Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.02.2011 18:13 - Хенри Форд: КАК ЕВРЕЙСКИЯТ ДЖАЗ (И ЧАЛГАТА У НАС) СТАВА НАША НАЦИОНАЛНА МУЗИКА
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 2677 Коментари: 0 Гласове:
3



Много хора отдавна се чудят откъде иде на вълни музикалната тиня, която залива домовете на почтени хора и кара младите от новото поколение да имитират лигавенето на някакви слабоумни. Популярната музика е еврейски монопол.

"С оглед да не развалим преждевременно институциите на гоите, ние сме поставили върху тях ръка по един ефективен начин, изпилявайки носещите шини на техните механизми. Отначало тези институции притежаваха строг и точен ред, обаче ние създадохме либерална, своеволна и разпусната администрация. Ние се справихме със съдебната система, избирателите, пресата, свободата на личността и – което е най-важно от всичко – образованието и културата, сиреч крайъгълните камъни на свободното съществуване.”

"Ние сме заблудили, подлъгали и деморализирали младежта на гоите, посредством образованието, вкарвайки в него принципи и теории, които по природата си са неверни и ние това го знаем, обаче трябва да насърчаваме тяхното все по-широко навлизане в живота. Над съществуващите закони – без реално да ги променяме чрез противоречиви интерпретации – ние създадохме нещо изумително по отношение на резултатитe.”
Девети протокол

Джазът е еврейско творение. Празното дрънкане, сантименталните глупости, многозначителните подмятания, отнесената чувственост на протяжни ноти – всичко е от еврейски произход.

Маймунски брътвеж, писъци от джунглата, врещене, ръмжене и пъшкане, внушаващо представа за младежко любовно общуване, са замаскирани под няколко трескаво звучащи ноти и биват допущани в домовете, където, ако не носеха етикета "консервирана музика”, хората биха ги изхвърлили с отвращение. Музикалните таблатури съдържат изрази, заимствани директно от помийните ями на днешните столици, за да се превърнат бързо в ежедневен жаргон и да бъдат употребявани без замисляне от ученици и ученички (тук написаното е от началото на 20-ти век. А ето че в началото на 21 век, пак е същото, и се върши от същите "хора"!!).

Изненадващо ли е, че накъдето и да се обърнем, за да потърсим източниците на вредно влияние върху обществото, все се натъкваме на група евреи? При корупцията в бейзбола – група евреи. В заробващите финанси – група евреи. В театралната дегенерация – група евреи. В алкохолната индуетрия и реклама – група евреи. В контрола над националната военна политика – група евреи. В контрола над пресата, чрез финансов и оперативен натиск – група евреи. Печелещи от войните – евреи. Организатори на активна съпротива срещу християнските закони и обичаи – пак евреи.

В тази помия, наречена “популярна музика”, която съчетава слабоумието с всевъзможни вулгарни внушения – отново евреи.

На еврейското влияние върху американската музика гледат сериозно, без съмнение, само онези, които знаят нещо за него.

Не само че протестът срещу юдеизирането на няколкото ни велики оркестъра постоянно нараства, но и концертните сцени, подобно на подиумите за популярна музика, вече се пълнят главно с артисти-евреи, за сметка на постоянно отпадащите други. Ако те бяха по-велики хора на изкуството, нямаше да може да бъде казано нищо против тях, но те на практика са само добре популяризирани и фаворизирани, в еврейските музикални среди, по расов признак.

"Позволете ми да правя парите (или песните) на една нация и хич няма да ме е грижа кой прави законите”, беше казал някой (Ротшилд); а в тази страна евреите вече са турили ръка и на двете. Предназначението на тази статия е да поднесе на хората истината, касаеща глупавата музика, която те си тананикат и пеят или крещят по навик ден и нощ, и ако е възможно да им се помогне да видят невидимата диригентска палка, размахана над тях с чисто финансова и пропагандна цел. Също както театралната сцена и киноекранът вече попаднаха под контрола на евреите и техния унищожаващ изкуството комерсиализъм, така и бизнесът с “популярните песни” се е превърнал в еврейска индустрия. Евреите, които го завладяха още в началните му стъпки на развитие, бяха в по-голямата си част родени в Русия; някои от тях имаха лично минало, също толкова тъмно, както това на много еврейски театрални и филмови висши фигури.

В началото на 20-те години Ървин Берлин, Лео Фийст и други служители на седем музикални издателски корпорации в Ню Йорк бяха обвинени в нарушаване на Шермановия антитръстов закон чрез дело, заведено от правителството на Съединените щати. Обвиняемите, както беше установено, контролирали 80 процента от наличните песни с авторски права, използвани от производителите на грамофони ролки* за пиано и други музикални възпроизвеждащи устройства, като определяли цените, на които грамофонните плочи или ролките да се продават на крайните потребители. Корпорациите, намесени в случая, бяха от Ню Йорк. Споразумението, което американското правителство бе решило да анулира, имаше за цел да натрапи условието всички договори, сключвани от ответниците по делото, да минават само през “Consolidated Music Corporation”, създадена от тях. Останалите 20 процента от бизнеса с песни беше контролиран от други еврейски музикални къщи, неучастващи в тази специална група.

