Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.02.2011 10:17 - Хенри Форд: ПОГЛЕД КЪМ ВЛАСТТА НА ЕВРЕЙСКИТЕ ПАРИ - ДИКТАТОРЪТ на САЩ - БАРУХ
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 2792 Коментари: 0 Гласове:
3



Еврейската революция в Русия беше управлявана от Ню Йорк. Еврейското правителство на болшевиките бе закарано, в почти компактен вид, от Ню Йоркския Ийст Сайд.

С фирмата “Кун, Лоб и Компания” еврейските финанси в Съединените щати достигнаха своя апогей. Глава на тази фирма беше, вече починалият Якоб Шиф, който бе роден във Франкфурт на Майн и чийто баща бе един от брокерите на Ротшилд. Неговият съдружник, Ото Кан бе роден в гр. Манхайм, Германия, и отрано се бе обвързал с рода Шпеер, също произхождащ от Франкфурт и добил голямо могъщество в Англия по време на крал Едуард VII. Друг съдружник, Феликс Варбург, се оженва в семейството на Якоб Шиф и така родът Варбург дава началото на линия от най-влиятелни представители на американската дипломация.

Ранните “странични движения” на еврейските банкери в Америка бяха насочени към обекти в други държави, чието бъдещо влияние върху американските дела се оказа значително.

Първото такова движение бе насочено към Централна и Южна Америка. Финансовата помощ – и в реален план, и под формата на консултации – предложена на Мексико по време на най-лошия период в отношенията и със Съединените щати, бе дадена от няколко групи евреи. Резките политически промени и финансови преразпределения на силите в малките, но стратегически разположени държавици в Централна Америка, имат толкова печална слава, че не си струва да ги коментираме.

Известно е, че Якоб Шиф даде материална помощ на Япония по време на войната и с Русия през 1905 г. Това може да се обясни от една страна като изгодна сделка, но също и като желание да бъде отмъстено на Русия заради отношението и към еврейството. Шиф използва възможността да “внуши” определени принципи, които оттогава насам се проявиха под формата на болшевизъм в умовете на руските пленници във военновременните японски лагери. Опитът да добие влияние в Япония през онези далечни дни, обаче, не се увенча с успех. Японците се отнесоха към сделката като към чисто бизнесотношение и това настрои г-н Якоб Шиф изцяло срещу тях. Идеята в началото на века, както се оказа, е била да се превърне развиващата се Япония в още едно мънисто от гердана с финансови завоевания, но явно японците са знаели доста повече за т. нар. “еврейска опасност”, отколкото американците. Последното намери израз и в нестихналата пропаганда през годините преди 1914, целяща упорито да създава недоразумения между Съединените щати и Империята на слънцето.

Еврейството след войната 1914–1918 г., доби още по-голяма мощ отпреди, дори и в Съединените щати. В света като цяло еврейското надмощие в наши дни е съвсем ясно видимо. В онези държави, които могат с право да бъдат наречени “неприятелски” за евреите, сега или в недалечното минало, влиянието на еврейството е по-силно, отколкото другаде. Колкото повече им се съпротивляват, толкова повече те показват силата си. В един момент, когато, както ни информираха всичките еврейски говорители, се е надигнала “вълна от антисемитизъм по целия свят”, което е названието на новото пробуждане на хората пред онова, което става – какво друго да се случи, освен евреинът да се появи начело на Световната управа!, а същият фактор днес стои начело на "Лигата на нациите" (ОН).

Явно никой не знае защо. И никой не може да си го обясни.

 

"АМЕРИКАНСКИЯТ ДИЗРАЕЛИ”
– ЕВРЕИНЪТ СЪС СУПЕРВЛАСТ

"Еврейската революция в Русия беше управлявана от Ню Йорк. Еврейското правителство на болшевиките бе закарано, в почти компактен вид, от Ню Йоркския Ийст Сайд.

В Съединените щати ние имахме период на еврейско управление, почти толкова абсолютно, както същестуващото сега в Русия. Това твърдение може да звучи пресилено, но на практика е доста по-меко, отколкото говорят фактите. А фактите не са от клюкарско естество, нито са продукт на изкривена гледна точка; те са резултат от изследване, направено от отговорни официални служители на Съединените щати, които бяха игнорирани, в полза на подготвяно изцяло еврейско правителство, и се позовават само върху легитимна информация от държавните архиви.

Евреите доказаха, че контролът над “Уол Стрийт” не е достатъчен за да бъде контролиран целият американски народ, а човекът, чрез когото сториха това, беше евреин от Уол Стрийт!

Този човек бе наречен “старши консул на Юда в Америка”.

Говори се, че веднъж, визирайки себе си, той възкликнал:

"Вижте “Дизраели на Съединените щати!”

Пред отбрана комисия от Конгреса на САЩ същият казал:

"Вероятно аз имах повече власт, отколкото който и да е друг човек през време на войната; без съмнение, това е вярно.”

