В природната на евреина е да се препитава от хората; не от земята, не и от производството на материални блага, а от самите хора. Нека други орат земята, евреинът, ако може, ще живее на гърба на орача. Нека други развиват производството и занаятите, евреинът ще експлоатира плодовете на техния труд.

В Ню Йорк и от Ню Йорк евреите упражняват повече власт, отколкото някога, някъде са постигали през християнската ера, ако не броим днешна Русия (1920г). А еврейската революция в Русия беше управлявана от Ню Йорк. Еврейското правителство на болшевиките бе закарано от квартал Ийст Сайд - Ню Йорк, до Русия, в почти компактен вид.

Революцията е израз на еврейското желание за власт. Партиите са само инструменти в плана на евреите за вземането на властта. Така наречената “диктатура на пролетариата” на практика е диктатура на евреите.
.......................
"Триумфът ни се отдаде по-лесно, благодарение на това, че в нашите връзки с хората, които ни бяха необходими, ние винаги работехме, докосвайки най-чувствителните струни на човешкия ум – банковите сметки, алчността, човешката ненаситност за материални блага. И всяка една от тези човешки слабости, взета поотделно, е достатъчна да парализира инициативата, понеже предава волята на човеците в разположение на оногова, който е купил тяхната активност.”

ДЪРЖАВАТА ВСЕЮДЕЯ

Юдаизмът е най-добре организираната сила на земята. Той формира структура, подобна на (по-силна от) държава, чиито граждани са безусловно лоялни към нея, независимо къде се намират и независимо богати ли са или бедни.

Тази държава можем да наречем Всеюдея.

Средствата за въздействие на държавата Всеюдея са капиталът и журналистиката, т. е. парите и пропагандата.

Това е единствената държава, която притежава световно правителство; всички други могат да имат само национални правителства.

Основната форма на култура във Всеюдея е жерналистиката; и техническите, и научните, и литературните и всякакви други изяви на съвременния евреин са изцяло журналистически изяви. Те се дължат на прекрасно развития талант на евреите да възприемат чужди идеи. Капиталът и журналистиката се сливат в едно цяло и образуват пресата, която става политически и духовер проводник на еврейската власт.

Правителството на държавата Всеюдея е организирано великолепно. Първото му седалище беше Париж. Допреди 1914г. Лондон беше втората му столица, а днес е Ню Йорк.

Всеюдея не е в състояние да поддържа постоянна армия и флота; други държави и ги осигуряват. Британската флота охранява развитието на всеюдейската световна икономика или поне онези нейни клонове, които зависят от моретата. В отплата Всеюдея гарантира на Великобритания неоспорвано политическо и териториално господство.

Сега Ню Йорк измести Лондон. Потокът от еврейски преселници през 19. век се превърна в мощен порой след Първата световна война и Съединените щати станаха седалище на еврейската сила и влияние. Америка, с нейните армия, флота и население, зае мястото на Великобритания като “господар на света”. Това на прост език значи, че еврейството се е преместило от Британската империя към Американския континент.

Всеюдея охотно предоставя управлението на различни части от света на националните правителства; трябва само да може да контролира тези правителства. Юдаизмът е винаги в услуга на постоянните националистични разделения между гоите по света. Самите евреи, обаче, никога не са позволили да бъдат асимилирани от коя да е нация. Те са отделен народ, били са и ще си останат такива.

Спор между Всеюдея и някоя нация настъпва, когато тази нация се превърне в неконтролируема или просто се опитва да осуети кантрола на Всеюдея над националните индустриални и финансови ресурси. Тя може да предизвиква войни, но може и да насажда мир. В трудни моменти създава анархия, сетне възстановява реда. Всеюдея държи здраво нервните центрове на световните сили и ги разпределя между нациите по такъв начин, че най-добре да прилягат на всеюдейския план.

Контролирайки световните източници на новини, Всеюдея може винаги да подготви умовете на хората за своя следващ ход.

