Борбата на евреите срещу религиите на другите и решителността им да заличат от обществения живот всички белези за християнския характер на Съединените щати (а днес и на Европа) е единствената религиозна нетърпимост в страната (и в света).
....................

Онова, което хората вече виждат, е, че правата на американците се нарушават, а последното не става без помощта на тяхната собствена толерантност на "широкомислещи" люде.

Борбата на евреите срещу религиите на другите и тяхната решителност да заличат от обществения живот всички белези за преобладаващо християнския характер на Съединените щати (а днес и на Европа! Г.С.) е единствената действаща форма на религиозна нетърпимост в страната днес. Недоволни от най-пълната свобода, да си гледат вярата на спокойствие и в мир, в една държава, където никой не дръзва да гъкне срещу тях, евреите тръбят, както постоянно четем в техните писания – че всеки глас и знак за нещо християнско, представлявало нарушение на техния мир и спокойствие. И това го тръбят непрестанно, щом успеят да се доберат до политически средства. Докъде може да се стигне в този дух е казано в пророчествата на Талмуда и се вижда от “реформите”, предприети от комунистите в Русия и Източна Европа.

И това не е всичко. Недоволни от собствената си свобода, недоволни от “светския” характер на всичко около тях, което ще рече - дехристиянизация на всички обществени институции, следващата стъпка, която наблюдаваме в дейността на евреите, е дейното възхваляване на юдаизма като призната и специално привилегирована система. Този подход е вече познат навсякъде, където може да се открие еврейска програма: първо – заселване, второ – разрушаване на всичко, което е нееврейско или антиеврейско, трето – възхвала на юдаизма във всичките му фази.

Махнете “Отче наш” и някои шекспирови пиеси от учебните програми в държавните училища, но вкарайте еврейските съдилища в обществените сгради – ето как става работата! Превръщането на една институция в “светска” означава подготовка за нейното юдеизиране. Нюйоркският кехил е пример за това как нещата се вършат последователно, а Американския Еврейски Комитет пък представлява ярка илюстрация на това какви хора ги извършват.

Работата на Кехила се представя като “образователна” от нейните защитници, в редките случаи, когато организацията е била подлагана на нападки. Със сигурност е такава! Най-добре образованите членове са онези, които идват от източноевропейските гета, където идеята за Кехила бе практикувана в пълнота и където еврейската общност се слива с правителството, упражнявайки необезпокоявано пълна власт. В каквато и друга образователна сфера да има интереси Кехилът, със сигурност слага ударение върху “образованието по разделяне”.
Д-р С. Бендерли, директор на Бюрото по образованието, определи “образователните предмети” на Кехила по следния начин:

"Проблемът пред нас бе да създадем корпус от млади евреи, които да бъдат от една страна истински американци – част от тази република, с твърдо намерение да градят американските идеали, но наред с това обаче, от друга страна, да си останат евреи, държащи и на своите собствени идеали, А НЕ С НЕТЪРПЕНИЕ ДА БЪРЗАТ ДА СЕ СЛЕЯТ С ОСТАНАЛИТЕ ХОРА И ДА ИЗЧЕЗНАТ СРЕД ТЯХ. Този проблем разделя и противопоставя религиозните евреи и реформираните. Той не е само религиозен, а чисто граждански проблем.”

Това е чиста проба сепаратизъм и налагане на недостъпност, ако се разглежда като образователна програма, а резултатите от прилагането и не могат да излязат извън това да възпитават идеи за расово превъзходство и изключителност.

Тъкмо еврейското непрестанно и съзнателно мислене за "гоите” представлява болестта на юдаизма – тази продължила векове традиция на делене. А такова нещо като “антисемитизъм” просто не съществува. За разлика от твърде многото “анти-гоизъм”! Из всички държави по света няма антиарабски чувства и настроения (до 11.09.2001г.!), които да са ни известни. Нито един от семитските народи не се е определял като мразещ до непоносимост другите народи. А няма и причина някой да мрази семитите.

Твърде странно е все пак обаче, че семитските народи се обединяват в ненавистта си срещу евреите. Палестина, където все още има само шепа евреи, е населена със семити, които така дълбоко ненавиждат евреите, че ционистките попълзновения, извършващи се там, могат да бъдат сериозно заплашени. Това със сигурност не може да се нарече антисемитизъм. Семити не могат да бъдат против семитите.Те просто са на нож с евреите.

Когато арийци и семити се обработват в продължение на много векове, че евреите са различна, превъзхождаща раса, и когато се знае, че нито арийците, нито семитите са особено докачливи по расовия въпрос, какъв е тогава отговорът?

Само един – че всичкият материал по проблема с "антисемитизма" ни се поднася от евреите.

Ето защо не можем да говорим за такова нещо като антисемитизъм. Съществува само много малко и твърде крехък "антиевреизъм”.

Обаче проучването на еврейските публикации, книги, брошури, декларации, харти и конституции, също както и проучването на организираната еврейска дейност в тази и други държави, показва, че съществува огромно количество “анти-гоизъм” (анти-арийски расизъм).