Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.02.2011 11:25 - ЗАЩО ТРЯБВА ДА ОБСЪЖДАМЕ НАЙ-НАБОЛЕЛИЯ СВЕТОВЕН ПРОБЛЕМ - ЕВРЕЙСКИЯ? Хенри Форд - 1920г.
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 2947 Коментари: 4 Гласове:
2

Последна промяна: 24.02.2011 18:09


Хора, споделящи всякакви мнения и всякакви доктрини, служат на нашата кауза: монархисти, социалисти, комунисти и други утописти. И всеки един от тях, подкопава последните устои на властта и се опитва да разруши съществуващия ред. От тази дейност страдат всички правителства. Те ще ни молят, но ние няма да им дадем мира, докато не признаят нашето суперправителство”.
- Девети протокол

“Когато вкарахме отровата на либерализма в правителствения организъм, цялата му политическа физиономия се измени. Той заболя от болестта - разлагане на кръвта”.
- Десети протокол


НАЙ-НАБОЛЕЛИЯТ СВЕТОВЕН ПРОБЛЕМ

Всеки който се опита да обсъжда еврейския въпрос в Съединените щати или където и да било другаде, трябва да бъде напълно подготвен, че ще гледат на него като на “антисемит”. Не трябва да очаква подкрепа нито от политиците, нито от народа
или пресата. Хората, които са наясно с нещата, предпочитат да чакат, за да видят какво ще се случи по-нататък. Съществува
едно неясно усещане, че да употребиш открито думата “евреин” или да я отпечаташ, е някак си неправилно. Възпитани
обръщения като “хибро” (“Hebrew”) или “семит” – от които и двете подлежат на критика, поради неточност – биват изрича-
ни със страхопочитание. Хората подхождат така, сякаш става дума за нещо забранено, докато някой смел мислител не излезе
открито с думата “евреин”; едва тогава напрежението спада и атмосферата се прочиства.
“Евреин” не е епитет, а собствено име – древно и съдържателно – изпълнено със смисъл във всеки етап от човешката
история: минало, настояще и бъдеще.
Главната трудност при писането по еврейския въпрос иде от
свръхчувствителността на евреите и гоите относно цялата материя. Сигурно няма вестник в Америка – или поне нито едно от
печатните средства за реклама, наричани списания – който да дръзне да изрече, макар и шепнешком факта, че такъв въпрос съществува. Като цяло пресата е отворена за ласкателни писания в услуга на всичко еврейско, докато самата еврейска преса, чиито издания са безброй в Съединените щати, има грижата да хули и ругае.

КАКВО Е “АНТИСЕМИТИЗЪМ”?

