През последните години се забелязва нова тенденция в Холивуд: тайните общества са в центъра на филмовите интриги.

Някои могат и да намират това за изненадващо тъй като тайните общества би трябвало да са... тайна. Много хора от филмова индустрия са част от тези братства, така че какъв е смисъла на всичко това?

Ще погледнем какъв мит се опитва да създаде Холивуд, като изследваме филма „Съкровището”.

 

 

 

Преди десет години филмите за фримасонството или илюминати бяха рядкост (тук можете да видите списък с филми в които масонството се споменава http://freemasonry.bcy.ca/fiction/cinema.html).

В последните десет години обаче се забелязва голям поврат. Публиката по целия свят вижда големи „блокбъстъри”, в които тези братства са в центъра на историята.

Техните екзотерични символи (за масовата публика) се прожектират в изобилие и дори тяхната история се обяснява.


· Защо тези общества се показват на обикновените филмови фенове, които в по-голямата си част дори не подозират за тяхното съществуване?

· Не е ли тайната - част за оцеляването на тези общества?

Смятам че комуникационната стратегия на тези елитни общества в момента претърпява сериозна промяна.

Настъпването на дигиталната ера, в която всеки човек може да създава и публикува, прави опазването в тайна на подобни организации невъзможно. Сайтове, книги, документални филми, DVD и други медии разкриват много от тайните на масонството и други подобни общества. Информация, която по принцип може да се намери само в някои редки и ексклузивни книги, сега е само на едно google-търсене разстояние.

Тъй като дигиталната промяна е необратима, окултните общества са адаптирали тяхната стратегия към новите условия

Стратегията е:
„Ако трябва да знаят за нас, ние ще им кажем какво да знаят”.
 
Чрез Холивуд и книгите бестселъри, тайните общества се показват на обикновения човек в изкривен, романтичен вид.

В популярната култура се насажда митичност около тайните общества. Те се асоциират със запленяващи символи, лов на съкровища и екзотични приключения. Зрителите вярват че действително научават факти за фримасонството и илюминати и напускат кинозалите с чувство на почуда, очарование и възхищение. Тези чувства обаче се базират на напълно измамни факти, съмнителни обяснения и разказване на чудодейни приказки.

След като гледат тези филми, зрителите имат положителна нагласа относно тези общества и биват по-малко склонни да изследват или да вярват в разкритията свързани с тях.

 

 

 

„Съкровището”

 

 

                    

 

Този приключенски филм е произведен от Дисни Пикчърс – марка която гарантира семейни забавления.

Така че родителите могат да доведат техните деца и да се насладят на една прекрасна цялостна масонска дезинформационна сесия. Филмът се върти около лов на съкровище на базата на следи оставени от видни масони в Декларацията за Независимост на САЩ.
Филмът започва с главния герой (представен от Никалъс Кейдж) докато е още малко момче, което търси информация за семейната си история. Дядото на момчето пристига и му дава (както и на зрителите) – тотално изкривена история за Рицарите Тамплиери и фримасоните.
Ето и някои от твърденията:

· Рицарите Тамплиери намерили под Храма на Соломон голямо съкровище, което било изгубено за хиляда години. Те донесли съкровището обратно в Европа. Казано е че Тамплиерите са притежавали изключително редки религиозни артефакти. Били ли са те намерени под Храма на Соломон? Легендата казва – да. Филмът обаче описва съкровището като златни монети, статуи и т.н.

· Тамплиерите решават да пренесат тайно съкровището в САЩ и променят своето име на фримасони.

Тук всичко се разпада. Тамплиерите не са си сменяли името на фримасони в зората на американската цивилизация.

Тамплиерите на практика изчезват през 1312 г., което е повече от 400 години преди създаването на САЩ.

„Изглеждащи недосегаеми за почти два века, Тамплиерите се сгромолясали грандиозно. През 1307 г., всички Тамплиери във Франция били арестувани с обвинения за ерес, хомосексуализъм, отричане на кръста и дяволско поклонение. Орденът е забранен от Папата през 1312 г. и Жак дю Моле, последният Велик Майстор, е бил изгорен като еретик две години по-късно.”
- Шон Мартин – „Рицарите Тамплиери”

Фримасоните не са всеобща американска институция както се опитва да внуши филма.

Те са европейско тайно общество от средновековието, което отваря ложи в Северна Америка за да увеличи своето влияние. Целта на масонството не е да „пази великото Тамплиерско съкровище”. Това е древен орден на строители, които са възприели през годините ученията на Тамплиерите, Розенкройцерите и илюминатите.

Тамплиерите са били окултен орден, който е водел битки по време на кръстоносните походи (уж) на страната на Църквата (а всъщност - против църквата и против християнството). По време на техния престой в Близкия Изток, те придобили окултни (сатанински) познания от източните мистици (от евреите - талмудисти) и да донесли това познание в Европа. Те стават банкери - лихвари и строители на катедрали (в които включвали окултни символи). Те практикували кабала, много форми на магия и черни изкуства (и се кланяли на фигура, наричана "Бафомет", идентична с рисунките на дявола - с кози крака и рога, които познаваме от християнските книжки).

Техните конфликтни интереси с католическата църква (лихварство, масово заробване на длъжниците, разврат и масонска организация) довеждат до тяхното преследване и унищожение...
 