(*В онези години са се произвеждали пиана, снабдени със специален пневматичен механизъм, четящ перфорациите върху хартиени ролки, подобно на перфолентите за старите електронно-изчислителни машини, и така задействащ клавишите да “свирят сами” определена мелодия – бел. прев)

КАК ЕВРЕЙСКИЯТ МУЗИКАЛЕН ТРЪСТ ВИ КАРА ДА ПЕЕТЕ?

Евреите не са създали популярната песен; те само понижиха качеството И. Времето, по което евреите добиха контрол над популярната песен съвпада с момента, от който нейният морал започна да бележи упадък. Преди да се превърне в еврейска индустрия, “популярната” песен беше наистина популярна. Хората си я пееха свободно и нямаха причина да крият това. Днес тази песен често представлява толкова особена композиция, че изпълнителите трябва да преценяват предварително публиката си, преди да запеят. Хората от по-възрастното поколение помнят етапите, през които мина популярната песен през последните няколко десетилетия. След Гражданската война най-осезаемо присъствие имаха военните песни, преплели се постепенно с такива от по-нови времена – картинни, романтични и чисти.

Същите и подобни песни и балади преживяха кратък ренесанс през Първата световна война. Те не бяха продукти на фабриките за песни, а творения на индивидуални личности, дали израз на природните си заложби. Тези личности не работеха за комбини от продуценти, а за задоволство от своята работа и за отделни артисти от мюзик-холната сцена. От песните не се трупаха огромни състояния, а съществуваше огромно задоволство от това да задоволиш вкуса на публиката. А този вкус, както и всички други нейни вкусове, се подхранва с онова, което и се дава в изобилие. Вкусът на публиката се формира от навика (от предлагането).

Тя не може да усети източника, формиращ нейните навици и се наглася според предлагането. Така вкусът на публиката бива или извисяван, или принизяван, съобразно с това дали качеството на неговата “кърма” се подобрява или влошава.

В друго време хората са пеели, така както си пеят и сега, обаче не с такава наркотична настървеност, нито пък с такава умопомрачителна продължителност. Те са пели, защото са желаели да го правят, а не по силата на някакъв неконтролируем навик.

Пели са песни – и глупави, и сантиментални, и героични, но долнопробните са били винаги “извън закона”. Старите песни идват лесно наум. Макар да са изминали доста години, откакто са били на мода, качеството им е такова, че още не са отмрели в забвение. А популярната песен от миналия месец… Помни ли някой как и беше заглавието? Има обаче песни от много отдавна, чиито названия са познати дори на онези, които никога не са ги пели. Къде в тях можеш да откриеш нещо, събуждащо неприлични представи и нездрави емоции? Чувство не им липсва, но то е безобидно. Сетне дойдоха евреите и популярната песен претърпя изменение. Избуя изцяло нова реколта от заглавия, със съвсем различни тематики от тези на песните, които измести. Талантливите певци и чистото музициране изчезнаха.

Евреите наложиха африканския период, който отвори вратите за мотиви от джунглата – т.нар. стил “Конго” – и други подобни композиции, които бързо дегенерираха в доста по-дивашки типове звуци, до каквито дори самите животни не прибягват.

Паралелно с това мътно течение се появи стилът в музиката, наречен “рагтайм”, който представлява своеобразно развитие на утвърденото негърско менестрелство*. Поетичните текстове изчезнаха, за сметка на безбройни песни от типа “кейк-уок”, които проглушиха ушите на публиката**.

Съблазняващото синкопиране удави хармонията на истинската песен. Менестрелството доби нов живот: бляскави младежи почнаха да дуднат ниско и монотонно надгробни пения, а пищни женски, използвайки неподправени жестове с чисто изкусителско естество, замъркаха носово ноти, които никой истински музикант не би разпознал. Най-модерни станаха т. нар. “изпълнения с пиано” (piano acts) и се появиха първите “джазови банди”.

Чрез безчувствени диатонични поредици от акорди, вече лесни за проследяване в изобилието от песни, с които бяха изпълнени последните десетилетия, ние можахме да наблюдаваме упадъка на популярната песен. Чувствеността се превърна в открито извикване на похотливи представи. Романтиката се превърна в еротизъм. Популярната весела и жива песенчица преля в рагтайм, а рагтаймът бе изместен от джаза и “крунинг”-а*. Темите на песните ставаха все по-упадъчни, докато накрая вече биваха заимствани от най-тинестото дъно на подземния свят (това е 1920 г.! А днешните разпространители на чалгата в България са пак евреи, скрити зад своите подставени лица - уличните рекетьори - мутрите).