Най-голямото разкритие, което тепърва предстои да бъде направено, е начинът за производство на новини и пътят, по който умовете на цели нации биват обработвани за някаква цел.

Когато могъщият евреин най-сетне бъде проследен и хванат “в крачка”, предварително подготвеният вой за “преследване” проехтява в световната преса. Истинската причина за “преследването” (което всъщност представлява потисничество върху хората чрез финансовите дейности на евреите) никога не получава публично разгласяване.

Всеюдея има свои вицепрезидентства във всяка столица.

Стоварила вече отмъщението си върху Германия, ще се отправи да завоюва други нации. С Англия вече се е справила. Франция и Русия отдавна е завладяла. Сега Съединените щати, с тяхната добродушност и толерантност към всички раси, предлагат обещаващо поле за изява. И Всеюдея е вече тук! Мястото на действието се сменя, но евреинът си остава един и същ през вековете.

КРАЙ  на книгата на Хенри Форд
"Интернационалните евреи"!  
......................................

ПРИЛОЖЕНИЯ

През 1920 г. еврейските организации от Европа и Америка започват широка кампания за дискредитиране на Ционските протоколи. В тази кампания биват замесени стотици политически и обществени дейци, писатели и журналисти, които по сигнал на невидим диригент започват да твърдят, че Протоколите са недостоверни, и без никакви доказателства заявяват, че те са били “съчинени от руската полиция, за да бъдат оправдани репресиите срещу евреите”. Кампанията подхваща известният еврейски деец Люсиен Волф, издавайки с парите на Ротшилдови две тънички агитационни брошурки, които не били убедителни за никого и на практика минали почти незабелязано.

През декември 1920 г. еврейските организации провеждат конференция в Ню Йорк и издават специална декларация против Ционските протоколи, в която се потвърждава, че тези документи се явяват фалшификат. Декларацията е подписана от ръководителите на най-крупните еврейски организации в света. С обръщението “срещу антисемитизма и обвиненията на евреите в световен заговор” излизат представителите на масонските ложи и видни политически дейци от САЩ – масоните У. Уилсън, Т. Рузвелт, Тафт и Брайън.

По поръчение на еврейските организации евреинът масон и журналист Херман Бернщайн в сътрудничество с някой си Шапиро започнал съдебен процес срещу Х. Форд, искайки от него да се отрече от убежденията си. На този етап еврейските организации не успели да уплашат Форд и процесът се провалил.

От 1921 година с парите на еврейските банкери биват подготвени и издадени цяла плеяда съмнителни книжлета, авторите на които не се гнусят от най-долните си лъжи и откровени фалшификации, само и само да докажат, че Ционските протоколи нямат нищо общо с еврейството, а са дело на антисемитите.

В САЩ Ционските протоколи за първи път биват разпространени в Бостън под заглавие “Протоколи на световната революция”. Издаването на тази книга взел под свой патронаж Хенри Форд. В неговия вестник “Диърборн индепендънт” (тираж 300 хил.) протоколите били не само публикувани, но и коментирани подробно. Впоследствие тези коментари биват издадени в четири тома под заглавие “Световното еврейство”. Тиражът на книгата бил около половин милион екземпляра. Преведена впоследствие на много езици, книгата се разпространявала по целия свят. При подготовката на тази забележителна творба, освен самия Х. Форд, участвали такива видни специалисти като д-р Август Мюлер, доктор Румли, Ф. Либолд (секретар на г-н Форд), руският писател Б. Бразол и граф А. Череп-Спиридович.

Както писал в своята книга Х. Форд, “даже в условията на гласност в САЩ съществува истински страх от евреите – страх, който се усеща явно и причината за който трябва да бъде изяснена”.