„За да осигури голяма популярност на шотландския орден, Исак Лонг прави директна връзка с Тамплиерите чрез мистериозна легенда.”
Доменико Маргиота 33°, Адриано Леми ... (все евреи - юдомасони)

Така „образователната” част на филма дава една митична и романтична история на фримасонството.

Някои зрители могат да видят това изкривяване като факт, а други ще асоциират всичко масонско с детски приказки. Важното е че истината за Фримасонството е скрита зад завесата на митологията.

 

 

 

 

                                   

Показателен избор за смяна на кадрите между лицето на дядото, който разказва историята и пирамидата в Гиза.

Неговите очи се превръщат във ВСЕВИЖДАЩОТО ОКО НА ВЕЛИКИЯ АРХИТЕКТ (дявола - техния бог).

 

 

 

 

Езотеричното значение на филма

 

 

 

 

 

                       

 

Масонски паметник във Вашингтон – „Каквото отгоре - такова отдолу”


Факелът представлява луциферианската (дяволска) доктрина на американското масонство оглавявано през 19-ти век от евреина - Албърт Пайк.

В най-високите степени, масоните научават че Луцифер е „носителят на светлината” Бога на "доброто", който показва пътя към просветлението.

 

 

 

 

 

Никалъс Кейдж с факела на Луцифер

 

 

 

 

 

"В най-горните нива на религията на Шотландския орден съществува манихейско нео-гностическо учение според което божествеността е дуалистична и че Луцифер е равен на Адонай като Луцифер се представя за Бога на "Светлината и Добротата" (Енки?) който се бори за човечеството срещу Адонай – Бога на Тъмнината и Злото" (Енлил?) - така масоните наричат - човеколюбеца Христос, за да оправдават и прикриват злодейската си същност.



Обратно към историята на филма.

Бен Гейтс (приликата с името на Бил Гейтс не е случайна), със своя луцифериански факел намира пътя към просветлението и постига достъп до безкрайния източник на познанието. По време на сцената в която героите търсят съкровището в стаята, те намират много значими предмети: свитъци от библиотеката в Александрия, египетски статуи и други артефакти от античността. Всички тези предмети се отнасят към окултното познание, което се предавало през вековете чрез тайните общества.

 

В края на филма, Бен Гейтс говори с инспектор от ФБР и го моли да не го праща в затвора. Показвайки масонския си пръстен представителя на закона казва че „някой трябва да отиде в затвора” заради кражбата на Декларацията за Независимост. Следващата сцена показва как биват арестувани „лошите момчета” (не-масоните), въпреки че в действителност те не са го направили. Тук недвусмислено виждаме, как масонската клетва стои над законите. Агентът на ФБР съзнателно игнорира закона за да помогне на своя брат по ложа.

 

 

 

Масонски пръстен на инспектор от ФБР

 

 

 

 

Краят на филма показва героите богати и щастливи. Просто, показване на масонството и масоните, като положителни герои, в сантименталния стил на Дисни.

 

 

Оригинален източник: VigilantCitizen Website http://vigilantcitizen.com/

Превод: Alien

Аз не разбирам тази материя, по която пишеш, но усещам, че е важна. Разбирам, че Бойко Борисов и на челна стойка да застане, не може да оправи държавата, защото ДРУГИ дърпат конците над него; и то не са конци, ами здрави въжета. Разбирам, че кризата няма да премине, а ще се задълбочава все повече и повече. Разбирам, че наближава времето "на страдание, каквото никога не е било от как народ съществува, до онова време..." (Дан.12:1)
Добрата новина е, че "В онова време твоят народ ще се отърве - всеки, който се намери записан в книгата." Светът трябва да е наясно, че ОНОВА ВРЕМЕ наближава и има едно спасение. Всеки трябва да се заинтересува как става ЗАПИСВАНЕТО В КНИГАТА. Защото следващото събитие, записано в следващия стих е: "И множеството от спящите в пръсттана земята ще се събудят - едни за вечен живот, а други за срам и вечно презрение." (Дан.12:2)
Поздрав!

Ето ви още един каратък текст:
Архиепископ Аверкий - Таушев в съчинението му "Признаци за приближаване края на света":
“Колкото повече напредва времето, толкова по-тежко ще става. Духът на християнството – незабелязано за служещата на света тълпа, но твърде забележимо за онези, които бдят над себе си – се отдалечава от хората, като напуска света и го предава в ръцете на неговото падение. Изпълнява се предсказаното в Писанието за отстъплението от християнството, но “отстъплението е допуснато от Бога. Не се опитвай да го спреш с немощната си ръка”.
Но е престъпно да се мълчи за отстъплението, и да залъгваме себе си и другите, че всичко е наред и няма за какво да се безпокоим. И макар да не е по нашите сили да спрем отстъплението с немощната си ръка, дългът на християнската любов ни повелява, не само да се отдърпнеп и да се предпазим от него, но да предпазим и нашите близки, ако те сами не го виждат и не го забелязват. В подобни случаи трябва винаги да помним прекрасните думи на св. Григорий Богослов:
„С мълчание се извършва предателство към Бога“.
Не бива да се мълчи за онова, което е най-важно: спасението на човешките души!”