Когато британската армия влезе в Йерусалим по време на паметното завладяване на града през 1917 г. , Протоколите влязоха с нея. По този начин бе затворен един символичен кръг, макар и не по начина, по който "протоколистите" се надяваха.

Човекът, носещ Протоколите, знаеше какво означават те и затова бяха пренесени не триумфално, а сякаш са планове на враговете на световната свобода.

Ционизмът е най-добре огласеното от всички настоящи еврейски движения и оказва далеч по-голямо влияние върху световните събития, отколкото обикновения човек може да си представи. В неговите романтични аспекти, той допада както на евреите, така и на християните, защото съществуват някои предсказания, засягащи завръщането на евреите в Йерусалим.

Когато това завръщане се осъществи, крупни събития ще последват по план.

Заради това смесване на “религиозни” чувства, понякога е трудно на определени класи от хората да видят ясно съвременния политически ционизъм. Те са били така добре обработени от пропагандата, та да повярват, че политическата форма на ционизма и “завръщането”, обещано от пророците, са едно и също нещо. Поддавайки се на първоначалната заблуда, касаеща бъркването на Юда с Израел, тези хора напълно са смесили в съзнанието си древните писания, които свързват двете понятия и са превърнали племето Юда (откъдето идва името юдеи) в "пъп на света”, около който се върти цялата човешка история.

А юдеите (Юда) е било отделно племе, с което Израел не е могъл да заживее в мир още преди повече от 2000 години и което притежава гибелния дар да забърква размирици от подобно естество и днес. Обаче никой досега не е и помислил да обвини останалите племена на Израел в “антисемитизъм”!
Ционизмът привлича вниманието на света днес, защото създава ситуация, от която – както много хора вярват – ще произлезе следващата война.

Ако възприемем фразеологията, позната на изучаващите пророчествата, много от занимаващите се с международни отношения мислят, че краят на света (Армагедона) ще бъде резултат от онова, което вече е започнато в Палестина.

С ционизма, като мечта на обикновения вярващ евреин, това изследване няма нищо общо. С ционизма като политически факт обаче, днес всяко правителство е принудено да има нещо общо.

Това е въпрос, по-важен от който и да е друг и стои зад всички световни проблеми – малки и големи, национални и интернационални – навлизайки във все по-широка сфера от интереси.

Струва си да се отбележи, че ционизмът, в днешния му активен политически смисъл, израства в расов и географски план там, където отрасна и болшевизмът – с една дума, в Русия – и че винаги е съществувала тясна връзка между ционистите от Русия и Нюйоркския кехил, както стана ясно от публичните изказвания, направени в Русия след революцията, в които тази американска еврейска организация бе възхвалявана.

По времето, когато бе обявена войната от 1914 г., Ционисткият комитет за вътрешно действие се разпростря в много и различни държави. Например, д-р Шмаря Левин от Берлин пристигна в Съединените щати и остана тук. Той бе руски равин, едновременно с това германски учен и космополит. Макар през 1914 г. ционистки център и седалище на Комитета за вътрешно действие да бе Берлин, д-р Левин остана в Съединените щати и се превърна във водач на ционизма тук, чак до големия обрат за еврейството във Версай. Друг член на КВД беше Якобсон, който живееше в Константинопол. (Истанбул – бел. прев.)

"Когато видял, че Константинопол не може вече да бъде център за водене на ционистка политика, той го напуснал и заминал за Копенхаген, Дания, където, на територията на неутрална държава, могъл да бъде полезен за практика на ционисткото движение, прехвърляйки информация и парични средства”.(“Guide to Zionism”, p. 80)

В действителност, целият състав на КВД, с щабквартира в Берлин, се движел свободно по света, въпреки военните действия. Изключение правели Варбург и Хантке, но те не изпитвали нужда да пътуват, понеже разполагали с други хора, които да ги представляват.

Д-р Левин дава своята преценка относно изместването на центъра на еврейството от Берлин към Америка и пише:

"Тъкмо на 30 август 1914 г., месец след избухването на войната, в Ню Йорк бе свикана извънредна конференция на американските ционисти”.

