джексънвил, щата Тенеси, настояват да бъде въведена забрана за четенето на Библията в училищата на града.

Годишното събрание на Независимия орден Б’най Б’рит в Нашвил, щата Тенеси, приема резолюция срещу четенето на Библията и коледните песни в държавните училища.

Чикагският Съвет по образованието, станал място за множество еврейски агитации, одобрява препоръката на подкомисията да бъде махната Коледата от списъка на официалните празници в училищата.

1913–1914 г. Енергията на еврейството се концентрира върху задачата да бъде предотвратена промяната на имиграционните закони в САЩ, целяща защита на страната от “нежелани” чужденци.

1914–1915 г. По-нататъшни опити на Кехила да предотврати промяната на неделните правила.

1915–1916 г. Еврейството е в опозиция на всички движения, опитващи се да осигурят на училищата свободно използване на Библията.

1916–1917 г. Еврейството подема широкомащабна кампания срещу “клаузата по грамотността” в Имиграционната харта на страната.

По искане на евреите от Ню Хейвън, щата Кънектикът, Съветът по образованието отменя изучаването на “Венецианският търговец”, но също така въвежда и забрана върху “Приказки от Шекспир” на Лемб.

1918–1919 г. Началникът на военната полиция Краудър, оглавяващ Наборната комисия на Въоръжените сили на САЩ, издава инструкция към всички медицински служители, участващи в прегледите на новобранци, съгласно разпоредбите на Министерството на здраве-опазването, в която споменава: “Родените извън страната, особено евреите, са по-склонни към симулации, отколкото родените в Съединените щати”. Веднага главата на Американския еврейски комитет, Луис Маршал, телеграфира на президента Удро Уилсън с настояване: “по-нататъшното цитиране на тази неприемлива форма да бъде незабавно прекратено”, след което президентът нарежда да отпадне тази фраза.

Адмиралтейството на САЩ изпраща обява до “Ню Йорк Таймс”, търсейки чиновник за щаба, заявявайки, че предпочита кандидатът да е “християнин”, което винаги е означавало неевреин. Вестникът отказва да го публикува, а Луис Маршал отново влиза в действие, обръщайки се с протест към държавния секретар на президента Уилсън, Бейнбридж Колби и настоявайки, че “не от някакво желание да се търси наказателна отговорност, а просто за да се даде пример и да се установи необходим прецедент, тази обида би трябвало да бъде последвана от отстраняване от обществена служба на човека, който я е нанесъл, като обществото бъде уведомено за причината.”  Прави впечатление тонът, който Американският еврейски комитет използва, когато се обръща към високопоставени служители от името на еврейството. Не същият, както когато се касае за представител на някоя друга раса или вяра.

Издаваният за офицерите от тренировъчните лагери на американската армия “Наръчник на Платсбърг” съдържа израза "идеалният офицер е християнин”.  Веднага АЕК протестира срещу “христологичните изявления” и фразата в наръчника бива променена на “идеалният офицер е благовъзпитан”.

Комитетът срещу клеветите (The Anti-defamation League) обявява, че в 150 града на Съединените щати “Венецианският търговец” е изключен от учебните програми на училищата.

1919–1920 г. Кехилът постига такъв успех в своята кампания, че прави възможно - евреин рекламодател в Ню Йорк да може да пише, че желае да наема само евреи на работа, обаче неевреин не може да изявява публично нееврейските си предпочитания.

И така продължават нещата, година след година, чак до наши дни (1920г.). Споменатите тук случаи са типични, а не изолирани. Те отразяват какво на практика става в САЩ през цялото време, докато евреите преследват своите “права”. Никой не се противопоставя на еврейските подходи и методи. Евреинът може да си използва своя календар, да си води свой собствен живот в собственото си гето, да си спазва каквито иска свои диетологични принципи, да си коли добитъка по начин, който никой не би одобрил, ако го узнае, и може да върши всички неща без чувство за вина, без да бъде породен и най-дребния въпрос относно правата му над тях. Обаче неевреинът е истинският преследван. Той е длъжен да върши всичко по начин, който евреинът иска да бъде вършено. Ако ли не, значи накърнява "правата” на евреите!


 




Гласувай:
3
0



1. pitashtia - Това е истинският поблем
21.02.2011 20:23
http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_sovereign_states_by_public_debt
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 14943211
Постинги: 3856
Коментари: 6840
Гласове: 7746
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930