Програмата на Ционските протоколи – смята Форд, – вече се реализира успешно. В много направления тя вече се е претворила в действителност. Но това не трябва да внушава ни безпокойство, ни страх, понеже най-доброто оръжие против нея, както в завършените Ӝ направления, така и в още незавършените, е широката гласност. Народите трябва да знаят. Методите на изложения в Ционските протоколи план се свеждат до поддържане на напрежение сред народите, насяване на тревожни усещания и разгорещяване на страстите. Противоотровата срещу това е просвещаването им. Просвещението прогонва предубежденията. То е полезно както за евреите, така и за неевреите. Еврейските писатели често злоупотребяват, представяйки нещата така, сякаш предразсъдъци има само от едната страна.

Протоколите би следвало да намерят най-широко разпространение сред самия еврейски народ, за да може той сам да вземе мерки срещу тези подозрения, които карат другите народи да се отнасят към него с подозрение”.

Еврейските организации обявяват истинска война на найкрупния разпространител на Ционските протоколи – Хенри Форд. След като не успяват да го победят в съда, юдейските активисти преминават към организиран тормоз и заплахи. Най-едрите еврейски банкери предприемат икономическа блокада на неговите предприятия, в резултат на което той понася огромни загуби. “Автомобилният крал” получава и хиляди заплашителни писма. През 1925 година срещу Форд е организиран атентат: по пътя за Диърборн, където се намира редакцията на вестник “Индепендънт” и склада с неговата книга “Интернационалните евреи”, колата му е блъсната от камион. По чудо той оцелява.

Същата вечер получава анонимно писмо, в което му обещават, че следващото покушение ще бъде по-успешно.

От страх за живота и капиталите си Форд вдига бялото знаме.

На 30-и юни 1927 г. Форд изпраща писмо до президента на Американския еврейски комитет Луис Маршал, в което се отрича от своите възгледи и поднася извиненията си на еврейството.

На другия ден в сградата на “Диърборн Индепендънт”, където е и складът на издателството, пристигат камиони, наети от еврейските организации. Всички книги, издадени от Форд, били откарани и публично изгорени. Нещо повече – същата участ постига и книгите, дарени от него на американските библиотеки.

Министерството на правосъдието изпраща циркулярно писмо до всички библиотеки и учебни заведения с препоръка Ционските протоколи да бъдат иззети от техните книгохранилища.

Под еврейския натиск Форд дава нареждане да бъде унищожена книгата “Интернационалните евреи” и в Европа.

Запазена е преписката между него и известния борец срещу еврейската експанзия професор Теодор Фриц, в която последният дава справедлива оценка на малодушната постъпка на американския милионер.

“Диърборн, Мичиган, 1 ноември 1927 г.

До г-н Теодор Фрич в Лайпциг.

Милостиви господине,

На 30 юни т.г. аз публикувах изявление относно онези статии по еврейския въпрос, които се появиха във в-к “Индепендънт”, част от които впоследствие отпечатах като книга под заглавие “Интернационалните евреи”. След като се убедих, че тези писания са неоснователни, дадох гласност на моето изявление, по силата на което моят дълг към честта повелява да изтегля тези обвинения срещу евреите от продажба. Считам, че моето желание в това отношение ще бъде изпълнено по съвест. Прилагам точно копие на изявлението ми със саморъчен подпис. Всички екземпляри на “Интернационалните евреи”, които се намираха в моето издателство в Диърборн, бяха унищожени пред очите ми.

От вестниците научих, че Вие и досега издавате в различни страни на различни езици това произведение и го пущате в продажба, използвайки в тази връзка моето име под предлог, че издателските права все още не са анулирани от мен.

За да отстраня каквито и да било съмнения в тази насока, довеждам до знанието ви, че всички права, които Ви принадлежат или за които претендирате, издавайки книгата “Интернационалните евреи”, където и да било и на какъвто и да било език, с настоящето писмо Ви се отнемат и се считат за нищожни, а издаването, разпространението и продажбата в книжна или друга форма на “Интернационалните евреи”, както и употребата на името Хенри Форд или “Пъблишинг къмпани” както от Вас, така и от трето лице или обществена организация, в която участвате Вие или от чието име сте получили пълномощно, концесия или други права, оттук нататък ще се считат незаконни.