Какво точно означавала тази смяна на  седалището е тема на много дискусии. През 1913 г. евреите очевидно са знаели повече относно продължителността на Голямата война, отколкото по-късно самите участници в нея. Войната нямало да бъде просто екскурзия из Белгия, както някои си въобразявали. Дошло било време за пазарлъци, време да се покаже на някои правителства истинската цена на еврейската подкрепа. Германия охотно и с радост предложила Палестина на евреите, но те вече били видяли какво е извършил Вилхелм II в тази древна страна, когато се самокороновал на Маунт Оливс. Явно Алиансът е надделял в надпреварата по отстъпчивост и даване на обещания, понеже на 2 ноември 1917 г., докато генерал Аленби си проправяше път през Палестина със своята английска армия, Артър Джеймс Балфор – външният министър – издаде своята  прословута декларация, с която утвърди Палестина като национален дом за еврейския народ.

"Съобщението дойде от британския Форин Офис (външно министерство), обаче съдържанието му беше изработено в ционистките канцеларии на Америка и Англия.

Британската декларация беше поднесена под формата, която пожелаха ционистите и към нея бяха добавени допълнителни клаузи, с оглед да бъдат укротени поне една част от някои антиционистки мнения.” (”Guide to Zionism”, pp. 85–86)

Сега да прочетем декларацията и да обърнем внимание на отбелязаните клаузи:

"Правителството на Негово величество гледа благосклонно на създаването на национален дом за еврейския народ в Палестина и ще положи всички усилия да облекчи постигането на тази цел, но трябва да се разбере ясно, че не бива да се върши нищо, което да накърни гражданските или религиозни права на нееврейските общности в Палестина, или пък правата и политическия статус, които имат евреите в която и да е друга държава.”

Ционизмът е интересно явление, не само заради спречкванията, които възникнаха между разните лидери по отношение на парите – понеже се води война на “лихвата” срещу “капитала”, но и заради светлината, която това движение хвърля върху двете големи армии от евреи в света, и пътя, по който те използват своята власт, където могат, както и бедите, които спохождат нациите, превърнали се в еврейски инструменти.

Понякога хората се питат защо еврейството, което принадлежи към капиталистическата класа, би било на страната на болшевизма – най-открито обявения враг на капитала.

Това е интересен въпрос. Защо трябва един нюйоркски евреин-банкер, служител на правителството на Съединените щати, да подпомага финансово една чисто “червена” публикация, която дори нашето толерантно правителство не може лесно да преглътне? В добавка към факта, че в нея се напада само нееврейския капитал, отговорът е, че евреинът, който се е отдал на боготворене на Златния телец, няма търпение да спечели благоразположението на евреина от Изтока, който се бунтува срещу реда в обществените системи. Твърде интересно е също така как, докато из Париж бушува революция, палещите всичко по пътя си тълпи “пропущат” всичките шестстотин къщи, които са собственост на Ротшилдови? Ето защо, ционизмът е един от въпросите, по който западните и източните евреи постигат единомислие.

В действителност, тъкмо източният евреин принуди западния да застане на угодна позиция по този въпрос. Евреите, които днес в нашите градове имат свободата да минават за “германски” и “английски” учени, всъщност са източни евреи. Те имат разногласия с американските относно парите. А американските евреи понесоха някои много грозни обвинения. Източните евреи, идещи от Германия и Англия, никак не позволяват да бъдат командвани и не се впечатляват от чувалите с пари на еврейския Ню Йорк, понеже на тях са им познати ситуации, в които парите могат да бъдат най-безполезното нещо на този свят – ето защо от тях се страхува и ги толерира западният евреин, почитател на Златния телец.

Ловките еврейски защитници от време на време огласяват някакво си “разцепление” в средите на еврейството. Такова нещо не съществува. Единственото истинско разцепление би настъпило, ако – или когато – прозорливите евреи започнат да подкрепят опитите, които се правят, да бъде освободено еврейството от неговите водачи. Защото вътрешните противоречия между евреите не са нищо повече от противоречия между водачите им. Обаче, когато самите евреи се разделят и част от тях застанат зад новите ценности на 20-ти век и се обявят за разрушаване на властта на техните егоистични водачи, тогава можем да почнем да храним някакви надежди. Когато евреинът признае откровеността на онези, които го критикуват и праведността на обвиненията срещу него, когато той напредне по пътя на цивилизацията, тогава би могло да настъпи “разцепление”, но не по-рано. Разделението на еврейството, изразяващо се в презрение от страна на революционерската му част спрямо капиталистическата, беше плод на по-раншни форми на лицемерие, проявени от западните евреи-ционисти.