Той не е преувеличил. Наистина е имал повече власт. Но не е била власт, дадена му на законно основание. Но властта му е достигала до всеки дом, магазин, фабрика, банка, железопътна гара или рудна мина. Засягала е армии и правителства. Засягала е дори наборни военни комисии.

Създавала е и е унищожавала хора без думи. Била е власт без отговорност и без граници. Била е такава власт, принуждаваща населението от гои да излага всяка своя тайна пред този човек и неговите съдружници евреи,-давайки им преимущество и познания, които не могат да се купят с купища злато.

Нито един от милион американци не беше чувал за този човек, преди влизането на Съединените щати във войната през 1917 г. Той се е движел в сянка, незасегнат от публичност и е извършвал своите управленски функции над нацията, водеща войнаосвен гласуването на парите и изпълнението на волята му. Той казва, че хората са могли да се отнесат към президента без негово знание, но познавайки ситуацията, никой не го е сторил.

Действащото правителство е имало малко общо с него,

Кой е бил и кой е този човек, тази могъща, колосална фигура, поддържала готовността на Юда да поеме управлението, щом реши?

Името му е Бернард М. Барух. Роден е в Северна Каролина през 1870 г. , в семейството на лекар-евреин, д-р Саймън Барух.

Завършва колеж в Ню Йорк, когато още е нямал 19 години. След като отива на “Уол Стрийт” да работи като чиновник, когато бил на “около 26 или 27”, става член на управителния съвет на фирмата “А.А. Хаусман и Компания”. През 1900 или 1902 г. напуща фирмата, но междувременно имал осигурено място на фондовата борса.

Тогава сам влиза в бизнеса – твърдение, което следва да бъде прието буквално, с оглед на изявлението му, че:
"Не съм работил за никого, освен за себе си. Направих изследване на корпорациите, заети в производството и пласмента на различни неща, както и на хората, работещи в тях.”

 

Съдейки по изявленията му пред Конгреса, операциите на Барух са имали много и различни полета на действие; главно в областта на металите и организирането на разнообразни търговски предприемачески дружества. Вземал е участие също в купуването на тютюневи компании; компании, занимаващи се с добив на мед, стомана, волфрам и каучук; компании, произвеждащи метали чрез топене; създава огромните индустриални предприятия за производство на каучук в Мексико. Още като млад мъж, той управлява огромни парични средства, а няма свидетелства да е наследявал нещо изобщо. Изключително богат човек. Каква промяна в състоянието му е предизвикала войната, не се знае, но е известно, че много от приятелите и близките му съдружници са се сдобили с невероятни количества пари от дейности през време на войната.

ДИКТАТОРЪТ БАРУХ

Кръстосаният разпит, проведен от разследващата го комисия към Конгреса, ясно доказва, че влиянието на Барух върху президента Уилсън е предизвикало такива промени в администрацията, че да го превърне в най-могъщия човек през войната. Съветът по национална отбрана е бил просто за замазване очите на обществеността. Не съвет от американци е определял насоките на войната, а една автократична система, оглавявана от евреин, с евреи на всички стратегически постове надолу по йерархията. Според неговите собствени показания, той описва едно от посещенията си при президента през 1915 г.

Г-н Барух: “Мислех, че войната ще започне далеч по-рано... 
Обясних му, колкото по-откровено можех, че съм дълбоко загрижен относно необходимостта от мобилизация на индустриите в страната. Президентът слушаше много внимателно и благосклонно, както винаги. Бях запитан относно Съвета по национална отбрана... Секретарят по военните въпроси поиска да узнае какво мисля за съвета. Казах му, че бих желала да изглежда другояче.” Един съвет си е съвет. А г-н Барух искал нещо другояче. Той накарал президента да извърши съответните промени, за да направи г-н Барух “най-могъщия човек по време на войната”. Извършеното от него било наистина майсторско, но не е по американски маниер. Никой, освен представител на неговата раса, не би го сторил по такъв начин.

Не можем да не вземем предвид показанията на Барух, дадени пред Конгреса. Президентът на Съединените щати извършил точно каквото той поискал от него, а онова, което е искал в действителност, очевидно е било да постави ръка над произвеждаща Америка – и сполучил.
Сполучил, при това в степен, далеч по-голяма, отколкото дори Ленин и неговите сподвижници някога са постигали в Русия; понеже тук, в Щатите, хората не забелязали нищо друго, освен патриотичния елемент; не забелязали еврейското правителство, оплело паяжина над тях. Но то било там!

И така, Барух извършил някои неща. Преди да приключи, вече бил глава и център на една система за контрол, каквато правителството на Съединените щати никога не е притежавало и никога не ще притежава, докато не промени характера си и стане свободно правителство. Както той сам казва, властта му се състояла от следните пълномощия:

1. Пълна власт над използването на капитал в частния бизнес на американците. (Това пълномощие официално е принадлежало на Комитета по капиталовложенията, чийто контролиращ фактор бил друг евреин, Юджийн Майер Младши.)