Явно в съзнанието на евреина по рождение е залегнала идеята, че каквото и да е ублично обсъждане на еврейския въпрос представлява дейност, организирана и вдъхновявана от такива хора, които мразят евреите. Дори се цели тази идея да бъде натрапена и на гоите, посредством пропагандата – че всяко писание, което не е пропито със сладост и от него не капе
меден сироп по отношение на еврейските неща, е породено от предразсъдък и омраза. Тогава то става “пълно с лъжи, обиди,
инсинуации и подстрекава към масови кланета”. Тези термини могат да бъдат открити в текущите еврейски публикации.
Антисемитизмът е термин, който влиза в устата на хората твърде произволно. Ако продължава да бъде употребяван безразборно и с упрек към всички, които се опитват да обсъждат качествата на евреите и тяхната световна власт, след време би
добил истинност и достойнство. За да изясним нещата, може би е полезно да определим какво не е антисемитизъм.
1. Антисемитизъм не означава просто да съзнаваш, че съществува еврейски въпрос. Ако беше така, то значи, че огромен
брой от американците са обречени да станат антисемити, тъй като започват да усещат съществуването на еврейски въпрос и
тяхното число постоянно ще се се увеличава, докато “Въпросът “ ги връхлита от различни ъгли и въздейства върху живота им.
Да, еврейският въпрос е тук. Може да не го виждаме. Може и кротко да си мълчим за него. Може дори преднамерено да отричаме съществуването му. Но той е тук и с времето всички ще бъдат принудени да го усетят. След време кроткото “шът-шът!”
на разни свръхчувствителни или дресирани социални кръгове няма да бъде достатъчно, за да потисне присъствието му.
Но да разпознаваме еврейския въпрос няма да означава, че всички ще предприемем национална кампания за разпростране-
ние на омраза и враждебност спрямо евреите. Ще означава само, че една тенденция, действала постоянно през историческия ход на нашата цивилизация, най-сетне е натрупала достатъчно маса и сила, за да привлече внимание, да изисква вземането на някакво решение, да породи необходимост от възприемане на
определена политика, която да не повтаря грешките от миналото и същевременно да предотврати всяка възможна заплаха
за в бъдеще.
2. Публичното обсъждане на еврейския въпрос не е антисемитизъм. Публичността е здравословна. Обаче този вид публич-
ност, който се дава на някой от аспектите на еврейския въпрос в тази страна, е твърде подвеждаща. Той бива обсъждан много
по-детайлно в еврейската преса, отколкото където и да било другаде, но не прямо и с широчина на погледа. Двете преоблада-
ващи точки – повтаряни постоянно и с монотонна натрапчивост – са: нелоялността на гоите и християнските предразсъдъци.
Истинско щастие е за евреите като цяло, че еврейската преса не е особено популярна сред неевреите, понеже тя е може би
единствената агенция в Съединените щати, която – без ни най-малко да променя своята програма – е в състояние да забърка
антиеврейски чувства, само като просто се погрижи гоите да почнат да я четат. Защото в нея писателите-евреи, пишещи за
читатели-евреи, предоставят необикновен материал по темата за осъзнаване на расовата принадлежност и той е подплътен с презрение към другите раси.
От страна на ежедневната преса никога не е имало сериозна дискусия по този въпрос. Когато в нея се споменават евреите,
винаги биват подбирани предимно ласкателни фрази. Публичността, давана на “Въпроса” в тази страна от нееврейската
преса, се състои в създаваща изкривени представи възхвала на евреите. Един независим опит да бъде създадена конструк-
тивна публичност, следователно, не може да се тълкува като антисемитизъм, макар някои от заключенията, които ще бъдат
направени в хода на изложението, да събудят негодувание у определени читатели-евреи.
3. Не е антисемитизъм да се каже открито, че във всички държави и столици съществува подозрение, което твърдо се споделя от множество важни хора, че днес в нашия свят действа план за осъществяване на световен контрол. Не чрез териториални
завоевания, не чрез военна агресия, не чрез административно подчинение, дори не и чрез икономически контрол в научния смисъл на понятието, а чрез контрол върху механизма на търговията и паричното обращение. Не е антисемитизъм ако това се каже, нито ако бъдат представени свидетелства, които го
подкрепят. Онези, които могат най-лесно да го опровергаят, ако твърдението не е вярно, са самите интернационални евреи,
обаче те не го опровергават.

ЗАЩО ТРЯБВА ДА ОБСЪЖДАМЕ ЕВРЕЙСКИЯ ВЪПРОС?

Защото той съществува и защото появяването му в мислите на обществото ще допринесе за неговото разрешаване и така ще се сложи край на онези лоши чувства, които го съпътстват в почти всички държави. Еврейският въпрос е съществувал в Съединените щати от много отдавна. Самите евреи винаги са знаели това, дори на гоите да им е убягвало. Имало е периоди в историята на нашата страна, когато той е излизал на дневен ред остро, с огромна сила и е предвещавал лоши събития. Много 208
признаци сочат, че тепърва предстои да навлезе в критичен стадий.
Еврейският въпрос не само засяга проблеми, които са обществено достояние – като контролът над търговията и финансите, узурпацията на политическата власт, монополът върху жизненоважните стоки и автократичното управление на всичките новини, които чете американският народ – но той достига и в областта на културата, докосвайки по този начин самото сърце на американския живот. Въпросът се спуща и надолу към Южна Америка и заплашва да се превърне във важен фактор в
общоамериканските отношения. Той е втъкан до голяма степен и в заплахата от организирани и предварително изчислени безредици, която тревожи нациите днес. Еврейският въпрос не се е появил наскоро, а корените му са дълбоки и дългото минало
на проблема се балансира от пророчески надежди и програми, които включват едно твърде решително и съзидателно виждане
за бъдещето.