Моля Ви, като потвърждение на настоящото писмо да ми дадете уверение, че сте съгласен с моите изисквания във всяко отношение.

Хенри Форд
Лайпциг, 1 декември 1927 г.”
 

  До г-н Хенри Форд в Диърборн.

Милостиви господине,

Вашето решение, с което ми забранявате разпраостранението на книгата “Интернационалните евреи”, е достойно за най-дълбоко съжаление. Най-малкото заради това, че ще бъде унищожено значимо книжовно богатство (става дума за 9400 екземпляра от книгата на немски и испански език), но и главно защото ще бъде изгубено едно наистина неоценимо духовно богатство на човечеството. Не е вярно, че издадената от Ваше име книга като съдържание е неоснователна.

Тъкмо обратното, тя съдържа много повече факти и доказателства, които представляват мощно оръжие в борбата на честните хора срещу отвратителната тирания на парите и лъжата.

Това, което Вие – със съдействието на гениални и честни до мозъка на костите си сътрудници – изложихте относно влиянието на евреите в икономическата, социалната, политическата и културната сфера в Съединените щати представлява доказателствен материал с изключителна сила, въпреки, че на места не сте избегнали някои незначителни недостатъци, присъщи на всяко човешко убеждение. Като цяло Вашата книга е едно мъжествено дело и оръжие на правдата срещу лъжите и измамите на една безсрамна и жестока общност от заговорници.

Публикуването на тази книга ще остане като най-значителното дело във Вашия живот.Тя ще се запази в паметта на потомствата, даже тогава, когато вашите гигантски постижения в областта на индустрията отдавна ще бъдат забравени.

И ето, появиха се търгашеските душици, ненавиждащи всичко велико и възвишено, защото то разкрива тяхното собствено нищожество, и искат да превърнат този ярък лъч в мъждукаща вощеница, стремейки се да унищожат вашата книга.

Не, Велики Хенри Форд, в това юдино дело Вие не сте длъжен да вземате участие.

Аз и моите приятели сме убедени, че Вие и Вашите сътрудници сте изразили само своите най-съкровени убеждения, за да предпазите равнодушния свят от страшната опасност. И ние си поставяме въпроса: какви ли коварни сили са се съюзили, за да заставят човек с Вашата духовна сила и икономическа мощ да пожертва най-доброто от себе си и да се самонарече лъжец? Ако е необходимо още някое доказателство, че Вашата книга казва чистата истина за заробването на честното човечество от евреите, то в нашия случай вече получихме капитулацията на Хенри Форд пред мощта на еврейския капитал.

Този случай е в състояние да докара някои по-слаби души до отчаяние за бъдещето на човешкия род, защото, ако най-добрите и най-силните свалят оръжие пред мошеничеството, кой ще защитава делото на справедливостта и правото?

Обаче на мен ми се струва съвършено ясно защо Вашата борба бе обречена да остане без успех. При цялата методичност и безпристрастност, с която Вие и Вашите сътрудници събрахте фактите от ежедневието и ги отразихте удачно и правдиво, все пак не стигнахте до истинския корен на спорния въпрос.

Германските мислители махнаха покривалото от еврейските тайни още преди стотина години, но за съжаление тези открития още не са намерили необходимото внимание в другите страни. Дори за болшинството образовани немци те и досега са непознати. Гибелната слепота бе постигната, защото сектата, основана изцяло върху материалната и политическа изгода, се крие под религиозна маска. Еврейската религия няма нищо общо с вероучението, т.е. възвисяващия нравствен закон, а насърчава само към икономическа или политическа изгода, към експроприация и поробване на нееврейските народи.

Още преди 130 г. философът Фихте предупреждава, че еврейството е “могъщо, разпространено по всички страни на Европа, враждебно настроено спрямо държавата, намиращо се в перманентна война срещу всички останали страни, а в някои от тях – угнетяващо гражданството със страшна сила”.

Това си е съвсем точен удар. Еврейското вероучение не е нравствен закон, а всъщност конституция, която обединява евреите в една държава и с това става пречка евреите да служат честно на всяка друга държава.