Познаването на политическия ционизъм е необходимо също така и като подробна илюстрация на онова, което евреинът върши, когато е на власт. Най-напред имахме Русия, а сега вече се появи и Палестина. При наличието на всичките факти, говорещи срещу тях, и въпреки, че всеки пътуващ или наблюдател разкрива лъжата, все още се намират еврейски говорители, както и заблудени или корумпирани политици и писатели гои, които настояват, че комунизмът не бил еврейски, а Русия не се управлявала от евреи. Тъкмо това постоянно отричане на фактите, тази натрапчива склонност да се избягва възможността за честно признание, дава основание да бъдат осъдени еврейските водачи. Навсякъде по света, не само в Русия, комунизмът е еврейски. (На практика всеки голям американски град бе “представен” в първото болшевишко правителство на Съветите.)

В настоящия момент фокусът пада върху Палестина, където съюзът между евреи-революционери и евреи-капиталисти никога не е бил по-ясно изразен. Възможно е някой крайно безотговорен еврейски говорител да отрече, че Палестина е еврейска. (По времето, когато е писан оригиналът, Палестина е била под английско управление). Правителството и е еврейско, планът за действие е еврейски, използваните методи са еврейски. Така че Палестина е един прекрасен пример за природата на евреина, когато е на власт.

В материала си от “Атлантик Мантли” (а би ли дръзнал някой да заяви, че този отдавнашен и уважаван бостънски печатен орган е “антисемитски”?) – професор Албърт Т. Клей ни предупреждава, че информацията относно Палестина, която получаваме в Америка, идва чрез еврейската телеграфна служба (агенцията на световното еврейство “Асошиейтед Прес”) и чрез ционистката пропаганда. “Тази информация – пише той, – с покъртителните истории за погроми в Европа и изкривено представяне на ситуацията в Близкия изток, съвсем не успява да събуди и най-малката симпатия за целите на ционистката пропаганда”.

Тази ционистка пропаганда, съобщаваща за погроми – “хиляди и хиляди избити евреи” – не постига нищо повече от това да разкрие лековерността и наивитета на пресата. Никой не вярва на написаното, а и правителствата постоянно я опровергават. Но фактът, че тя продължава, показва, че е потребно нещо извън фактите, за да действа системата. Докато пиша тези редове, в Йерусалим беше обявено военно положение. Води се борба между местните жители, които декларацията на Балфор уж имаше за цел да защити, и новопристигналите евреи. Последните са добре въоръжени, а местните се бият кой с каквото оръжие намери под ръка. Заключението на всички безпристрастни наблюдатели беше, че евреите са били подготвени за бой и първи са нападнали неподготвените араби.

Сега там навсякъде цари безредие в резултат на еврейската намеса – “преследваните” се превърнаха в преследвачи. Макар да отчитаме общата диващина на народа в Палестина, трябва да се каже, че евреите-бунтари (повечето от които са бандити от Източна Европа) показаха на дело онова, което “култивираните” американски и английски евреи са изразявали неведнъж с думи – буквално, че законните жители на страната трябва да бъдат изгонени, макар правителствените обещания да гласят обратното. Един от първите бунтари през кървавия Великден след Първата световна война, Якотински, когото британските власти осъдиха на 15 години затвор, беше незабавно освободен, след пристигането на евреина сър Хърбърт Самюел. Якотински бе един от руските болшевики, дошъл да практикува деликатните начинания на своята шайка на територията на Палестина.

След английската окупация, правителството беше и все още е, еврейско. Сър Хърбърт Самюел беше висшият комисар, представляващ властта на британското правителство, получило мандат в Палестина. Така бяха положени основите на еврейската власт, която се поддържа и понастоящем, чрез увеличаване ожесточеността на нейния статут. Глава на съдебната власт там също е евреин. Християнските или мюсюлмански съдии, които не осигуряват на евреите оптимални процедури, биват отстранявани – нещо добре познато и в Ню Йорк. Хаим Вайцман стана началник на Департамента по труда, а по-късно се изяви като последовател на Левин, оглавявайки ционисткото движение. Еврейското правителство на “Нова Палестина” беше много подобно на онова в болшевишка Русия – съставено предимно от чужденци. На практика всеки голям американски град бе “представен” в първото болшевишко правителство на Съветите. Друго такова стои в пълна готовност, за да встъпи в длъжност в Америка, ако се наложи.