“Защо изобщо да го обсъждаме?”

Такова отношение само по себе си е доказателство, че имаме Проблем, който, ако можехме, бихме заобиколили. Защо изобщо да го обсъждаме? В същината на такъв един въпрос усърдният мислител веднага би доловил съвсем ясно наличието на Проблем, чието обсъждане или загърбване няма винаги да бъде
въпрос на избор от страна на небрежния човек.
Когато и да прочетете относно еврейския въпрос, че е бил засяган решително в историята на държави, които някога са
се занимавали с него, където и да отидете по света днес – във всяка страна, където еврейският въпрос е излязъл на преден
план и се е превърнал в жизненоважен – ще откриете, че главната причина е престараването на еврейския гений да постигне силата на контрола (пълна власт). Тук, в Съединените щати, е факт, че едно
забележително малцинство е успяло за 50 години да постигне такъв контрол над обществото, какъвто би бил невъзможен за
десет пъти по-многобройна група от коя да е друга раса. Ето кое поражда еврейския въпрос у нас.
Нито едно малцинство от друг народ не може да предизвика подобно обсъждане, понеже не бихме могли да се натъкнем на негови представители на толкова важни обществени постове – и сред най-дълбоката поверителност на съвещанията на “Четири-
мата големи” във Версай*; и във Върховния съд на Съединените щати; и в съвещанията на Белия дом; и в средите на световните
финанси – навсякъде, където има власт, която може да бъде поета и използвана. Можем да срещнем евреите навсякъде из
висшите кръгове – буквално навсякъде, където има власт. И ето оттук започва еврейският въпрос – с най-прости думички: как така евреинът толкова постоянно и упорито гравитира все около важните постове? Кой го поставя там? Защо тъкмо той е поставен там? Какво върши там? Какво означава за света фактът, че
той е там? ТОВА Е ЕВРЕЙСКИЯТ ВЪПРОС В НЕГОВИЯ ЗАРОДИШ. Оттук се тръгва към други подвъпроси и дали насоката
ще бъде проеврейска или антисемитска, зависи от количеството натрупани предразсъдъци, въвлечени в изследването; а дали ще бъде заредена с човечност, зависи от степента на проницателност и интелигентност.
Употребата на думата “човечност” във връзка с думата “евреин” обикновено събужда представа за някакво странично
значение, което може да не е било целта. При това свързване обичайно се разбира, че трябва да бъде проявявана човечност
към евреина. Обаче съществува също толкова голямо задължение на евреина да показва своята човечност към цялата останала човешка раса.
Евреинът отдавна е свикнал да се възприема като изключителен претендент по отношение на човечността на обществото;
но обществото има огромни претенции към него да престане да натрапва своята изключителност, да спре да експлоатира
света, да прекрати създаването на еврейски групи, които винаги са печеливши, и да започне да работи (макар в определено
отношение неговата “изключителност” да не му е позволила това досега !) по сбъдването на древното пророчество, с което
постоянно се самоизтъква – че чрез него всички нации по света ще бъдат благословени.
Евреинът не може да продължава завинаги да се вживява в ролята на смирен молител за проявяване на човечност от целия свят към него, а трябва сам да покаже такова качество спрямо едно общество, което сериозно подозира, че неговите евреи, организирани в могъщи групи, го експлоатират с безмилостно хищничество, което в своята всеобхватност може да бъде определено като икономически погром срещу едно твърде безпомощното човечество.

ЗАЩО “ИНТЕРНАЦИОНАЛНИТЕ” ЕВРЕИ?