Вие никъде не споменавате във вашата книга за особеностите на равинското учение в Талмуда или Шулхан – Аруха. Обаче само чрез изучаването на тези книги става ясен целият ужас на еврейското същество.

Трудно е да се очаква, че човек с вашата свръхчовешка икономическа дейност би намерил свободно време и сили, за да се заеме с научни изследвания в областта на философията или история на религиите. Въпреки това аз съм уверен, че ако дори незначителна част от гореспоменатите неща Ви бе станала известна, Вие не бихте намерили покой – ни денем, ни нощем – докато не свалите маската на най-позорния враг на човечеството и неговите най-позорни вериги – веригите на духовното робство – не паднат от нашите души.

Вие, г-н Форд, тъкмо Вие бяхте човекът, който би могъл да извърши това. Във всички ваши думи и дела прозира неудържимият стремеж към самоусъвършенстване, към възвисяване и освобождаване на човечеството, към истинския идеализъм, изпълнен със сили за осъществяване. Непонятно е как човек като Вас е могъл да стане оръдие в ръцете на най-опасните поробители на човечеството.

Имаше време, г-н Форд, когато всички честни и мислещи хора Ви гледаха като освободител. Форд бе гениалният могъщ дух на предприемчивостта, непобедим финансово, който ще разчупи оковите, за да освободи всички.Такова бе всеобщото очакване. А ето резултата!

Мислещият свят стои пред нещо невероятно: пред зрелището как един от най-енергичните и вдъхновени люде пада на колене пред силата на лъжата и моли за прошка. Само дяволско коварство би могло да предизвика такова нещо.

Ние, малка група борци за правда, без средства и влияние, няма да се предадем. Колкото и всеобхватно да е днес еврейското могъщество, ние ще му се смеем в лицето. Защото знаем и неговите слаби страни, тъй като всичко, основано на лъжи, е кухо и гнило. Ние знаем, че на наша страна са непобедимите сили на живота – разума, истината, справедливостта – а на тях не могат да се противопоставят дълго подлостта, лъжата и тиранията на Мамона. Пред тях ще се пръсне на парчета цитаделата на лъжата, когато му дойде времето.

Ние знаем, че идва денят, когато паяжината на еврейските лъжи ще се самоунищожи.

А засега имаме преимуществото пред всички духовно слепи – по-дълбокото разбиране. Само то може да води хората към по-щастливо бъдеще. Само чрез създаване на нов нравствен закон и духовно оздравяване светът ще бъде способен да се възроди за нов живот в мир и справедливост.

Ние не се страхуваме от нищо. Всички сме твърде горди, за да се приспособим към условия на живот, в които господства порокът – живот, изграден върху измами и страх. По-добре да отидем в небитието, отколкото да се подчиним на човешката измет.

Относно Вашето първо изявление аз ще си позволя да отбележа следното: ние не съчиняваме “стари приказки” и в борбата срещу еврейството не разобличаваме греховете на едни или други подлеци.

Ние не водим битка срещу отделни личности, а нападаме цялото еврейство в този му вид, в който то се е представяло чрез постъпките си в течение на столетия по един неоспорим начин.

Направеното от Вас изявление на 30 юни 1927 г. до Луис Маршал не взех под внимание, тъй като научих за него от еврейските вестници, които за мен лично не са достоверен източник. Ако Вие, г-н Форд, смятате, че съм длъжен да взема под внимание това изявление, то аз пък съм в правото си да очаквам то да ми бъде съобщено лично от Вас и подкрепено със собственоръчния Ви подпис.

Макар приложеното заключение на юрисконсулта ми да оспорва правилността на забраната върху продажбата на Вашите произведения, преведени на други езици, аз все пак изявявам своята готовност да изпълня желанието на автора и да предоставя в негово разпореждане притежаваните от мен екземпляри на книгата “Интернационалните евреи” при условията, които ще намерите в приложеното писмо.

Теодор Фриц”