Първият “крал на джаза” със собствен стил беше един евреин на име “Фриско”. Главните проводници на цялото упадъчно течение бяха все евреи. Трябваше им само да приложат малко хитрост, за да прикрият моралната нечистоплътност и да я издигнат точно с половин деление над чертата, откъдето започва нивото на човешкото отвращение.

ПЛАГИАТСТВОТО

В бизнеса по правене на песни за народа (фолк) евреите не показаха, както и обикновено, никаква оригиналност, а по-скоро приспособяемост, или - плагиатството, което, от своя страна, прикрива престъпното интелектуално джебчийство. Евреинът не създава; той взема онова, което друг е създал, изменя го по хитър начин и го използва. Плагиатството е резултат от факта, че посредствени артисти бяха пришпорени от организатори, нямащи никакво отношение към изкуството, да произвеждат нещо, което, след като бъде облечено в достатъчна привлекателност, да успее да измъкне парите на публиката. Евреите измъкнаха всичките стари песнопойки, оперни партитури, сборници с фолк песни и, ако отделите време да анализирате някои от най-големите “хитове” от ранните дни на идишкия (еврейски)песнопроизводителен тръст, ще откриете, че в основите им са втъкани мотиви и мелодии от чистото песенно изкуство на предупадъчната епоха. Музиката стана джазирана и неузнаваема, сантименталното в нея стана сенсуалистко и в такъв вид тя тръгна да си проправя път по широкия свят. Заради абсолютния еврейски контрол върху пазара на песни, както откъм издаване, така и по отношение на сценичното им изпълнение, почти невъзможно е в Съединените щати да бъде издадено нещо друго, освен еврейски песни, а ако случайно се появи, то не достига до публика. Доказателство за последното е фактът, че еврейският тръст притежава всичкия бизнес, и т. нар. “песенни хитове” носят еврейски имена до един.

Коварната примамливост на еврейската заплаха за нашето артистично единство се дължи отчасти на благовидния, външен чар и ориенталска убедителност на еврейското изкуство, на блясъка му, на рязко разграничаващите се едновременни изблици на страст, на войнстващия еротизъм и песимизъм в него, и отчасти на факта, че онзи дух, който може да ни накара да се опълчим, най-значимият, основополагащ дух на нашата природа, е объркан и заблуден от стотиците други тенденции през еврейската епоха. Англосаксонските качества и англосаксонската гледна точка съставляват виталното ядро на американския дух.

Еврейската доминираща роля в нашата музика заплашва да ги сведе до нула и да ги обезличи съвсем - на всяка цена.

Tin–Pan–Alley

Америка не пее това, което харесва, а каквото “снабдителите” популяризират чрез непрекъснато повтарящи се интерпретации, докато размекнатият мозък на публиката почне да си го повтаря дори на улицата.

Всъщност “снабдителите” на театрите, водевилните салони и радиото са платени агенти на еврейските музикални агенции.

Парите, а не удовлетворението, са в основата на популяризирането на музиката за слабоумни, която е определена стилово като джаз и суинг. Нееврейската музика е заклеймена като "музика за умни глави”. Хората биват захранвани ежедневно с просташка асоциативност, която изтича като тинест поток от "Tin–Pan–Alley” – главната фабрика за морално разложение в Ню Йорк, населена с “Аби”-та, “Изи”-та и “Моу”-та, които съставляват управителните тела на различните институции (умалителни форми на типично еврейските имена Абрахам, Изекил и Моше – бел. прев).

"Tin–Pan–Alley” е името, дадено на участъка от Двайсет и осма улица, между Бродуей и Шесто авеню, където започнаха работа първите еврейски продуценти на песни. Тълпи от млади момичета, които мислеха, че могат да пеят, и други, които пък смятаха, че могат да пишат текстове, идваха в района, привлечени от неискрените реклами, обещаващи повече, отколкото продуцентите и организаторите можеха да изпълнят. Няма нужда да споменаваме, че веднага избухнаха скандали, както става винаги, когато т. нар. “нееврейски” момичета бъдат доведени до ръба на нуждата да поискат услуга от евреи. А благодарение на постоянно ечащите крясъци и олелия от партита, примесени с дрънчене на пиана и вой на тромбони, мястото бе наречено Tin–Pan–Alley (Алея на (дрънчащите) тенекии и тигани).
ромна Tin–Pan–Alley; и в забавленията, и при младежите, и в политиката – навсякъде умопомрачителен юдеизъм.

Цяла Америка днес представлява една ог
 

Дяволската хитрост, с която нездравата атмосфера бе създадена и натрапена сред всички класи на обществото, посредством едно и също влияние, не може да остане незабелязана от наблюдателя. Има нещо сатанинско в нея, нещо, изчислено с демонична проницателност.