В този цикъл от статии (публикувани 1920г.)използваме понятието “интерна-
ционалните евреи”. То позволява две интерпретации: първо, евреите, където и да се намират по света; и второ, евреите, които упражняват интернационален контрол.
Истинското недоволство на света е свързано с втората трактовка на понятието, като в него се включват еврейските
сателити-неевреи (предимно - масони). Този интернационален тип евреи, притежа
ващи средства и начини за световен контрол, тези завоеватели и владетели, представляват истински позор за своята националност. Обаче важното в случая е, че подобен тип хора не могат да се появят в друга общност, освен в еврейската. Защото никоя друга национална или расова група не би извела на преден план подобни личности.
Тук не става дума за това, че има евреи сред хората, упражняващи световен финансов контрол, а че тези хора са предимно евреи. И понеже световният контрол е една амбициозна цел, която е била постигната единствено от евреите, при това не със
средствата, използвани от познатите ни от историята световни “завоеватели”, неизбежно въпросът бива насочен към тази
националност.
Не е моментът и да се настоява, че във всеки списък на богати хора присъстват повече гои, отколкото евреи; ние не обсъждаме в случая просто богатите, които – в по-голямата си част – са добили богатствата си, служейки на една система; ние говорим за онези, които притежават контрола – а е съвсем ясно, че да си богат, все още не означава да контролираш. Контролиращият света евреин има богатства, но той притежава и още нещо, далеч по-могъщо от тях.
Интернационалният евреин управлява, не защото е богат, а защото до голяма степен е успял да овладее търговския и деспотичен гений на своята раса, възползвайки се от една расова лоялност и солидарност, каквато не съществува у други пред-
ставители на човечеството. Той господства, седейки начело на всички важни начинания в отделните държави, чрез определени
качества, които са вътрешноприсъщи на еврейската природа.
Всеки евреин ги има тези качества, макар и не в толкова силно изразен вид, точно както всеки англичанин владее матерния език на Шекспир, но не до същата висша степен. Ето защо се оказва неправилно, да не кажем невъзможно, да преценяваме интернационалния евреин, без да се основаваме предимно върху еврейския характер и психология.
Можем веднага да отхвърлим твърде популярното обвинение, че този огромен успех на евреите се гради върху нечестността.
Не би било разумно да отправим такова обвинение срещу целия еврейски народ, както и срещу който и да е друг народ. Никой не знае по-добре от евреина колко широко е разпространено схващането, че еврейските методи в бизнеса са крайно безскрупулни.
Няма съмнение, че е възможно да съществува до голяма степен безскрупулност, без обаче да е била проявена като нечестност, но също така е възможно отдавнашната лоша репутация на
еврейския народ в това направление да има други източници, освен действителната и неотменна нечестност. За да определим
един от тези възможни източници, трябва да кажем следното: в търговията евреинът е по начало (по природа) по-бърз от по-
вечето други хора. Говори се, че съществуват и други народи, които са също толкова умели в търговията, както евреите, но последните избягват да живеят сред тях. Какво пък, съвсем човешко е някой с по-бавни реакции и с не толкова изразени
дадености в определено направление да смята, че по-бързият е по-хитър, в резултат на което да стане подозрителен относно
неговата хитрост. Присъщо на по-бавно работещия ум е да си помисли, че онзи, който става свидетел и участник в толкова
много законни и допустими усуквания и обрати в търговията, би могъл също така да приложи подходящ набор от незаконни
и недопустими прийоми. А както показват всички източници от векове насам, евреите са били много добри в търговията.
Присъщата на евреина пъргавина в търговията се е сблъсквала винаги с местните традиции и той ги е разрушавал, навсякъде, където е отишъл. Той преследва клиента, докато старият принцип беше клиентът да търси продавача. И всеки изпада в подозрение спрямо този “печен” търговец, макар неговото усърдие да е било продиктувано от честни намерения. Човек, който би нарушил търговските традиции, не би се спрял пред нищо! А евреинът просто “умира” да продава. Ако не успее да продаде
дадена стока на клиента, винаги има друга под ръка, която да му предложи. Старата традиция гласеше, че е крайно неетично
и непочтено да се занимаваш с повече от един вид стока или да вземаш участие в различни видове търговия, както и че е
недостойно и коварно да отнемеш клиент на друг продавач, твой брат по съдба. Оттук вече е съвсем лесно човек да свърже
тази енергичност с проява на нечестност. А евреинът преследва клиента, убеждава го и го спечелва. Той е създателят на концеп-
цията “бърз оборот – бърза печалба”. От него тръгва и идеята за плащането на части. Еврейските дюкяни се превърнаха в базари,
предшествениците на нашите днешни универсални магазини, а старата традиция в един магазин да се продава само определен
вид стока беше нарушена. И старомодният търговец си рече, че евреинът не играе по правилата. В действителност, той играеше
по правилата, но играта се състоеше в това да поеме търговията в свои ръце – което и успя да осъществи на практика.
Евреинът винаги е показвал своята способност, откакто е навлязъл в търговията на различните държави, където се
е установявал през вековете. Неговата дарба да преценява правилно паричните потоци вече се е превърнала в инстинкт.
Установяването му в някоя държава винаги служи като база, основа, от която представителите на неговата раса да поемат оттам нататък. Дали чрез естествено използване на вродени дарби или чрез настойчиво наложен от времето план за расово единство и лоялност, обаче всички еврейски търговски общности и връзки – докато умножават състоянията си, увеличават престижа и властта си, установяват отношения с правителствата
на страните, в които действат – просто прибавят все повече мощ към централната общност, независимо къде се намира тя – ту
в Испания, ту в Холандия, ту в Англия.
Дали съзнателно или не, но евреите стават все по-тясно обвързани, отколкото клоновете на който и да е бизнес биха могли да бъдат, заради спойващия елемент на расовото единство; такава връзка, основана върху расовото братство, по природа не може да се осъществи сред неевреи, както това става при евреите.
Гоите никога не мислят за себе си и не се възприемат като неевреи, както и не смятат, че са задължени за нещо на друг неевреин, защото той бил такъв; и тъкмо там се корени тяхната уязвимост. Ето защо лесно се превръщат в удобни агенти на еврейските планове и намерения, дори на места, където съвсем не е присъщо евреите, упражняващи контрол, да имат някаква популярност; обаче гоите никога не са успели да конкурират
евреите в полето на световния контрол.
От отделните еврейски общности властта се прехвърля към централната общност, където живеят главните банкери и онези,
които анализират условията. По обратния път, от централната общност потича ценна информация, предназначена за където
е необходима. При тези условия не е трудно да се разбере как една нация, която не е била добра с евреите, бива принудена
да страда, а онази, която им е предоставила възможност да изпълнят всичките си желания, бива фаворизирана от тях. Те са
накарали много нации да усетят силата на недоволството им и тази система продължава да работи с още по-голяма сила днес.
Координацията на еврейската дейност е нещо много вредно за света. Тя е и един от елементите, вероятно най-главният, които
налагат извеждането на еврейския въпрос на дневен ред пред общественото мнение. Нека интернационалният евреин продължи да си действа както досега, но нима задължението му към света изисква още едно приложение на неговия успех?