2. Пълномощие върху всички материали. Това, разбира се, включвало буквално всичко. Г-н Барух бил експерт по разни направления, включващи материалите, и имал интереси в много от тях. А там където не бил експерт, имал под ръка, естествено, други експерти – евреи. “Членовете на този комитет бяха подбирани лично от мен, а не от самите представители на отделни индустрии”, посочва той.

3. Пълномощие върху индустриите. Той определял къде да се товарят въглища на кораби и докъде да се превозват, къде да се продава стомана, дали едно производство да работи или не. По думите му, които са записани в неговите показания, в Съединените щати имало 351 или 357 производствени линии под негов контрол, включително “практически всички суровини на света. Аз имах последната дума.”

4. Пълномощие над групите мъже, които да бъдат призовани за военна служба. Барух лично посочвал на шефа на Наборната комисия на САЩ кои класи да бъдат вземани в армията. “Ние трябваше да решаваме на практика от какво има нужда държавата”, казва той. “Трябваше да преценим дали по-маловажните производства да бъдат свити и съкратени, а от тях да изтеглим личния състав, за да постъпи в армията”.

Необходимо е било, разбира се, да се вземат някои решения, но защо от един човек, защо винаги от този човек?

5. Пълномощие над трудовия персонал в страната. “Ние решавахме къде може мъжкият труд да бъде заменен с женски – нещо, с което винаги са се борили професионалните съюзи.

Ние определяхме цените… на цялата продукция, не само за армията и флота, но и за съюзниците и цивилното население”.

А сега да видим един цитат от Протоколите и дали няма да открием смисъла му при всяко правителство на гоите:
“Ние ще увеличаваме заплатите, което обаче няма да облагодетелства работниците, понеже в същото време ще вдигаме цените на жизненонеобходимите стоки...” – Първи протокол.

Не само през време на войната, но също и след Примирието, много права на избор останали в ръцете на Барух. Той заминал за Версай на Мирната конференция като част от президентския антураж.

Г-н Барух: “Когато ми поискаше съвет, аз му давах. Например, нещо във връзка с клаузите по репарациите. Аз бях американският комисар, отговарящ за онова, което наричаха “икономически сектор”. Бях член на Върховния икономически съвет за суровините”.

Барух признава в своите показания, че е съветвал хората, които са подготвяли Мирния договор и че е участвал в събранието на “Петимата големи” премиери. Присъствието на евреи в американската мисия било толкова очебийно, че предизвикало коментари навсякъде. Французите нарекли конференцията във Версай “Кошер конференция”. Толкова много и така вездесъщи били интернационалните евреи, оглавявани от Барух, и така здраво били стъпили във вътрешните кръгове на политиката, че в своята книга “Мирната конференция – поглед отвътре” (изд. “Харпърс”) старателният наблюдател, д-р Е. Дж. Дилън, казва следното: "Може да се стори странно на някои читатели, но е абсолютен факт, че значителен брой от делегатите смятаха, че зад гърба на англосаксонските народи действаха влияния от семитски характер”. (стр. 496)

И още : ".. последователността от целесъобразни решения, очертани и наложени в тази насока, бяха инспирирани от евреите, събрали се в Париж, заради реализирането на внимателно обмислената им програма, която те успяха в общи линии да осъществят...

Формулата, към която бе тласната тази политика, определена от членовете на конференцията, чиито държави тя засягаше и които смятаха, че е фатална за мира в Източна Европа, звучеше така: “Оттук нататък светът ще бъде управляван от англосаксонските народи, които от своя страна са наставлявани от техните еврейски елементи” (стр. 497) Но това в никакъв случай не е цялата история.

Защо Барух е бил избран да бъде първият Диктатор на Съединените щати? Какъв е бил, какво е направил, та да бъде издигнат като главна фигура на правителствената власт по време на Първата световна война – на практика, единствената война, в която Съединените щати са взели участие и която превръща държавата от нация-длъжник в най-могъщата за всички времена военна и финансова сила? При това с минимални военни жертви и сравнително нищожни усилия. Неговите предшественици нямат нищо общо. Нито личните или пък търговските му постижения. Тогава какво?

Хора, които могат да манипулират тази политическа и финансова мощ във време на война, могат да сторят същото и в мирно време. Съединените щати днес живеят в условията на мирните манипулации. Излъчените от обществото оперативни групи, правителствата, са в банкрут. Крепи ги единствено правото да конфискуват. Съединените щати, които обикновените хора възприемат като най-богатата държава на света, откъм правителствена власт са също толкова бедни, колкото която и да е друга; защото правителството им е задлъжняло и постоянно взема заеми. А неговите кредитори постоянно приспадат задълженията и положението става все по-лошо. Сумата на нашия национален дълг представлява измерение на еврейското заграбване на световните финанси. Ние живеем в демокрация, обаче заемите ни се уговарят така, че винаги да струват повече, отколкото е абсолютната им сума и никой не казва дума по този въпрос. Ние, американците, нямаме представа каква лихва плащаме всяка година, а не знаем също така и на кого я плащаме.



 




Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 28319360
Постинги: 4287
Коментари: 7547
Гласове: 8239
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031