А мръсният поток тече ли тече, положението става все по-лошо и нееврейската публика все повече деградира за сметка на увеличението на еврейските богатства.

Свещеници, образователни дейци, реформатори, родители и граждани са удивени от нарастващата разпуснатост сред хората и негодуват от ужасните крайни резултати. Те виждат продукта на злото и насочват атаките си към него. Гневят се срещу младите хора, които си падат по този еротизъм и събуждането на неприлични представи. Те осъждат сексуалната разпуснатоет, нравствената разюзданост и инфантилизма на младежите. Но всичко това си има източник!
Защо не атакуваме източника?

Когато една нация е залята с видения, звуци и идеи от определено естество, тя потъва в тях и се дави, благодарение на системни, напористи и организирани усилия. 
А реакцията ни трябва да се насочи към причинителя, а не към крайния резултат.

И все пак, тъкмо натам не е бивала насочена атаката, вероятно поради липса на познания, а може би и от страх.

Никаква полза няма да бъдат обвинявани хората. Те са си такива, каквито природата ги е направила. Позволете на бизнеса с алкохол да се развива безконтролно и скоро ще имате население, което само пие и гуляе. То дори може да бъде превърнато в пристрастени наркомани, ако дадете на търговията с наркотични вещества същата свобода, каквато имат еврейските музикални продуценти. При това положение би било глупаво да насочим атаките си срещу пристрастилите се; здравият разум подсказва остра необходимост да бъдат извадени на светло производителите и снабдителите.

Смъртоносно отравяне на едновремешната благочестивост и мощни афродизиаци бяха намесени в днешната треска за развращаващи песни – и то твърде стимулирана треска.

Жертвите са навсякъде. Обаче много малко от опонентите на тази морална отрова виждат някаква полза от това да гълчат младите хора, че са се заразили.

Здравият разум диктува да бъде проведено почистване и промивка, но на източника на заболяването. А този източник са група еврейски музикални продуценти, които контролират целия музикален пазар и които са отговорни за всичко в това направление – от поезията до печалбите.

НЕ ЧАК ТОЛКОВА “ПОПУЛЯРНА”

Веднага след обвинението в нарушение на морала, срещу “популярната” песен, следва и друго – че тя не е чак толкова популярна. Защото не съществува спонтанна популярност, а вкусът на публиката не е толкова извратен. Става дума за една изкуствена популярност, дължаща се на постоянно натрапване, на едно механично набиване в умовете на слушателите.
Тази музика ги дебне от всеки филм и всяка театрална сцена. Тя е рекламирана чрез афишите, денонощно звучи от грамофонните плочи, присъства на танцовите забави, излъчва се от радиата и по силата на навика и внушението дадена песен се възприема, докато бъде заменена от друга. Това е стар номер: променяш стиловете, за да ускориш бизнеса и накараш хората да купуват.

А в еврейската голяма игра никой стил не трае дълго – нито в модата, нито в киното, нито в музиката. Винаги се намира нещо “ново”, което да стимулира потока на парите от джоба на публиката към съкровищните ковчежета на производителите на глупава музика.

Два факта относно “популярната” песен са известни на всички: първо, че в по-голямата си част тя е неприлична и представлява най-активният агент за разрушаване на морала в страната, или ако не най-активният, то поне е рамо до рамо с филмите; второ, че индустрията, произвеждаща “популярната” песен е изключително еврейска индустрия.
(В тайните еврейски протоколи неслучайно пише: "Ако искате да завладеете една страна, развратете младежта и"!) водещи фигури в пресата чак до незначителните селски вестничета – всички могат да я “почувстват”. Но за тази лига има доста работа и в киното, и в театъра и в индустрията за производство на популярни песни. Защо Лигата не се захване с онези евреи, които наложиха упадъка във филмите и поквариха хората чрез техните “изкуства”, спорт и развлечения? Онези евреи, които опетниха и посрамиха своята раса? Защо не? Нима отговорът е, че само неевреите трябва да бъдат контролирани, а евреите – оставени да си развяват байрака? Или че на кротките гои може да им бъдат надянати хамут и юзди, а на евреите не може?

Ето ти сега работа за еврейската "лига срещу клеветата"! Тази лига знае как да “нагласи” всеки, който се опитва да очерни евреите!

От

Американското еврейство умира от страх да не би случайно да бъде отворена и най-мъничка пукнатина в бронята му от някое проучване или реформа. Страх го е от това докъде би могъл да се разпростре огънят на едно евентуално “поправително” мероприятие!

евреите разпространяват упадъка, Хенри Форд




Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 15610895
Постинги: 3947
Коментари: 6958
Гласове: 7966
Архив
Календар
«  Май, 2022  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031