ВЛАСТТА СЛЕДВА НТЕРНАЦИОНАЛНИЯ
ЕВРЕИН

Важен за отбелязване факт, във връзка с т. нар. “преследване” и последвалите преселения на евреите из Европа, е този, че
където и да отидат, центърът на бизнеса отива с тях!
Когато евреите са били свободни в Испания, там е било съсредоточено световното злато. Щом Испания ги прогонва, веднага губи финансовото си водачество и никога повече не го възстановява.
Изучаващите икономическата история на Европа били крайно изненадани, когато открили защо центърът на търговията е
трябвало да бъде изместен от Испания, Португалия и Италия, към северните държави Холандия, Германия и Англия. Те търсили причината в най-различни направления, но нито едно не им се сторило достатъчно убедително. И когато станало ясно, че промяната съвпадала по време с изгонването на евреите от Юга и преселването им на Север, когато било установено, че след пристигането на евреите в тези северни държави търгов-
ският живот в тях започнал да процъфтява и това продължило до наши дни, обяснението вече изглеждало задоволително. За
пореден път било доказано, че когато евреите били принудени
да се преместят, световният център на благородните метали се преместил заедно с тях.
Трябва също да се отбележи, че когато евреите биват прогонени от Англия и Испания, настъпва период на велик
национален културен подем. Тези две велики държави са дали много на света, но най-големият им принос бива отбелязан след
освобождаването им от допира с еврейските идеи.

“КОГАТО АМЕРИКА СЕ ПРОБУДИ!!!”

Съвсем безспорно е доказано, че в днешния свят съществува една централна сила, която играе всеобхватна и добре организирана хазартна игра, в която земното кълбо е масата, а залозите се правят за спечелване на универсален контрол. Цивилизованите хора отдавна са изгубили доверие в аргумента, че “икономическите условия” били решаващи за всички промени, които стават. Под прикритието на “икономическите закони” се случват твърде много феноменални неща, които всъщност не
се дължат на никакъв “закон”, освен ако не броим закона на егоистичната човешка воля, налаган от хора, които са решени
да превърнат всички нации в техни васали и имат властта да го сторят.
“Икономическите” причини вече не могат да обяснят състоянието, в което се намира светът днес. Нито пък тривиалният
постулат за “безсърдечието на Капитала”. Самият капитал полага невероятни усилия, както никога досега, да посрещне нуждите и изискванията на “Труда”, а последният дава максимума от себе си да прикани “Капитала” към нови и нови отстъпки – но какво печелят от това и двете страни? Доскоро “Трудът”
смяташе “Капитала” за небето над себе си и накара това небе да се предаде. Обаче внимавайте, оказа се, че съществува друго, още по-високо небе, което нито капиталът, нито трудът са виждали по време на тяхната борба един с друг. И това небе е съвсем неумолимо.
Съществува един суперкапитализъм, който е поддържан от фикцията, че златото е богатство. Съществува и суперправителство, което не е свързано с никое отделно правителство – то, на практика, не е подчинено на никого – обаче държи всички правителства в ръцете си. Има една раса, част от човечеството, която никога не е била гледана с добро око, но е успяла да се издигне и сдобие такава власт, каквато и най-гордата раса от гои никога не е преследвала.
Въпросите за труда, за заплатите, за земята, не могат да бъдат разрешени; никой въпрос, който поставя хората в конфронтация, не би могъл да бъде разрешен, докато по-напред
от всички други не се разреши въпросът с интернационалното суперкапиталистическо правител-ство.
“Плячката принадлежи на победителя”, гласи старата поговорка. Донякъде е вярно, че ако всичката тази власт да се упражнява контрол бъде спечелена и удържана от няколко души, принадлежащи към една отколе ненавиждана раса, значи те са свръхчовеци, на които е безпредметно да се противостои; или пък са обикновени хора, на които останалият свят е позволил да се сдобият с незаслужена и нанасяща вреда власт. Ако евреите не са свръхчовеци, то гоите следва да обвиняват себе си за онова, което е станало, и могат да потърсят изход в едно ново виждане по проблемите, както и да почерпят опит от други държави. Когато проследяваме антиобществените и крайно вредни методи на “световния контрол” до техния източник, откриваме, че отговорните елементи притежават сходни характеристики.
Чудно ли е тогава, че дошлото отвъд океана предупреждение
– “Почакайте Америка да се пробуди по отношение на евреина!”
– вече добива ново значение?



Гласувай:
2



1. vandela007 - .
23.02.2011 15:45
Много дълги постинги... двама такива като има, ми "изяждат" времето за блога. Аз съм стара жена, смили се над мен и ми кажи: кой управлявя този свят? Копнах нещо от един друг блог, виж го:
"...скрита, че почти всички хора, изследващи темата за световната конспирация, са подведени да вярват, че евреите, банкерите, масоните, билдербергите и т.н., ръководят тайното световно правителство и контролират световните събития! Безспорно, всички тези групи и организации имат своето място в международната конспиративна мрежа на Илюминати, но всички те са подчинени на върховния генералитет на Илюминати, чийто команден център се намира във Ватикана! А защо е толкова важно да знаем кои са истинските Илюминати, ще научите след като проследите лекциите на проф. Вайт!..."
цитирай
2. анонимен - Опит за отговор
23.02.2011 21:04
Според мен това, което сте цитирали, се нарича "конспиративна теория" и не го вземайте за чиста монета.Подложете го на съмнение и си оставете доста резерви.Запомнете този съвет от мен (анонимният)!От друга страна постингите на Григор Симов, в случая извадки "Интернационалните евреи" на Х. Форд, са изчистени от всякакви заблуди и подвеждащи идеи.А за да си отговорите на въпроса ще трябва да отделите повече време и мисловни усилия.Не е толкова просто като го научите отнякъде си, но не е толкова сложно, че да е невъзможно.Като за начало се разровете назад в постингите на този достоен човек или направо от мемоарната му книга "Срещу течението".

П.С. И едно доказателство за истинността на показваното положение на света от Григор Симов и неговата неопетнена личност, което може да видите с очите си, ще е Вашето усилие да прегледате постингите от отдел "ПОЛИТИКА" от последната седмица.И да видите дали ще намерите нещо от автора на блога.
цитирай
3. grigorsimov - До анонимен 1: Това, което цитираш е обикновена измама
23.02.2011 21:19
Отклоняване на вниманието и обвинанието от злодеите и насочването му към жертвите. Илюминати са едно от звената на юдомасонството, и не могат да имат свои отделни цели, но изпълняват програмата на евреите за завладяване на света. Които твърдят обратното, са манипулатори или глупаци, защото всичко, което е записано в тайните протоколи на евреите, и в целите на илюмината, и в комунистичесйкия манифест е едно и също. Това е юдейската религия, от стария завет и най вече - от главната им религиозна книга - Талмуда. А същността на еврейската религия е: че всички неевреи са животни - гадове или гои, които трябва да бъдат мамени, заробвани и избивани с най-голяма жестокост.
Няма друга подобна религия, която да проповядва и да има такива човеконенавистнически цели, и която да използва такива дяволски средства, като: лъжа, измама, хитрост, лукавство, лицемерие, подлост и коварство. Тези силни думи не са моя измислица, а са цитати от тайните протоколи и от множество други техни документи, които по една или друга случайност, а всъщност -по Божия воля, са станали достояние на всички интересуващисе за съдбата на народа ни и на света.
Та накрая "избраният народ" да може да завладее целия свят и да го пороби.
И следователно, никой друг народ или група хора, няма нито верски нити идейни основания да преследва сатанинските цели, с такава наистина дяволска последователност, настойчивост, злоба и жестокост. Просто няма друга такава вяра и друг подобен народ.
Доказателствата срещу евреите са безброй. А Ватиканът, както и повечето християнски църкви, в различни степени, са овладяни отвътре.

А постингите ми са дълги, понеже са предназначени, не за развлечение, а за онези, които живо се интересуват, но трудно намират нужните източници.
Затова, който няма време да чете, но се интересува, нека копира материалите, за да са му на разположение. А който има възможност, и смелост, нека ги публикува.
Тези извадки са от книгата на бащата на автомобилното производство - Хенри Форд, озаглавена - "Интернационалните евреи". Издателството е "ЖАРАВА
2002", преводач е Галин Йорданов, а предговорът е написан от Георги Ифандиев, и вероятно той е и издтел на книгата.
Желая ви всичко добро!
А на издателството и на издателя в Българя - Благодарност, от мое име и от името на читателите на блога ми.
цитирай
4. анонимен - Информационна бележка
23.02.2011 22:04
Може и да знаете, но да кажа нещо за Георги Ифандиев, че той се подвизава в www.forumat-bg.com/politika.Там може да се прочетат откъси и от най-новата му книга.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 15603895
Постинги: 3945
Коментари: 6953
Гласове: 7963
Архив
Календар
«  Май, 2022  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031